М О Т
И В И
към присъда
№ 25/10.02.2020 г. по НОХД
№ 344/2019 г. по описа на РдРС, изготвени на 17.02.2020 г.:
С
обвинителен акт Районна прокуратура – Перник, Териториално отделение - Радомир
е повдигнала обвинение против Ж.И.И., с ЕГН: **********,***, затова, че през нощта на
26/27.05.2019 г., в с. Пещера, общ. Земен, махала „Миланкова“,
от първи етаж на къщата е направил опит противозаконно да отнеме чужди движими
вещи – преносим компютър, марка „ACER“, модел „PEW 71“, мобилен телефон, марка „Sony Xperia“, в бял калъф, мобилен телефон, марка „Нокиа 1200“, със СИМ карта на мобилен
оператор „А1“, CD радиокасетофон, марка „Филипс“, вибромасажор
и електронен калкулатор, на обща стойност 406,00 лева, представляващи 0,72 пъти
МРЗ, установени за страната към момента на извършване на деянието, от
владението на собственика им Г.А.З., с ЕГН: **********, с адрес: ***, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като опитът е останал
недовършен по независещи от него причини (избягал при появата на пострадалия) и
деянието е извършено в условията на опасен рецидив (след като е бил осъждан с
присъда № 267/31.10.2017 г. по НОХД № 330/2017 г. по описа на РдРС, в сила от 16.11.2017 г., за тежко умишлено
престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението
на което не е отложено по чл. 66 НК) – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1, б. „а“, вр. чл. 18, ал. 1 НК.
Представителят
на прокуратурата поддържа така повдигнатото обвинение и по изложените
съображения в съдебно заседание пледира за налагане на наказание за срок от три
години „лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно при строг режим на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС.
Подсъдимият
не се признава за виновен и моли за оправдателна присъда.
Назначеният
на подсъдимия служебен защитник - адв. Т. Б. ***, пледира за оправдателна
присъда.
При
дадената последна дума подсъдимият не е изложил нови обстоятелства по същество.
Радомирският
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Ж.И.И. е роден на *** г., българин, български гражданин,
неженен, осъждан, със средно образование, безработен, с адрес: с. Калотинци,
общ. Земен, обл. Перник.
Видно от приложената
по делото справка за съдимост с рег. № 147, издадена от Районен съд – Радомир
на 29.05.2019 г., същият към датата на извършване на деянието, описано в
обвинителния акт, е многократно осъждан за престъпления против собствеността.
За извършените престъпления
са му били налагани както наказания лишаване от свобода, така и пробация.
Свидетелят Г.А.З.
притежавал къща в с. Пещера, общ. Земен, махала „Миланкова“,
в която живеел със съпругата си от средата на месец март 2019 г.
На 26.05.2019 г.,
около 23,00 ч. си легнал и заключил. Бил сам в къщата. След известно време чул
шум и слязъл от втория етаж да види какво става. Слизайки, забелязал, че
лампата в хола светела, а като отворил вратата, видял в хола непознат мъж. Попитал
го какво прави, а той му отговорил „извинявай, полковник“, отворил бързо
вратата на терасата на първия етаж и избягал.
Свидетелят З.
възприел непознатия мъж като висок, слаб и изпит човек, който приличал на клошар.
В 00,10 ч. З. се
обадил на тел. 112, за да подаде сигнал за станалото.
Видял подготвени за
кражба негови вещи, поставени в торба в хола до масичката - лаптоп, 2 бр.
мобилни телефони, електронен калкулатор, радиокасетофон и вибромасажор.
Установил липсата само на един чифт диоптрични очила с кафява рамка.
В трапезарията намерил
чужди вещи - 1 бр. клещи и голям сак с 1 бр. бързовар вътре в него.
Под прозореца на
банята имало сложен бидон, а комарникът на прозореца
бил скъсан.
На сутринта
свидетелят З. установил, че мрежата на двора над къщата била откачена. Впоследствие
установил, че липсвали и 1 бр. очила с розова рамка, които били на съпругата
му.
Така приетата
фактическа обстановка аргументира съда да приеме, че с действията си
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1,
във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК, поради което
следва да се ангажира наказателната му отговорност.
