РЕШЕНИЕ
№ 435
гр. Пловдив, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330108748 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано по предявени от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов” № 37, против Т. А. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П. , ул.
„******** (конституиран на основание чл. 227, ал. 1 ГПК с Определение №
8981/22.08.2022 г. на мястото на починалия ответник А. Г. Г., ЕГН
**********) обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и
чл. 86 от ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена
Заповед № 1390/09.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 471/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II
брачен състав, а именно: сумата от в размер на 1 362, 94 лв. - главница,
представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. по партидата на длъжника с клиентски №
********** за обект с ИТН ***, находящ се гр. П, ул. „********, както и
обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва
за периода от 02.07.2019 г. до 13.01.2021 г. в размер на 122, 30 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда – 14.01.2021 г., до окончателното й изплащане.
С Определение № 10095/20.09.2022 г. съдът е прекратил
1
производството по делото по отношение на конституираните наследници на
А. Г. Г., а именно – неговата съпруга Г. Т. Г. и неговият син Г. А. Г.,
доколкото в производството по делото са представени доказателства, че
последните са се отказали от наследството на покойния си наследодател.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали
всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да
заплати установената покупна цена. Сочи, че ответникът има качеството на
потребител на топлинна енергия, тъй като е собственик на топлоснабден
обект, находящ се в гр. П. ул. „********. Твърди, че за процесния период е
доставена топлинна енергия, а търговецът извършващ дялово разпределение,
е разпределил за имота на ответната страна топлинна енергия на стойност от
1 362, 94 лв., представляваща топлинна енергия за отопление и топлинна
енергия, отдадена за сградна инсталация, както и услуга за дялово
разпределение. Твърди, че начислената на ответника топлинна енергия е
доставена и разпределена съобразно с изискванията на ЗЕ и подзаконовите
нормативни актове. Доставената услуга на посочената стойност, не била
заплатена, поради което и длъжникът е изпаднал в забава. Моли се за
установяване със силата на пресъдено нещо, на паричните притезания, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
410 ГПК. Претендира присъждане на разноските, сторени в заповедното и
исковото производство.
Ответната страна А. Г. Г. е депозирал в законоустановения за това срок
по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага съображения
за нейната неоснователност. Сочи, че считано от 2013 г. в имота живее друго
лице, а именно – неговият син Т. А. Г.. Твърди, че ищцовото дружество е
начислило топлинна енергия без в имота да са осъществени проверки.
Представя талон за отчет, от който бил виден реалния разход за начислена
топлинна енергия. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 415, ал. 1, т.
3 ГПК.
Договорът за доставка (продажба) на топлинна енергия се счита за
сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува
2
одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2
ЗЕ. От представените в производството по делото доказателства – препис на
два ежедневника, в които са били публикувани общите условия на
дружеството, се установява, че е спазена процедурата, установена в Закона за
енергетиката досежно влизане в сила на последните. Следователно,
доколкото възникване на облигаторното правоотношение по доставка на
топлинна енергия е законово установено, съдът не възприема възраженията
на ответника, релевирани в отговора на исковата молба.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената
и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество.
От представените по делото доказателства се установява, че
ответникът А. Г. Г. е собственик на недвижим имот, представляващ
апартамент, находящ се в гр. П., ул. „********. Това обстоятелство не се
оспорва от ответника и се установява от приложената по делото справка от
Служба по вписвания – гр. Пловдив. Ответникът е възразил, че не ползва
имота, а последният е предоставен за ползване на неговия син Т. Г., който е
страна в производството, доколкото е конституиран в качеството му на
наследник на починалия в хода на делото ответник А. Г..
Следователно от така представените доказателства се установява, че
наследодателя на конституирания в производството по делото ответник е
собственик на имота.
Преценката дали дадено лице е призовано да наследи се извършва въз
основа на степента на родствената му, респ. наличието на брачна връзка с
наследодателя, като се отчита и дали наследник-преживял съпруг или
наследници от предходен наследствен ред са се отказали от наследството на
този наследодател.
От приложеното по делото удостоверение за наследници на А. Г. Г. се
установява, че последният е починал на ****г., като е оставил за свои законни
наследници – съпруга Г. Т. Г., починала на ***** г. и двама сина – Г. А. Г. и Т.
А. Г..
От приложените по делото доказателства се установява, че преди да
почине Г. Т. Г. се е отказала от наследството на А. Г. Г.. Доколкото съпругата
3
наследява равна част с всяко дете – арг. чл. 9, ал. 1 ЗН, нейният дял уголемява
наследствените дялове на призованите за наследяване деца от същия ред.
Отказът от наследство прекратява правата на отказалия се по
отношение на включените в наследството права и задължения и по силата на
чл. 53 ЗН уголемява дяловете на другите наследници.
С отказа от наследство на синът на починалия ответника Г. Г. се
уголемява делът на ответника Т. Г., който остава единствен наследник на
починалия ответник и следва да отговаря за цялото задължение.
Следователно, между ищцовото дружество и починалият ответник е
възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на
топлинна енергия, като неговият наследник по силата на наследственото
правоприемство отговаря за задълженията на своя наследодател.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под
приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях
следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.
2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2
ЗС) и купувачът е физическо лице. По това гражданско правоотношение за
ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли
правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде
тяхното владение на купувача, а за ответника – да заплати уговорената
продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на
договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи
условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването на три групи материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по
силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на
собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги
получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Ищецът е представил препис – извлечение от сметката на ответната
страна, издадена от негов представител, в които са обективирани
претендираните вземания за доставена топлоенергия за периода от 01.05.2019
г. до 30.04.2020 г. Тази справка не представлява доказателство за
удостоверените в нея правнорелевантни обстоятелства, тъй като тя
представлява частен свидетелстващ документ по смисъла на чл. 180 ГПК,
обективираща изгодни за нейния издател факти. В този смисъл тя притежава
само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържа
4
удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като неин издател.
Тези факти са установени обаче от приетата като компетентно
изготвена съдебно-техническа експертиза. След анализ на фактите,
отразяващи доставената и отчетена топлинна енергия, вещото лице изяснява,
че жилищния блок в гр. П, „*****, е включен към топлопреносната мрежа на
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, като през процесния период е ползвана
топлоенергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. Посочено е, че
през процесния период отчитането на топлоенергия по топломера в
абонатната станция е извършвано чрез преносим терминал ежемесечно, като
количеството топлинна енергия, намалено със загубите е подавано на
„Бруната“ ЕООД за разпределение на потребители. Установено е, че през
процесния период в имота на ответника са монтирани три отоплителни тела,
които са снабдени с ИРУ за ежемесечен визуален отчет, но такъв не е
извършван, тъй като не е осигуряван достъп до имота, както и две щранг –
лири, които не се отчитат с уред. Установено е, че в имота на ответника е
монтирано едно водомерно устройство за топла вода за отчитане на
изразходвано количество топлинна енергия за битово-горещо
водоснабдяване, като достъп за отчет на последното не е осигуряван.
Експертизата е установила, че за имота на ответника проектният отопляем
обем е 122 куб.м. като топлинната енергия за отопление се е начислявала по
максимална мощност, поради неосигуряван достъп до имота. Посочено е, че
за целият процесен период е разпределена 11, 35748 MWh топлинна енергия,
от които 0, 80665 MWh топлинна енергия за сградна инсталация, 4, 45506
MWh топлинна енергия за отопление и 6, 09577 MWh топлинна енергия за
битово-горещо водоснабдяване. Вещото лице е установило, че за процесния
период са прилагани изискванията на т. 6.7. във вр. с т. 6.5. от Методиката за
дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост -
Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, за 3 броя отоплителни тела – тип радиатор 2 броя щранг
лири, на максимална мощност, поради неосигурен достъп, както и битово-
горещо водоснабдяване – за 1 брой лица по 140 литра на денонощие, поради
неосигурен достъп за отчет. Експертизата е дала заключение, че няма разлика
между разпределеното от топлинния счетоводител количество топлинна
енергия и начисленото от ищцовото дружество, като начинът на
разпределение и начисление на топлинната енергия е в съответствие с
методиката.
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната
експертиза, изготвено на основание установеното от съдебно-техническата
експертиза, представените от ищцовото дружество начислени количества
топлинна енергия, при съобразяване на нормативно определената цена за
топлинна енергия за битови нужди, се установява, че претендираната
главница и законна лихва съответстват на установените такива. Вещото лице
посочва, че стойността на отдадената топлинна енергия е за сумата от 1 456,
38 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., от която сумата от 102, 57
5
лв. за сградна инсталация, 528, 71 лв. за отопление, 794, 28 лв. за битово-
горещо водоснабдяване и сумата от 30, 82 лв. за услуга дялово
разпределение. Експертизата е установила, че след извършено плащане и
прихващане със сумата от 131, 81 лв. е останало непогасено задължение от
1 317, 57 лв. Вещото лице е установило, че за процесния период са издадени
кредитни известия, съобразени от вещото лице при определяне на размера на
задълженията. Определен е размерът на обезщетението за забава за периода
от 02.07. 2019 г. до 13.01.2021 г. от 117, 10 лв.
При така установените факти и въз основа на извършения анализ,
съобразявайки се с установеното от допуснатите и приети по делото съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертиза съдът достигна до извод, че
реално доставената топлинна енергия за процесния период е на цена от 1 425,
56 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за
отопление и битово – горещо водоснабдяване, както и топлинна енергия,
отдадена за сградна инсталация.
