№ 286
гр. В. 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В. 1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20223110204599 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от С. П. В. от гр.Варна срещу Електронен фиш
серия К № 5974572 на ОД на МВР- В. с който на основание чл. 189 ал.4, във
вр. с чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита обжалвания електронен фиш за издаден при
наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, при
липса на обективна и субективна страна на нарушението, както и при липса
на доказателства за неговото авторство. Изтъква, че е подал възражение, в
което е посочил, че е невъзможно да е извършил вмененото му нарушение,
тъй като на съответната дата се е намирал в Кралство Великобритания,
където работел. Въпреки това получил отказ за анулиране на фиша. Поради
това моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалвания
електронен фиш. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично. Представлява се от адв.И. З., който поддържа жалбата на изложените в
нея основания. Допълнително изразява становище, че презумпцията, че
собственикът на заснетото МПС е извършител на нарушението, е оборима,
както и че когато е невъзможно лицето да е извършило нарушението,
електронният фиш подлежи на отмяна. Счита и че при установяването на
1
нарушението е привнесен субективен фактор, поради което не може да се
приеме, че измерването от автоматичната система е обективно вярно.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде
уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното
физическо лице, в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: На 02.06.2022г. в 15,56 часа, лек автомобил
марка „Пежо 406“ с рег.№ В 8987 НВ се движел по бул.“Първи май“ в гр.В.
ж.к. „Аспарухово“, в посока кв.“Галата“. Разрешената скорост на движение в
населено място била до 50 км/ч., а в близост до сграда на БАН на посочения
булевард процесният автомобил се движел със скорост от 65 км/ч. Поради
движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с
автоматизирано техническо средство – ARН САM S1 -120сс8е. След справка
в информационните масиви на МВР било установено, че превозното средство
е собственост на С. В. от гр.В. поради което на лицето бил издаден
Електронен фиш серия К №5974572 за налагане на глоба в размер на 50.00
лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, а
също и от приобщените като веществени доказателства фотоснимки.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното: Предвид приложената по делото разпечатка от паметта на
автоматизирано техническо средство–мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип ARН САM S1 съдът приема за
безспорно установено, че на посочените дата и час процесният автомобил се е
движел по бул.“Първи май“ в гр.В. ж.к. „Аспарухово“, в рамките на населено
място, със скорост, превишаваща разрешената максимална такава. По делото
са приложени доказателства, че посоченото техническо средство- мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип ARН
САM S1 с фабричен номер 120сс8е представлява одобрен тип средство за
измерване и отговаря на метрологичните изисквания. Същото е преминало
успешно последваща проверка и е в изправност (видно от приложения
Протокол от проверка №60-СГ-ИСИС/09.11.2021г.). Системата е заснела и
записала скорост на движение на процесния автомобил от 68 км/ч. (видно и
от самата фотоснимка). При издаването на електронния фиш е приспадната
допустима техническа грешка от 3% и е приета скорост на движение от 65
км/ч. По делото е приложен снимков материал, изготвен чрез мобилната
2
система за видеоконтрол на нарушенията, от който е видно, че
регистрираната скорост на движение е именно на автомобила, във връзка с
който е издаден обжалваният електронен фиш. Доколкото посочените снимки
са изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
същите се явяват веществени доказателства по смисъла на чл.189, ал.15 от
ЗДП. Предвид това съдът намира, че процесният автомобил действително се е
движел с посочената скорост.
С описаното деяние виновно е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от
ЗДвП. Пътят, по който се е движел автомобилът, се намира в рамките на
населеното място, поради което при избиране скоростта на движение се
прилагат общите правила, установени с цитираната норма. Поради това
следва да се приеме, че наказващият орган надлежно е посочил законната
разпоредба, която е била нарушена виновно.
Липсват основания да бъде споделено разбирането на жалбоподателя,
че участието на полицейски служител при разполагането на техническото
средство и извличането на информацията от него опорочават достоверността
на данните относно скоростта на движение на автомобила. В практиката си
ВАдмС изтъква, че с разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП са дефинирани
стационарните и мобилните АТСС, а с издадената на основание чл. 165, ал. 3
от ЗДвП Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. министърът на вътрешните
работи е уредил условията и редът за използване на АТСС за контрол на
правилата за движение по пътищата, което обуславя извод за допустимост на
установяването и санкционирането на процесното нарушение, заснето с
мобилно АТСС, с издаване на електронен фиш. В случая няма основания да
се счита, че нормативните изисквания за работа с техническото средство не са
спазени и следователно липсват условия за отмяна на електронния фиш по
подобни съображения. Не представлява съществено нарушение на
установените изисквания непопълването на всички реквизити в протокола за
използване на АТСС, тъй като в приложения такъв са отразени
обстоятелствата, от значение за установяването на нарушението, а именно-
времето и мястото на работа на техническото средство, ограничението на
максималната скорост и начинът на установяването му, режимът на
измерване и посоката за задействане и т.н.
