№ 294
гр. Плевен, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Кристиан Д. Колев
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Административно
наказателно дело № 20244430200374 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство с правно основание чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 521 от 18.01.2024 г. на *** на
Регионална Дирекция по горите гр. Ловеч е наложено на Б. Н. П., ЕГН
**********, административно наказание на основание чл. 257, ал.1, пр. 2, т. 1,
пр. 1 от Закон за горите - глоба в размер на 350 лева, за нарушение на чл. 257,
ал. 1, предл.2-ро, т. 1, предл.1-во, във връзка с чл. 108, ал. 2 и, ал. 3 от Закона
за горите, във връзка с чл. 61, във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от
05.08.2011 г. за сечите в горите, във връзка с чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба №
1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят Б. Н. П., който
го е обжалвал като незаконосъобразно и необосновано. В жалбата си твърди,
че не е извършил вмененото му нарушение, като сочи, че нямало
доказателства, че го е извършил в посоченото в НП време.
В съдебното заседание, в което е бил даден ход на съдебните прения,
редовно призован, жалбоподателят се явява и се представлява се от адвокат Г.
от ПлАК, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на наказателното
постановление, като излага становище, че събраните в хода на
производството доказателства оборват фактическите твърдения,
обективирани в АУАН и НП. Прави още и искане за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призовани, се представляват от юрк. Ц.
Й., който в хода по същество моли атакуваното НП да бъде потвърдено като
законосъобразно, правилно и обосновано.
1
Депозирана е писмена защита от административнонаказващия орган, в
която се излага становище, че събраният доказателствен материал е
еднопосочен и непротиворечив, и въз основа на него се извежда описаната в
НП фактическа обстановка, като се прави анализ върху депозираните от
свидетелите показания. Сочи се още, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати процесуални
нарушения. Твърди се, че липсват данни жалбоподателят да е сигнализирал
органите на МВР след като е установил наличие за данни за престъпление,
нито да е информирал проверяващите лица за това, а е подал доклад едва на
04.09.2023 г.след обяд след извършването на проверката, което въззивемата
страна възприема като защитна теза от негова страна. Твърди се, че в АУАН
и НП правилно е посоченото времето на нарушението, както и че вмененото
нарушение е доказано както от обективна, така и от субективна страна.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
свидетелите А. В. В., И. М. Р., Д. И. К. и И. К. И., от изложеното в жалбата и в
съдебно заседание от страните, както и от депозираната от въззиваемата
страна писмена защита, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Жалбоподателят Б. Н. П. бил регистриран като лице упражняващо в
публичния регистър на ИАГ - София с Удостоверение № 3229/03.05.2011 г.
Същият се явява и лице по чл. чл. 108, ал. 2 от Закона за горите, на което е
издадено Позволително за сеч № 0734179/14.08.2023г. за имот горска
територия с поземлен идентификатор ***, в землище на ***.
Свидетелите А. В. В. и И. М. Р. били *** при РДГ Ловеч. В
задълженията им било вменено и осъществяването на контрол по прилагането
на закона по отношение на всички дейности в горските територии, в т.ч. и
спазването на правилата за сеч и другите ползвания от горите. В тази връзка,
на 04.09.2023 г. около обяд двамата проверили сечището, за което
жалбоподателят имал издадено позволително за сеч и констатирали, че има
47 бр. отсечени дървета цер и мъждрян, немаркирани с контролна горска
марка в основата. Проверката извършили в присъствието на жалбоподателят
св. Д. К. и И. К..
Резултатите от проверката свидетелите В. и Р. оформили в констативен
протокол серия Б00А № 000696 от 05.09.2023 г. , приложен към настоящото
дело на л.13. За процесния имот свидетелите констатирали, че имало
отсечени 47 бр. отсечени дървета цер и мъждрян, немаркирани КГМ.
Протоколът бил представен на същата дата на жалбоподателя
Месец по-късно –свидетелят А. В. съставил процесния АУАН, в който
посочил, че като лице упражняващо *** практика по чл. 108, ал. 2 от Закона
за горите и регистрирано в публичния регистър на ИАГ София,
жалбоподателят П. е извършил нарушение, като не е упражнил контрол по
добива на дървесина в имота, в резултат на което били отсечени 47 броя
2
дървета от цер и мъждрян, които не били маркирани с КГМ. За дата на
нарушението актосъставителят приел периода 14.08.2023г. до 04.09.2023 г.
Актосъставителят квалифицирал деянието като нарушение на
разпоредбите на чл. 257, ал. 1, предл.2-ро, т. 1, предл.1-во, във връзка с чл.
108, ал. 2 и, ал. 3 от Закона за горите, във връзка с чл. 61, във връзка с чл. 47,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, във връзка с чл.
