Р Е Ш Е Н И Е
№ 396/12.5.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети април
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Николай Ингилизов
2. Красимир Лесенски
при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Албена
Кузманова, като разгледа докладваното от съдия Лесенски
касационно административнонаказателно дело № 220 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и
е образувано по касационна жалба на „Интар екс“ ЕООД против Решение № 260129/16.11.2020 г. постановено
по АНД № 571/2020 г. по описа на Районен съд Пазарджик.
С
обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 05265 от 11.03.2020
г. на Председателя на Държавна комисия по стоковите борси и тържищата София, с
което на касатора на
основание чл.65, ал.2 от ЗСБТ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.3б от ЗСБТ.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на закона и при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
обосноваващи, че съдебното решение не отговаря на изискванията за
законосъобразност, правилност и обоснованост. Представят се аргументи. Иска се
отмяна на решението, както и да се отмени изцяло издаденото наказателно
постановление.
Ответникът
по касационната жалба – Председателя на Държавна
комисия по стоковите борси и тържищата гр.София, чрез процесуалния си
представител счита жалбата за неоснователна. Претендира разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд Пазарджик е правилно и
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Административен
съд Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
При
проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката,
на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, РС правилно е възприел следната фактическата обстановка по
делото:
Дружеството
касатор е санкционирано след извършена проверка на
12.02.2020 г. в негов склад, находящ се в гр. Пазарджик,
ул. „Царица Йоанна“ № 27. Съставен е акт за административно нарушение за това,
че извършва търговски сделки на едро с налични храни на
място, различно от тези по чл.3, ал.1, чл.3а, ал.1 и чл.3в от ЗСБТ, а
именно регистрирано стоково тържище, пазар на производителите или вписан
самостоятелен обект. При извършената проверка били представени част от
фактурите за извършени продажби на клиенти от дружеството, а именно:
1.
Фактура № **********/30.01.2020 г., за Снакс лото класик, 80 гр. -20 кашона;
2.
Фактура № **********/31.01.2020 г., за Снакс лото пица, 75 гр. - 30 кашона.
От
представените фактури било видно, че продажбите се извършвали на търговци. Била
извършена и служебна справка в деловодството и в регистрите на ДКСБТ, от която
било установено, че не е налична регистрация като стоково тържище или пазар на
производителя на името на „Интар Екс” ЕООД, в гр. Пазарджик, ул. „Царица Йоанна“ № 27, както
и че не е налично и вписване в регистъра на самостоятелните обекти. По данни на
иззетите фактури, нарушението било извършено на 30.01.2020 г. и било установено
в деня и на мястото на проверката - 12.02.2020 г. в гр. Пазарджик, ул. „Царица
Йоанна“ № 27 в обекта на фирма “Интар Екс” ЕООД. Нарушението се изразявало в това, че
търговецът извършвал търговски сделки на едро с налични хранителни стоки на
място, различно от тези по чл.3, ал.1 (стоково тържище), чл.3а, ал.1 (пазар на
производителя) и чл.3в (самостоятелен обект). Складът бил около 100 кв.м. на
висока рампа. Имало една плюсова и една минусова хладилни камери и офис помещение. Констатираните
продажби на Снакс лото
класик, 80 гр. и Снакс лото
пица, 75 гр. били осъществени в транспортни опаковки (кашони), т.е.
опаковки, замислени за улесняване на пренасянето и транспорта на брой артикули
или групови опаковки, за да се предотвратят физическото манипулиране с тях или
повредите при транспортирането, съгласно §1, т.15.1, б. „в“ от Наредбата за
опаковките и отпадъците от опаковки (ПМС № 271 от 30.10.2012 г.). Това
представлявало нарушение на чл.3б от Закона за стоковите борси и тържищата
/ЗСБТ/. Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.
При
така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за
безспорно установено и доказано извършеното от касатора
административно нарушение. При постановяване на решението си първоинстанционния
съд подробно е изследвал спорните въпроси, като е приел, че при реализиране на административнонаказателната отговорност не са налице
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
производството по налагане на административно наказание. В мотивите на
оспореното решение е даден отговор на всеки един от доводите на касатора, които са приети за неоснователни. Тези правни
изводи се споделят от настоящата инстанция.
