Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260085
гр.
Пловдив, 27.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в
открито съдебно заседание на двадесет и седми юли две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ
САКУТОВА
при участието на секретаря М. Колева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 3721/2020 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ,
XX нак. състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба,
подадена от „ИНДУСТРИАЛЕН ВЪЖЕН ДОСТЪП,
ОБУЧЕНИЕ И ОБСЛУЖВАНЕ В ОТКРИТО МОРЕ -ИРАТОС“ ООД, седалище и адрес на управление :
гр.Пловдив, ул.Горлом № 8, ет.2 против Наказателно постановление № 497711-F5333913/02.03.2020 г., издадено от
Директор дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП –Пловдив, с което на жалбоподателя
за нарушение на чл.180, ал.2 от ЗДДС във
връзка с чл.180, ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.102, ал.3 т.1 от ЗДДС във връзка
с чл.86, ал.1и ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл.117, ал.1 т.1 от ЗДДС е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 752,29 лв. на
основание чл.53 вр.чл.27/чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН. В жалбата са изложени подробни съображения,
според които наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно
следва да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, изпраща представител адв. Г.П. от *, който поддържа жалбата
по направените в нея оплаквания.
Въззиваемата страна, редовно
призована, изпраща представител –юриск. А. с представено пълномощно, който моли
наказателното постановление като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено,
претендира разноски.
Жалбата е допустима – подадена
е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното :
За данъчен период 01.06.2018
г. – 30.06.2018 г. дружеството жалбоподател не било регистрирано по ЗДДС. За посочения период дружеството получило
услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и
за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС на
стойност 4513,71 лв. и изискуемият ДДС е в размер на 752, 29 лв.
Дружеството следвало да
подаде заявление за регистрация по ЗДДС в ТД на НАП в 7-дневен срок преди датата,
на която данъкът за доставката е станал изискуем /датата на авансовото плащане
или датата на данъчното събитие/, като данъчната основа на получената услуга
подлежи на облагане с данък. Заявление за регистрация дружеството подало на
17.10.2019 г. на основание чл.100, ал.1 от ЗДДС с № 163911902530432/17.10.2019
г.
Във връзка с подаденото
Заявление била инициирана проверка, в хода на която било установено, че ако
през периода 01.06.2018 г. – 30.06.2018
г. лицето било регистрирано по ЗДДС, то за него щяло да възникне задължение за
начисляване на данъка на основание чл.86, ал.1 от ЗДДС в размер на 752,29 лв. В хода на проверката
било установено също, че дружеството е следвало да издаде протоколи на основание
чл.117,ал.1,т.1 от ЗДДС, не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е
станал изискуем, впише в него вида на услугата, датата на възникване на
данъчното събиите по доставката, данъчната основа, ставката на данъка,
основанието за начисляване на данъка и размера на данъка и отрази в дневника за
продажби за данъчен период м.06/2018 г. получените доставки на услуги, за които
данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2 т.3 от ЗДДС, посочи данъчната
основа и начисления данък в справката –декларация за данъчен период м.06.2018
г, както и да подаде справката - декларация за посочения данъчен период до
14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период.
Констатациите от проверката
били обективирани в Протокол №**********/31.10.2019 г. и Протокол №
**********/16.12.2019 г.
Така описаната фактическа обстановка
съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства
– показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител, заверено
копие на протокол № 16000052343/16.12.2019 г., фактури, удостоверяващи получени
услуги периода от 22.01.2018 г. до 05.11.2019 г., Заповед № ЗЦУ-ОПР
-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на ТД на НАП.
Съдът дава вяра на
показанията на разпитания свидетел М.С.А. относно направените констатации, тъй
като същите се подкрепят и от останалите събрани в хода на административнонаказателното
производство доказателства - протокол № 16000052343/16.12.2019 г., фактури,
удостоверяващи получени услуги за периода от 22.01.2018 г. до 05.11.2019 г.
Няма спор по делото, че през
процесния период дружеството не е било регистрирано по ЗДДС.
Установява се от събраните устни и писмени доказателства и
това, че то е извършвало облагаеми доставки, за които данъкът е изискуем от
получателя. Не се установява обаче на какво основание наказващият орган и
актосъставителят са приели, че дружеството не е изпълнило задължението по
чл.180а, ал.1от ЗДДС.
