П Р О Т
О К О Л № 690
гр. Пловдив, 03.12.2019 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателен състав, в
публично съдебно заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР
СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
МАРИЯ ПЕТРОВА
при участието на съдебния секретар Нели Богданова и в
присъствието на прокурора КРАСИМИР ПАПАРИЗОВ сложи за разглеждане докладваното
от съдия ВЕСЕЛИН ГАНЕВ ВЧНД № 587 по описа за 2019 година.
На именното
повикване в 10:02 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ К.П.И., доведен от Ареста - Пловдив, се явява
лично и с адв. И. А. Т., редовно упълномощен.
ОБВИНЯЕМАТА
Т.П.С., доведена от Ареста – Пловдив, се явява лично и с упълномощените си
защитници адв. П. и адв. П.
ОБВИНЯЕМИЯТ
Г.Д.А., доведен от Ареста – Пловдив се явява лично и с адвокат Т., редовно упълномощен.
ПРОКУРОРЪТ: Да
се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
ОБВ. И.: Да се даде
ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде
ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде
ход на делото.
ОБВ. С.: Да се даде
ход на делото.
ОБВ. А.: Да се даде
ход на делото.
Съдът намира, че
няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
от съдията-докладчик Веселин Ганев.
РАЗЯСНИХА се на
страните правата им по чл. 274 и чл. 275 НПК.
АДВ. Т.: Не правим
отводи. Ще представя писмени доказателства относно трудовата ангажираност на
подзащитния ми А., тъй като ние първоначално твърдяхме, че е дошъл в П. да си
търси работа и в тази връзка ще представим доказателства. Представям копие за
прокуратурата.
АДВ. П.: Не правим
отводи. Нямаме доказателствени искания. Да се приемат
АДВ. П.: Не правим
отводи. Нямаме доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ: Не
правя отводи. Нямам доказателствени искания.
Съдът счита делото
за изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА
представените писмени доказателства.
ДАВА ХОД НА
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ:
Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите жалбите без уважение.
Намираме се в производство по чл. 64 от НПК.
Реално погледнато се касае за деяние, което е извършено на 20.11.2019 г. и за
краткия период на разследване са събрани достатъчно доказателства от полза на
взетата от окръжния съд мярка за неотклонение „задържане под стража“ по
отношение на тримата.
В конкретния случай
съдът, хипотеза по хипотеза, е обсъдил предпоставките на чл. 63 НПК, като на
първо място е посочил буквалното основание на наказуемостта на деянието, за
което са привлечени – чл. 354а НК, което
предвижда наказание „Лишаване от свобода“ от 2 до 8 години и глоба от 5 до
20 000 лева.
На второ място,
съдът е обсъдил според мен абсолютно правилно доказателствата за наличието на
обосновано предположение, което е налице по отношение на тримата. В тази връзка
възраженията, които се правят от страна на защитата на С. са по отношение на
липсата на съпричастност, което аз считам, че не е така. Съдът правилно е
обсъдил показанията на полицейския служител – свид. Г. В това отношение има
обструкции пред първа инстанция във връзка с това, че той е изложил неверни
данни, като се противопоставят на обясненията, които е дала С.. Аз ще маркирам
само това, че свидетелите дават тези показания под страх от наказателна
отговорност по чл. 290 НК по повод обясненията на обвиняемия, в т.ч. и като
обвиняем и още в по-голяма степен на предварителната проверка не могат да се
противопоставят на това обстоятелство, че той е разпитан като свидетел.
Разпитаният свидетел И. Д., който съвсем категорично обяснява връзката на
тримата в инкриминираното деяние. По нататък обструкции се правят от
показанията на разпитания свидетел Н. Д., който е бил един от клиентите и
всъщност в тази връзка се твърди липсата на съпричастност на С.. Считам обаче,
че показанията на тези свидетели в съвсем конкретна степен уличават двамата в
извършване на деянието и същевременно считам, че при организацията, която
тримата са направили не е необходимо да има пряк контакт между С. и А. и този
свидетел. Съдът съвсем детайлно е обсъдил тези обстоятелства.
Така че към
настоящия момент като прибавим към това, че е извършено претърсване, че там са
намерени количества наркотично вещество 486 гр. марихуана и 4 гр. кокаин,
свидетелят е наблегнал на обстоятелството, че се касае за два броя наркотик,
като признава и предварителната подготовка която са имали полицейски служители
за извършването на тази дейност и конкретно на настоящия етап обоснованото
предположение е налице.
Съдът правилно е
обсъдил и наличната фактология по делото във връзка с механизма и организацията
на извършването на самото разпространение. Имам предвид, че наетото жилище в П.
разполага с подземен гараж, в самия автомобил начинът на превозване е била
пригодена резервна гума за тази цел, което съдът правилно е отчел като висока
степен на организация за извършване на конкретното деяние.
Във връзка със
съдимостта на двамата жалбоподатели С. и И.. Вярно е, че като последствие от
наказателноправна точка са неосъждани, същевременно обаче за мен е важен и
следния факт във връзка с това освобождаване от наказателна отговорност от
несебърския съд по две дела. По отношение на И. се касае за деяние по чл. 354 НК. В конкретния случай обстоятелството, че се касае за 4 гр. марихуана към
онзи момент, говоря за 2014 г., определението на РС Несебър е от 2015 г., и към
онзи момент И. е бил непълнолетен и е освободен от наказателна отговорност с
налагане на обществено порицание. Факт е обаче, че се касае за деяние със
сходна на сегашното разследване характеристика. След това в тази връзка пак ще
посоча и освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а НПК по отношение
на С. през 2017 г. пак на РС Несебър. Там се касае за деяние, което е с правна
квалификация управление МПС след употреба
на наркотични вещества. Тоест, независимо от това, че като цяло резултатът
е неосъждане, считам, че се касае за дейност със сходни характеристики, което е
предмет и на настоящото разследване. Аз няма да наблягам толкова колкото
първоинстанционният прокурор, доколкото има постоянен адрес, доколкото има
постоянно местоживеене, не оспорвам представените доказателства за трудова
заетост, същевременно обаче моят извод е, че на настоящия етап има опасност да
се укрият, така и да извършат престъпление. Считам, че няма никаква процесуална
логика на настоящия етап от гледна точка на мярката за неотклонение тримата
жалбоподатели да бъдат с различни мерки за неотклонение. Касае се за
съучастническа дейност, факт е, че в дома освен наркотичното вещество са
намерени и везни за теглене на вече приготвените за разпространение наркотични
вещества и всичко това ме навежда на мисълта, че понастоящем най-удачната мярка
е тази,която е определил ОС Пловдив, а именно „Задържане под стража“ и в този
смисъл ще ви моля да се произнесете.
АДВ. Т.: Уважаеми
съд, господин председател! Ще започна с това, че целта на мярката за
неотклонение „Задържане под стража“ е да ограничи обвиняемите да не се укрият и
да не възпрат разкриването на обективната истина. Мярката по самата си същност
няма репресивен характер. Целта е – горните основания.
Към настоящият
момент по делото инкриминираното деяние, в което са обвинени двамата мои
подзащитни, са събрани доказателства които са обусловили прокуратурата да
повдигне обвинение по съответните текстове на чл. 354а НК. Извършени са
необходимите процесуални действия, събрани са доказателства. Разпитани и така
наречените свидетели от страна на полицията, но те са констатирали единствено и
само факти. Те обвинителна теза спрямо това какво е нали същността на
обвинението, не са изразили. Те единствено са си свършили работата и са
констатирали това, което са намерили.
Считам също така,
при вземането на решение за изменение на мярката за неотклонение да се вземе
предвид личността на обвиняемите – двамата подзащитни И. и А., като специално за А. искам да подчертая
неговата трудова ангажираност в намирането на работа и ангажираността му в
заведение за обществено хранене, като неговата цел на пристигането в П. е била
единствено само за цел - търсенето на работа. Пристигането и пребиваването му
във въпросното жилище на ул. В. Л., е било само поради факта, че неговият
приятел от детинство е наел апартамент, имало е свободна стая и той е дошъл тук
с цел да плаща по-малко наем, да бъде самостоятелен в тази стая.
Държа да подчертая,
че при извършените процесуално-следствени действия по делото, не са открити
абсолютно никакви доказателства, които да имат някаква съпричастност към вината
относно съпричастността на А..
По отношение на
другия мой подзащитен И., държа да отбележа, че той де юре се води неосъждан.
Въпреки че има административно наказание в минало време за притежание и разпространение,
той се води неосъждан. Двамата мои подзащитни са готови в един по-нататъшен
етап на разследването да съдействат на органите на правосъдието, съответно за
разкриване на обективната истина. Считам, че оставането им в ареста за по-дълго
време с нищо не би могло, имам предвид като репресивна мярка, да попречи на
разследването. Те нито могат да въздействат върху свидетели, нито да изменят
някакви доказателства, които към момента са събрани. Още повече, че имаме
разпит пред съдия на свидетел, така че няма какво друго да се прави.
Моля спрямо двамата
мои подзащитни А. и И. първоначалната мярка за неотклонение да бъде изменена от
Задържане под стража в Парична гаранция, в размер, който е съпричастен към
тяхното семейно и имотно състояние.
ОБВИНЯЕМИЯТ К.И.:
Съгласен съм с казаното от адвоката ми.
