№ 403
гр. Пазарджик, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Д. П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Д. П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело №
20225200500410 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, по реда на чл.258 от ГПК.
С Решение №260025 от 29.04.2022г., постановено по гр.д.№337/2020г.
по описа на РС- Велинград е признато за установено, по отношение на
ответника А. Х. И., ЕГН **********, с адрес: с.Света Петка, общ.Велинград,
обл.Пазарджик, ул.„Първи май“ №3а, че ищците А. С. Д., ЕГН **********, с
адрес: с.Света Петка, общ.Велинград, обл.Пазарджик, ул.„Острец“ №14, Е. Д.
Х., ЕГН **********, с адрес: с.Юндола, общ.Велинград, обл.Пазарджик и Н.
Д. А., ЕГН **********, с адрес: с.Света Петка, общ.Велинград,
обл.Пазарджик, ул.„Първи май“ №8, са носители на правото на собственост,
на основание наследствено правоприемство от наследодателя М.А. Д., ЕГН
**********, починал на 02.03.1990г., върху общо 1/18 идеална част от
следния недвижим имот- поземлен имот с пл.№58, с площ от 318,00кв.м.,
участващ в УПИ VI-58, с площ на УПИ VI-58 от 480,00кв.м., в кв.11 по плана
на с.Света Петка, общ.Велинград, обл.Пазарджик, находящ се в землището на
с. Света Петка, общ. Велинград, обл. Пазарджик, ул.„Първи май“, при
граници и съседи на УПИ VI-58: от север УПИ V-57, от изток- УПИ VIII-58,
от юг- улица и от запад- УПИ IV-53.
1
Осъден е, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А. Х. И., ЕГН **********, с
адрес: с.Света Петка, общ.Велинград, обл.Пазарджик, ул.„Първи май“ №3а,
да заплати на А. С. Д., ЕГН **********, с адрес: с.Света Петка,
общ.Велинград, обл.Пазарджик, ул.„Острец“ №14, Е. Д. Х., ЕГН **********,
с адрес: с.Юндола, общ.Велинград, обл.Пазарджик и Н. Д. А., ЕГН
**********, с адрес: с.Света Петка, общ.Велинград, обл.Пазарджик, ул.
„Първи май“ №8, сумата в общ размер на 460лв.- разноски по делото.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от А. Х. И..
Твърди се в същата, че решението е неправилно, противоречащо на
закона и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила.
Относно неправилността на постановеното решение се визира, че съдът
е кредитира гласните доказателства, събрани чрез разпита на двамата
свидетели М.И.М. и К.М.А. и по този начин е достигнал до погрешни изводи,
които са повлияли върху съдебното решение. Приема се за показанията на
тези двама свидетели, че логически е невъзможно да дават надеждна
информация, тъй като не са родени било тогава, а фактът, че съдът е посочил,
че знаят- никъде не установява да знаят и не се заявява, че знаят това и най-
вече от кого знаят.
Твърди се, че събраната информация, чрез разпита на тези двама
свидетели следва да бъде прецизирана, но не в духа да се докаже, че именно
А. Д. е получил собствеността на процесния имот 58 на базата на давностно
владение продължило повече от десет години.
Приема се, че за да е нА.це придобивен способ по реда на давностното
владение, то трябва да се докаже не само самия факт на физическо владение
на имота, но и на елемента на своене, което не е било доказано.
Твърди се, че в конкретния случай не са доказани твърденията, че
именно имот 263 съвпада /е идентичен/ с имот 58 по плана на с.Света Петка.
Такива доказателства не са събрани в хода на съдебното производство.
Счита се, че самият факт на доказване на собствеността става с
надлежен титул за собственост- нотариален акт, писмен договор и прочие. В
случая, такъв документ, доказващ собствеността не се представя, а и не се
твърди, че реално съществува такъв документ. Не са събрани доказателства в
насока, да се докаже, че имот 263 е собственост на общия наследодател на
2
ищците, което е отделно основание от изложеното по- горе за идентичност на
имотите.
Твърди се, че при разпределена доказателствена тежест е възложено в
тежест на ищеца да докаже, че именно А. М. Д. е бил собственик на имот 58,
като е станало ясно, че този факт не е доказан.
Визира се, че съдът е изложил погрешни мотиви, като е започнал и е
изследвал, възприемайки фактът, че А. Д. е бил собственик на имот 58 и
правоприемство останА.те му наследници са получил дял от неговото
наследство именно по отношение на този имот.
