№ 57
гр. Варна, 09.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500031 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. СТ. СТ., подадена чрез адв. П.С.,
против определение № 4326/03.12.2021 г. по гр.д. №495/2021 г. по описа на
Варненския окръжен съд, с което е прекратено частично производството по
гр.д. №495/2021 г. по предявените от В. СТ. СТ. искове с правно основание
чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД, евентуално чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, срещу следните
ответници и със следните петитуми: - срещу Б. ВЛ. Г., ЕЛ. СТ. Г. и срещу М.
В. СТ. за прогласяване за нищожен, поради абсолютна симулация, евентуално
поради противоречие с добрите нрави, на договор за покупко-продажба,
обективиран в НА №87, том 7, рег. №15578 от 09.10.2006г. по н.д.
№1142/2006г. на н-с Ал. Ганчев , с който Стойчо С. С. (починал на
18.09.2020г.) е прехвърлил на Б. ВЛ. Г. собствеността върху АПАРТАМЕНТ
№3 на третия етаж на жилищна сграда в гр.Варна ул. „Братя Г.ич“ №8, с площ
от 73,58 кв.м., състоящ се от хол, две спални, кухня, антре, баня с тоалет, два
балкона, заедно с прилежащите към този апартамент: избено помещение № 1
при граници: коридор, Васил Фотев, улица, изба на Васил Попов; таванско
помещение № 2 при граници: коридордаванско помещение на Величка
Събева и таванско помещение № 3; таванско помещение № 3 при граници-
коридордаванско помещение №2, двор и таванско помещение на Ангел
Василев Попов, както и 1/3 ид. част от общите части на сградата, срещу цена
1
от 53701,20лв., равняваща се на данъчната оценка на имота, като имотът по
КК и КР, одобрени със заповед №РД 18-9/10.11.2008г. на изп. директор на
АГКК, съставлява самостоятелен обект с идентификатор 10135.1504.208.1.3; -
срещу „Ел ес ем“ ООД и срещу М. В. СТ., за прогласяване за нищожен
поради абсолютна симулация, евентуално поради противоречие с добрите
нрави, на договор за покупко-продажба на търговско предприятие с
нотариална заверка на подписите с рег. №3645/06.10.2017г. на н-с Ж.Костов и
с удостоверено съдържание с рег. №3646 от 06.10.2017г. на нотариус
Ж.Костов, с който Стойчо С. С. (починал на 18.09.2020г.), тогава като ЕТ
„Парньор- Стойчо С.“ продал на „Ел ес ем“ ООД, представлявано от Елица
Стойкова Г., търговско предприятие на ЕТ „Партньор-Стойчо С.", като
съвкупност от права, задължения и фактически отношения, срещу цена от
общо 120 000 лв., като на осн. чл.2.3 от договора търговското предприятие,
предмет на продажбата, е включвало съответно посочени недвижими имоти,
само за разликата над допустимите ½ ид. части до заявените 100% ид. части
от гореописаните сделки, както и само по гореописаните искове по чл.26 ЗЗД
за нищожността им, на осн. чл.130 от ГПК.
По съображения за неправилност на обжалваното определение, като
постановено в противоречие със закона, жалбоподателят е молил за неговата
отмяна и за връщане на делото на окръжния съд за продължаване на
производството. Настоявал е, че процесуалната легитимация на ищеца
произтича от качеството му на наследник на Стойчо С. (не като собственик на
идеална част от имота) като исковете за нищожност са предявени в общо
производство с искове по чл. 30, ал.1 ЗН и искове за делба на наследството на
Стойчо С.. Сочил е, че предявените основания за нищожност на сделките
поради абсолютна симулативност и поради накърняване на добрите нрави
засягат целия договор, като нищожността е начална и пълна, поради което и
следва да бъде прогласена изцяло, независимо от размера на правата на ищеца
като наследник на прехвърлителя Стойчо Стойчев, както и че исковете са
предявени и срещу М.С. като наследник на прехвърлителя и необходим
другар по тях.
Ответникът „Ел ес ем“ ООД е подал писмен отговор на частната жалба,
с който е оспорил същата и по съображения за правилността на обжалваното
определение е молил за потвърждаването му.
2
Останалите ответници не са подали отговор на жалбата.
Жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на
прекратителното определение на окръжния съд, като неизгодно за него,
редовна е и допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна по
следните съображения:
Ищецът – сега жалбоподател Б.П. е наследник на починалия
прехвърлител Стойчо С. С. с квота от наследството - ½ част. Предявените от
него и частично прекратени искове са за нищожност на договор за продажба
на апартамент и на договор за покупко-продажба на търговско предприятие
на осн. чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД поради абсолютна симулация, евентуално на
осн. чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави, по които
продавач е наследодателят му С..