ОБВИНЯЕМИЯТ Г.А.:
Съгласен съм с казаното от адвоката ми.
АДВ. П.: Уважаеми
апелативни съдии, ще моля да уважите депозираната жалба относно определението
на първоинстанционния съд и измените мярката за неотклонение задържане под
стража спрямо подзащитната ми С. в по-лека, а именно парична гаранция, като
съобразите следното:
Първоинстанционният
съд неправилно е преценил, че са налице обосновани предположения същата да е
извършила вмененото й престъпление по чл. 354а ал. 1 от НК. От доказателства по
делото се установява, че в дома, нает на ул. В. Л. от нея и от нейния приятел
са намерени наркотични вещества, които се намират в общо помещение, което се
ползва и от тримата задържани. Установи се по делото, че С. е в приятелски
отношения с И. и поради тази причина е в това жилище и са го наели, за да
живеят заедно двамата.
При извършване на
претърсването и изземването в жилището не съм съгласен с първоинстанционния
съд, че те са оказали съпротива, тъй като от докладната записка на Т. Г. той
заявява, че в момента на влизането в жилището К.И. и Т.С. са спели, то няма как
да са оказали съпротива като са спели, просто са използвали помощни средства,
поради акцията. Поради тази причина считам, че не е имало съпротива от тяхна
страна. Намереният наркотик се намира в шкафове, които се ползват от всички. В
С. не са намерени абсолютно никакви наркотични вещества. Няма как намереното количество наркотик да се свърже с
нея. Както каза и колегата разпитан е Д. пред съдия в Б. Той заявява, че
единствено е купувал наркотични вещества от К. И. няколко пъти, независимо
какви количества. Познава Г.А. и много слабо знае, че К. ходи с Т.С., друго
нищо, но за нея не знае, че тя продава, разпространява и т. н. наркотични вещества.
Така че да правим такива изводи, че С. е съпричастна към намерения наркотик, аз
мисля, че не отговаря на истината, както правят извод полицейските служители,
които са писали докладните записки.
За да се подкрепят
показанията на полицейските служители, че всички разпространяват все пак трябва
да има някакви допълнителни факти и обстоятелства, а това е само разпита на Н.
Д., който е закупувал наркотично вещество, единствено посочва, че е закупувал
от К.И..
Във връзка с това, че подзащитната ми е неосъждана,
има постоянен адрес, не е оказала съпротива при задържането, още повече
повдигнатото обвинение, не е в хипотезата на чл. 63 ал. 2 НПК считам, че не
съществува опасност да се укрие и извърши друго престъпление.
Моля да измените
мярката за неотклонение от задържане под стража в по-лека, а именно парична
гаранция.
АДВ. П.: Уважаеми
апелативни съди, също ще моля да уважите въззивната ни жалба, като считам
определението на първоинстанционния съд
за неправилно и незаконосъобразно.
По отношение на първата
предпоставка, видно от наличните доказателства по делото не може да се направи
обосновано предположение за авторството на вмененото във вина обвинение по
отношение на нашата подзащитна. Колегата П. беше много подробен, анализира
както гласните, така и писмените доказателства защо счита, че към настоящия
момент такова обосновано предположение не е налице така, както е приел
първоинстанционния съд. Аз единствено ще допълня, че видно от протокола за
претърсване и изземване както моята подзащитна С., така и другия обвиняем са
заявили, че не занаят за наличието на откритото наркотично вещество. Не
случайно и пред първоистанционния съд, и
пред Вас ще изложа, действително обясненията, които не са съгласно НПК дадени, моята
подзащитна заявява в тях, че не знае за наличието на въпросното наркотично
вещество. Тези обяснения са идентични с обясненията вече, които са дадени по
НПК в присъствието на нас, двамата защитници. Аз считам, че така повдигнатото
обвинение, че на инкриминираната дата – 20. 11. 2019 г. подзащитната ми, като
извършител с другите двама обвиняеми е държала, с цел разпространение въпросно
наркотично вещество. Практиката е константа в тази насока. За да се приеме, че
подзащитната ни е държала инкриминираното вещество няма данни по делото, че тя по някакъв начин е упражнила фактическа власт
върху това наркотично вещество. Именно, за да е налице това изпълнително деяние
трябва да има такива доказателства. Няма такива данни. В този смисъл ще цитирам
решение по н.д. 462/2011 г. на 3 н. о., както и решение по н.д. 100 от 2012 г.,
пак на 3 н. о.
Що се касае за субективната страна на това
престъпление по чл. 354а НК, то се откроява с пряк умисъл. Няма данни по делото
моята подзащитна да е осъществила както от обективна, така и от субективна
страна това престъпление. Няма да ангажирам повече вниманието ви и да
анализирам другите както писмени, така и гласни доказателства, тъй като не сме
в производство по същество.
