Решение по дело №884/2020 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……………..……………….../28.08.2020 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІХ СЪСТАВ в открито съдебно заседание, проведено при закрити врата на двадесет и седми август през две хиляди и двадесета година, в състав:

                          

                       СЪДИЯ: МИРЕЛА КАЦАРСКА

 

при секретар Галина Славова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 884 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен e иск с правно основание чл. 5 от ЗЛС.

В исковата си молба Прокурор в Окръжна прокуратура - Варна твърди, че Р.С.С. не може да се грижи за своите работи, тъй като има заболяване, за което е поставена диагноза „Параноидна шизофрения, халюцинаторно-параноиден синдром, шизофренна промяна на личността”. Отправеното до съда искане е Р.С.С. да бъде поставен под пълно запрещение.

Ответникът Р.С.С., редовно уведомен за настоящото производство, не депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК.

Контролиращата страна Варненска окръжна прокуратура изразява становище за основателност на предявения иск.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От представената епикриза на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна се установява, че Р.С. е постъпил в болница на 01.05.2019 г. и е изписан на 13.05.2019 г. с окончотелна диагноза „Параноидна шизофрения“.

С Решение № 847/02.05.2019 г. по ЧНД № 1725/2019 г. по описа на ВРС, VІ състав Р.С.С. е настанен на задължително стационарно лечение в ДПБ с. Карвуна за срок от три месеца. С Решение № 102/05.08.2019 г. по ЧНД № 192/2019 г. по описа на Районен съд – Балчик е продължено задължително стационарно лечение в ДПБ с. Карвуна на Р.С.С. за срок от шест месеца. С Рещение № 1654/16.09.2019 г. по ЧНД № 4114/2019 г. по описа на ВРС, 45-ти състав на  Р.С.С. е наложено принудително лечение при стационарна форма в ДПБ Карвуна за срок от шест месеца.

От проведения от съда разпит на ответника по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК се установява, че същият въпреки, че е ориентиран за време и място, не проявява критичност към поведението си, не осъзнава значението на събитията, които са довели до принудителното му лечение, както и това, че е болен. Признава, че често има пристъпи на буйстване, гняв и ярост и че при един такъв пристъп в края на месец февруари 2019 г. е наранил тежко майка си, за която не знае към настоящия момент дали е жива.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СПЕ, кредитирано като обективно и компетентно дадено и разясненията дадени в съдебно заседание, се установява, че С. страда от „Шизофрения, параноидна форма, халюцинаторно-параноиден синдром. Промяна на личността”, като се касае за една дългогодишна шизофренна психоза, довела до тежко нарушение на ядрото на личността. Това поставя освидетелствания в невъзможност сам да се грижи за интересите си, с тежка социална дезадаптация. Честите психотични влошавания при С., които налагат стационарно лечение и не доброто амбулаторно поддържащо невролептично лечение, са довели до тежката промяна на личността му по шизофренен тип. Необратими промени в мисленето на освидетелствания и тежката промяна на личността му водят до неговата невъзможност да се грижи за себе си и за своите интереси.

По искане на ищеца, с оглед доказване на твърденията му, е разпитан свидетелят С.М.Г. /без родство и дела със страните/, чийто показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Искът с правно основание чл. 5, ал. 1 от ЗЛС е предявен от легитимирано лице, тъй като по силата на чл. 336, ал. 1 от ГПК такова е всеки прокурор, поради което същият е допустим.

Под пълно запрещение се поставят лицата, страдащи от слабоумие или душевна болест, които не им позволяват сами да се грижат за своите дела и да защитават интересите си, а под ограничено запрещение - лицата, чието състояние не е така тежко. За да бъде поставено едно лице под запрещение, без значение в коя от двете му форми, е необходимо, на първо място, да страда от душевна болест или слабоумие. Втората предпоставка, необходима за поставянето на дадено лице под запрещение, е същият да не е в състояние да извършва съзнателни действия и да насочва и управлява волята си за постигане на определени цели, както и сам да се грижи за своите интереси и дела и да ги защитава. Ограничаването на гражданската дееспособност на лицето е мярка със сериозни последици за поставения под запрещение /без значение пълно или ограничено/, лишаваща го от пълноценно участие в социалния живот и поставяща го в зависимост от волята на други лица, поради което към това ограничаване на правата следва да се пристъпва само в случаи, налагащи защита интересите на лицата и осигуряване на сигурност и стабилност в обществото, и то когато болестното състояние влияе върху възможността за вземане на правилни решения за защита на морални и материални интереси.

В конкретния случай съдът посредством лични впечатления установи, че С. въпреки, че е ориентиран за време и място, не проявява критичност към поведението си, не осъзнава значението на събитията, които са довели до принудителното му лечение, както и това, че е болен. Признава, че често има пристъпи на буйстване, гняв и ярост и че при един такъв пристъп в края на месец февруари 2019 г. е наранил тежко майка си, за която не знае към настоящия момент дали е жива. Приетата по делото СПЕ, кредитирана от съда като обективно и компетентно дадена  и разясненията на вещото лице се установява, че ответникът страда от „Шизофрения, параноидна форма, халюцинаторно-параноиден синдром. Промяна на личността”, като се касае за една дългогодишна шизофренна психоза, довела до тежко нарушение на ядрото на личността. Това поставя освидетелствания в невъзможност сам да се грижи за интересите си, с тежка социална дезадаптация. Честите психотични влошавания при С., които налагат стационарно лечение и не доброто амбулаторно поддържащо невролептично лечение, са довели до тежката промяна на личността му по шизофренен тип. Необратими промени в мисленето на освидетелствания и тежката промяна на личността му водят до неговата невъзможност да се грижи за себе си и за своите интереси.

Характеристиките на душевното заболяване на ответника Р.С.С., водят до извод за пълна невъзможност на същия да се грижи за себе си и за делата си, поради което следва да бъде поставен под пълно запрещение.

 

Мотивиран  от  горното,  съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Р.С.С., EГН **********, с адрес: *** по иска на Прокурор при Варненска окръжна прокуратура, на основание чл. 5 от ЗЛС.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

След влизане в сила на решението на основание чл. 338, ал. 3 от ГПК заверен препис от същото да се изпрати на органа по настойничество и попечителство при община Варна за учредяване на настойничество, както и на Държавна психиатрична болница – с. Карвуна, обл. Добрич.

 

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: