Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 50 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при
участието на секретаря Мариана Маркова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15737 по описа за 2020 година
на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по искова молба от Г.А.Г. срещу Г.К.П., с която са предявени
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както
следва: сумата от 4000 лева, представляваща получена от ответника по банков път
без основание сума на 09.12.2015 г., с която се е обогатил, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба - 08.12.2020 г. до окончателно
изплащане на задължението, както и сумата от 4000 лева, представляваща получена
от ответника по банков път без основание сума на 23.12.2015 г., с която се е
обогатил, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба
- 08.12.2020 г. до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът
твърди, че на 09.12.2015 г. и на 23.12.2015 г. е превел по банкова сметка ***.
В платежното нареждане на банковите преводи било вписано „захранване на
сметка“. Сочи, че до момента така преведените суми не са му върнати, поради
което моли за уважаване на исковете. Заявява, че с исковата молба отправя
покана за връщане на сумите. С изложеното обосновава интереса си да претендира
връщане на сумите. Претендира разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че страните са били в трайни
облигационни отношения по изкупуване и доставка на употребявани катализатори от
автомобили и изнасянето им за рециклиране. Заявява, че страните са били съдружници
в „* като впоследствие отношенията между тях се
влошили, което станало причина за водене на прокурорска преписка и други
граждански дела за връщане на суми. Сочи, че сумите са предадени на основание
договор за поръчка за безвъзмездно възлагане на посредническа услуга – за
намиране и изкупуване за сметка на ищеца употребявани катализатори от
автомобили и предаването им. Твърди, че средствата са предоставени в изпълнение
на действия по придобиване на употребявани катализатори, като самият ищец бил
възложил извършването им. В условие на евентуалност релевира възражение за
прихващане с насрещни вземания, както следва: за сумата в размер на 5000 лева,
платена на ищеца от ответника на 12.09.2016 г. без основание по банков път, за сумата
в размер на 1500 лева, платена на ищеца от ответника на 31.12.2017 г. без
основание по банков път, както и на сумата в размер на 1000 лева, платена на
ищеца от ответника на 13.05.2019 г. без основание по банков път. Сочи, че в
основанието на преводите е записано „захранване на сметка“, платени са без
основание, като посочените суми не са върнати на ответника от ищеца
понастоящем. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете и
претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
С доклада
по делото съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията
между страните по делото следните обстоятелства: че на 09.12.2015 г. и
23.12.2015г. ищецът Г.Г. е превел по банкова сметка *** Г.П. сумите от по 4000
лева.
От
представената с отговора на исковата молба справка от Търговския регистър се
установява, че страните са били съдружници в „*. В предмета на дейност на дружеството е включена
„търговия с черни и цветни метали и техните сплави“.
От
ответника са представени платежни нареждания от 12.09.2016 г. и 13.05.2019 г.,
както и удостоверение от 05.07.2021 г., от съдържанието на които става ясно, че
Г.П. от своя страна е извършвал парични преводи на различна стойност по банкова
сметка *** Г.А..
В проведеното по делото първо открито съдебно заседание
ищецът е оспорил автентичността на платежното нареждане от 12.09.2016 г., с
твърдението, че същото не е подписано от Г.П.. Поради горното с Определение №
265416/03.08.2021 г. по реда на чл. 193 ГПК е открито производство за проверка
на автентичността на същия относно положения подпис за „наредител“. Във връзка
с предприетото оспорване и по искане на ответната страна, по делото е назначена
съдебно-графологична експертиза, заключението по която съдът кредитира като
компетентно изготвено и обосновано. От него става ясно, че подписът, положена
за „наредител“ в платежно нареждане от 12.09.2016 г. е изпълнен от Г.К.П.. С
оглед заключението на вещото лице съдът приема, че оспореният документ следва
да бъде ценен като автентичен, подписан от ответника.
По делото е разпитан свидетелят Н.А., чиито показания съдът кредитира като логични и непротиворечиви, кореспондиращи с писмените доказателства по делото. Същият заявява, че страните имали общ бизнес по изкупуване и преработка на автомобилни катализатори, като Г.П. отговарял за логистиката – Г.Г. му възлагал да търси катализатори, да ги изкупува и да ги предава в общата им база. Установена практика между двамата било Г.Г. да извършва парични преводи по сметка на Г.П., с цел последният да разполага със средства за осъществяване на така описаната дейност. Относно процесните парични преводи – от 09.12.2015 г. и 23.12.2015 г. свидетелят посочва, че са извършени именно във връзка със закупуването на катализатори по поръчка на ищеца. Същият заявява, че лично е присъствал на телефонните разговори между страните, при които ищецът Г. изрично е заявил, че превежда сумите с тази цел.
Останалите
събрани доказателства не следва да бъдат обсъждани като неотносими към предмета
на делото.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД получилият
имуществено благо без основание е длъжен да го върне. За да бъде уважен
предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, ищецът следва в условията
на пълно и главно доказване да установи, че е налице имуществено разместване,
при което претендираната сума е преминала в патримониума на ответника.
Ответникът, от своя страна, следва да докаже възражението си, че имущественото
разместване се е осъществило на валидно правно основание.
Както
по-горе бе изложено, по делото е безспорно, че ищецът е превел по банкова
сметка ***. В случая спорът между страните е съсредоточен върху въпроса налице
ли е валидно правно основание за така извършените преводи.
От събраните по делото доказателства се установява, че
страните са упражнявали съвместна търговска дейност, свързана с изкупуване и
преработка на автомобилни катализатори. Последното се потвърждава както от
показанията на свидетеля Н.А., така и от приобщената към писмените
доказателства справка от Търговския регистър по партидата на „*. От събраните гласни доказателства се изяснява, че
процесните парични преводи /от 09.12.2015 г. и 23.12.2015г./ са извършени
именно във връзка с тази дейност, като със средствата ответникът е следвало да
закупи автомобилни катализатори по поръчка на ищеца. Следователно се
потвърждава, че сумите са изплатени въз основа на съществуващо между страните
облигационно отношение по неформален договор за поръчка.
Предвид така изложените съображения предявените искове следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Предвид изхода на спора по главните искове, не следва да
бъде разглеждано предявеното от ответника в условията на евентуалност
възражение за прихващане.
По разноските:
При този
изход на делото и в съответствие с чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да
бъдат присъдени извършените по делото разноски за депозит за СГЕ в размер на 300
лева и адвокатско възнаграждение в размер от 700 лева.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.А.Г., ЕГН **********,***,
срещу Г.К.П., ЕГН **********,***, искове
с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумите, както следва: сумата от 4000 лева, представляваща
получена от ответника по банков път без основание сума на 09.12.2015 г., с
която се е обогатил, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба - 08.12.2020 г. до окончателно изплащане на задължението, както
и сумата от 4000 лева, представляваща получена от ответника по банков път без
основание сума на 23.12.2015 г., с която се е обогатил, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба - 08.12.2020 г. до окончателно
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Г.А.Г.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на Г.К.П., ЕГН **********,***,
СУМАТА ОТ 1000 /хиляда/, представляваща
разноски в настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: