РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. Бургас, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Станка Ст. А.ова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20222000500264 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ СД-02-
05-2260/12.05.22г. на СлОС от М. П. М. от гр. С., кв. “Б.“, бл. **, ет. *, ап. **,
ЕГН: ********** и А. П. М. от с. Т., общ. С. обл. С., ул. “П.“ № *, ЕГН:
**********, чрез адв. М. Й., служебен адрес: гр. С., ул. “Н. К.“ № *, ет. *,
офис *, против решение № 95/20.04.2022г., изменено в частта по разноските с
определение № 312/01.06.2022г. и двете по гр.д.№ 20212200100156 на
СлОС, в частта, с която са уважени предявените от Л. Д. В. от с. Т., общ. С.,
обл. С., с ЕГН: ********** и съдебен адрес: гр. С., ул. “П.“ № *, вх. *, ет. *,
офис *, чрез адв. Г. С., искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 52 ЗЗД
и чл. 86 с.з. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие нанесени от наследодателя на въззивниците на 12.05.2019
г., в с. Т., общ. С., средни телесни повреди за размера над 10 000лв. до
начално претендирания размер от 50 000лв. за всеки един от
въззивниците, частични искове от искове с общ размер от по 250000лв. за
всеки, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деликта
до окончателното й изплащане. Твърдят, че в тази част решението не е
правилно. Молят да бъде отменено и постановено ново, в горния смисъл.
Излагат подробни аргументи, позовават се на неправилна преценка от страна
на съда на събрания доказателствен материал и несправедливост на
възприетия размер на обезщетението. Имат доказателствени искания,
недопуснати от настоящата инстанция. Претендират разноски.
1
Въззиваемият Л. Д. В. оспорва въззивната жалба и въведените
доказателствени искания, в депозирания по реда на чл. 263 ГПК отговор,
чрез адв. П. С. Излага подробни аргументи за потвърждаване на решението в
обжалваната му част. Счита го за правилно и съобразено със закона.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК от легитимирани лица,
против акт, подлежащ на съдебен контрол, пред функционално компетентния
съд и е допустима.
Предявени пред СлОС са обективно съединени при условията на
пасивност искове с правно основание чл. 45, вр. с чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Съдът като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред СлОС е образувано по искова молба от Л. Д. В.
против въззивниците. Твърди, че на 12.05.2019г. пострадал от престъпление,
извършено от техния наследодател. На посочената дата, в двора на дома си,
бил прострелян с ловна пушка двукратно. Така му били нанесени средни
телесни повреди в областта на лицето, лявата длан, дясната мишница и
гръдния кош. В резултат от това се наложила спешна операция в отделението
по гръдна хирургия на МБАЛ „Д-р Ив. Селимински“ АД, поради контузно
огнище в десен бял дроб. На 16.05.2019г. получил травматичен шок, с
настъпили усложнения – остра дихателна недостатъчност. Установени били и
взривни фрактури на ІІІ-ІV-V метакарпални кости на лявата ръка. Твърди, че
на 17.05.2019 г. претърпял втора спешна оперативна намеса – ревизия
Дебридман и покриване на кожния дефект с антимикробно платно.
По-късно, на 10.07.2019 г. се наложило ново хоспитализиране в УМБАЛ
„Софиямед“, където претърпял трета операция на лявата длан. На
26.07.2019г. отново постъпил в същото лечебно заведение, където претърпял
четвърта операция по повод болезнен следоперативен белег в лява бедрена
област.
На 03.09.2019г. бил приет за пети път за оперативно лечение по повод
увреда на десен лакътен нерв, при който се наблюдавало изтръпване на ІV-ти
и V-ти пръст на дясната ръка. Впоследствие провел и редица процедури по
рехабилитация.
