Р Е Ш Е Н И Е №
град Свиленград, 02.09.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми август две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар: Ренета
И., като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело № 502 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 17-1253-001618 от 08.02.2018 година на Началник Група в сектор „Пътна полиция” („ПП”)
при ОДМВР – Хасково, с което на Е.Г.М. с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес:***, чрез адвокат С.Ш., за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2
от Закона за движенето по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 10 лв. (пункт 1) и за нарушение
на чл. 157, ал. 6 от е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 20 лв. (пункт 2).
Жалбоподателят Е.Г.М. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил
незаконосъобразен и неправилен – издаден в нарушение на материалния и
процесуалния закони.
В
съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят Е.Г.М.,
не се
явява. За нея се явява адвокат Станислав Михалев,
който пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като по отношение на първото
нарушение намира, че приложената процесуална норма е неправилна; а по отношение
на второто нарушение намира, че предписанието на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП да бъде изпълнено задължението по чл. 190, ал. 3
от посочения закон не било възникнало в конкретната хипотеза. В дадения срок представя Писмено
становище, в което сочи че НП било изготвено и структурирано хаотично, поради
което не ставало ясно за какво е
наказана жалбоподателя М., наложените наказания не били пропорционални на
нарушенията и не било ясно приложима ли
била нормата на чл. 28 от ЗАНН.
В
съдебната фаза се ангажира писмено
доказателство.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата
страна) -
Началникът на
Група
в
сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково,
редовно призовани,
не изпращат представител. От
Съда се иска да потвърди обжалваното НП.
В
съдебната фаза се ангажират писмени и
гласни доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съгласно чл. 61
от ЗАНН ход на делото е даден, тъй
като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след
като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 27.10.2017 година около 15.10 часа свидетелите
Е.П.П. и П.И.И. (служители в сектор „ПП”
при ОДМВР – Хасково), при изпълнение на служебните си
задължения се намират на автомагистрала (АМ) „Марица” с № А4, при км. 99+280
(според номерацията към датата на деянието), на територията на община Свиленград,
област Хасково – пътен възел гръцка детелина (разклона за Гърция, към
ГКПП „Капитан П. войвода”), където спират за проверка
движещо се в посока град Харманли моторно превозно средство (МПС) – лек
автомобил марка „Нисан”, модел „Джук”
с български държавен регистрационен номер Х 27 72 СА, управляван от
жалбоподателя М.. При проверката водачът Милава
не представя на полицейските служители Свидетелство за регистрация (СР) на
управлявания от нея лек автомобил, а вместо Контролен талон (КТ) представя Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) серия В и с бланков №
240490 (според отбелязаното в АУАН).
На посочената дата и предвид
констатираните нарушения и в кръга на службата си, свидетелят Е.П.П. – Младши автоконтрольор, ІІ степен в Група „Контрол на
пътното движение по главни пътища и АМ” („КПДГПА”) към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от службите
за контрол по ЗДвП), съставя
против жалбоподателя М. и в нейно присъствие АУАН със серия Д и с бланков № 009287. В
изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическите
нарушения, свързани с неносене на СР на
управляваното МПС и носене вместо КТ на АУАН с изтекъл срок (, т.е. издаден
преди повече от 1 месец според правната теория и практика), както и на обстоятелствата по извършването и
откриването им. А досежно квалификацията, нарушенията
правно квалифицира с разпоредбите на чл. 100, ал. 1, т. 2 от и чл. 157, ал. 6 от , които
вписва за нарушени. Нарушителят М. е запозната със съдържанието на АУАН, т.е.
предявен е на нарушителя М.. В графата, касаеща възражения не отбелязва нищо. АУАН
е връчен на жалбоподателя срещу подпис.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения
АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Група към
сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково, издава процесното НП
№ 17-1253-001618 от 08.02.2018 година.
В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации,
изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушенията, дадени от
контролния орган - чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
и чл. 157, ал. 6 от ЗДвП и налага
на жалбоподателя М. административни наказания „Глоба” съответно в размер на 10
лв. и на 20 лв. НП е редовно връчено - лично на
жалбоподателя, на 01.07.2019 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия
документ и надлежно оформена – датирана и подписана. Възражения относно начина
и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно
производство.
Материалната компетентност на актосъставителя
и на Началника на Началника на Група в сектор „ПП” при ОДМВР –
Хасково да издават съответно АУАН и НП за
нарушения по ЗДвП,
се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-952/20.07.2017 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Е.П.П. заема длъжността Младши
автоконтрольор, ІІ степен в
Група „КПДГПА” към
Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково и предвид факта, че Здравко Тончев И.
заема на длъжността „Началник на Група в сектор „ПП” при ОДМВР –
Хасково”, т.е. последният се явява носител на
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия
орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния
ред с административен акт - Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на
жалбоподателя, в която е отбелязано че М. има налагани множество санкции с НП и
Фишове за различни административни нарушения на ЗДвП.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,
при цялостната служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е с
правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в
преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на
депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград,
от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – лично нарушителя,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на
твърдяните нарушения)
и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен и девулативен ефект.
Преценена
по същество, Жалбата е частично
основателна.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от
и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от . Съгласно
чл. 189, ал. 1 от , Актовете, с които се установяват нарушенията
по този закон,
се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно
чл. 165, ал. 1 от се определят от Министъра на вътрешните
работи. Видно от т. 1.3 от Заповед рег.№ 8121з-952/20.07.2017 година е налице и
изрично оправомощаване в полза на полицейски органи от посочената категория. В процесния казус е установено,
а и не е спорно между страните, че към 27.10.2017 година актосъставителят Е.П.П. е заемал длъжността Младши автоконтрольор,
ІІ степен в Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково, т.е. бил
е полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, а Група
„КПДГПА” към Сектор „ПП” е структурно звено и част от състава на МВР. Предвид
изложеното актосъставителят Е.П. безспорно се
явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП,
което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от , т.е. да съставя Актове, с които се
установяват нарушения по ЗДвП. Лицето,
подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на Група в Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково” и
деянието е извършено в зоната на отговорност на ОДМВР – Хасково.
При издаването на Акта и НП са спазени
предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Неоснователно
е наведеното в Писменото становище от страна на адвокат Михалев
твърдение, че НП било изготвено и структурирано хаотично. Напротив то е
издадено изцяло коректно, подробно и ясно, поради което не е и нарушено правото
на защита на жалбоподателя.
Към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят М. е имала качеството на „водач” на МПС по
смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните
разпоредби (ДР)
на ЗДвП.
В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва
да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС.
Понятието „управление” на МПС включва всяко действие
по упражняване на контрол върху същото, а не само
привеждането му в движение. В случая свидетелите – полицейски
служители, са категорични, че именно М. е била водач на процесното
пътно превозно средство (ППС). В случая жалбоподателят не оспорва
това обстоятелство, поради което и Съдът приема, че правилно е бил определен
субектът на административнонаказателната отговорност.
По
отношение на нарушението с правна квалификация чл. 100, ал. 1, т. 2 от (пункт 1) :
Изложената фактическа обстановка,
съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани
в АУАН и възприети от АНО в НП по отношение на посоченото първо нарушение, се установява по категоричен начин от
писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание,
проведено на 27.08.2019
година свидетели – Е.П.П. и П.И.И.. Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за
достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си
изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските
показания на Е.П.П. и П.И.И., които са безпротиворечиви,
логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при
липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява
посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да
съставят АУАН. Основания за критика по
отношение на свидетелските показания на посочените свидетели не се намериха, а
единствено поради служебното им качество – служители в сектор „ПП” към ОДМВР -
Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост
спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от
тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната
проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това
е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани
от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания на двамата
свидетели са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от
фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от
Административнонаказателната преписка (АНП). В
допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото
е видно, че свидетелят по Акта – И., е и свидетел, присъствал при
установяването на нарушението по пункт 1 от НП, а относно факта, че това лице,
както и актосъставителят са в служебно правоотношение с АНО, следва да се има
предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да
бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от
15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. Ето
защо, според Съда показанията на тези двама свидетели не са и не се считат за
насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен
ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласните
доказателства са пряко относими към изпълнителното
деяние на процесното първо нарушение и неговото
авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото
му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт, че не носи СР на
управляваното МПС. Поради това Съдът ги
кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност,
Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не
се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство.