Счита се, че тези изводи са погрешни, понеже твърденията в исковата
молба са категорични само по отношение на А. Д. и е нА.це конкретизиране
на това твърдение в първото открито съдебно заседание. Изложените
твърдения са, че от 1900- 1918г., А. Д. е бил собственик на имота, т.е. владял
го е 18 години, а от друга се твърди, че е загинал във войните. Приема се, че
това твърдение е невъзможно да се доже с гласни доказателства и то чрез
разпита на посочените по- горе свидетели, тъй като те са родени две- три
десетилетия след смъртта му.
Визира се, че е нА.це пълно оспорване на исковата претенция и
изложените съждения, че съпругата и децата на А. Д. са живеели там, също не
може да се смята за доказано.
Твърди се, че съдът не е успял да изясни по делото цялата фактическа
обстановка и не е обсъдил в цялост и поотделно всички събрани
доказателства. Цитират се такива, като от тях е видно, че имот 58 се води на
А. И.. В този смисъл се приема, че е неправилно съдът е счел, че с тях не
може да се докаже реално имот 58, чия собственост е.
Сочи се, че съдът не се е съобразил с дадените разяснения в Решение
№176/15.03.2010г. по гр.д.№3057/2008г. на ВКС и с това е достигнал до
различни изводи.
Твърди се, че е нА.це допуснато нарушение на процесуалните правила,
като не са събрани всички искани от страните писмени доказателства. В този
аспект е поискано от жалбоподателя, с молба, която съдът я е уважил и му е
издал съдебно удостоверение, с което а се снабди с писмени документи от
Нотариус М. Р., но тези доказателства не са събрани понеже, съдът е решил,
че делото е изяснено. Счита се, че тези доказателства ще бъдат важни за
3
решаването на делото в правилна посока, като се иска те да бъдат изискани от
Нотариус Й., която е приела архива на Нотариус Р..
Изразява се несъгласие с мотивите на съда, че разписния лист,
декларацията по ЗМДТ, документите, доказващи плащания не са индикации
за намеренията на жалбоподателя, като се счита, че те са неправилни. Няма
житейска логика да се декларира имот, ако той не е негов /на жалбоподателя/
и да му заплаща данъците.
Твърди се в конкретния случай, че по разписен лист, имотът се води на
наследници на Г. Д. и А. Д. /Х. И.- баща на жалбоподателя/, като това е годно
доказателство, но съдът не го е ценил и затова погрешно е схванал важните
елементи от делото.
Твърди се, че съдът погрешно е възприел, че постройката /старата къща/
в имота допреди 5 години е владяна от Д. Д., като той поддържал и нея и
самото дворно място и се грижел за тях.
Сочи се, че съдът погрешно е възприел, е жалбоподателят не е доказал
елементите на чл.79 от ЗС. В този смисъл се приема, че с всички представени
от последния писмени и гласни доказателства- чрез разпита на св.Х.М.Ш. е
доказал елементите на фактическия състав на оригинерния способ. В случая,
ищците не са имА. никога собственост в имот 58, още по- малко идеални
части от него. Отделно от това, дори и да се приеме, че са имА. такива, то
твърдените идеални части на ищците, винаги са били в негово владение и ги е
владял за себе си, а не като държател на техните идеални части, поне от 1998г.
насам, което е над 30 години. Същият е отблъснал претенциите на другите,
тъй като накърняват негови права- правото му на собственост на имот 58,
които е негов, а не другиго.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процеса- А. С. Д., Е.
Д. Х. и Н. Д. А., не е постъпил писмен отговор.
В съдебно заседание, жалбоподателят А. Х. И., редовно призован не се
явява. За същия се явява адв.Д., редовно упълномощен. От страна на
последният се поддържа подадената въззивна жалба. Искането е да се отмени
решението на РС- Велинград, като неправилно и се постанови ново решение
по същество, с което се отхвърли исковата претенция, като недоказана. Моли
се за присъждане на сторените пред първата и втора инстанция разноски.
