№ 28449
гр. София, 12.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110114932 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Съдът е сезиран с молба от процесуалния представител на ответната страна за
изменение на Решение № 9555/21.05.2024г. постановено по гр.д. № 14932/2023г. по описа на
СРС, в частта му относно присъдените в полза на процесуалния представител на ищцовата
страна, разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв.
В срока за отговор, процесуалния представител на ищеца, заема становище за
неоснователност на подадената молба, като излага подробни съображения.
След като подадената молба и материалите по делото, съдът намира за установено
следното:
Молбата е подадена в срока за обжалване на решението съгл. разпоредбата на чл.248
ал.1 от ГПК, поради което са процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата за изменение на решението в частта за разноските е
неоснователна.
Неоснователни са съображенията, свързани с вида и характера на предоставяната
защита и представителство по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв., с оглед на които следва да се
прецени размера на адвокатското възнаграждение, ведно с начислено ДДС, при наличието на
другите законови предпоставки за това /договор за правна защита и съдействие, както и
наличие на доказателства за съществуваща валидна регистрация по ДДС/. Съдът намира, че
доколкото по делото са налице доказателства за сключен договор за правна помощ между
страните по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв., както и доколкото по настоящото производство все
пак са извършени процесуални действия в защита на интереса на ищцата, то
възнаграждението определено по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв., е дължимо.
Съдът, като съобрази материалния интерес на настоящото производство, както и като
взе предвид, че действително с исковата молба е предявена една искова претенция,
възнаграждението по която се определя съобразно правилата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения на ВАдвС, към която изрично
препраща чл.38, ал.2 ЗАдв, то намира че правилно е присъдил в полза на процесуалния
представител адвокатско възнаграждение в размер на 480 с ДДС. Този размер според
настоящият съдебен състав се явява справедлив, тъй като не надвишава минимума
предвиден от Наредбата, в редакцията й преди измененията с ДВ бр.88 от 2022г.
Така мотивиран и на основание чл.248 ал.3 от ГПК, Софийският районен съд
1
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна, молба с вх.№190875/11.06.2024г. от процесуалния
представител на ответника, за изменение на Решение № 9555/21.05.2024г. постановено по
гр.д. № 14932/2023г. по описа на СРС, в частта му относно присъдените в полза на
процесуалния представител на ищцовата страна, разноски за адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38, ал.2 ЗАдв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийския градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2