12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии.
Жалбоподателят подписал акта и получил препис от него, като няма
данни в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН да е представил писмени възражения
по акта.
Въз основа на този АУАН, на 18.01.2024 г. било издадено обжалваното
наказателно постановление, в което е възприета фактическата обстановка,
описана в АУАН и нарушението е квалифицирано също като такова на чл.
257, ал. 1, предл.2-ро, т. 1, предл.1-во, във връзка с чл. 108, ал. 2 и, ал. 3 от
Закона за горите, във връзка с чл. 61, във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, във връзка с чл. 12б, ал. 1, т. 5 от
Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
С обжалваното НП на основание чл. 257, ал.1, предл. 2, т. 1, прт. 1 от
ЗГ жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 350 лева .
При така установената фактическа обстановка, от правна страна се
установи следното:
Жалбата срещу НП е подадена в срок и от легитимирано лице, поради
което е допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган и въз основа на АУАН, съставен от оправомощено лице.
След внимателна преценка на събраните по делото доказателства,
съдът констатира, че обжалваното постановление е издадено в съответствие с
разпоредбите на ЗАНН, като не са били допуснати процесуални нарушения и
са посочени всички съставомерни обстоятелства при извършване на
нарушението, а на същото е била дадена изчерпателна и правилна правна
квалификация.
Основно възражение на жалбоподателя е, че не се доказва твърдяното
в НП нарушение, както и че същото е осъществено в посочения от АНО
период. Съдът намира тези възражения за неоснователни, като съображения
за това ще изложи по-долу в настоящия съдебен акт.
Безспорно се установява от събраните писмени доказателства, че
жалбоподателя П. бил регистриран като лице упражняващо в публичния
регистър на ИАГ - София с Удостоверение № 3229/03.05.2011 г. Същият се
явява и лице по чл. чл. 108, ал. 2 от Закона за горите, на което е издадено
Позволително за сеч № 0734179/14.08.2023г. за имот горска територия с
3
поземлен идентификатор ***, в землище на ***.
Отговорността на жалбоподателя П. е била ангажирана за това, че не е
упражнил контрол (какъвто законът безспорно му вменява) при извършването
на добив на дървесина по Позволително за сеч № 0734179/14.08.2023г.,
вследствие на което са били изсечени 47 броя дървета от цер и мъждрян, без
да са били маркирани с КГМ. Като период на извършване на нарушението е
посочена периода 14.08.2023г. до 04.09.2023 г. Съдът приема, че периодът е
правилно установен, доколкото това е периода между датата на кято на
жалбоподателя било издадено Позволително за сеч – 14.08.2023 г. до датата,
на която е била извършена проверката - 04.09.2023 г. Съдът споделя
становището, изложено в депозираните от въззиваемата страна писмени
бележки, че сечта е един продължителен процес, а не еднократно действие,
осъществено в конкретен ден и час, поради което и нарушението на
жалбоподателя – да допусне незаконна сеч, не е извършено на определен час
и дата, ами обвхаща период, а именно от пораждането на това негово
задължение, до установената датата на проверката, когато е установено
неговото неспазване. В тази връзка съдът намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя, че неправилно е посочено времето на
извършване на нарушението.
По отношение на доказаността на вмененото нарушение, настоящият
съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства се установи
описаното в акта административно нарушение. В конкретния случай не е
спорно, че Б. П. е лицензиран лесовъд на частна практика и в това му
качество му е било издадено позволително за сеч за добив на дървесина.
Следователно от момента на издаването на позволителното именно той носи
отговорност и следва да упражнява контрол при извършвания добив на
дървесина.
От показанията на свидетелите А. В. В. и И. М. Р. безспорно се
установи, че при проверката в имота те са констатирали сеч на 47 броя
дървета от цер и мъждрян, които не са били маркирани в основата на пъните с
КГМ, което на практика означава, че е била извършена незаконна сеч. Съдът
няма основания да съмнява в безпристрастността и обективността на техните
показания, а и същите не противоречат на останалите събрани по делото
доказателства, в т.ч. и показанията на ангажираните от жалбоподателя
свидетели. Показанията им се подкрепят и от представените по делото
писмени доказателства. Изложеното от актосъставителя и свидетеля по
АУАН не се оборва от показанията на свидетелите Д. И. К. и И. К. И., а
напротив, същите потвърждават, че лично са установили отрязани дървета в
сечището, както и че по пъновете им не е имало маркировка. В тази връзка
съдът намира, че вмененото на жалбоподателя нарушение се установява по
безспорен начин от събраните по делото доказателства и счита възражението
на защитата за недоказаност на нарушението за неоснователно.