Ответниците по жалбата- А. С. Д., Е. Д. Х. и Н. Д. А., редовно призовани
4
не се явяват. Същите се представляват в съдебно заседание от пълномощника
им адв.К.. От страна на последния се моли да се остави без уважение
подадената въззивна жалба и се потвърди решението на първоинстанцинния
съд, като правилно и законосъобразно. В тази връзка излага съображенията
си. Моли за присъждане на разноски пред въззивната инстанция.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, намира за установено следното:
Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК от А. С. Д., ЕГН **********, с адрес: с.Света Петка,
общ.Велинград, обл.Пазарджик, ул.„Острец“ №14, Е. Д. Х., ЕГН **********,
с адрес: с.Юндола, общ.Велинград, обл.Пазарджик и Н. Д. А., ЕГН
**********, с адрес: с.Света Петка, общ. Велинград, обл. Пазарджик, ул.
„Първи май“ № 8, трите конституирани, на основание чл.227 от ГПК, на
мястото на починА.я ищец Д. М. Д., ЕГН **********, с адрес: с.Света Петка,
общ.Велинград, обл.Пазарджик, ул.„Острец“ №4, против А. Х. И., ЕГН
**********, с адрес: с.Света Петка, общ.Велинград, обл.Пазарджик, ул.
„Първи май“ №3а, за признаване за установено по отношение на ответника А.
Х. И., че ищците А. С. Д., Е. Д. Х. и Н. Д. А. са собственици на общо 1/18
идеална част от поземлен имот с пл.№58, с площ от 318кв.м, участващ в УПИ
VI-58, с площ от 480кв.м, в кв.11 по плана на с.Света Петка, общ.Велинград,
обл.Пазарджик, при граници и съседи на УПИ VI-58: от север УПИ V-57, от
изток- УПИ VIII-58, от юг- улица и от запад- УПИ IV-53, на основание
наследствено правоприемство от наследодателя М.А. Д., ЕГН **********,
починал на 02.03.1990 г.
В исковата молба и уточненията към нея се твърди, че ищците и
ответника са съсобственици на поземлен имот с пл. №58, с площ от 318кв.м.,
който участва в УПИ VI-58, с площ от 480 кв.м., в кв.11 по плана на с.Света
Петка, общ.Велинград, по наследяване по закон от общия им наследодател А.
М. Д., починал на 02.10.1918г.
Сочи се, че поземлен имот с пл. №58, с площ от 318 кв.м., който участва
в УПИ VI-58, с площ от 480кв.м, в кв.11 по плана на с.Света Петка,
общ.Велинград е бил собственост на А. М. Д., починал на 02.10.1918г.
Същият заживял в имота през 1900г. От тогава до смъртта си през 1918г., А.
5
М. Д. живял непрекъснато в процесния имот и го придобил въз основа на
давностно владение, продължило повече от десет години, считано от 1900г.
А. М. Д. имал съпруга- А. Д.а и трима синове- М.А. Д., роден на 12.07.1908г.,
починал на 02.03.1990г., С. А.ев Д., роден на 09.04.1914г., починал на
13.11.1961г. и Х. А. И., роден на 12.03.1916г., починал на 06.01.1993г. Преди
повече от 80 години, след смъртта на баща си А. М. Д., двамата братя М. Д. и
С. Д. построили къща с площ от около 40кв.м., разположена в средата на
УПИ VI-58 и плевня с площ от 24кв.м. Така двамата братя М. Д. и С. Д. били
собственици на по 1/3ид.част от поземления имот и на по 1/2ид.част от
къщата с площ от около 40кв.м. М. Д. и С. Д. помогнА. на брат си Х. И. да
построи къща с площ от около 35кв.м., която се намирала в югоизточната
част на УПИ VI-58 и граничила с улицата от юг на УПИ VI-58. В тази къща с
площ от около 35кв.м. заживял Х. И. заедно със своята съпруга и децата си,
едно от които било ответникът А. Х. И.. Последният и понастоящем живеел в
къщата от около 35кв.м., поради което ищците считА., че е собствена на
ответника и нямА. претенции към нея. В кадастралния и дворищно-
регулационния планове бившият поземлен имот с №236, понастоящем с №58,
участвал заедно с още два имота с пл. №235 и пл. №237, принадлежащи на
други лица, в УПИ VI-58, целият с площ от 480кв.м. През годините, след
смъртта на двамата братя М. Д. и С. Д., старата къща с площ от около 40кв.м.
се ползвала от всичките им наследници, като до последно в нея живяла В. С.
Д.- дъщеря на С. Д., която починала на 21.04.2017г. Приживе починА.ят ищец
Д. М. Д. също ползвал къщата с площ от около 40кв.м., както и процесния
имот, в който е построена. Д. М. Д. бил син на най- големия син на А. М. Д., а
именно на М.А. Д., починал на 02.03.1990г. Така след смъртта на баща си
М.А. Д., по силата на наследственото правоприемство, Д. М. Д. станал
собственик на 1/18 идеална част от поземления имот и в това си качество го
ползвал приживе.