АУАН и НП съдържат позоваване на двата протокола,
документирали данните от извършена проверка и за определяне размер на
неначисления данък -
Протокол №**********/31.10.2019 г. и Протокол № **********/16.12.2019 г. Според
представените документи от дружеството се установило, че през периода от
22.01.2018 г. до 05.11.2019 г. дружеството е следвало да подаде заявление за
регистрация и да начислява ДДС за получени доставки. Според тях се установява и
това, че дружеството е получило услуги с място на изпълнение на територията на
страната, които са облагаеми и за които данъкът е изисукем на основание чл.82,
ал.2 т.3 от ЗДДС.
Направените констатации
са квалифицирани като
административно нарушение по
чл.180, ал.2, вр. с ал.1 ЗДДС. В обжалваното
наказателно постановление са възприети същите констатации, че дружеството не е
начислило данък, когато
дружеството не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация,
въпреки че е било длъжно. Идентична е и правната квалификация, придадена на
деянието.Посочени са и задълженията, които е следвало да изпълни
по чл.180, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, а именно регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в
предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица,
които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв.
При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двоен
размер на неначисления данък, но не по-малко от 1 000 лв.; Алинея 1 се прилага
и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за
регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.
По-нататък актосъставителят и административнонанаказавщият орган са се
позовали на разпоредбата на чл.86
ал.1 и ал.2 ЗДДС , вменяваща задължение за регистрирано лице, за което данъкът е
станал изискуем, да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който
посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на
резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за
този данъчен период; 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за
съответния данъчен период.; Данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния
период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е
издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния
период, през който данъкът е станал изискуем. Като е приел, че
дружеството е задължено лице по смисъла на чл.86, ал.1 и 2 от ЗДДС наказавщият
орган е издал наказателно постановление за нарушение на чл.180, ал.2, вр. с ал.1 ЗДДС.
Съдът намира, че описаните
в АУАН и НП доставки не са индивидуализирани по никакъв начин, а е посочено
само и единствено, че се касае за доставка на услуги, поради и което въз основа
на това описание не може да бъде извършена преценка дали тези доставки касаят
доставки с право на приспадане на пълен данъчен кредит.
Този пропуск от страна на наказващия орган е довел до необоснованост на
издаденото наказателно постановление и до невъзможност да се разбере защо административнонаказателната отговорност
е вменена на основание чл.180 от ЗДДС.
Поради недостатъчната яснота на получените доставки е налице и неправилна
правна квалификация на нарушението , а оттам и неправилно на дружеството е
вменена административнонаказателната отговорност. Както в АУАН, така и в НП е посочено, че посоченият данък, който
дружеството е следвало да начисли, но не е начислило е изискуем от лицето като
платец по глава осма от ЗДДС. Посочено е
също, че от момента на възникване на задължението лицето е следвало да се
регистрира по ЗДДС и ако се е е регистрирало по ЗДДС, е имало право на данъчен
кредит за посочените периоди.
Наред с разпоредбата на чл.180 от ЗДДС е налице и друга разпоредба - тази,
предвидена в чл.180а, ал.1 от ЗДДС за неначисляване на ДДС от лица, които са
регистрирани по ДДС, както и за които данъкът е изискуем от лицето като платец по глава
осма и за начисления данък
лицето има право на пълен данъчен кредит, се наказва с глоба –за физическите лица, които не са
търговци, или с имуществена санкция -
за юридическите лица и едноличните търговци, в размер 5 на сто от неначисления
данък, но не по-малко от 50 лв. Съгласно
чл.180а, ал.2 алинея 1 се прилага и когато лицето не е
начислило данък поради това, че не е подало заявление за регистрация и не се е
регистрирало по този закон в срок. Качеството на лицето като платец по
глава осма и правото му на пълен данъчен кредит налага приложение на чл.180а от ЗДДС, а когато лицето не е начислило дължимия ДДС поради това, че не е подало
заявление за регистрация и не се е регистрирало е следвало да бъде санкционирано
по реда на чл.180а, ал.2 от ЗДДС.