АУАН
и НП са издадени от компетентни органи. При съставянето на АУАН и издаването на
атакуваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В
конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са посочени в пълен
обем фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението. Правилно е
заключението на съда, че съдържанието на АУАН и НП отговаря на изискванията на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е описано в достатъчен обем и яснота и е
дадена съответна на изложените обстоятелства правна квалификация по чл.3б от
Закона за стоковите борси и тържищата, доколкото се касае за неизпълнение на
вменено с тази норма задължение да не се извършват търговски сделки на едро с
налични храни и цветя на места, различни от тези по чл. 3, ал. 1, чл. 3а, ал. 1
и чл. 3в, с изключение на търговия: 1. в търговски обект, представляващ магазин
или вериги от магазини за самообслужване за продажба на едро и дребно на храни
и нехранителни стоки, където търговията се извършва от името и за сметка на
едно лице и сградите и съоръженията представляват комплексен обект; 2. при
директни доставки от и за преработвателно предприятие; 3. при продажби на
собствена продукция от мястото на производството.
Изводи
на районния съд са правилни, че стоката е била налична в склада в гр. Пазарджик,
ул. „Царица Йоанна“ № 27, продадена и доставена до посоченото в документите
дружество в Германия. В тази връзка стоките в деня на проверката не са били
налични, именно защото същите са били продадени и доставени до купувача. Видно
от Удостоверение за регистрация на обект за търговия на едро с храни №101/20425
от 21.06.2019 г., издадено от ОДБХ гр. Пазарджик, въпросният склад с адрес в
гр. Пазарджик, ул. „Царица Йоанна“ № 27 представлява обект за търговия на едро
с храни от животински и неживотински произход, регистриран по Закона за
храните. Безспорно е установено, че в обекта на проверка продажбата на
храни се извършвала в транспорти опаковки – кашони. С оглед на тези
обстоятелства несъмнено се установява, че въпросният склад представлява
„самостоятелен обект“ по смисъла на чл.3в от ЗСБТ. Същият
представлява склад за търговия на едро с налични храни, където търговията
с храни се извършва от името и за сметка на лице, регистрирано по чл.26 от
Закона за храните. За извършване на дейност като самостоятелен обект се изисква
уведомление при условията и по реда на закона, съгласно чл.3в, ал.2 от ЗСБС.
Редът, начинът и органът, до който се подава въпросното уведомление, са описани
в разпоредбите на чл.21б и чл.21в от закона. Дружеството касатор
не е подавало такова уведомление към Държавната комисия по стоковите борси
и тържищата и няма регистрация като стоково тържище или пазар на
производителите. Извършваната от дружеството дейност не попада в
изключенията на чл.3б, ал.1, т.1, 2 и 3 от ЗСБТ. Действително в товарителницата
е посочено, че стоките са натоварени на адрес гр.Пазарджик, ул. „Мильо Войвода“
№ 24, а не от адрес гр.Пазарджик, ул.“Мильо Войвода“ № 24, но видно от
събраните доказателства по делото складът е само един с изходи към двата посочени
адреса.
При
това положение съдът намира, че в случая АНО правилно е приложил материалния и
процесуалния закон при издаването на наказателното постановление, поради което
не са налице основания за отмяна или изменение на постановлението. Като е достигнал до същите изводи РС е постановил
един правилен и законосъобразен съдебен акт.
Правилно
първоинстанционният съд е приел, че не е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав споделя и изводите на РС, касаещи размер на
наложената санкция.
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на
Районен съд Пазарджик ще следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба
като неоснователна - без уважение.
По
изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал.1
от ЗАНН във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не
констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон, поради което намира, че същото
следва да бъде оставено в сила.
Предвид
установения изход на спора пред касационната инстанция и на основание чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски
за касационната инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство. На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр.
чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, съдът намира, че следва да се
присъди минимално възнаграждение в размер на 80 лева с оглед фактическата и
правна сложност на делото и провеждането само на едно съдебно заседание.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК,
Административен съд Пазарджик, X състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260129/16.11.2020 г. постановено по АНД № 571/2020 г. по описа
на Районен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА
„Интар екс“ ЕООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: обл. Пазарджик, с.
Поибрене, ул. „Тополница“ № 6, да заплати на Държавна комисия по стоковите борси и тържищата гр. София, сумата от 80
(осемдесет) лева разноски пред касационната инстанция за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ:
1. (П)
2. (П)