Ищците твърдят, че с нотариални актове за собственост по
обстоятелствена проверка от 02.05.2018г. и от 06.07.2018г., ответникът се
снабдил с документи за собственост, на основание наследство и давностно
владение, върху целия поземлен имот с пл.№58, с площ от 318кв.м., който
участва в УПИ VI-58, с площ от 480кв.м, в кв.11 по плана на с.Света Петка,
общ.Велинград, ведно с плевня от 24кв.м. и масивна жилищна сграда от
35кв.м., разположена в югоизточната част на гореописания УПИ VI-58. Това
6
обуславяло правния интерес на ищците А. С. Д., Е. Д. Х. и Н. Д. А. от
предявяване на положителния установителен иск за собственост за приемане
за установено по отношение на ответника, че те са собственици на общо 1/18
идеална част от процесния поземлен имот по силата на наследственото
правоприемство.
Ищците молят за уважаване на исковата претенция. Претендират
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор
на исковата молба от А. Х. И.. В него се изразява становище в насока, че
предявените искове за недопустими и неоснователни.
Твърди се, че исковете са недопустими, тъй като за ищците липсва
правен интерес от предявяването им, доколкото те не са собственици на
спорния имот, никога не са заявявА. претенции по отношение на имота и той
по никакъв начин не е накърнил правата на ищците. Исковите претенции са
недопустими и защото като страни в процеса не са конституирани всички
наследници на А. М. Д., които според него са задължителни необходими
другари.
Сочи се, че процесният поземлен имот с пл. №58, с площ от 318кв.м,
участващ в УПИ VI-58, с площ от 480кв.м., в кв.11 по плана на с.Света Петка,
общ.Велинград и построените в него сгради никога не са били собственост на
А. М. Д., починал на 02.10.1918г. Тъй като общият наследодател на страните
А. М. Д. не е бил собственик на имота, то и ищците нямат право на
собственост върху него. Ответникът твърди, че по документ за собственост,
какъвто според него е разписният лист, процесният имот с пл. №58, в кв.11 по
плана на с.Света Петка, общ.Велинград е собственост на наследниците на А.
А. Д., който именно е неговият баща Х. А. И., починал на 06.01.1993г.
Твърди се от страна на ответникът, че дори и да се приеме, че ищците
по силата на наследственото правоприемство притежават вещно право върху
процесния имот, то същият е придобит от него въз основа на десетгодишно
непрекъснато давностно владение. Изтъква се, че повече от 30 години- от
1998г., непрекъснато и необезпокоявано владее поземлен имот с пл. №58, с
площ от 318кв.м, участващ в УПИ VI-58, с площ от 480кв.м, в кв.11 по плана
на с.Света Петка, общ.Велинград и построената в северната му част паянтова
сграда- плевня с площ от 24кв.м. Твърди се, че е придобил правото на
7
собственост и върху старата къща в имота по давностно владение, тъй като я
владее непрекъснато и необезпокоявано повече от 10 години.
Искането е, предявения иск да бъде отхвърлен. Претендират се
разноски.
Пазарджишкият окръжен съд от фактическа страна прие за
установено следното:
Видно от Удостоверение за наследници с изх.№64/02.03.2020г.,
издадено от Кметство с.Света Петка, общ.Велинград, обл.Пазарджик се
установява, че А. М. Д. е починал на 02.10.1918г. и е оставил за свои законни
наследници А. А.ва Д.а- преживяла съпруга, родена на 10.03.1890г., починала
на 27.01.1975г. и трима синове- М.А. Д., ЕГН **********, починал на
02.03.1990г., С. А.ев Д., роден на 09.04.1914 г., починал на 13.11.1961 г. и Х.
А. И., ЕГН **********, починал на 06.01.1993г. След смъртта си М.А. Д. е
оставил за свои законни наследници Е. В. Д., ЕГН **********- преживяла
съпруга, починала на 16.05.2002г., А. М. С., ЕГН **********- дъщеря, Н. М.
Т., ЕГН **********- дъщеря, починала 01.02.2018г., А. М. Ш., ЕГН
**********- дъщеря, Д. М. Д., ЕГН **********- син и К.М.А., ЕГН
**********- дъщеря.
От представеното удостоверение за наследници с изх.
№104/13.03.2018г., издадено от Кметство с.Света Петка, общ.Велинград,
обл.Пазарджик се установява, че Х. А. И., ЕГН ********** е починал на
06.01.1993г. и е оставил за свои наследници по закон двама сина- М. Х. И. и
ответника А. Х. И..
Не е спорно по делото, а и от приложените писмени доказателства, се
установява, че Д. М. Д., ЕГН ********** е починал на 21.08.2020г. в хода на
процеса и е оставил за свои законни наследници конституираните на негово
място ищци А. С. Д.- преживяла съпруга, Е. Д. Х.- дъщеря и Н. Д. А.- дъщеря.
Видно от Нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давностно владение, №10, том II, peг.№2800, н.д.
№192/06.07.2018г. на Нотариус М. Р., peг.№650 по регистъра на НК, вписан в
Служба по вписванията- Велинград под акт №194, том IV, дело
655/06.07.2018г., дв.вх.peг. №1241/06.07.2018г., ответникът А. И. е признат за
собственик, на основание наследство и давностно владение, на целия
недвижим имот- поземлен имот с пл. №58, с площ от 318кв.м, означен като
8
УПИ VI-58, с площ на УПИ VI-58 от 480кв.м, с неприложена за УПИ
регулация, в кв.11 по регулационния план на с.Света Петка, общ.Велинград,
одобрен със Заповед №1198/24.11.1989г., находящ се в землището на с.Света
Петка, общ.Велинград, обл.Пазарджик, ул.„Първи май“, при граници и
съседи на УПИ VI-58: от север УПИ V- общински, от изток- УПИ VIII-58, от
юг- улица „Първи май“ и от запад- УПИ IV-53, заедно с построената в
северната част на описания имот паянтова сграда /плевня/, със застроена
площ от 24кв.м.
От представената скица №27/14.07.2020г., издадена от Община
Велинград, Отдел „ТСУ“ се установява, че за имот с пл. №58, в кв.11 по
плана на с.Света Петка, има отредени парцели- УПИ VI-58 и УПИ VIII-58, за
които регулацията не е приложена, както и че УПИ VI-58 е с граници и
съседи: от север УПИ V-57, от изток- УПИ VIII-58, от юг- улица и от запад-
УПИ IV-53.
Видно от представеното по делото заверено копие на Декларация по
чл.14 от ЗМДТ с вх. №**********/16.04.1998г., подателят на декларацията-
ответникът А. Х. И. е декларирал пред Данъчна служба- Велинград недвижим
имот пл. №58, участващ в УПИ VI-58, с площ от 480кв.м, в кв.11 по плана на
с.Света Петка, общ.Велинград, като е посочил, че е придобил правото на
собственост върху имота въз основа на разписен лист №18 от 05.08.1992г.
От представения по делото разписен лист- л.139 и удостоверение изх.
№374/25.05.2010г., издадено от Кметство с.Света Петка се установява, че
поземлен имот с пл.№58, в кв.11 по плана на с.Света Петка, общ.Велинград е
записан на наследниците на Г. Двуяков и А. А. Д..
Видно от Удостоверение за идентичност на лице с различни имена с
изх.№181/11.04.2018г., издадено от Кметство с.Света Петка, общ.Велинград,
Х. А. И., ЕГН ********** и имената А. А. Д. са имена на едно и също лице.
От представената по делото служебна бележка с изх.№194/27.05.2010г.,
издадена от „Водоснабдяване, канА.зация и териториален водоинженеринг“
ЕООД- Велинград се установява, че на адрес: с.Света Петка, общ.Велинград,
ул.„Първи май“ №3а, има абонат с име А. Х. И., ЕГН **********, като е
посочено, че до момента лицето редовно плаща сметките си.
По делото са представени дубликати на приходни квитанция /л.64-
л.70/, видно от които ответникът е плащал данък за поземления имот за
9
периода от 2010г. до 2021г.
От разпита на свидетелите М.И.М. и К.М.А.- дъщеря на М. Д. се
установява, че процесният поземлен имот е принадлежал на общия на ищците
и ответника наследодател А. М. Д.. Двамата свидетели категорично заявяват,
че знаят, че този имот е бил собственост на А. М. Д., като са чувА., че А. М.
Д. е бил роден в този имот и винаги е живял там до смъртта си на фронта по
време на войната през 1918г. От казаното от свидетелите М. М. и К.А. се
установява, че след смъртта на А. М. Д. в процесния имот са живели
съпругата му А. Д.а и тримата му синове М. Д., С. Д. и Х. И., които били в
много добри отношения, разбирА. се и живели задружно в процесното дворно
място. Двамата свидетели сочат, че и тримата братя са ползвА. имота, като
първоначално старата къща в имота се обитавала от тримата братя, техните
семейства и майка им. Впоследствие двамата братя М. Д. и С. Д. помогнА. на
Х. И. да си построи друга къща в същия имот, където той заживял със
семейството си. След смъртта на тримата братя поземления имот продължил
да се ползва от наследниците им.
