Р Е Ш Е Н И Е

№

 

19.11.2019г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ЛУИЗА ИЛИЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №1869 по описа за 2019 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление №***17.05.2019г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОД на МВР - ПЛЕВЕН, на Р.Б.Р. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.179 ал.6 т.2 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП.

Срещу така издаденото Наказателно постановление /НП/, санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: в съставения Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ и в обжалванот НП отсъства надлежно описание на нарушението, тъй като не е представена конкретика във връзка с твърдяната повреда на странично огледало, а оттук – неопределено е доколко същата повреда би могла да се квалифицира като „значителна“; в АУАН и НП най-общо е посочено, че жалбоподателят е нарушил НАРЕДБА № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, без да са посочени конкретни разпоредби от същата НАРЕДБА – и в този смисъл, неясна е правната квалификация на твърдяното нарушение, още повече, че междувременно, като нарушена се посочва и разпоредбата на чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП. Наред с това, жалбоподателят оспорва и доказаността на твърдяното административно нарушение като изтъква, че управляваното от страна на Р. МПС е било технически изправно, както и че същото МПС е собственост на юридическо лице – ***- спрямо представляващия което, при нужда, е следвало да бъде започнато административнонаказателно производство съобразно чл.188 ал.2 ЗДвП. На тази основа, моли за отмяна на издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно, а алтернативно – случаят да бъде приет като „маловажен“ в съответствие с чл.28 ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата и изложените в нея съображения, като пледира за отмяна на обжалваното Наказателно постановление.

За ответната страна – ОД на МВР – ПЛЕВЕН – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл.№ 0724250/07.05.2019г. от страна на М.Р.Н. - мл.автоконтрольор при СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля И.В.Д. и нарушителя – Р.Б.Р.. Съставен е за това, че на 07.05.2019 г. около 10:36 часа, в ОБЩИНА ***, на път І-3 км. 111+269, с посока на движение гр. Л., управлява товарен автомобил „***“ със значителна техническа неизправност (повредено странично дясно огледало), като нарушава НАРЕДБА H-32 от 16.12.2011 г. – нарушение по чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП. При съставяне на АУАН нарушителят не е направил възражения; такива не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган е възприел изцяло изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Р.Б.Р. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.179 ал.6 т.2 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП.

 Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.13 - 14 от делото/. В хода на административнонаказателното производство обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На първо място, не е налице надлежно описание на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които то е извършено. Твърди се, че управляваното от страна на жалбоподателя МПС е с „повредено странично дясно огледало“. Така използваната формулировка е само привидно ясна, доколкото повредите върху който и да било предмет, биха могли да бъдат най-разнообразни, включително – такива, които по никакъв начин не засягат функционалността на същия предмет. Конкретно в случая, повредата би могла да се отразява незначително върху функционалността на странично дясно огледало, а би могла и да дава сериозно отражение върху възможността този предмет да бъде ползван, съгласно неговото предназначение. Впрочем, внимателното запознаване с Приложение №5 към НАРЕДБА № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства разкрива, че не всяка повреда във връзка с огледалата в МПС може да се определи като значителна техническа неизправност – напротив, някои се определят като незначителни, а други – като опасни такива. Като не е описал с достатъчна яснота коментираната повреда, в т.ч. – в какво се изразява същата и доколко ограничава или елиминира функционалността на страничното огледало, съгласно неговото предназначение при управление на МПС, актосъставителят е допуснал нарушение на процесуалните правила по чл.42 т.4 ЗАНН, а административнонаказващият орган – по чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН. Нарушенията са съществени, тъй като ограничават нарушителя в правото да узнае за какво нарушение и въз основа на кои фактически положения е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

На второ място, както в съставения АУАН, така и в издаденото НП, е налице неяснота относно твърдяните като нарушени законови разпоредби. Както беше отбелязано по-горе, посочва се, че управляваното от жалбоподателя МПС е със значителна техническа неизправност, поради което Р. е нарушил НАРЕДБА № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Както актосъставителят, така и административнонаказващият орган, не са счели за необходимо да посочат конкретна разпоредба/разпоредби от същата НАРЕДБА, които намират, че Р. е нарушил виновно. Подобен подход е напълно неприемлив в санкционната дейност. Общото посочване, че е нарушена НАРЕДБА H-32 от 16.12.2011 г., обаче се съпровожда и с отбелязването, че е нарушена разпоредбата на чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП, което допълнително внася неяснота във връзка с изследвания въпрос. По този начин, актосъставителят е допуснал нарушение по чл.42 т.5 ЗАНН, а административнонаказващият орган – по чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН. Нарушенията са съществени, тъй като ограничават правото на нарушителя да узнае за какво нарушение е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

Съдът намира, че всяко от отбелязаните по-горе нарушения на процесуалните правила се явява съществено и самостоятелно обуславя незаконосъобразността на издаденото Наказателно постановление. Ето зщо, същото следва да бъде отменено, без да бъде разглеждан правния спор по същество.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №***17.05.2019г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОД на МВР - ПЛЕВЕН, с което на Р.Б.Р. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.179 ал.6 т.2 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: