№ 1314
гр. София, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20211000500311 по описа за 2021 година
С решение № 4651 от 30.07.2020 г. по гр.д. № 843 от 2017 г., СГС, І-8,
осъжда ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на П. С. И. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ
сумата от 60 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от
ПТП на 26.07.2016 г., ведно със законната лихва от 19.01.2017 г., като
отхвърля иска за горницата над 60 000 лв. до пълния предявен размер от 200
000 лв.
С определение от 30.11.2020 г. е оставена без уважение молба вх. №
84186 от 7.08.2020 г. на адв. П. К., за изменение на решението в частта за
разноските, касаещи начисляване на ДДС върху адвокатския хонорар,
присъждан по реда на чл. 38 ЗА.
Срещу решението, в отхвърлителната част е постъпила въззивна жалба
от ищеца П. С. И.. Твърди, че присъдения от съда размер на обезщетение е
изключително занижен и намира решението за необосновано, тъй като
първата инстанция е кредитирала неправилно част от събраните
доказателства. Излага пространни анализи на приетите заключения на
медицинските експертизи, като въз основана тях, с подробни съображения
относно естеството на травмите, претендира да се присъди допълнително
1
обезщетение от 160 000 лв. Намира, че съдът не е отчел тежките увреждания,
възникналата опасност за живота на пострадалия, проявлението на негативни
последици за ищеца в дълъг период след ПТП. Сочи, че решението не е
съобразено с практиката на съдилищата и застрахователните лимити.
Подчертава, че в последното заседание е допуснато изменение на иска в
частта за законната лихва, като същата е претендирана от нова дата -
18.10.2016 г., в какъвто смисъл следва да е произнасянето на съда. Представя
нови писмени доказателства. Претендира разноски, в това число по чл. 38 ЗА.
Срещу определението по чл. 248 ГПК е постъпила частна жалба от адв.
П. К.. Позовава се на чл. 2а от Наредба № 1 от 2004 г. и съдебна практика,
като претендира върху адвокатското възнаграждение, което й се следва по чл.
38 ЗА, да се начисли ДДС, който тя ще заплати след получаването му.
В писмени отговори ответникът ЗК „Лев Инс“ АД намира решението и
определението на СГС за правилни, а жалбите срещу тях – за неоснователни.
Третото лице ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, помагач на страната на
ответника ЗК „Лев Инс“ АД, не взема становище в писмен отговор, но
оспорва в о.з.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 432 КЗ.
Ищецът П. С. И. твърди, че на 26.07.2016 г. като пътник в лек
автомобил, претърпяла ПТП, настъпило поради виновно и противоправно
поведение (установено в наказателно производство) на водач, чиято
гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество. Твърди,
че получил фрактура на гръбначния стълб, счупване на ключица и контузия
на главата със загуба на съзнание. На 18.10.2016 г. ищецът сезирал
застрахователното дружество с искане за обезщетение, но застрахователят не
се произнесъл до изтичане на предвидения в закона срок и изпаднал в забава,
считано от 19.01.2017 г. Претендира ответникът да му заплати обезщетение
на неимуществените вреди в размер на 200 000 лв., ведно със законната лихва
от 18.10.2016 г. (предвид изменение на иска в последното о.з. – л. 282 и с
оглед дата на уведомяване на застрахователя), както и разноски.
2
Ответникът ЗК "Лев Инс" АД оспорва предявените искове относно
механизма, виновното и противоправно поведение на водача, обема на
претърпените вреди и размера на обезщетението. Претендира разноски.
Третото лице помагач ЗАД "ОЗК - Застраховане" АД оспорва
предявените искове по основание и размер.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Страните в настоящото производство не спорят относно наличието на
застрахователно правоотношение, противоправното и виновно поведение на
водача, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника.
Спорни са вида на получените травми, обема на претърпените болки и
страдания, размера на дължимото обезщетение, както и моментът, от който се
дължи законна лихва от застрахователя.
С постановеното решение от 19.04.2019 г. по НОХД № 2163/2018 г., ОС
Стара Загора (л. 233 – номерация повторна), влязло в сила на 8.05.2019 г., е
прието, че от противоправното и виновно поведение на водача, на ищеца И.