Свидетелите М. М. и К.А. в показанията си сочат, че до преди около пет
години Д. Д. е живял в старата къща в процесния поземлен имот, че ползвал
дворното място и се грижел за него. И двамата свидетели заявяват, че никой
никога не е пречил на Д. Д. да ползва процесния имот, както и че докато е бил
жив Д. Д. е ползвал спокойно и необезпокоявано от никого въпросния
поземлен имот. Свидетелите- М. М. и К.А. заявяват, че знаят, че имота не е
собственост само на ответника А. И. и категорично сочат, че процесното
дворно място не се стопанисва само от ответника, както и че приживе Д. Д. е
ползвал имота без ответника да му оспорва правата като негов съсобственик.
Свидетелката К.А. акцентира, че ответника А. И. никога не е казвал, че имота
е само негов и никога не е забранявал на Д. Д. да ползва имота. Двамата
свидетели заявяват, че и докато бил жив Д. Д. и след смъртта му ищците
необезпокоявано от никого ходели в имота, съхранявА. в старата къща
земеделска продукция и спокойно влизА. в процесното дворно място и го
ползвА. без ответника да им създва пречки за това.
В показанията си, свидетелят Х.М.Ш. сочи, че познава ищците и
ответника от много години и знае имота, за който се води спора. Заявява, че в
имота има една стара къща, която е на тримата братя М. Д., С. Д. и Х. И., една
10
по- нова къща, която се ползва от ответника А. И.- син на Х. И. и плевня.
Визира, че всички деца на тримата братя са родени в този имот. Свидетелят Х.
Ш. заявява, че „имат мохабет“ с ответника и от ответника знае, че само той
полза дворното място и старата къща като склад. ЕД.ременно с това Х. Ш.
сочи, че и Д. Д. е ползвал процесния имот и не знае той да е имал разправии с
ответника за това. Свидетелят Х. Ш. излага, че живее на другия край на
с.Света Петка и че не е виждал ищците да ходят в имота, но междувременно
заявява „....няма да ги пазя там и да гледам кой влиза и кой излиза. През
двора може да се минава- не е заграден със стабилна ограда. Може и да ходят
А., Е. и Н. там в двора, не знам“.
При тези данни въззивният съд от правна страна приема следното:
В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав извърши проверка на депозираната възззивна жалба и констатира, че
същата е редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от
ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
При извършване на въззивен контрол на обжалваното съдебно решение,
в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните
от първата инстанция доказателства намира, че решението е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено, а жалбата се явява неоснователна.
В настоящия случай, първоинстанционният съд въз основа на
изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е
определил правната квА.фикация на предявения иск, като такъв по чл.124 от
ГПК, съгласно който, всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това.
В конкретният казус, районният съд, правилно е приел, че за да бъде
уважен предявения иск, в тежест на ищците А. С. Д., Е. Д. Х. и Н. Д. А. е да
докажат, че са титуляри на правото на собственост върху процесния имот-
поземлен имот с пл.№58, с площ от 318 кв.м, участващ в УПИ VI-58, с площ
от 480кв.м., в кв.11 по плана на с.Света Петка, общ.Велинград, при заявената
в исковата молба квота от съсобствеността, придобит на основание
наследяване по закон, в т.ч. качеството си на наследници по закон на Д. М. Д.,
че наследодателят им Д. М. Д. е наследник по закон на М.А. Д., а последният
11
е наследник по закон на А. М. Д. и А. А.ва Д.а, както и че А. М. Д. е бил
собственик на имота на основание давностно владение. Съответно, че при
доказване на горното, в тежест на ответника А. Х. И. е да установи, че
упражнява фактическа власт върху процесния имот на основание,
противопоставимо на ищците.
Настоящата инстанция не приема направените във въззивната жалба
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност за основателни.
Основанието за това, е че въззивният съд след подробно обсъждане на
събраните в производството доказателства, достига до същите правни изводи
изведени от първата инстанция.
В този аспект няма основание последната да не приеме изцяло доводите
на районния съд в тази насока, които не счита да ги преповтаря, като ги
препраща по смисъла на чл.272 от ГПК.
В случая, няма основание да се кредитира възражението изложено във
въззивната жалба, че решението е неправилно, тъй като съдът е кредитирал
гласни доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите М. М. и К.А. и по
този начин е достигнал до погрешни изводи. В тази насока е нА.це твърдение,
че годините в които тези свидетели са родени не им позволява да дадат вярна
информация, какво е било фактическото положение за периода от 1900г.-
1918г., съответно не са познавА. лично А. Д..