Твърди, че в резултат от деянието претърпял силни болки, страдания,
страхове и неудобства, обосноваващи извод за претърпени неимуществени
вреди. Многобройните операции създали непрестанни и ежедневни трудности
в ежедневието му. Освен телесните увреждания, бил нарушен и психическият
му интегритет. След преживяното осмислил ситуацията и осъзнал, че било
възможно да загуби живота си и това дотолкова го стресирало, че все още
сънувал кошмари, изпитвал непрестанна тревога, чувствал се уязвим и се
страхувал за живота си.
Поради факта, че в деня на престъплението, наследодателят на двамата
въззивници се самоубил, наказателно производство не било образувано.
Въпреки това, като правоприемници, приели наследството на своя
наследодател, за двамата въззивници възниква задължение за компенсиране
на вредите, като част от патримониума на наследодателя им. На горното
2
основание е предявил обективно съединени искове при условията на
пасивност против двамата въззивници. Моли за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди в размер на по 50 000лв. разделно от всеки от тях,
като частичен иск от иск с общ размер от 250 000лв. за всеки от тях. Моли за
присъждане на разноски и ангажира доказателства. С исковата молба са
предявени и искове за обезщетяване на имуществени вреди, които не са
предмет на разглеждане пред настоящата инстанция.
Въззивниците оспорват исковете в надлежно приложените отговори по
реда на чл. 131 ГПК. Заявяват, че са извършили отказ от наследството на
наследодателя П. М. Заявяват, че описаният в исковата молба обем на
претърпените вреди е преувеличен. Оспорват размера на иска от 500 000лв. в
неговата цялост, като силно завишен. Ангажират доказателства. Също
претендират разноски.
Страните не спорят, че М. П. М. и А. П. М. са наследници на Петър М.
М., поч. на **.**.**** г. При разглеждане на делото от Апелативен съд -
Бургас, спор относно авторството на деянието, причинило описаните по
исковата молба вреди, както и относно нанасяне на самите вреди няма.
Страните не спорят и относно приемането на наследството на П. М. и крайния
извод на СлОС, мотивиран от конклудентните действия по разпореждане с
имоти от него от страна на въззивниците.
Фактическата обстановка е детайлно изяснена от Окръжен съд – Сливен
и накратко описана е следната: На 12.05.2019г. наследодателят на
въззивниците П. М. посетил имота на въззиваемия с лекия си автомобил и го
извикал да излезе. Когато В. се приближил, М. извадил ловна пушка и го
прострелял с нея двукратно. От приложената на стр.6 по гр.д.№ 156/2021г. на
СлОС епикриза на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД гр. Сливен, става ясно,
че на същата дата е хоспитализиран по спешност с констатирани: огнестрелна
рана по долна челюст в областта на брадичката с размери приблизително
10/6см., с кожно ламбо, откъснато в краниална посока; с липса на дишане в
дясна гръдна половина и изострено везикуларно дишане в ляво; в дясна
гръдна половина на мястото на залавянето на ІІ-ро ребро към гръдната кост е
установена огнестрелна рана с размери 3/4см., непроникваща в гръдния кош и
с ход към предна аксиларна линия в пето-шесто междуребрие, където е
изходната рана; множество огнестрелни рани по двете ръце.
Раните са обработени при постъпването в болницата и са поставени
торакални дренове, пациентът е поставен на активна белодробна аспирация и
апаратна вентилация за преодоляване на остра дихателна недостатъчност.
При изписването от това отделение на 16.05.2019 г. е установено, че раната
на лицето зараства първично, без секреция, а двете рани в дясната гръдна
половина са останали отворени и дренирани, за да зараснат вторично.
Болният е бил с добри жизнени показатели.
В деня на изписването от отделението по хирургия на МБАЛ „Д-р Иван
Селимински“ АД, гр.Сливен, пациентът е приведен в отделението по
ортопедия и травматология. При приема е констатирано, че дишането му е
двустранно, везикуларно, гръдният кош е с правилна конфигурация. В
дясната брахиална област, предно медиално на около 10см. проксимално от
дясна лакътна гънка е установено изходно отверстие с големина около 2см. и
3
наличие на входно отверстие в кубиталната област около 1.5см. в диаметър.
Описани са сетивни смущения в десен V-ти и половината на ІV-ти пръст.
Лявата длан била с разкъсно-контузна рана, с дефект на кожа и размери около
8см. в диаметър. След приемането, в отделението е извършена операция, с
пълна анестезия, поставено е антимикробно платно с размери 8х5см., за да
покрие кожния и костен дефект. След това е поставено външно фиксиращо
устройство в областта на дланта и дисталната предмишница. Пациентът е
изписан на 23.05.2019 г.
От приложената на стр. 9 епикриза на УМБАЛ „Софиямед“ гр.София се
установява, че В. е постъпил на 10.07.2019г. в лечебното заведение по повод
костно-мускулно-сухожилен дефект на гърба на лявата длан, с невъзможна
активна екстензия на ІІ-V пръсти, които са със запазена чувствителност по
воларната повърхност. След описаните в епикризата манипулации –
фиксиране с К-игли на метакарпалните кости на 3-ти – 5-ти пръст, на
15.07.2019 г. е изписан с подобрение.
От приложената на стр. 10 епикриза на УМБАЛ „Софиямед“ гр.София се
установява, че на 26.07.2019г. отново е постъпил в лечебното заведение, по
повод дефект на гърба на лявата ръка и увреден десен лакътен нерв.
Поставена е била кожна пластика, а впоследствие е извършена и пластика на
увредения улнарен нерв. На лицето е проведена и рехабилитация за период от
19.11.2019г. до 26.11.2019г.
При извършения преглед от в.л. д-р Ч., по повод назначената от съда
СМЕ се установява, че в подбрадичковата област е видим белег с размери 6-
7см./1.5-2см. В областта на дясната половина на гръден кош има две
уплътнения, около 1-1.5см., без промени по повърхността на кожата. Също е
установен и белег от огнестрелна рана в областта на дясната половина на
гръдния кош, отпред, под ключицата, както и белег от извършената в тази
връзка операция с размери 2-3/4-5см.
Лявата длан е деформирана, с белези от огнестрелни рани и последвалите
операции. Пръстите на лявата ръка, освен палеца, са подвижни, но ІІІ и ІV
пръст са с ограничена подвижност, не могат да се свиват напълно в юмрук. В
областта на лявата длан има продълговат белег, разположен напречно на
дължината на дланните кости с дължина 5-6см. на 7-8мм. Тъканите в областта
на гръбната повърхност на лявата длан са леко оточни и болезнени,
установяват се и белези в областта на предната повърхност на долната
половина на лявата предмишница и горната половина на дясната мишница.
Всичко така описано мотивира извод за претърпени от страна на
въззиваемия В. физически страдания, причинени от наследодателя П.М.,
свързани на първо място с болките от множеството огнестрелни рани,
последвалите няколко оперативни намеси, възстановителния период и
неудобствата не само в обичайните ежедневни дейности, но и в общата
физическа кондиция на пострадалото лице.
От разпита на в.л. д-р Ч. – стр.29, т.ІІ по гр.д.№ 156/2021г. СлОС се
установява, че ІІІ, ІV и V пръст на лявата простреляна ръка са с ограничена
подвижност. Понеже палецът и показалецът са подвижни, пострадалият е в
състояние да захваща предмети с лявата ръка и да ги премества. Захватът на
ръката е стабилен и функцията на ръката е възстановена. Движенията, обаче,
4
са в непълен обем и възвръщане на състоянието на крайника такова, каквото е
било преди инцидента, не е възможно. Евентуално, според вещото лице, може
състоянието да се подобри, но при провеждане на рехабилитации,
възстановителни процедури, използване на лекарствени средства и др., които
да подпомогнат раздвижването на мускулите и тъканите.