са причинени сътресение и контузия на мозъка, травматично счупване на
тялото на 4 ТН гръден прешлен, счупване на бодлестите израстъци на нива 3
ТН, 4 ТН, 5 ТН, счупване на дясната лопатка, серийно счупване на ребра и
контузия на белия дроб. Първото и последното увреждане са застрашили
временно живота на ищеца, а останалите са затруднили движенията му за
повече от месец.
Приетата първоначална СМЕ, на вещо лице – невролог, е дала
становище, че в резултат на процесния инцидент ищецът е получил
компресионно счупване на Тн4 (гръден прешлен), без увреждане на
гръбначния мозък, фрактура на бодлестите израстъци на още 3 гръдни
прешлена – Т3,Т4 и Т5, фрактура на дясна плешка с дислокация, контузия на
белия дроб, мозъчно сътресение без данни за кома, оток на дясната половина
на главата, ожулвания по крайниците. Посочено е, че не е създаден опасност
за живота на пострадалия. След стабилизиране на състоянието на пациента
(22 дни след ПТП) е извършена гръбначна операция, като е посочено, че
възстановителния период е в рамките на година и половина, с препоръчано
носене на гръден корсет за 1 месец (по данни в допълнителната СМЕ носен 2
3
месеца). Според СМЕ към датата на изготвянето й ищецът е в добро общо
състояние, ясно съзнание, всестранно ориентиран, адекватен, като е дал данни
за главоболие в първите месеци след травмата. От проведени контролни
изследвания на гръден сегмент на гръбначния стълб не са установени данни
за промени в гръбначния мозък, както и стенози. Установените хернии (Тн7-
Тн8 и Тн8-Тн9) са приети за нормални дегенеративни процеси, започнали
преди ПТП. При преглед е установен неврологичен статус без данни за
отпадна неврологична симптоматика и зараснали фрактури. Посочено е, че
основна причина за продължаващата тежест в областта на травмирания
прешлен е непровеждането на системна рехабилитация след операцията и
свалянето на гръдната ортеза, която е носена повече от препоръчителното
време. Според допълнителното заключение негативните усещания към
момента са обусловени от последвала атрофия на мускулатурата с оглед
липсата на подходяща възстановителна терапия.
След представяне на нови медицински документи е назначена СМЕ с
вещо лице неврохирург. Прието е, че ищецът е получил черепно-мозъчна
травма (оток на дясна част на главата и сътресение на мозъка), гръдна травма
(контузия на бял дроб и рани по гръдния кош, фрактура на ребра) и травма на
опорно-двигателния апарат (компресивна фрактура на четвърти гръден
прешлен, фрактура на бодилестите израстъци на 3-ти, 4-ти и 5-ти гръдни
прешлени, фрактура на дясната плешка), както и охлузвания по четирите
крайника. Първите две травми са създали опасност за живота на пострадалия.
Установено е, че лечението е преминало през две лечебни заведения, като във
второто е извършена операция на гръбначния стълб, с протекъл нормален
следоперативен период, като е посочено, че са провеждани множество
физиотерапевтични и рехабилитационни мероприятия. Общо за всички
травми възстановителния период е определен за приблизително 12 месеца.
Посочено е, че понастоящем ищецът е с ТНР по решение на ТЕЛК в размер на
50 %. При преглед от вещото лице е установен ограничени и умерено
болезнени движения на гръдния и поясния отдел на гръбначния стълб.
Според вещото лице е възможно бързите дегенеративни промени в гръдния
отдел на гръбначния стълб и установените там дискови хернии да са свързани
с травмата му от ПТП.
СМЕ на вещо лице офталмолог е установила увреждане на долния
клепач на дясното око на ищеца, причинено от ПТП и лекувано оперативно за
4
реконструкция на клепача. Според становището на вещото лице, те са пряка
последица от претърпяното ПТП.
Разпитана по делегация е св. М. П. С., майка на ищеца, като същата
разказва, че видяла сина си в болница, където бил обездвижен, с катетър на
памперси, обезобразен. Чакали да се оправи белият дроб и да може да се
оперира в София. След операцията, той се раздвижил и тя се поуспокоила,
защото мислела, че ще остане инвалид. Сочи, че носил 2 месеца корсета, че
при изследванията му казали, че и другите му прешлени имали дискови
хернии и може да трябва да се оперира. По време на лечението тя била все до
него за да го обслужва, придружавала го и за рехабилитациите, тъй като той
нямал сили и трябвало да сяда и да си почива. От самия инцидент той станал
по-нервен, сега бил без работа и трудоустроен, кръстът и гърбът го болели.
Операция била правена и на дясното око, тъй като там било сцепено, имал
белези.
Другият свидетел Р. К. И., съпруга на брат на ищеца, на свой ред
разказва, че го видяла след като го извадили от реанимация, където бил на
командно дишане поради проблеми с белия дроб. Сочи, че имало риск за
живота му. Той бил обезобразен, едното му око затворено, ръката му подута.
Потвърждава, че той бил опериран, правил рехабилитации, ходел с корсет,
все още имал оплаквания от гърба, не бил възстановен, имал нови дискови
хернии, от които постоянно го боли. Сочи, че той имал нужда от помощ и
свекърва й била до него, бил известно време на памперси. Сега той не можел
да работи, не можел да вдига тежко, имал болки в гърба и ръката, замотавала
му се главата, изнервен бил, неспокоен, притеснен, не можел да спи, бил
подтиснат.
Пред настоящата инстанция е допусната единична СМЕ, въз основа на
новопредставени документи относно здравето на пострадалия. Същата е
потвърдила вече установените пред първата инстанция травматични
увреждани при ищеца и тежката гръбначно-мозъчна травма, която е била
лекувана оперативно. Потвърдено е, че за живота на пострадалия е
съществувала опасност, както и че понастоящем за него е издадено решение
на ТЕЛК за ТНР от 50 %. Според вещото лице получената гръдна травма е
довела до дегенеративни промени в гръдния отдел на гръбначния стълб,
които в течение на времето са утежнени до степен на дискови хернии, като
5
тази бърза промяна е довела до остеофити и зашипяване на прешленните тела
и ограничения на движенията на гръбнака. Прогнозирано е, че са възможни
бъдещи усложнения. Посочено е, че интензивни болки са били търпени от
лицето след инцидента, след операцията и след рехабилитацията, като
понастоящем те са спорадични. Движенията в зоната на 4-ти, 5-ти и 6-ти
прешлен не са възможни, като те се поемат от съседните на фрактурата
участъци. Придвижването е без помощни средства.
В о.з. вещото лице е пояснило, че болката от фрактура на бодилести
израстъци е преходна. Уточнено е, във връзка с въпросите касаещи давността
на появата на дисковите хернии, че непосредствено след инцидента снишение
може да се установи само на конкретния фрактуриран прешлен. За снишение
в съседните зони е необходимо повече време.
Тройната СМЕ, допусната пред САС, отново е потвърдила естеството
на получените травматични увреди. Разяснено е, че за лечение на гръбначната
травма е проведена сложна операция, за която са били необходими върхови
умения, поради опасност от засягане на гръбначния мозък. След изписване
ищецът е провеждала рехабилитации системно, но подобренията са били
незначителни. Вещите лица са категорични, че е възможно снишаването на
нива Тн7-Тх8 и Т8-Тх9 да е провокирано от контузионни увреди при ПТП и
след 3 седмично постелно лечение в болница. Вещите лица не са установили
в медицинската документация наличие на данни, че ищецът е страдал от
неврологични заболявания преди ПТП, в това число и дискови болести.
При разпит в о.з. пред въззивния съд вещите лица са посочили, че
работа в седяща поза може да бъде фактор, предпоставящ образуване на
дискови хернии, но не може да се посочи до колко това е допринесло за
развитие на такива. Посочено е, че всичко се обуславя от инивидуалната
предиспозиция на организма. Разяснено е, че дисковата херния в случая не е
основен проблем, а такъв е спондилозата и увреждането на целия гръбначен
стълб (дискове и мозък). Заявено е, че при пациента се касае до
хронифициране на болките, тъй като „гръбнакът няма да оздравее“, същият е
контузен на много нива, с контузионни проемени на дисковете в резултат на
травмата. Потвърдено е, че проблемите на ищеца са в резултат на инцидента,
доколкото не са установени предходни документирания на неврологични и
радикулярни заболявания.
6
От приложено писмо, изходящо от застрахователя е видно, че по
образувана щета на 18.10.2016 г. по искане на П.И. за заплащане на
обезщетение е претендирано депозиране на нови документи – постановление
или присъда, както и експертизи изготвени в наказателното производство.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
По въпроса относно травматичните увреждания на ищеца и
последиците от тях, настоящият състав приема, че при съпоставка на всички
експертни заключения приети по делото (вкл. и тези пред настоящата
инстанция), следва да се кредитира онази част от тях, която констатира, че в
резултат на ПТП ищецът е получил фрактура на прешлен и бодлести
израстъци на други прешлени, както и фрактура на плешката, а отделно от
това контузия на белия дроб, черепно-мозъчна травма, рани в зоните на почти
цялото тяло. Тези изводи се подкрепят и от установеното пред наказателния
съд, което е задължително за гражданския, според чл. 300 ГПК. Следва да се
отчете, че горните заключения са дадени след проучване на голям набор от
проведени изследвания и изготвени след тях медицински документи. На свой
ред СМЕ на вещо лице офталмолог е установило и травмата на дясното око и
разкъсване, което е наложило оперативна интервенция. Установява се, че
пострадалият е бил лекуван и със сложна операция на гръбнака, свързана със
значително ниво на риск и опасност от засягане на гръбначния мозък, в
резултат на която са поставени синтезни материали за стабилизиране на
гръбначния стълб. Настоящият състав приема за доказано, че цялостната
увреда на гръбначния стълб и провокираните от това болки и страдания,
ограничения в движението и промяна в нормалния начин на живот, е
обусловено от процесния инцидент. Вярно е, че по правило определен начин
на живот, упражняване на дадени дейности и професии, теоретично може да
служи като предпоставка за развитие на дискова болест. В настоящия случай
не се установява при пострадалия такава да е била налична преди инцидента.
Възраженията на ответното дружество, преимуществено съсредоточени около
възможността ищецът да е страдал от подобно заболяване преди ПТП, по
никакъв начин не могат да игнорират изводите на всички вещи лица, че в
случая от процесния инцидент И. е получил тежки травматични увреди на
гръбнака, които (без значение дали той е имал дискова болест) са причинили
болки и страдания в значителен обем. Тройната СМЕ, приета пред САС, е
7
изтъкнала, че не дисковата херния съставлява водещ фактор за състоянието на
пациента, а основният проблем е установената спондилоза и увреждането на
целия гръбначен стълб. Доколкото е потвърдено, че проблемите на ищеца са в
резултат на инцидента, то именно този извод следва да бъде съобразен и
определящ при преценка на пряката причинна връзка между ПТП и всички
страдания на ищеца. Дори да се приеме, че са налични данни за
предразположение за дискова болест, то в конкретния случай нейното
ескалиращо развитие се явява пряко предпоставено и от процесния инцидент.
Именно в резултат на същия се последвалите операции, възстановителни
процедури, обективни промени в оперираната зона, търпените болки,
промяната в начина на живот и пр.
При така установените множество травми, в различни анатомични
области и данните, че животът на ищеца е бил в реална опасност, съдът
приема, че обезщетението, което следва да бъде присъдено комплексно за
всички търпени болки и страдания, е в размер на 85 000 лв. За този размер
съдът отчита данните, че пострадалият е в активна и трудоспособна възраст,
но претъпените телесни увреди значително ограничават възможността за
упражняване на трудови функции и социални дейности, свързани с
динамична физическа активност. От друга страна по делото няма категорични
и екзактни данни с какво се е занимавал ищеца, какви са професионалните му
изяви, умения и пр., което ограничава възможността за пълна преценка дали в
бъдеще би могъл да упражнява обичайната си трудова функция. Съдът
съобрази всички доказателства, които установяват, че ищецът е преминал
през дълъг възстановителен период, през който е имало и време, в което той е
бил лекуван в постелен режим, с необходимост от чужда помощ и зависимост
от предоставяне на такава. Следва да се отчете и обстоятелството, че
продължаващия болков синдром и влошаването на качеството на живот
неминуемо е създало цялостно негативно усещане при пострадалия и
очевидно е довело до преживяване освен на физически, но и на емоционален
дискомфорт и стрес. Съдът взема предвид и застрахователните лимити, които
са един от факторите, влияещи при определяне на обезщетенията.
Определеното обезщетение кореспондира с момента на настъпване на
инцидента, както и с факта, че същото е съизмерима с минимална работна
заплата за близо 200 месеца, или възнаграждение за близо 17 години, поради
което съдът го намира за адекватно. Обезщетението е съобразено с
8
практиката на съдилищата по сходни казуси и принципа на справедливост.