Що се отнася до втората предпоставка считам,
че определението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Не
считам, че по делото може да се направи извод, че е налице реална опасност от
извършване на престъпление. Тази реална опасност, както казах и пред
първоинстанционния съд, тя не може да бъде хипотетична, тя трябва да бъде реална.
Няма данни както каза и колегата П., а и не бяха представени днес от
представителя на АП, че по отношение на моята подзащитна има висящи
производства, заявителски материали,
които да обосноват такава реална опасност от извършване на престъпление.
Не е налице и
хипотезата на чл. 63 ал. 2 НПК, поради което считам, че определението на
първоинстанционния съд в тази част също е неправилно и незаконосъобразно.
Трайна е практиката на ВКС, че реалната опасност не може, не следва да се
извлича, с оглед тежестта на повдигнатото обвинение.
По отношение на
третата предпоставка не считам, че тя ще се укрие, тъй като има постоянен
адрес, живее с родителите си.
Моля, предвид
всичко изложено пред Вас, да уважите така депозираната въззивна жалба и с една
по-лека мярка биха се постигнали целите на чл. 57, а именно подзащитната ми ще
се явява, ще съдейства, няма да се укрива и Ви моля да бъде отменено
определението на първоинстанционния съд и определите по-лека, различна мярка за
неотклонение от първоинстанционния съд. В този смисъл моля да се произнесете.
ОБВИНЯЕМАТА Т.С.:
Съгласна съм напълно с казаното от моите защитници. Нямам нищо общо и мисля, че
не заслужавам да прекарам празниците там.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА
ДУМА НА ОБВИНЯЕМИТЕ:
ОБВИНЯЕМИЯТ К.И.:
Моля да измените мярката ми за неотклонение в по-лека. Моля за парична
гаранция.
ОБВИНЯЕМАТА Т.С.:
Моля да измените мярката ми за неотклонение в по-лека.
ОБВИНЯЕМИЯТ Г.А.:
Моля да измените мярката ми за неотклонение в по-лека. Възможно по-лека.
След тайно съвещание, съдът намира и приема за установено следното:
Производството е по реда на
чл. 64 ал.7 НПК.
Макар и с резерви,
предвид събраните към настоящия момент доказателства и доказателствени средства
по делото, следва да се сподели становището на първоинстанционния съд, че по
отношение на тримата обвиняеми – Т.С., К.И. и Г.А., са релевирани
предпоставките на чл. 63 ал. 1 от НПК, за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение. В посока на обоснованото подозрение за съпричастността на
обвиняемите в извършване на престъплението, съдът правилно е отчел показанията
на полицейските служители, договора за наем на апартамента, сключен между свид.
С. Х. и обвиняемите Т.С. и К.И., протокол за претърсване и изземване, справките
за съдимост, от които е видно, че обвиняемата Т.С. е била осъдена за
престъпление по чл. 343б ал. 3 НК, за управление на МПС, след употреба на
наркотични вещества, а именно марихуана, кокаин и метамфетамин, а обвиняемият
К.И. е бил освободен по чл. 78а НК от наказателна отговорност за притежание на
наркотични вещества, експертната справка, протоколите за оглед на веществени
доказателства на ползваните от
обвиняемите К.И. и Т.С. мобилни телефони, от веществените доказателства, както
и от разпита пред съдия на свидетеля Н. Д.
На следващо място,
съдът законосъобразно е преценил, че в случай на по-лека мярка за неотклонение,
съществува риск и тримата обвиняеми да извършат престъпление, най-вече с оглед
на количеството на наркотичното вещество марихуана, а именно 486,06 грама,
предвид и на обстоятелството, че е открито и друг вид наркотично вещество, а
именно кокаин 4,02 грама, от организираността и констатираната конспиративност
на лицата във връзка с разпространението на въпросните наркотични вещества,
както и от обстоятелството, че същите са били укрити във вътрешността на
резервна автомобилна гума. Всички тези фактически данни завишават както
степента на обществена опасност на самото деяние, така и на неговите
извършители, и показват, че към настоящия момент от разследването, което
действително е на ранен етап, предстои извършването на допълнителни следствени
действия и че целите по чл. 57 НПК адекватно могат да се постигнат именно с
мярка за неотклонение Задържане под стража, който извод по отношение на
обвиняемия Г.А. по никакъв начин не се променя от представените по делото днес
писмени доказателства.
Ето защо Пловдивският апелативен съд:
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №
1280/24.11.2019 г., постановено по ЧНД № 2176/2019 г. по описа на Окръжен съд
Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРОТОКОЛЪТ се
изготви в съдебно заседание.
ЗАСЕДАНИЕТО се
закри в 10:33 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
СЕКРЕТАР: