Р Е Ш Е Н И Е № 352 / 11.5.2022г. гр. Пазарджик В ИМЕТО НА НАРОДА   Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на единадесети април, две хиляди двадесет и втора година в състав:                                                                                                Председател: Георги Видев   при секретаря Радослава Цоневска, като разгледа докладваното от съдия Георги Видев административно дело № 223, по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118 от КСО и е образувано по жалба на А.Н.П.,*** против Акт за прекратяване № 1012-12-31#1 от 10.02.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с който поради просрочие е оставена без разглеждане подадената от П. по административен ред жалба срещу Разпореждане № РВ-3-12-00924562 от 31.05.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване и е прекратено образуваното административно производство.

С жалбата се претендира отмяна на обжалвания акт за прекратяване. Съображенията от жалбата се поддържат и в проведеното съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя. Жалбоподателят претендира присъждане на разноски.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Пазарджик – оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание и в представени писмени бележки. Излага доводи за правилността и законосъобразността на оспорения административен акт. На свой ред претендира присъждане на разноски.

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от лице засегнато с издаването на обжалвания акт. Разгледана по същество същата е основателна:

По делото липсва спор относно фактите. Съобщение за издаването на разпореждането е изготвено и подадено по пощата но видно от двете известия за доставяне и пощенските пликове е, че не е получено от жалбоподателя, тъй като е „непотърсено“, като известията и пликовете са върнати съответно на 24.06.2021 г. и на 22.07.2021 г. В тази връзка ответникът е приел, че подадената до него жалба е просрочена, тъй като е подадена на 14.01.2022 г., а разпореждането е връчено на жалбоподателя на 02.08.2021 г., посредством поставено съобщение на таблото за обявления на ТП на НОИ – Пазарджик и съответно е влязло в сила четиринадесет дни след тази дата, а именно на 25.08.2021 г.

От правна страна се е позовал на чл. 110, ал. 4 от КСО, която предвижда следното:

Чл. 110. (4) Разпорежданията, актовете за начет и задължителните предписания се връчват на отговорните лица лично срещу подпис, чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на посочен адрес или на съответния адрес по чл. 18а, ал. 8 от Административнопроцесуалния кодекс или по електронен път по реда на Закона за електронното управление. Когато връчването не може да бъде извършено по реда на изречение първо, за съставянето на съответния документ се поставя съобщение на таблото за обявления в териториалното поделение на НОИ или на интернет страницата на НОИ за срок от 7 дни, след изтичането на който документът се смята за връчен.

От своя страна чл. 18а, ал. 8 от АПК гласи:

Чл. 18а (8) Когато съобщаването не може да бъде извършено по реда на ал. 1 – 6, то се извършва чрез връчване на последния адрес, посочен от страната, или при липса на такъв – на адреса, на който страната е получавала съобщения или е била призована за последен път в производството. Когато няма адрес, който страната е посочила или на който е получавала съобщения или е била призовавана, на страната се връчват съобщения:

1. за граждани – по настоящия адрес, а при липса на такъв или когато не могат да бъдат намерени на този адрес – по постоянния адрес; ако и по постоянен адрес няма кой да получи съобщението, се връчва по месторабота;

2. за организации – ако са вписани в нормативно уреден регистър – на вписания в регистъра адрес.

Следователно, правният спор се съсредоточава във въпроса дали след като писмото, съдържащо съобщението за издаване на разпореждането два пъти е върнато от пощенския служител като „непотърсено“ то това е достатъчно основание, за да се приеме, че „връчването не може да бъде извършено“ и да се пристъпи към поставяне на съобщение на таблото за обявления, както е постъпил ответникът.

Уредбата на връчването на административните актове, както в КСО, така и в процесуалните закони, изхожда от принципа на реалното им връчване (съобщаване) и допустимост само по изключение на фикцията за връчване посредством залепване на съобщение на табло за съобщения или на адреса на лицето или поставяне на съобщаване на интернет страницата на съответното учреждение. На първо място цитираната разпоредба на чл. 110, ал. 4 от КСО предвижда връчване лично на лицето срещу подпис. За целта то може да бъде издирено по телефона, чрез електронно съобщение или по друг начин. Втора алтернатива е връчването по пощата но и в този случай административният орган следва да положи всички усилия, за да осигури реалното узнаване от лицето за издаване на разпореждането. Следва да бъдат издирени всички възможни адреси на лицето, като това бъде надлежно удостоверено преди да се пристъпи към фиктивното връчване. Освен това простото неоткриване на лицето на съответния адрес не е достатъчно, за да се приеме, че „връчването не може да бъде извършено“. Необходимо е лицето да бъде търсено многократно, включително по телефон или по друг технически начин. Следва да бъде събрана информация от съседи или институции дали лицето не живее на съответния адрес и евентуално къде може да бъде намерено. В случая не е удостоверено събирането на такава информация. Единствено двукратно е отбелязана от неизвестен пощенски служител думата „непотърсено“. От това отбелязване не може да се разбере по какъв начин и в какъв срок е следвало жалбоподателят да потърси писмото, как и къде той изобщо е уведомен за наличието на писмо до него, което той трябва да потърси. При това положение следва да се приеме, че административния орган не е изпълнил задължението си да положи всички усилия за реалното съобщаване на издадения акт и необосновано е пристъпил към фиктивното залепване на съобщение на своето табло. Следователно, разпореждането не е надлежно съобщено на жалбоподателя и не е текъл срок за неговото обжалване, т.е. подадената по административен ред жалба против него не е просрочена и е следвало да бъде разгледана от административния орган.

Затова, обжалваният акт за прекратяване като постановен в противоречие с относимите материалноправни разпоредби следва да бъде отменен от съда.

С оглед изхода на делото е основателно искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, които са в размер на 10 лв., платена държавна такса.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, пр. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

                                                   Р Е Ш И:

 

Отменя Акт за прекратяване № 1012-12-31#1 от 10.02.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с който поради просрочие е оставена без разглеждане подадената от А.Н.П. по административен ред жалба срещу Разпореждане № РВ-3-12-00924562 от 31.05.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване и е прекратено образуваното административно производство.

Осъжда ТП на НОИ – Пазарджик да заплати на А.Н.П.,*** разноски по делото в размер на 10 лв. (десет лева).

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подавана чрез настоящия съд,  пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

                                    

                                                                          Съдия: /п/