По делото е установено потребеното от ответника количество топлинна
енергия за отопление и топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване,
тъй като съдебно-техническата експертиза е установила, че отчитането на
топлинната енергия е съобразено с Методиката, като след запознаване с
документите, съхранявани при топлинния счетоводител, експертизата е
посочила, че за процесния период не е осигуряван достъп до имота.
Съгласно разпоредбата на чл. 66 от Наредба № 16-334 от 0-6.04.2007 г.
за топлоснабдяването количеството топлинна енергия, доставено в сградата,
се разпределя според различните видове потребление - за битово горещо
водоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация.
С разпоредбата на чл. 70, ал. 4 от Наредбата е установено, че на
клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота
се начислява енергия по реда на т. 6.5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като
отоплителни тела без уреди. В чл. 70 от Наредбата е установен редът за
отчитане на топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда – етажна
собственост. Разпоредбата на т. 6.5. от Методиката, приета на основание чл.
61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, определя
правила за начисляване на количеството топлоенергия за сгради - етажна
собственост, в които има отоплителни тела без уреди за индивидуално
отчитане, като се прилага екстраполация по максимален специфичен разход
на сградата по реда: 1. определя се инсталираната мощност на отоплителните
тела в сградата; при липса на данни се приемат данните на подобно
отоплително тяло, например от аналогично помещение на друг етаж; 2. за
всяко отоплително тяло с уред в сградата се определя отношението между
дяловите му единици и инсталираната му мощност; най-голямото отношение
за отоплително тяло с уред за дялово разпределение се приема за максимален
специфичен разход за сградата (МСРС); 3. дяловите единици за
отоплителните тела без уреди се получават, като инсталираната мощност на
6
отоплителното тяло без отчет се умножи с МСРС.
Следователно с оглед така установените разпоредби исковата претенция
за присъждане на стойността на потребената топлинна енергия за отопление е
основателна до установените по делото размери.
Липсата на осигурен достъп е установена от вещото лице – технически
специалист при запознаване с всички данни, съхранявани при топлинния
счетоводител, като това обстоятелство е релевантно за начина на начисляване
на топлинната енергия за процесния период.
Задължение за осигуряване на достъп е предвидено и в Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от ОУ клиентът е длъжен да
осигурява достъп до помещенията, отоплителните тела и средствата за
отчитане на дяловото разпределение в своя имот. Клиентът е задължен както
да има монтирани уреди за индивидуално разпределяне на ТЕ, така и да
осигури достъп до имота, който е обект на доставка на ТЕ. При
неизпълнението на това му задължение настъпват съответните правни
последици, които са неблагоприятни за него, но които са нормативно
установени - отчитане по максимален специфичен разход за ТЕ за отопление.
Разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването изрично предвижда, че когато не са монтирани
индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла
вода са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за
отчитане, изразходваното количество гореща вода се разпределя при норма за
разход на потребление за гореща вода от 140 л на обитател за едно
денонощие. Тези последици следват от неизпълнението от страна на клиента
на задължението му да осигури достъп и така да даде възможност за реално
отчитане - на база потребено количество, и не са обвързани от фактическото
положение. В този смисъл е и съдебната практика, намерила отражение в
Решение № 162/28.05.2014 г. по гр. д. № 6397/2013 г., ГК, IV г.о. на ВКС, в
което е прието, че когато не е осигурен достъп за отчитане, не е необходимо
да има реално потребление на доставената топлинна енергия в сградата от
съответния етажен собственик. В отношенията си с доставчика потребителят,
който е възложил на топлинен счетоводител индивидуално отчитане и
разпределянето на консумираната топлинна енергия в сграда етажна
собственост, е обвързан от съставените в съответствие с нормативните
изисквания от топлинния счетоводител документи. Доставчикът на топлинна
енергия има право да получи стойността на отчетената от общия топломер
топлинна енергия в сградата.
По тези съображения следва да се присъди и стойността на топлинната
енергия, отдадена за битово-горещо водоснабдяване.
Изводът, до който настоящия съдебен състав достигна не се опровергава
от приложените от ответника писмени доказателства, доколкото от
приложения по делото констативен протокол за отчет на потребеното
количество топлинна енергия се установява, че не е налице потребление към
7
15.12.2020 г., която дата е след процесния период на начисляване.
Съдът намира, че количеството на доставената топлинна енергия за
сградна инсталация е правилно определено от топлинно дружество по реда на
„Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна
собственост“, приета на основание чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, в който смисъл са изводите на вещото
лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза.
Съдът при достигане до този правен извод съобрази задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г.
по т.д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че за отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда –
етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за
отопление на сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите. Топлинната енергия за
сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно
отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ. Количеството
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от
потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и
топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и пр.
фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от
ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти,
но и ограждащите стени на имотите, подове тавани и пр., т. е. налице е
топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда.
Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна
собственост следва да участват в разпределението на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия, без оглед на това дали и каква част от тази
енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В този смисъл е и
изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ потребителите в сграда-етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
В този смисъл следва да се посочи, че по отправено преюдициално
запитване, досежно българското законодателство, е постановено и Решение
от 05.12.2019 г. на СЕС по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17. В последното
се приема, че член 27 от Директива 2011/83 във връзка с член 5, параграфи 1 и
5 от Директива 2005/29 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална
правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда —
етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са
длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
8
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са
поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент.
По така изложените съображения съдът намира, че исковата претенция
за присъждане на стойността на топлинната енергия, отдадена за сградна
инсталация е основателна.
Следва да се изясни, че изчисленията са извършвани от трето на
процесното материално правоотношение лице – „Бруната“ ЕООД, като
съдебно-техническата експертиза е установила, че дружеството, извършващо
дяловото разпределение на доставената до абонатите топлинна енергия в края
на всеки отоплителен сезон, изчислява реално доставеното количество
топлинна енергия в съответствие с нормативните изисквания. Конкретната
методология по отчитането и изчисляването на доставената топлинна енергия
е описана в заключението на вещото лице, като съдът изцяло възприема
фактическите (доказателствените) изводи, до които е достигнала тази съдебна
експертиза.
Следователно, реално доставената до процесния имот през релевантния
период топлинна енергия е в размер на сумата от 1 425, 56 лв., към която
следва да се включи и цената за извършваната услуга за дялово
разпределение за процесния период от 17, 95 лв. Съгласно разпоредбите на
чл. 33, ал. 1 от ОУ на дружеството месечната дължима от купувача сума за
топлинна енергия се състои от две компоненти - сума формирана по цена за
потребена топлинна енергия и сума формирана по цената за услугата дялово
разпределение. Следователно таксите за дялово разпределение се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, поради което е
налице задължение за сумата от 1 456, 38 лв.
От заключението на вещото лице се установява, че след извършено
плащане и прихващане със сумата от 138, 81 лв. е останало непогасено
задължение от 1 317, 57 лв., до който размер исковата претенция за главница
следва да бъде уважена, като последната се отхвърли за разликата до пълния
й предявен размер от 1 362, 94 лв.
Тъй като потребителят на топлинна енергия не е изпълнил точно в
темпорално отношение своята насрещна парична престация за заплащане
стойността на потребената топлинна енергия, той е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната
полза, като това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за
забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 34, ал. 1 от ОУ е
уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно
доставената топлинна енергия и сумата за услугата дялово разпределение за
топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, поради което потребителят дължи обезщетение за забава върху
главницата от 1 317, 57 лв. в размер на сумата от 117, 10 лв. за периода от
02.07.2019 г. до 13.01.2021 г., определен от вещото лице по приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза. Акцесорната искова претенция следва
9
да се уважи до установения от вещото лице размер от 117, 10 лв., като се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 122, 30 лв.
По така изложените съображения с оглед изхода на правния спор в
полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от
последния разноски в исковото производство. Ищецът е сторил разноски в
общ размер от 535 лв., от които 75 лв. за заплатена държавна такса, 360 лв. –
депозит за съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ. С оглед изхода на правния спор следва да се присъди сумата
от 516, 78 лв.
В настоящото производство по арг. на т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се
присъдят и разноските в заповедното по ч.гр.д. № 471/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, II брачен състав. В заповедното производство ищецът
е сторил разноски от 79, 70 лв., от които с оглед уважената част от иска
следва да се присъди сумата от 76, 99 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по
отношение на Т. А. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „********
(конституиран на основание чл. 227, ал. 1 ГПК с Определение №
8981/22.08.2022 г. на мястото на починалия ответник А. Г. Г., ЕГН
**********), че “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, е
носител на парично вземане в размер на 1 317, 57 лв. - главница,
представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. по партидата на длъжника с клиентски №
********** за обект с ИТН ***, находящ се гр. П., ул. „********, както и
обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва
за периода от 02.07.2019 г. до 13.01.2021 г. в размер на 117, 10 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда – 14.01.2021 г., до окончателното й изплащане, обективирани в Заповед
№ 1390/09.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 471/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II брачен състав,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за разликата над уважения
размер от 1 317, 57 лв. до пълния му предявен размер от 1 362, 94 лв. и
предявения иск за обезщетение за забава за разликата над уважения размер от
117, 10 лв. до пълния му предявен размер от 122, 30 лв.
10
ОСЪЖДА Т. А. Г., ЕГН ********** (конституиран на основание чл.
227, ал. 1 ГПК с Определение № 8981/22.08.2022 г. на мястото на починалия
ответник А. Г. Г., ЕГН **********), да заплати на “ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 76, 99 лв. – разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 471/2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, II брачен състав, и сумата от 516, 78 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 8748/2021 г. на Районен съд - Пловдив, IX
граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________
11