Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 05.10.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор М. Славчева при ШОП, като
разгледа докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД № 131 по описа за 2022г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Държавно предприятие „Кабиюк“, гр.
Шумен, депозирана чрез адвокат Г.Б. от Шуменска адвокатска колегия, против
Решение № 205/23.05.2022г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД №
626/2022г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно
постановление № И-16-2/21.03.2022г. на директора на Регионална инспекция по
околна среда и води, гр. Шумен, с което на основание чл.69а, ал.1, във вр. с
чл. 69, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, във вр. с чл. 1,
ал. 1, чл. 13 и чл. 19, ал. 1 от Наредбата за вида, размера и реда за налагане
на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите
норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения на ДП
„К.“, е наложена текуща месечна санкция в размер на 3009.31 лева, считано от
15.02.2022г.
Касаторът счита, че
съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, като издадено в нарушение
на материалния закон. Релевира доводи за недоказаност на приписаното му
нарушение, с оглед на които отправя претенция за отмяна на процесното съдебно
решение и на потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно
заседание, редовно и своевременно призован, жалбоподателят не се явява и не се
представлява.
Ответната страна,
Директор на РИОСВ – гр. Шумен, представя писмено възражение чрез главен
юрисконсулт ЕГ., в което аргументира становището за законосъобразност на
съдебния акт. Претендира и присъждане на разноски. В съдебно заседание
ответникът се представлява от главен юрисконсулт Г..
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна,
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 15.02.2022г. била
извършена планова проверка на обект Канализационна система на с. Коньовец и
Предприятие за селекционна и развъдна дейност, стопанисвано от ДП „К.“. Било
констатирано, че канализационната система и предприятието за селекционна и
развъдна дейност са в експлоатация, като формираните отпадъчни води се пречиствали
през четири броя локални пречиствателни съоръжения /ЛПС/утаители/ и се зауствали
във воден обект дере, приток на Сутлю дере, вливащо се в р. Каменица, поречие
на р. Провадийска, съгласно Разрешително за заустване No23710023/21.07.2008 г.,
продължено с Решение No1387/12.06.2014г., продължено с Решение No79/03.06.2019г.,
изменено с Решение No56/06.06.2016г.
За установяване
качеството на заустваните отпадъчни води били взети един брой еднократна и един
брой съставна проба от точка за мониторинг – Пункт № 1 – изход на смесен поток,
пречистени отпадни води, след четири броя ЛПС преди заустване. Резултатите от
проверката били обективирани в Протокол за проверка NoАН-03/15.02.2021г.
След получаване на
резултатите от анализираните водни проби и сравнение с индивидуалните емисионни
ограничения /ИЕО/, заложени в посочените по-горе разрешителни и решения с
Протоколи за изпитване No15-0022/22.02.2022г., No15-0023/22.02.2022г. и
No15-0024/22.02.2022г. от РЛ Шумен, входирани в РИОСВ-Шумен с
вх.NoОА-762/28.02.2022г., било установено превишение на индивидуалните емисионни
ограничения на следните показатели: БПК5-464 мг./дм3 от проба при емисионно ограничение
15 мг./дм3; ХПК-1376 мг./дм3 от проба при емисионно ограничение 70 мг./дм3 и
Неразтворени вещества-160 мг./дм3 от проба при емисионно ограничение 50
мг./дм3. По останалите показатели не били констатирани отклонения и превишения.
Резултатите от анализа били обективирани в Констативен протокол NoАН-03-1 от
07.03.2022г.
Във връзка с
констатираното нарушение свидетелят А.Н.Н.отправил до Директора на РИОСВ - Шумен
предложение за издаване на наказателно постановление, по силата на което на ДП
„К.“ да бъде наложена текуща месечна санкция в размер на 3009.31лева, считано
от 15.02.2022г.
Въз основа на така тези
материали било издадено и процесното наказателно постановление.
При така установената фактическа
обстановка районният съд не констатирал наличието на съществени процесуални
нарушения в процедурата по издаването на НП, съобразявайки специфичния ред,
разписващ хода на административнонаказателното производство, разписан в ЗООС.
Съдебният състав извел и решаващия извод относно безспорната установеност на
описаното в НП нарушение, посочвайки, че конкретните показатели и начина, по който
са изчислени са изчерпателно посочени в Предложението до Директора на
РИОСВ-Шумен, като последното е било посочено в самото наказателно
постановление. С оглед на това съдът счел, че правилно е бил индивидуализиран и
размера на наказанието, като са били отчетени визуализиращите в разпоредбата на
чл. 27 от ЗАНН обстоятелства. Предходният съдебен състав обективирал и извод,
че деятелността не представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
поради което потвърдил атакувания пред него правораздавателен акт.
Настоящият касационен състав приема,
че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, въззивният съд е
изградил правилни изводи за законосъобразност на наказателното постановление.
Съдът е изложил подробни аргументи точно по отношение доказаността на
авторството на нарушението, съобразявайки обстоятелството, че мандрата и ДП
имат различни точки за мониторинг, като мандрата разполага с отделна точка на
заустване, при която също е извършено замерване, а констатираното нарушение,
вменено на жалбоподателя, е констатирано при изхода от общата канализация.
Изложеното от районния съд се споделя напълно от касационния състав, поради
което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на районния
съд.
По несъмнен начин е установено и
извършването на вмененото на предприятието нарушение, изразяващо се в
превишение на съдържанието на определените индивидуални емисионни ограничения
/ИЕО/ на вредни вещества в отпадъчните води, зауствани във воден обект по
показатели неразтворени вещества, ХПК и БПК5, което е квалифицирано като
нарушение на чл. 69, ал. 1 от ЗООС.
Превишенията по тези показатели са установени чрез съответните лабораторни
изследвания, като конкретните отклонения са изчерпателно посочени от АНО. По
този начин касаторът е допуснал описаното в КП и НП законово неизпълнение,
което е основание за ангажиране на административнонаказателната му отговорност
с налагане на санкция, определена по реда на наредбата, приета по реда на чл.
69, ал. 8 от ЗООС, основавайки се на предложение на контролиращото длъжностно
лице, направено по реда на чл. 69а, ал. 1, т. 4 от ЗООС и чл. 12, ал. 1 от
Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при
замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на
определените емисионни норми и ограничения. Редът за определяне на санкциите е
разписан в чл. 19, ал. 1, във вр. с ал. 6 от Наредбата за санкциите, а
съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 9 от цитирания подзаконов нормативен акт
санкцията се изчислява по установената формула по т. 2 от Приложение № 1 към
чл. 19, ал. 4 от наредбата, като по този начин е била определена и санкцията в
настоящата хипотеза.
Касационната инстанция се
солидаризира и със становището на районния съд за невъзможността процесното
неизпълнение да бъде квалифицирано като „маловажно“. Съдът приема, че
„маловажен случай“ ще е налице само ако съвкупната преценка на обстоятелствата,
при които е извършено нарушението, обуславя по-ниска степен на обществена опасност
на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от съответния вид. В настоящия случай по делото не се
съдържат каквито и да е данни, сочещи, че процесното деяние се характеризира с
по-ниска обществена опасност в сравнение с други нарушения от посочения вид. С
оглед характера на засегнатите обществени отношения случаят не може да се
квалифицира като маловажен, а наложената санкция е справедлива и съответства на
извършеното нарушение.
Предвид всичко изложено, Шуменският
административен съд намира, че въззивният съд е приложил правилно материалния
закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно
основание за отмяна на неговото решение.
С оглед изхода на спора, разноски се
дължат на ответника, който е направил своевременно искане за тяхното
присъждане. Същите следва да се определят на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН,
във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален
размер от 80 лева с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 205/23.05.2022г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 626/2022г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
Държавно предприятие „Кабиюк“, гр.
Шумен да заплати на РИОСВ, гр. Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляващи разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 05.10.2022г.