Съдът намира и че административнонаказателната отговорност
правилно е насочена към жалбоподателя. Според разпоредбата на чл.189, ал.5
от ЗДвП, електронният фиш се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 от ЗДвП, а
именно- на собственика. Собственикът от своя страна има право в 14- дневен
срок да подаде декларация с данни за лицето, извършило нарушението. В
случая собственик на процесния автомобил е жалбоподателят /обстоятелство,
което по начало не се оспорва от лицето/, на когото правилно е издаден
процесния електронен фиш и който е имал възможност да декларира данни за
лицето, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство, в случай, че не е управлявал лично автомобила. В. обаче не се е
3
възползвал от възможността да декларира данни за лице, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство, при което не са
били налице предпоставки за анулиране на фиша по реда на чл.189, ал.5 от
ЗДвП. Невъзможността лицето действително да е управлявало автомобила на
съответната дата не води до отпадане на административно-наказателната му
отговорност. В практиката си ВАдмС приема последователно, че подобно
обстоятелство е правно ирелевантно, след като няма данни собственикът да е
представил декларация, че не той е извършил нарушението, а друго лице,
посочено от него по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Разпоредбите на чл. 186,
ал. 4 и ал. 5, чл. 189, ал. 4-8 ЗДвП, регламентират издаването на електронния
фиш на името на собственика на автомобила, т. е. налице е законова
презумпция, че той е неговия водач. Собственикът може да отклони
насочената към него административно-наказателна отговорност само чрез
представяне на декларация по чл. 189, ал. 5, предл. 2-ро ЗДвП и копие от
свидетелството за правоуправление на лицето, на което е предоставено
управлението на МПС. Не е спорно в случая, че превозното средство е
собственост на В. (видно и от пледоарията на процесуалния му представител)
и именно в качеството му на собственик е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Поради това се налага
извода, че административно-наказателната отговорност на лицето е
ангажирана правилно. (В изложения смисъл изрично са Решение № 1160 от
10.08.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1471/2020 г.; Решение № 1655
от 10.12.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1943/2021 г.; Решение №
2171 от 13.11.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2572/2019 г. и др.).
Неоснователни са възраженията, че след като се е намирал извън
страната, В. не би могъл да посочи лицето, извършило нарушението.
Нелогично и крайно малко вероятно е той да е предоставил автомобила за
свободно ползване от неограничен кръг лица по време на отсъствието си.
Следователно не е бил в невъзможност да определи и посочи конкретният
извършител на процесното нарушение.
По изложените съображения съдът приема, че правилно и
законосъобразно жалбоподателят е бил санкциониран с обжалвания
електронен фиш. Наказанието също така е определено надлежно.
Разпоредбата на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП предвижда специално наказание във
фиксиран размер за превишаване на разрешената максимална скорост в
населено място от 11 до 20 км/ч, какъвто е и процесният случай.
Следователно наказващият орган правилно е издирил приложимия закон и е
наложил законосъобразно наказание.
Предвид забраната по чл.189з от ЗДвП, не следва да се обсъжда
приложението на чл.28 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването
на обжалвания електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на
нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. При издаването на
4
обжалвания фиш е спазена формата на утвърдения от министъра на
вътрешните работи образец на електронен фиш. По отношение съдържанието
на електронния фиш е налице специална регламентация, уредена в чл.189,
ал.4 от ЗДП, която изключва приложението на общите норми, касаещи
съдържанието на административните актове и която е надлежно спазена в
настоящия случай. В производството по чл.189, ал.4 от ЗДвП не се съставя
акт за установяване на административно нарушение и не се издава
наказателно постановление, поради което не могат да намерят приложение
правилата на ЗАНН относно реквизитите на тези документи. В цитираната
норма са посочени реквизитите, които трябва да съдържа електронния фиш,
като в случая законовите изисквания към съдържанието му са спазени и
същият съдържа всички изискуеми реквизити. Описанието на нарушението
също е достатъчно ясно, като е посочено изрично, че същото се изразява в
превишение на разрешената скорост с 15 км./ч.; посочено е каква е била
максимално разрешената скорост, както и установената скорост на движение
на автомобила; посочени са надлежно времето и мястото на извършване на
деянието. С това описание става ясно в напълно достатъчна степен
извършването на какво нарушение е вменено на лицето.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен
фиш се явява законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а
жалбата- да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 от
ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на
ОД на МВР-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в
размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно
препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до
120 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на
юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В случая
производството по делото е протекло в едно съдебно заседание, в което
юрисконсултът не е участвал лично, като случаят не се отличава с фактическа
или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
Потвърждава изцяло Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
серия К № 5974572 на ОД на МВР- В. с който на С. П. В. от гр.В.
ЕГН:**********, на основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182, ал.1, т.2 от
ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50.00 лева,
за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като законосъобразен.
ОСЪЖДА С. П. В. от гр.В. ЕГН:********** да заплати на ОД на МВР-
Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6