По отношение на белезите по тялото: според в.лице, те не може да се
заличат и ще останат по този начин, макар и във времето да претърпят малки
промени.
Тъканите на белия дроб са необратимо увредени, но без да е засегната
функцията на дроба, дишането, газообменната функция.
При всичко описано, за определяне на справедливия размер на
дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът съобрази
следното: Става въпрос за мъж, на навършени ** години към датата на
инцидента. Събраните гласни доказателства свидетелстват, че деецът П. М. и
В. нямали конфликти, непосредствено предхождащи проявата на крайна
агресия от страна на наследодателя на въззивниците. Действително, имали
стара вражда от много години, по повод най-различни случаи и много пъти се
карали (св. И. – стр.32, т.ІІ по гр.д.№ 156/2021г. СлОС), но нищо не
предвещавало подобна опасна постъпка. Когато посетил дома на пострадалия,
М. по никакъв начин не дал да се разбере, че има намерение да се
саморазправи с В. и затова въззиваемият въобще не очаквал, че ще извади
пушка и ще стреля по него. Напротив – той тръгнал към автомобила, където
седял М., за да види защо го вика. Последвалите събития – да види насочено
срещу него оръжие и да усети как бива прострелян двукратно, според
настоящия състав съставляват изключително шокиращо преживяване, със
силно въздействие върху психиката. Изживяването на внезапните и остри
болки от множеството сачми, пронизали ръцете на В. и гръдния му кош,
мотивират съда да даде вяра на твърдението от исковата молба, че е оценил
преходността на живота и непосредствената опасност да го загуби внезапно и
неочаквано, още повече, че видно от показанията на св. Д., в момента на
инцидента не изпаднал в безсъзнание и усещал всички физически последици
от огнестрелните рани.
В същия ден В. е приет в болнично заведение, където е извършена
животоспасяваща операция – по поставяне на торакални дренове, включване
на белодробна аспирация и апаратна вентилация, за преодоляване на
констатираната остра дихателна недостатъчност. От заключението на в.л. д-р
Ч. и разпита му пред съда се установява, че през това време В. е изпитвал
болки, които в рамките на няколко дни са преодолени, но е налице
разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Последвалите няколко операции на крайниците, са формирали, според
съда, усещането за още по-продължително от фактически изтърпяното
страдание, което съчетано със спомените за случилото се, е депресирало В. и
характерът му се променил. Инцидентът рефлектирал върху психиката на
пострадалия и дал трайно отражение върху последващото му поведение и
световъзприятие. От показанията на св. Й., св. К., св. Д., става ясно, че
характерът му се променил. Той се затворил, вече не бил така общителен,
както преди, занемарил външния си вид, принудил се да си пусне брада, за да
5
скрие белега на лицето. Според св. Д., инцидентът все още ангажира мислите
на В., защото поне веднъж месечно баща му говори за него, което е
свидетелство за дълбоките следи, останали в съзнанието му.
Това се установява и от заключението на в.л. П. Г. по назначената и
приета съдебнопсихологическа експертиза. Вещото лице е установило
неувереност по отношение на изпълнението на множество дейности, но без
патологични симптоми, знаци за психично страдание и нужда от
специализирана подкрепа при преодоляване на преживяното.
При описаното, настоящият състав приема, че физическите и психически
преживявания на въззиваемия следва да бъдат компенсирани, чрез заплащане
на обезщетение, макар и парите да не могат да репарират изцяло горните
вреди, поради тяхното естество. Установено е, че В. е получил тежка съчетана
травма, протекла с обхващане на долночелюстната област, гръдния кош и
горните крайници, с изразено кървене от тях, последвано от състояние на
травматичен шок. Благодарение на незабавните и ефикасни интервенции на
лекарските екипи, състоянието на разстройство на здравето, временно опасно
за живота, е преодоляно в рамките на 3-4 дни, след което лицето е насочено,
вече в стабилизирано състояние, към отделението по ортопедия и хирургия.
Съдът зачита заключението на в.лице д-р Ч., според което счупването на
гръдната кост, увреждането на меките тъкани на гръдната стена и белите
дробове, трайно затрудняващи движението на снагата и представляващи
средна телесна повреда, са отшумели за 3-4 месеца и липсват данни за по-
продължително страдание, резултат от тях. Останалите телесни повреди – по
ръцете, предполагат срок за възстановяване от около 2-3 седмици за всяка от
тях и не са събрани доказателства за продължаването им във времето.
При всичко така изложено Апелативен съд - Бургас приема, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди от страна
на Л. В. възлиза на 50 000лв., като се зачете датата на инцидента - 12.05.2019
г. За да възприеме този размер, съдът съобрази, че размерът на обезщетението
следва да бъде определен и индивидуализиран, като се отчетат
икономическите условия в страната към датата на деянието. Съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане
длъжникът се счита в забава от датата на увреждането. От този момент се
дължат лихви, по принцип, в случай, че се претендират и те компенсират
увреденото лице за периода, до получаване на обезщетението.
С оглед така изложеното, следва решение в горния смисъл.
По разноските: Извършените от въззиваемия разноски пред първата
инстанция възлизат на 769.50 лв. Предявените искове за заплащане на
неимуществени вреди за общо 100 000 лв. са уважени до размера на 50 000
лв. общо, а исковете за заплащане на имуществени вреди са уважени изцяло.
Следователно на въззиваемия се следва сумата от 398.35 лв., кръгло 399 лв.
За първата инстанция на поверениците на В. се следва по реда на чл. 38
ЗА адвокатско възнаграждение по предявените искове за неимуществени
вреди, съобразно всички извършени в производството процесуални действия,
както по представителство по делото, така и по обезпечителното
производство, в общ размер от 3072.49 лв. Към тази сума следва да се добави
сумата на адвокатското възнаграждение по заведените два обективно
6
съединени иска за имуществени вреди, които са изцяло уважени – общо 3
789.03 лв. – кръгло 3 789 лв.
За втората инстанция на процесуалния представител на В. се следва сума,
съобразно дължимото по Наредбата адвокатско възнаграждение, съответна на
отхвърлената част от жалбата. Решението е обжалвано в частта от 40 000 лв.
за всеки от въззивниците или общо – интересът във въззивното производство
е 80 000лв. Жалбата е уважена за 30 000лв., следователно на повереника на В.
се дължи сума в размер на 2 162.50лв. (3 460 х 50 000 /80 000).
Общо на процесуалните представители на В. за двете инстанции се
следва сума в размер на 5 951.50 лв., кръгло 5 952 лв.
С решението на окръжния съд по исковете за имуществени и
неимуществени вреди е присъдена сума в общ размер от 6861.52 лв., която
следва да бъде намалена до общо дължимия размер от 5 952 лв., а за
настоящата инстанция с оглед изложените мотиви адвокатско възнаграждение
няма да бъде присъждано.
По отношение на въззивниците: Видно от приложения договор за правна
защита и съдействие, пред окръжния съд не се установява М. М. да е
извършил разноски, понеже в договора не е вписана заплатена сума, а само
договорена такава.
Видно от договора за правна защита и съдействие на А. М., извършените
пред окръжния съд разноски са в размер на 2 500 лв. Сумата е предназначена
за защита по иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди и по
този за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. При дължимо по
Наредбата възнаграждение по иска за имуществени вреди в размер на 358 лв.,
остатъкът от 2 142 лв. е договореният хонорар по втория иск.
Така, съобразно отхвърлената част от иска, в полза на А. М. се следва
сума за извършени разноски пред окръжния съд в размер на 1071 лв.
Пред втората инстанция двамата са направили разноски от по 1800 лв. за
всеки. Интересът за всеки е 40 000 лв. и жалбата на всеки е уважена до
размера от 15 000 лв. Това обосновава извод, че за втората инстанция на всеки
се следва сума от по 675 лв.