Съдът не намира основание да не се кредитират показанията на тези
двама свидетели, тъй като те действително не са живеели в посочения по-
горе период, но излаганите от тях данни не са опровергани от какъвто и да е
било доказателствен материал. В този аспект, обосновано районният съд е
направил анА.з на установяваните от тези двама свидетели правнорелевантни
факти. Не са нА.це данни, които да сочат на противното на казаното от тях, че
процесния имот е принадлежал на общия наследодател на ищците и
ответника, а именно: А. М. Д. и впоследствие, че след смъртта на същия в
този имот са живеели, съпругата му А. Д.а и тримата му синове М. Д., С. Д. и
Х. И.. Без да са противоречиви в излаганите от тях данни, тези двама
свидетели заявяват, че никой никога не е пречил на Д. Д. да ползва процесния
имот, както и че докато е бил жив същия е ползвал спокойно и
необезпокоявано от никога процесния поземлен имот. Не са нА.це
доказателства, които да оборват твърдяното от тези двама свидетели, че
12
знаят, че имота не е собственост, само на ответника А. И.. Не могат да се
игнорират и показанията на св.Ш., в частта им в която са кредитирани от
районния съд в насока, че всички деца на тримата братя са родени в този
имот. Съответно не отрича, че Д. Д. е ползвал процесния имот и не знае, че
последния да е имал разправии с ответника за това. Правилно в случая,
показанията на този свидетел не са кредитирани, в частта им относно, че само
ответника полза процесното дворно място, както и стара къща, тъй като
същия не отрича, че това му е по информация на ответника.
Не може да бъде споделено възражението, че исковата претенция се
явява недоказана на база обстоятелството, че не са доказани твърденията, че
именно имот 263 съвпада /е идентичен/ с имот 58 по плана на с.Света Петка.
В случая, са събрани категорични гласни доказателства, конкретно за
кое дворно място е спора на база възприетите гласни доказателства.
Съответно, следва да се посочи и Писмо- л.140 от Кмета на с.Света Петка-
л.140, от което е видно, че не са открити архивите копия на преписка по
Заповед №1198 от 24.11.2989г., с която е приет Кадастралния и регулационен
план на с.Света Петка, обл.Пазарджик.
Няма основание да се приеме за основателно възражението в насока, че
е нА.це невъзможност да се докаже твърдението, че от 1900г.-1918г., А. Д. е
бил собственик на имота, т.е. владял го е 18 години, а от друга страна се
твърди, че е загинал във войните, като няма писмени доказателства за тези
факти. В тази връзка, следва да се посочи, че по делото е приложено
Удостоверение за наследници- л.8 от което е видно, че лицето А. М. Д. е
починало на 02.10.2018г. Факт е, че се установява цитирания по- горе период
от свидетелски показания, че процесния имот е владян от общия наследодател
и липсата на конкретика, коя война не е определящо. В самата искова молба
се визира, че А. Д. е участвал във войните, като преди да замине за фронта е
живял в с.Света Петка, което твърдение следва да се приеме за доказано и
косвено на база ангажираните свидетели.
Не е основателно възражението и в насока, че съдът не е успял да
изясни по делото цялата фактическа обстановка и не е обсъдил в цялост и
поотделно всички събрани в хода на делото писмени доказателства. В случая,
това не е така, тъй като първоинстанционния съд е взел обосновано
становище по съществото на спора, като подробно е анА.зирал съответно тези
13
документи, които биха имА. значение по съществото на спора.
Съдът не намира за основателни и възраженията за допуснати
нарушение на процесуалните правила, като не са събрани всички искани от
страните писмени доказателства. В този смисъл, въззивният съд е обосновал
този си извод в проведеното съдебно заседание от 19.10.2022г.
Визира се като възражение, че съдът погрешно е възприел, че
постройката /старата къща/ в имота до преди пет години се е владяла от Д. Д.,
като той поддържал и нея и самото дворно място. В исковата молба пък се
твърди, че старата къща се ползвала от Д. М. Д., чрез неговата дъщеря- Е. и
нейния съпруг. Съответно от разпита на св.А. се установява фактът, че втори
етаж на тази сграда е заключен. Това възражение не може също да се сподели
за основателно, тъй като спорния момент за наследствения характер и
нА.чието на придобивна давност, касае дворното място, а не която и да е от
сградите в него. Както бе посочено по- горе нА.це са неоповергани
свидетелски показания, които обосновано са възприети от
първоинстанционния съд.