Съдът
е провел пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното
обвинение и делото, на които жалбоподателят М. не се е противопоставила и не е посочила доказателства
за тяхното оборване.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на
който е издадено, по отношение на първото нарушение, са законосъобразни от
формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна
до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от
приложената АНП.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по
образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които
да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания
за неговата незаконосъобразност и отмяна.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият
и санкционният актове, в посочената
част имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно
изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и ясно,
както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното
деяние е идентично. Следователно нарушението е описано по начин,
даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото
и да организира адекватно правото си на защита.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на
процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо
върху правото на защита на санкционираното лице. Ето защо, съобразно изложените
правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че
процесното НП по пункт 1 не страда от формални
недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна
страна, акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1 от , водачът на МПС е длъжен да носи набор от документи, а
именно: Свидетелство за управление на
МПС от съответната категория, КТ към него; СР на МПС, което управлява, и
документ за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за МПС и други документи. Нарушенията по чл. 100, ал. 1
от ЗДвП са формални, на просто извършване и
с факта на тяхното установяване законът свързва настъпването на определени
неблагоприятни за нарушителя правни последици. От доказателствата по делото -
АУАН с бланков № 009287/27.10.2017 година, ползващ се с презумптивна доказателствена
сила по смисъла на чл. 189, ал. 2 от и от показанията на свидетелите П. и И., безспорно се установява,
че при проверката извършена от страна на посочените двама
полицейски служители, жалбоподателят М. не е представила СР на
управлявания от нея лек автомобил. При несъгласие с горното, логично би
било да бъде направено възражение още при съставяне на АУАН, като се посочат
конкретни обстоятелства. Такива не са направени. Възражение
не е направено и в 3-дневния срок. Възражения в тази насока не се навеждат
и в съдебно заседание. Именно с оглед
доказателствената сила на редовно съставеният АУАН в тежест на жалбоподателя е
с пълно и главно доказване да обори констатациите в Акта, в това число и по
отношение на твърдението, че не е носил към момента на констатиране на
нарушението изискуемите по закон документи, което в настоящия случай не е
сторено.
Налице
е
субективният елемент от състава на коментираното нарушение (пункт 1) – извършено е виновно, при пряк
умисъл. Т.е. жалбоподателят М. е разбирала свойството и
значението на извършваното и е могла да ръководи постъпките
си. Съзнавала е общественоопасния характер на извършваното от
нея
деяние,
предвиждала е
настъпването на общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване. Интелектуалният
и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от обективните й действия. Следвало да знае, както и е
знаела, че при управление на МПС следва да носи СР
на управляваното МПС, предвид
факта, че това е ноторно известно.
Т.е. поведението
на жалбоподателя М. е виновно, тъй като е съзнавала естеството на указаното задължение, произтичащо от нормата на чл.
100, ал. 1, т. 2 от , чийто безспорен субект
е. С
тези правни аргументи, решаващият Съдебен състав прие, че с деянието,
посочено в пункт 1 от обжалваното НП, Е.Г.М. е осъществила от обективна и
субективна страна, състава посочената административно нарушение,
визирано в обжалваното
НП, при възведената правна квалификация.
Досежно приложението на
чл. 28 от ЗАНН по отношение на посоченото нарушение - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретното нарушение като
маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН е изразена мълчаливо от АНО с факта на
издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя за нарушението.
Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не съставлява
процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН –
процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От друга
страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на
административното нарушение, процесното деяние не разкрива обществена опасност,
по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава,
поради което не съставлява маловажен случай, според Съда. И това е така, както
поради неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не
се изисква настъпване на вредоносен резултат, така и поради наличието не само
на смекчаващо (не се е опитала М. да осуети или да възпрепятства проверката),
но и на отегчаващо (наличието на множество наложени санкции за нарушения на
ЗДвП, които явно не са повлияли върху
неправомерното й поведение) обстоятелства. В тази
връзка не може да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство възрастта на нарушителя М. към датата на деянието, доколкото възрастта от 44 години предполага житейски опит, който е достатъчен, за да може
лицето да направи оценка на деянието си по начин, позволяващ му да не извършва противоправно такова.
Т.е. тази възраст не може да бъде определена като достатъчно млада, за да
обоснове наличието на смекчаващо вината обстоятелство. Поради това
липсват предпоставки за преквалифициране на посоченото нарушение като маловажно,
респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката
на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона. В
този ред на мисли е неоснователно наведеното възражение, касаещо маловажността
на случая.
Съгласно
чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение трето
от
ЗДвП, на водач на МПС, който не
носи СР на управляваното МПС, се налага административно
наказание „Глоба” в размер на 10 лв.
Административното наказание
за нарушението по пункт 1 от НП е правилно и законосъобразно определено както
по вида си, така и по размер, индивидуализиран в
предвидения от закона такъв – фиксиран за посочената
сума. Правна
възможност за намаляване на наложеното административно наказание не
съществува, предвид фиксираният размер
на санкцията, поради което по пряк аргумент от закона
липсва основание за определянето му
под този минимум, т.е. Съдът не е оправомощен да
въздейства спрямо неговия размер (в този ред на мисли е
неоснователно възражението на адвокат Михалев, че
санкцията не съответствала на наказанието). Така наложеното с обжалваното
НП административно наказание за първото нарушение, Съдът намира за
необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели
на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху гражданите.
Поради изложеното, липсва
каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че
напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя М. по отношение
на първото нарушение и НП в тази част следва да бъде потвърдено.
По отношение на нарушението с правна квалификация чл. 157, ал. 6 от (пункт 2):
1.
Съставеният АУАН не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН и конкретно на
тези по т. 4 от цитираната разпоредба в частта относно визираното нарушение по
чл. 157, ал. 6 от . В конкретната хипотеза актосъставителят е вписал, че водачът М. управлява
посоченото в него МПС като вместо КТ представя АУАН серия В № 240490 с изтекъл
срок. Липсва обаче каквато и да е конкретизация за датата на съставяне на
цитирания АУАН и на предявяване на нарушителя, за да може да се преценят
твърденията на актосъставителя за изтичане
на едномесечния срок по чл. 157, ал. 6 от , което
вероятно е искал да каже с употребата на израза „с изтекъл срок”. Т.е. налице е
привличане към административнонаказателна отговорност,
без да се описва в какво конкретно се изразява поведението на привлеченото
към административнонаказателна отговорност
лице, съобразно изискванията на фактическия състав на визираната разпоредба. Не
са уточнени времевите рамки на срока, определен по смисъла на чл. 157, ал. 6 от
ЗДвП, кога започва да тече и кога изтича,
според актосъставителя, за да може се прецени
дали деянието е въобще съставомерно.
По този начин е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените
при описание на нарушението, по начин довел до ограничаване правото на защита
на лицето, привлечено към наказателна отговорност. Това лице следва
да знае и да е наясно за всички факти от състава на нарушението,
което се твърди, че е извършило; а контролните органи е необходимо да изложат
ясни, конкретни и вътрешно безпротиворечиви твърдения за тяхното осъществяване. Нещо, което по
изложените съображения не е изпълнено и по този начин е налице основание за
отмяна на издаденото НП в същата част - по пункт 2 относно
нарушението по чл. 185, вр.чл.
157, ал. 6 от ЗАНН на процесуално основание, доколкото АНО е възприел изцяло
констатациите, материализирани в съставения АУАН, без да се обсъждат въпроси по
същество относно това нарушение. Последното впрочем се явява и невъзможно без
твърдения за неговите белези, които да бъдат изследвани от Съда в
осъществявания контрол за законосъобразност.
За пълнота на
настоящото изложение следва да се посочи, че при преглед на Справката, касаеща нарушенията на жалбоподателя, приложена в АНП, става
ясно, че на М. не е съставян АУАН с посочените серия
В № 240490, вписан в процесния АУАН.
2. На следващо място настоящата инстанция
счита, че неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на М. по посочените текстове на ЗДвП, за деяние, което не е
наказуемо.
От една страна
приложената в случая санкционна разпоредба на чл. 185 от ЗДвП, предвиждаща, че за нарушение
на този закон и на издадените въз основа на него
нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се
наказват с Глоба 20 лв., е бланкетна, поради което не би могла да се
приложи без конкретно и ясно посочено нарушение на ЗДвП. От друга страна,
съгласно цитираната в НП като нарушена норма – чл. 157, ал.
6 от ЗДвП, АУАН заменя КТ за период от един месец от издаването му. Видно е, че при тази си редакция нормата на чл. 157, ал.
6 от ЗДвП не предвижда конкретно задължение за
определен субект, или забрана, чието нарушаване да съставлява административно
нарушение.
Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това
деяние (действие или бездействие),
което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и
е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред. В случая законодателят не е въвел забрана за управление на МПС с АУАН – изтекъл, нито забрана за носене
на връчен АУАН за нарушение по ЗДвП с изтекъл срок, за да се приеме,
че нарушаването й води до извършване на административно нарушение.
Описаното деяние на
водача не съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН.
Констатираното съставлява
самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП като
незаконосъобразно в
коментираната част, извън горепосоченото такова в
насока нарушение на чл. 42, т. 4 от ЗАНН.
За пълнота на настоящото изложение
следва да се посочи, че наведеното в открито съдебно заседание възражение от
страна на адвокат Станислав Михалев по отношение на
второто нарушение не се споделя от настоящия Съдебен състав, тъй като когато
изтече едномесечния срок от съставянето на АУАН и не е издадено НП, лицето
следва да завери АУАН в съответното поделение на МВР, като по този начин
издаденият му АУАН отново ще замества иззетия КТ и няма да са налице
предпоставки за санкционирането му за неносене на КТ,
което явно не е сторил жалбоподателя в настоящото производство.
В случай че не се възприеме изложената теза на настоящата
Съдебна инстанция за отмяна на обжалваното НП в частта по пункт 2, то се
излагат следните съображения:
Съдът би приел, че обжалваното НП и
АУАН, въз основа на който е издадено, по отношение на второто нарушение, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна.
Би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура и че са спазени са предвидената форма и процесуален ред, както
констатиращият и санкционният актове в посочената част, биха имали необходимите
реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Предвид изложеното биха липсвали
предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата
на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на
съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното
лице.
Правилна би била
и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното
нарушение. Съгласно разпоредбата
на чл. 157, ал. 6 от
при съставяне на Акт за нарушение по този закон КТ се отнема и се връща на водача
след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, като Актът
за нарушението заменя КТ за срок до един месец
от издаването му. Съдът би приел, че жалбоподателят М. е
управлявала процесното
МПС без КТ и с Акт, който обаче
е бил с изтекъл 1 месечен срок,
т.е. не е можел вече да заменя КТ. Така
жалбоподателят М. би нарушила чл. 157, ал. 6 от ЗДвП.
Съгласно
чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на
този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е
предвидено друго наказание, виновните се наказват с Глоба 20 лв. Административното наказание,
наложено за второто нарушение, би било правилно и законосъобразно определено както
по вида си, така и по размер, индивидуализиран в
предвидени от закона
такъв – фиксиран за посочената
сума (в този ред на мисли би
било неоснователно възражението на адвокат Михалев,
направено в Писменото му становище, в смисъл че санкцията не съответствала на
наказанието).
Така наложеното с обжалваното НП административно наказание за второто
нарушение, Съдът
би намирил за необходимо за постигане на
предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.
Досежно приложението на
чл. 28 от ЗАНН по отношение на посоченото второ нарушение - преценката
за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретното нарушение
като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН е изразена мълчаливо от АНО с факта
на издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя за второто
нарушение.
Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не би съставлявало процесуално
нарушение. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически
състав на административното нарушение, процесното деяние не би разкрило обществена опасност, по-ниска от обичайната за
този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не би съставлявало маловажен случай. И това би
било
така, както поради неговия формален характер – за съставомерността му не е
предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат, така и поради
наличието не само на смекчаващо (не се е опитала М. да осуети или да
възпрепятства проверката), но и на отегчаващо (наличието на множество наложени
санкции за нарушения на ЗДвП, които явно не са
повлияли върху неправомерното й поведение) обстоятелства. В тази връзка не би могло да се
отчете като смекчаващо вината обстоятелство възрастта на нарушителя М. към датата на деянието, доколкото възрастта от 44 години предполага житейски опит, който е достатъчен, за да може
лицето да направи оценка на деянието си по начин, позволяващ му да не извършва противоправно такова.
Т.е. тази възраст не може да бъде определена като достатъчно млада, за да
обоснове наличието на смекчаващо вината обстоятелство. Поради това биха
липсвали предпоставки за
преквалифициране на посоченото нарушение като маловажно. В
този ред на мисли би било неоснователно наведеното възражение, касаещо маловажността
на случая.
За да достигне до този
извод, Съдът би кредитирал показанията на разпитаните в съдебно заседание,
проведено на 27.08.2019
година свидетели – Е.П.П. и П.И.И.. Писмените
доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и
Съдът би ги кредитирал за достоверни, като би ценил
същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна
преценка, за обективно верни биха се възприели и свидетелските показания на Е.П.П.
и П.И.И., касаещи второто нарушение. С правна преценка за достоверност, Съдът би
кредитирал и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл.
283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха
от която и да е от страните в процеса (както вече бе посочено). Същите биха се
ценили по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични
по признак – авторство.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 17-1253-001618
от 08.02.2018 година на Началник Група към
сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково, в частта, с която на
Е.Г.М. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2
от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 10 лв. (пункт 1).
ОТМЕНЯ НП № 17-1253-001618
от 08.02.2018 година на Началник Група към
сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково, в частта, с която на
Е.Г.М. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 157, ал. 6 от е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 20 лв. (пункт 2).
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на основанията,
предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена
Стамболиева)