Що се касае до момента, от който следва да се присъди лихва, следва да
се съобрази актуалната практиката на ВКС, на която се позовава и
жалбоподателя-ищец, отразена в решение № 128 от 4.02.2020 г. по т.д. №
2466/2018 г., ВКС, І ТО, както и друга такава - решение № 167 от 30.01.2020
г. по т. д. № 2273/2018 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Няма спор, че пострадалият е
сезирал застрахователя на 18.10.2016 г., като с писмо – л. 9, е изискано
представяне на материали от наказателното производство. Както е прието и в
практиката на ВКС, конкретните изискани документи не са от категорията на
тези по чл. 106, ал. 3 ЗК, поради което въз основа на собствената си забава, от
една страна, и тази на застрахованото при него лице – от друга страна,
застрахователят дължи законна лихва върху обезщетението за вреди след
уведомяването си – т.е. от 19.10.2016 г. Искането за лихва от този по-късен
момент е заявено в последното по делото заседание и допуснато като
изменение от съда – л. 282.
Поради така изложените доводи жалбата се явява частично основателна
и обжалваното решение следва да бъде частично коригирано.
При този изход на спора ответникът-застраховател следва да заплати по
сметка на бюджета на съда допълнителна държавна такса в общ размер за
двете инстанции на 1500 лв. Част от тях – сумата от 195 лв., се явява
практически внесена по бюджетната сметка за вещи лица поради двойно
внасяне. Тази сума 195 лв. следва да се приспадне от дълга към бюджета, като
в същото време се отхвърли искането за възстановяване на повторното
плащане, тъй като остатъка от същото е отнесено към завишения хонорар на
вещите лица (първоначално определен по 400 лв., но увеличен до сумата от
по 585 лв. за всяко вещо лице).
В полза на адв. К. се дължи допълнително възнаграждение в размер на
1280 лв. за двете инстанции.
В тежест на ответника следва да се възложат разходите по чл. 78, ал. 6
ГПК в размер на 172, 50 лв.
Що се касае до жалбата, постъпила по реда на чл. 248 ГПК,
настоящият състав следва да приложи възприетото от ВКС становище
относно начисляването на ДДС върху определения по чл. 38 ЗА хонорара,
доколкото същото се явява разрешение със задължителен характер. -
9
определение № 112 от 01.03.2019 г. по ч. т. д. № 141/2019 г., Т. К., І Т. О. на
ВКС, определение № 306 ОТ 06.06.2017 Г. по ч. т. д. № 2559/2016 г., Т. К., ІІ
Т. О. на ВКС, определение № 676/17 г. на ВКС, ІІ т.о. и др. Поради казаното
размерът на адвокатското възнаграждение следва да се увеличи с 20 %.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4651 от 30.07.2020 г. по гр.д. № 843 от 2017 г.,
СГС, І-8, в частта, в която се отхвърля иска с основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
предявен от П. С. И. срещу ЗК „Лев ИНс“ АД за сумата над 85 000 лв. до
200 000 лв. като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на П. С. И.,
ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ допълнително сумата от 25
000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на
26.07.2016 г., ведно със законната лихва върху цялата сума от 19.10.2016 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на П. С. И. законна лихва върху
сумата от 60 000 лв. за периода от 19.10.2016 г. до 19.01.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, с която е
отхвърлен иска за сумата над 85 000 до 200 000 лв.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОТМЕНЯ определение от 30.11.2020 г. като вместо това постановява:
ИЗМЕНЯ решение № 4651 от 30.07.2020 г. по гр.д. № 843 от 2017 г.,
СГС, І-8, в частта за разноските като осъжда ЗК „Лев Инс“ АД да заплати
допълнително на адв. П.К. 20 % ДДС върху сумата от 2440 лв. (присъдена от
СГС).
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ да заплати по сметка на САС държавна такса в
размер на 1500 лв. (от които 195 лв. вече внесени по бюджетна сметка за вещи
лица).
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ да заплати по сметка на САС разноски в
размер на 172, 50 лв.
ОСЪДЖА ЗК „Лев Инс“ да заплати на адв. П.К. на основание чл. 38 ЗК
адвокатско възнаграждение допълнително в размер на 1536 лв., с включен в
10
тази сума припадащ се ДДС.
ОТХВЪРЛЯ молба за възстановяване на повторно внесени суми,
депозирана на 12.08.2021 г. от ЗК „Лев Инс“ АД.
Решението е постановено при участие в процеса на ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД, трето лице помагач на страната на ответника ЗК „Лев
Инс“.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11