Определение по дело №386/2020 на Окръжен съд - Шумен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №  260104

 

гр. Шумен,29.10.2020г.

 

            Шуменски окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Карагьозян

                                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова

                     2. мл. с. С. Стефанова

като разгледа докладваното от окръжния съдия Т. Димитрова, в.ч.гр.д. № 386 по описа за 2020г. на ОС - Шумен, за да се произнесе взе предвид следното:

 

    Производството е образувано по частна жалба с вх. № 5904 от 29.09.2020г. депозирана от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С..., представлявано от Т.А.П. и Д.В., действащи чрез адв. М.А.Ж. от ДАК срещу  разпореждане № 1817/09.09.2020г. по ч. гр. д. № 20203620100903 на РС – Н.П., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу Д.О.Ф. с ЕГН **********,  в частта за сумата от 72.00 лева.

    В жалбата си жалбоподателят излага, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно и иска неговата отмяна. Твърди, че вземането в размер на 72.00 лева представлявало реално сторени от кредитора разходи за уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочната изискуемост на вземането. Тези разходи били осчетоводени от Банката и  включени в извлечението от счетоводните книги, приложено към заявлението. Процесната сума представлявала разноски за уведомяване - разход свързан с превръщането на кредита в изискуем, направени разноски за намиране на длъжника, за изготвяне и изпращане на писма, връчване на покани за доброволно изпълнение и уведомяване за предсрочната изискуемост, които разноски кредиторът е направил поради недобросъвестното поведение на кредитополучателя, изразяващо се в преустановяване на плащанията по кредита. Твърди, че с оглед рестриктивните изисквания на закона относно надлежното съобщаване на предсрочната изискуемост на кредитополучателите и солидарните длъжници, този разход се явява необходим и неизбежен. От приложената към заявлението покана – уведомление и другите писмени доказателства, удостоверяващи връчването, се установявало, че кредиторът действително е извършил тези разходи. Моли съда да приеме, че искането за издаване на заповед за сумата в размер на 72.00 лева, представляваща сторени от кредитора разходи за уведомяване на длъжника е основателно, с оглед представените доказателства към заявлението и с оглед редовността на извлечението по сметка. Също така моли съда да му присъди и направените разноски за настоящото производство, в размер на 25.00 лева държавна такса.   

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следното:

Производството пред районния съд е образувано по заявление на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С..., представлявано от Т.А.П. и Д.В., действащи чрез адв. М.А.Ж. от ДАК за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника Д.О.Ф. с ЕГН ********** *** пазар за парично вземане, произтичащо от договор за кредитна карта № CCIR-322-00217-2018/28.05.2018г.. Паричното вземане е за 468.40 лева  – главница и 57,31 лeва  – лихва за просрочена главница за периода от 26.09.2018 г. до 29.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда, до изплащане на вземането, 72.00 лева – сторени от кредитора разходи за уведомяване към 22.07.2020г., както и направените по делото разноски в размер на 25.00 лева – д.т. и 60.00 лева с вкл. ДДС – адвокатско възнаграждение.

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че по отношение на искането за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 72.00 лева /седемдесет и два лева/ – представляваща разходи на кредитора за уведомяване на длъжника към 22.07.2020г. е налице неравноправна клауза по см. на чл.143, ал.2 от ЗЗП и е отхвърлил подаденото заявление в тази му част, като за останалите суми заявлението е уважено и на заявителя е издадена заповед за изпълнение. За да отхвърли заявлението за процесната сума, съдът е приел, че същата представлява разходи за действия, които следва да са в тежест на кредитора, тъй като са свързани с извънсъдебното събиране на задължението и събирането на разходи за това било в противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранявала от потребителя да се събират такси и комисионни за действия свързани с усвояването и управлението на кредита. Отделно от това е посочил и, че доколкото исканото допълнително плащане е свързано изцяло със забавата на длъжника, в случая се целяло и заобикаляне на забраната, установена в чл. 33 от ЗПК – според която при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението на забавата, не може да надвишава законната лихва.

Настоящата съдебна инстанция споделя извода на районния съд. Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване на заповед за изпълнение със закона и добрите нрави, а по силата на  чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, искането не може да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или при наличие на обоснована вероятност за това. При тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които произтичат субективните права, предмет на заявлението, със закона и добрите нрави, изследва и въпроса за наличие на неравноправни клаузи. Разпоредбата на  чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като са изброени изчерпателно различни хипотези на неравноправие.

Претендираните със заявлението, твърдяни разходи са посочени общо, като не става ясно как точно е определен размерът на това задължение. Не са изложени никакви обстоятелства какви конкретни действия фактически са били предприети за уведомяване на длъжника. За да се търси възстановяване на разход следва да е обосновано реалното му извършване, но твърдения за това липсват. При тази неопределеност на задължението за възстановяване на разходи следва, че то не е ясно и конкретизирано (посочена е обща сума – 72.00 лева), и претендирането му в този вид противоречи на принципите на добросъвестност и равнопоставеност на страните в договорното правоотношение. Освен това, изброените едва в жалбата дейности "за намиране на длъжника, изготвяне и изпращане на писма, връчване на покани за доброволно изпълнение и уведомяване за предсрочна изискуемост“,  по естеството си не касаят допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а са евентуално извършвани от кредитора дейности, във връзка със събиране на задължението. Тези дейности нямат характеристиката и на "допълнителни услуги" в полза на потребителя, а са, както самият заявител ги е характеризирал „във връзка с недобросъвестното поведение на кредитополучателя“.  Дори и да се приеме, че става дума за услуги, свързани с договора за потребителски кредит, то те са такива по управлението на кредита и претендирането на разходите за извършването им противоречи на забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за управление на кредита. Възлагането в тежест на потребителя на допълнителна такса за управление на договора/кредита в случай на забава, за която по правило потребителят дължи обезщетение в размер на лихвата за забава, противоречи и на разпоредбите на чл. 33 от ЗПК, както правилно е приел и първоинстанционният съд в обжалваното разпореждане.

Ето защо, разпореждането в обжалваната част, с която е отказано издаването на заповед за изпълнение за сумата от 72.00лева, се явява законосъобразно и следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, съдът

 

 О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1817/09.09.2020г. по ч. гр. д. № 20203620100903 на РС – Н.П., с което е отхвърлено заявлението на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С..., представлявано от Т.А.П. и Д.В., действащи чрез адв. М.А.Ж. от ДАК, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу Д.О.Ф. с ЕГН ********** *** пазар, в частта за сумата от 72.00 лева.

 Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

         

                                                                                                         2.