Съгласно чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това, а съгласно чл. 26, ал.2 ГПК, освен в
изрично предвидените от закона случаи, никой не може да предявява от свое
име чужди права пред съда. По въпроса допустим ли е иск за прогласяване на
нищожността на целия договор за покупко-продажба на недвижим имот от
лице, което не е страна по договора и не е собственик на целия, а притежава
само идеална част от собствеността върху прехвърления имот, съответно -
процесуално допустимо ли е съдебното решение, постановено по такъв иск е
налице задължителна съдебна практика, обективирана в решение,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, а именно решение № 397 от 03.10.2012 г.
по гр. д. № 1604/2011 г. на ВКС, IV г. о. В същото е прието, че за ищеца,
предявил установителен иск за прогласяване нищожност на договор за
прехвърляне на недвижим имот е налице правен интерес и той е процесуално
легитимиран да предяви този иск, когато твърди и представя доказателства,
че е собственик на целия процесен имот, макар и да не е страна по договора. В
този случай ищецът брани правото си на собственост, тъй като с предявения
иск за нищожност се домогва до постановяването на положително за него
съдебно решение, с което със силата на пресъдено нещо да бъдат отречени
правните последици на атакувания договор - неговото облигационно действие
между страните по договора, и най-вече - вещно-прехвърлителния ефект на
договора, имащ за предмет имота, собственост на ищеца. Когато обаче от
3
доказателствата по делото се установява, че ищецът не е собственик на целия,
а само на идеална част от процесния имот, предмет на договора, предвид
принципната процесуална забрана по чл. 26, ал.2 ГПК да не се предявяват
пред съда чужди права от свое име (освен в изрично предвидените от закона
случаи на процесуална субституция), този ищец е процесуално легитимиран и
има правен интерес да води иска за нищожност само до размера на своето
право на собственост, чиято защита търси по съдебен ред, т. е. той може да
предяви иска за прогласяване нищожността на договора само относно
идеалната част от процесния имот, която е негова собственост. Процесуално
легитимирани да предявят иск за нищожност на останалата част от договора,
и признат от закона правен интерес от това имат единствено останалите
съсобственици на имота. Поради това, когато само един от съсобствениците
предяви иск за нищожност на целия договор, този иск като предявен в
нарушение на императивната процесуална забрана по чл. 26, ал.2 ГПК, а
следователно - и поради липса на признат от закона правен интерес, е
недопустим в частта му, с която нищожността се претендира относно
идеалните части на останалите съсобственици, които не са предявили иска
като обикновени другари в процеса на съсобственика си - ищец.
Образуваното исково производство и постановените съдебни решения по така
предявен частично недопустим иск за нищожност, съответно са също
частично недопустими - в частта, с която искът е разгледан по същество и е
уважен или отхвърлен от съда относно идеалните части на съсобствениците
на ищеца, които не са предявили установителен иск. В тази насока са и
решения №397/03.10. 2012г. по гр.д.№1604/11г., ВКС, IV гр.о., решение
№205/05.11.2013г. по гр.д.№1415/ 12г., ВКС, III гр.о., решение
№208/14.07.2014г. по гр.д.№6302/13г., ВКС, IV гр.о., решение
№140/17.11.2020г. по гр.д.№4530/19г., ВКС, III гр.о., решение № 295 от
27.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2141/2013 г., III г. о. и др. Няма основание
това разрешение в посочената задължителна практика да не се прилага и при
атакуване от наследник на сделки на наследодателя, доколкото изискването
за правен интерес от предявения иск е общовалидно. Затова и съображенията
на жалбоподателя и оплакванията му в жалбата в тази връзка са
неоснователни. Така, ищецът като наследник с квота от ½ разполага с правен
интерес да води иска за нищожност до размера на правото си, т.е. до размер
на ½ част. Той е процесуално легитимиран по исковете само до размер на
4
квотата си в наследството, каквато би била тя и съответно в собствеността
при благоприятно решение. Процесуално легитимиран да предяви иск за
нищожност на останалата част би имал другият наследник.
С обжалваното определение, окръжният съд е достигнал до идентичен
извод за недопустимост на исковете в прекратената им част, поради което то
следва да бъде потвърдено.
Предвид горното, Апелативен съд – Варна,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4326/03.12.2021 г. по гр.д.
№495/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС, в едноседмичен срок
от връчването му с частна касационна жалба при предпоставките на чл.280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5