Нарушението е формално, при форма на изпълнително деяние
бездействие. Действително, не може да се очаква жалбоподателят, като лице
на което е възложен добива в имота, да присъства 24 часа непрекъснато в
него, а и не това е имал предвид законодателя възлагайки му контрола по
спазване изискванията за сеч, съгласно разпоредбата на чл. 61 от Наредба №
4
8/2011 година. Достатъчно е, знаейки кога фактически започва сечта в имота
(а този момент се презумира, че му е известен, предвид факта, че именно на
него е издадено позволителното за сеч), ежедневно или периодично да
инспектира на място хода на провежданата сеч и при констатирани
нередности своевременно да сигнализира съответните контролни органи.
Именно в това се изразява възложената и от закона отговорност и функции по
контрол на сечта. Така че, дали са установени и санкционирани лицата
фактически отрязали немаркираните с КГМ дървета, то това по никакъв
начин не би променило или игнорирало факта за неупражнен контрол при
провеждането на сечта в имота - задължение, което до момента на
освидетелстване на сечището е възложено изцяло на лицето, на което е
издадено позволителното за сеч, и което се доказа, че не е изпълнено.
Правилно като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 257, ал. 1,
предл.2-ро, т. 1, предл.1 от ЗГ, тъй като е административнонаказателна, макар
и да не съдържа състав на нарушение. Диспозицията на тази норма от Закона
за горите е класически бланкетна и същата се попълва със съдържание винаги
във връзка с други норми, част от нормативен акт, било то същия или друг - в
случая разпоредби от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите и Наредба
№ 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. В
частност, разпоредбата на чл. 257, ал. 1, предл.2-ро, т. 1, предл.1 от ЗГ също
вменява на визираните в нея субекти задължения, които обаче, предвид
систематическото й място са формулирани по-общо. От това следва, че
административнонаказателното обвинение следва да бъде формулирано като
бъдат посочени всички конкретно нарушени разпоредби, в които се съдържат
задължителните правила за поведение, нарушаването на които е довело до
настъпването на общественоопасните последици на нарушението. Ето защо,
при установеното в хода на съдебното дирене, съдът прие за установено, че е
налице съответствие между визираната в обжалваното НП санкционна
разпоредба и нейното допълване с конкретно нарушени норми от същия и
други нормативни актове.
Предвид на така установената фактическа обстановка по случая и
обсъдени доводи и възражения на страните, съдът приема, че са доказани от
обективна и субективна страна всички елементи от вмененото на
жалбоподателя П. нарушение на чл. 257, ал. 1, предл.2-ро, т. 1, предл.1-во,
във връзка с чл. 108, ал. 2 и, ал. 3 от Закона за горите, във връзка с чл. 61, във
връзка с чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите,
във връзка с чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии. Същият, в качеството му на лицензиран
лесовъд с издадено позволително за сеч не е изпълнил вменените му
задължения и контролни правомощия по ЗГ и подзаконовите актове по
прилагането му, като не е осъществил контрол по добива на дървесина в
имота и е допуснал отсичането на 19 броя дървета, които не били маркирани
по надлежния ред с КГМ.
В разглеждания случай съдът намира, че наказващия орган се е
5
съобразил с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, като е определил размер близък
до минимума на предвидената глоба, а именно: 350 лева. Тази санкция
съответства на обществената опасност на нарушението и на неговия
извършител. Същевременно нарушението не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с подобни случаи на нарушения от същия
вид, налице са и вредни последици, поради което случая не може да бъде
определен като "маловажен". Обекта на посегателство е свързан с опазването
на горския фонд, за сечта на който законодателят е въвел конкретни
императивни изисквания, които стриктно следва да се спазват. Поради това
настоящият състав счита, че разпоредбата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН се явява
неприложима за конкретния случай.
Така изложените съображения мотивираха съда да приеме, че
обжалваното наказателно постановление № 521/18.01.2024 г. на *** на РДГ
Ловеч е законосъобразно издадено и като такова следва да бъде потвърдено, а
жалбата срещу него се остави без уважение. В тази връзка и направеното от
страна на жалбоподателя искане за присъждане на разноски следва да бъде
оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 521 от 18.01.2024 г.
на *** на Регионална Дирекция по горите гр. Ловеч, с което е наложено на Б.
Н. П., ЕГН **********, административно наказание на основание чл. 257,
ал.1, пр. 2, т. 1, пр. 1 от Закон за горите - глоба в размер на 350 лева, за
нарушение на чл. 257, ал. 1, предл.2-ро, т. 1, предл.1-во, във връзка с чл. 108,
ал. 2 и, ал. 3 от Закона за горите, във връзка с чл. 61, във връзка с чл. 47, ал. 1,
т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, във връзка с чл. 12б,
ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.
Плевен в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6