Общото между двете разпоредби - чл.180, ал.1 и 2 от ЗДДС и чл.180а,ал.1 и 2 от ЗДДС е това,че
размерите на санкциите, определени в чл.180 от ЗДДСс е прилагат при
неспазването на общите нормативни разпоредби за онези доставки с изискуем от
лицето данък по реда на глава осма от закона, като приложение разпоредбата на
чл.180а, ал.1 и 2 има, когато лицето има право на пълен данъчен кредит. При
доставките, за които лицето има право на частичен данъчен кредит, тъй като ще
ползва получените стоки и/или услуги за извършване на необлагаеми доставки, при
неизпъленние на общите изисквания за начисляване на ДДС, се налагат санкциите,
предвидени в съответните разпоредби на чл.180 от ЗДДС. С оглед направените
фактически констатации наказващият орган необосновано е издал наказателното
постановление на основание чл.180, ал.1 от ЗДДС. С оглед цитираната нормативна регламентация от
съществено значение е да
се посочи санкционираното лице дали има право на пълен данъчен кредит. Като не
е сторил това актосъставителят необосновано е издал наказателното постановление
и е санкционирал нарушителя по чл.180, ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС. В процесния случай
е видно, че в хода на админстративоннаказателното производство безспорно са
установени първите два елемента от
състава на фактическия състав на нарушението о чл.180а,а л.1 от ЗДДС. Липсват
каквито е да е описания относно третия елемент от фактическия състав на
нарушението, не са изложени никакви обстоятелства за това, че за начисления
данък лицето има право на пълен данъчен кредит. Тези обстоятелства водят до
необоснованост на наказателното постановление, до неяснота при описанието на
нарушението, които са довели и до ограничаване правото на защита на нарушителя.
При проверка относно процесуалните изисквания за съставяне на АУАН и за
издаване на наказателното постановление съдът констатира, че същите са издадени
от компетентни лица, в предвидената от закона форма, спазен е срокът за
съставяне на АУАН и за издаване на наказателното постановление, предвиден в
чл.34 от ЗАНН. Не се споделят оплакванията, изложени в жалбата, че не ставало
ясно кога е установено нарушението. Нарушението е установено когато е събрана цялата информация за процесния
случай, а именно когато е съставен последният протокол от проверката от
16.12.2019 г., не случайно и АУАН е
съставен след това на 13.01.2020 г. Не се споделят и оплакванията, че не
ставало ясно къде е извършено нарушението. Именно гр.Пловдив е мястото, което е
вписано като седалище на дружеството, включително и където същото следва да
начисли данъка. Не се споделят и оплакванията, че за други данъчни периоди на
дружеството са издавани АУАН, но не били издавани НП, а за процесния случай необосновано
при наличие на констатиране на нарушение на същото правно основание, бил издадено НП.
Право на наказващия орган е да прецени в кои случаи да отправи предупреждение
до наказаното лице, без да издава наказателно постановление и същите не са
предмет на проверка в настоящото производство. В случая съдът е сезиран да
осъществи въззивна проверка по повод обжалваното наказателно постановление.
Очевидно наказващият орган е приел, че размерът на неначисления ДДС, който е
следвало да начисли е значителен, поради което и е приел, че не са налице основанията
за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, макар и не на
основанията, изложени в жалбата.
Ето защо съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №497711-F5333913/02.03.2020
г.,, издадено от Директор дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП–Пловдив, с което на
„ИНДУСТРИАЛЕН ВЪЖЕН ДОСТЪП, ОБУЧЕНИЕ И
ОБСЛУЖВАНЕ В ОТКРИТО МОРЕ -ИРАТОС“ ООД,
седалище и адрес на управление : гр.Пловдив, ул- Горолом №8, ет.2, ЕИК
*********, за нарушение на чл.180, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.180, ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.102, ал.3 т.1 от ЗДДС във връзка с чл.86, ал.1и ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл.117, ал.1 т.1 от ЗДДС е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 752,29 лв. на
основание чл.53 вр.чл.27/чл.83/ и чл.3,
ал.2 от ЗАНН.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на
основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му на страните .
Районен съдия
:.......................................................
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.М.