По доказателствата:
Съдът прие
гореописаната фактическа обстановка като безспорно установено и доказана,
вземайки предвид доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и
приобщени към делото по реда на чл. 283 НПК, в т. ч. показанията на свидетеля Г.А.З.,
заключенията на вещите лица Е.З. и И.И., протокол за
оглед на местопроизшествието и протокол за разпознаване на лица и фотоалбум към
него, справка за съдимост на подсъдимия И.. Събраните гласни и писмени
доказателства са непротиворечиви помежду си, взаимно се подкрепят, като
всестранно и пълно изясняват всички релевантни за делото обстоятелства.
Безспорно е по делото, че на процесната дата
подсъдимият е направил опит да отнеме чужди движими вещи от жилищна сграда, находяща се в с. Пещера, общ. Земен, махала „Миланкова“, като опитът е останала недовършен, тъй като
подсъдимият е избягал, виждайки собственика на къщата Г.З.. Последният е
категоричен, че на процесната дата е видял подсъдимия
на първия етаж на къщата, като същият е бил приготвил негови вещи в чанти, като
на отправения му въпрос какво прави тук, подсъдимият е отговорил „извинявай,
полковник“ и скочил на двора от вратата на терасата. Свидетелят е категоричен,
че преди процесната дата никога не е виждал
подсъдимия и не го познава.
От правна страна:
При така установената
фактическа обстановка съдът намира, че с действията си, от обективна страна,
подсъдимият Ж.И.И., с ЕГН: **********, е осъществил
състав на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр.
чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 29, б. „а”, във вр. чл. 18, ал. 1 НК - на 26/27.05.2019 г. в с. Пещера, общ.
Земен, махала „Миланкова“, при условията на опасен
рецидив, направил опит да отнеме чужди движими вещи – преносим компютър, марка
„ACER“, модел „PEW 71“, мобилен телефон, марка „Sony Xperia“, в бял калъф, мобилен телефон, марка „Нокиа 1200“, със СИМ карта на мобилен оператор „А1“, CD
радиокасетофон, марка „Филипс“, вибромасажор и
електронен калкулатор, на обща стойност 406,00 лева, представляващи 0,72 пъти
МРЗ, установени за страната към момента на извършване на деянието, от
владението на собственика им Г.А.З., с ЕГН: **********, с адрес: ***, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като опитът е
останал недовършен по независещи от него причини (избягал при появата на
пострадалия).
Налице е деяние,
изразило се в прекъсване от страна на подсъдимия на фактическата власт на
собственика Г.А.З. (без знанието и съгласието му) върху предмета на
престъплението – споменатите вече по-горе движими вещи. Подсъдимият И.
впоследствие предприел действия по установяване на собствена фактическа власт
върху предмета на престъплението, като наред с това бил приготвил движимите
вещи в чанти, за да ги изнесе от жилището, но междувременно бил видян от
свидетеля З., поради което и не успял да получи относително трайна собствена
фактическа власт и деянието останало на фазата на опита – недовършен поради
независещи от подсъдимия причини.
Квалифициращият
признак „опасен рецидив” по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а” НК се доказва от
осъжданията на Ж.И.И., като видно от справката за
съдимост същият е бил осъждан с присъда № 267/31.10.2017 г. по НОХД № 330/2017
г. по описа на РС – Радомир за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението по което не е отложено по чл.
66 НК и по отношение на това наказание не е изтекъл срокът по чл. 30, ал. 1 НК.
От субективна страна
подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2,
пр. 1 НК – съзнавал е общественоопасния характер на
деянието, както и неговите обективни признаци, предвиждал е неговите общественоопасните последици (прекъсване на чуждата
фактическа власт върху предмета на престъплението и установяване на собствена
такава) и е имал за цел тяхното настъпване. Налице е и характерното за чл. 194,
ал. 1 НК намерение за своене на отнетите вещи, което
ясно проличава от действията на подсъдимия, изразяващи се в поставяне на вещите
в чанти и тяхното приготвяне за изнасянето им от жилището. Субективната страна
на деянието се установява по убедителен начин посредством доказателствата и доказателствените средства, коментирани по-горе, от които
се доказва и неговата обективна страна.
Въз основа на тези
доводи съдът прие, че са налице както обективните, така и субективните признаци
на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а”, във вр. с чл. 18, ал. 1 НК и призна подсъдимия Ж.И.И., с ЕГН: **********, за виновен по така повдигнатото му
обвинение.