Няма основание да се приемат за основателни възраженията в насока,
че районния съд е възприел становище в насока недоказване елементите на
чл.79 от ЗС. В този смисъл, жалбоподателят се позовава на представени от
него писмени и гласни доказателства изразени чрез разпита на св.Ш..
Както бе посочено от показаният на посочения свидетел не се
кредитират в частта им относно това какво ползва ответникът, тъй като се
приема, че това са данни единствено дадени от страна на последния. От друга
страна, този свидетел не визира данни, конкретно какви намерения е имал А.
И. по отношение на процесния имот и в какъв период го владее. В относимост
на това, следва да се посочат отново показанията на свидетелите М. и А..
Същите са категорични, че ответникът А. И. никога не се е противопоставял
на правото на Д. Д., които е наследодател на ищците, да ползва процесното
дворно място, никога не му е пречил да влиза в него, както и че никога не е
пречил на ищците да ходят в поземления имот и да го ползват, като
акцентират, че ищците и в момента спокойно и необезпокоявано от ответника
влизат в имота и го ползват. Свидетелят Х. Ш. също сочи, че Д. Д. е ползвал
приживе имота. В този смисъл са и изводите на първоинстанционния съд,
които напълно се споделят. Не са нА.це събрани категорично доказателства
14
за противопоставяне от страна на А. И. по отношение на другите наследници,
съответно в претендирания от него десетгодишен период.
Следва да се има предвид, че на практика кредитираните свидетелски
показания действително опровергават констатациите в Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение, №10,
том ІІ, peг.№ 2800, н.д. №192/06.07.2018г. на Нотариус М. Р., peг. №650 по
регистъра на НК, вписан в Служба по вписванията- Велинград. Това, че
ответникът се е снабдил с нотариален акт не е достатъчно за обективиране на
намерението за своене. Следва в тази насока да се отбележи, че този
нотариален акт е 06.07.2018г., т.е. към момента на предявяване на иска-
23.06.2020г., не е изтекъл изискуемия от чл. 79 от ЗС срок за придобиване на
имота по давностно владение.
Коментира се, че ответникът е набил две момичета- А. и С.а, като това
се извежда от показанията на св.А.. Факт е обаче, че в така изложеното липсва
каквато и да е конкретика, в какво се изразява повода за това. Т.е,., така
констатираното не е достатъчно основание да се приеме, че това е изрично
противопоставяне на други съсобственици на процесното дворно място.
Относно доводите насока, че е декларирал имота, заплащани са данъци,
открита е партида във ВиК, то на база установеното по- горе не са основание
да се приеме, че това са действия, категорично установяващи действия, с
които се демонстрира пред собственика промяната на намерението да се свои
вещта като своя, респ. чрез тях не може да се отблъсне владението на
собственика.
Предвид липсата на фактически действия, чрез които ответникът А. И.
да е манифестирал спрямо другите сънаследници- в случая ищците и техният
наследодател Д. Д., промяна в намерението си в насока за своене на
процесния имот и отричане техните права, съдът счита, че не е установено по
делото явно и необезпокоявано владение от страна на ответника А. И. по
смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗС, което да е довело до придобиване на
собствеността върху целия имот по давност.
При тези данни, споделяйки изцяло изводите на първоинстанционната
инстанция и несподеляне за основателни възраженията изложени във
въззивната жалба, настоящият съд приема, че обжалваното решение, следва
да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба,
15
като неоснователна се остави без уважение.
С оглед този изход на делото, в полза на А. С. Д., Е. Д. Х. и Н. Д. А.,
следва да им бъдат присъдени съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв., направени пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260025/29.04.2022г., постановено по гр.д.
№377/2020г. по описа на РС- Велинград.
ОСЪЖДА А. Х. И., ЕГН **********, с адрес: с.Света Петка,
общ.Велинград, обл.Пазарджик, ул.„Първи май“ №3а, да ЗАПЛАТИ на А. С.
Д., ЕГН **********, с адрес: с.Света Петка, общ.Велинград, обл.Пазарджик,
ул.„Острец“ №14, Е. Д. Х., ЕГН **********, с адрес: с.Юндола,
общ.Велинград, обл.Пазарджик и Н. Д. А., ЕГН **********, с адрес: с.Света
Петка, общ.Велинград, обл.Пазарджик, ул.„Първи май“ №8, разноски пред
въззивната инстанция в размер на 300лв.- адвокатски хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16