След като извърши служебно прихващане на разноските, Апелативен съд
- Бургас приема, че при дължими на М. М. разноски за двете инстанции от
общо 675 лв., решението следва да бъде отменено в частта, с която е осъден
да заплати на Л. В. сумата от 384.75 лв. разноски, като Л. бъде осъден да му
заплати разноски за двете инстанции в общ размер от 290.25 лв., кръгло 290
лв.
В полза на А. М. следва също да бъде заплатена сумата от 290 лв., както и
направените в първата инстанция разноски, съобразно отхвърлената част от
иска – 1071 лв. или общо 1361 лв.
Определената от окръжния съд държавна такса следва да бъде намалена
до размера от 1073.30 лв. за всеки от въззивниците.
При всичко така описано, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ решение № 95/20.04.2022г., изменено в частта по
разноските с определение № 312/01.06.2022 г. и двете по гр. д.
20212200100156 на СлОС, в частта, с която М. П. М. от гр. С., кв. “Б.“ бл. **,
ет. *, ап. **, ЕГН: ********** и А. П. М. от с. Т., общ. С. обл. С., ул. “П.“№ *,
ЕГН: **********, са осъдени да заплатят на Л. Д. В. от с. Т., общ. С., обл.
С., с ЕГН: ********** и съдебен адрес: гр. С., ул. “П.“ № *, вх. *, ет. *, офис
*, чрез адв. Г. С., всеки от тях, сумата над 25 000 лв. до присъдения размер
от 50 000 лв. - частичен иск от иск с общ размер от 250 000 лв. за всеки -
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на здравето,
телесния и психически интегритет, причинено на 12.05.2019 г, в с. Т., общ. С.,
от техния наследодател П. М. М., починал на **.**.**** г, ведно със
законната лихва върху отхвърлената част на исковете за главница, считано от
датата на увреждането - 12.05.2019 г. до окончателното изплащане и вместо
него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете в горните части.
ОТМЕНЯ решение № 95/20.04.2022 г., изменено в частта по
разноските с определение № 312/01.06.2022 г. и двете по гр. д.№
20212200100156 на СлОС, в частта, с която М. П. М. от гр. С., кв. “Б.“ бл. **,
ет. *, ап. **, ЕГН: ********** и А. П. М. от с. Т., общ. С., обл. С., ул. “П.“ №
*, ЕГН: **********, са осъдени да заплатят на Л. Д. В. от с. Т., общ. С., обл.
С., с ЕГН: ********** и съдебен адрес: гр. С., ул. “П.“ № *, вх. *, ет. *, офис
*, чрез адв. Г. С., всеки от тях сумата от 384.75 лв. разноски пред първата
инстанция, също и в частта, с която са осъдени да заплатят на адв. Г. И. П.-
С. от *АК, с ЕГН: ********** и адрес на упражняване на дейността: гр. С., ул.
“П.“ № *, вх. “*“, ет. *, офис *, всеки от тях, сума за размера над 2976 лв,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана по реда на чл. 38, ал. 2
ЗА безплатна адвокатска защита на Л. Д. В. - ищец по гр. дело № 156/2021 г
по описа на СлОС, както и в частта, с която са осъдени да заплатят д. такса
за първата инстанция за размера над 1073.30 лв. за всеки.
ОСЪЖДА Л. Д. В. от с. Т., общ. С., обл. С., с ЕГН: ********** да
заплати на М. П. М. от гр. С., кв. “Б.“ бл. **, ет. *, ап. **, ЕГН: **********
за направените пред втората инстанция разноски сума в размер на 290 лв.
ОСЪЖДА Л. Д. В. от с. Т., общ. С., обл. С., с ЕГН: ********** да
заплати на А. П. М. от с. Т., общ. С., обл. С., ул. “П.“ № *, ЕГН: **********
за направените пред двете инстанции разноски сума в размер на 1361 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8