Причините за
извършване на престъплението се коренят в желание за противозаконно
облагодетелстване, без съобразяване със съществуващия правов ред и незачитане и
пренебрежение към правото на собственост.
По вида и размера на
наказанието:
При определяне вида и
размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид степента на
обществената опасност на деянието и на дееца. При индивидуализацията съдът
прецени обстоятелства, които имат значение за определяне конкретната степен на
обществената опасност на деянието и дееца. В тази връзка съдът отчете, че подсъдимият
е с обременено съдебно минало, както към настоящия момент, така и към датата на
извършване на деянието, като видно от справката за съдимост, издадена от РС –
Радомир, същият е осъждан многократно за престъпления по Глава V от особената част на НК, като е
изтърпявал наказания „лишаване от свобода“. Изложеното обосновава извода за
завишена степен на обществена опасност на дееца, което следва да бъде отчетено
от съда като отегчаващо отговорността, с оглед личността, обстоятелство. Съдът
отчита и факта, че подсъдимият е изтърпял наказание в размер на две години и четири месеца лишаване от свобода по
предходно осъждане с присъда № 267/31.10.2017 г. по НОХД № 330/2017 г. по описа
на РС – Радомир. Видно от данните по делото наказанието е изтърпяно на
06.05.2019 г. и след по-малко от месец подсъдимият е извършил ново
престъпление, за което му е повдигнато обвинение от Районна прокуратура –
Перник, Териториално отделение - Радомир по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1, б. „а”, във вр. с чл. 18, ал. 1 НК. Фактът, че
само двадесет дни след изтърпяване на предходното наказание за извършено
престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, подсъдимият е извършил ново
престъпление против собствеността, е показателен в насока, че наложеното му
наказание не е оказало поправителния и превъзпитателен ефект, целян от закона, което налага извод за изключително
високата степен на обществена опасност на подсъдимия. Наказанието следва да
бъде съобразено и със степента на обществената опасност на деянието и на дееца,
като съдът отчита в пълен обем подбудите на последния, а те очевидно са свързани
с трайните и упорити намерения да се облагодетелства, системно нарушавайки
законите на страната. Досега наложените му наказания по предишните осъждания на
подсъдимия И. не са изпълнили целите нито на генералната, нито на специалната
превенция. Затова и налагането на наказание в минималния размер, предвидено за
престъплението, за което на подсъдимия е повдигнато обвинението, предмет на
настоящото дело, от две години лишаване от свобода, съдът счита, че също би
имало подобни последици – то по-скоро би допринесло за доизграждането на
убеждението за безнаказаност и липса на контрол по отношение на лицето, упорито
занимаващо се с битова престъпност – проблем, който има сериозно проявление не
само в настоящия регион, но и в цялата страна.
При това положение
съдът приема, че наказание „лишаване от свобода” за срок от три години би
съответствало на тежестта на деянието и дееца и би оказало нужното
превъзпитателно, предупредително и възпиращо въздействие на дееца, а и на останалите
членове на обществото. Независимо, че се касае за опит за извършване на
престъплението „кражба“, като взе предвид, че деянието е останало недовършено
по независещи от подсъдимия причини, а
именно появата на пострадалия, което на практика е препятствало подсъдимия да
довърши престъплението, съдът прие, че не следва да се прилага разпоредбата на
чл. 58, б. „а“ от НК.
Определеното от съда наказание
подсъдимият следва да изтърпи при строг режим, на основание чл. 57, ал. 1, т.
2, б. „б“ ЗИНЗС.
По разноските и
веществените доказателства:
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият следва да заплати по
сметка на ОД МВР - Перник сумата в размер на 262,64 лева за направени в
досъдебното производство разноски, както и сумата от 140,00 лева – направени
разноски в съдебното производство.
Веществените
доказателства: чанта от шушляков плат, син на цвят суитшърт, бял найлонов чувал, бързовар със зелена дръжка и
метални клещи без изолация, съдът постанови да се върнат на собственика им -
подсъдимият Ж.И.И., тъй като не са налице
предпоставките на чл. 53 НК за тяхното отнемане в полза на държавата.
Останалите веществени
доказателства – чифт очила с тъмни стъкла с черна рамка и мобилен апарат, марка
„Нокиа“, с ИМЕИ: 357298/05/489592/4, съдът постанови
да останат на съхранение в РУ – Радомир.
Водим от
гореизложеното, съдът постанови диспозитива на
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: