№ 8905
гр. С, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20201110143909 по
описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по предявени от "БНП П П Ф" ЕАД против ЕМ. Й. В. обективно
кумулативно и субективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр.
чл.240 ЗЗД вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на
права на вземания за сумата 16419,74 лв. - главница по договор за потребителски кредит .....
от 12.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането, сумата 2289,98 лв. –
възнаградителна лихва за периода 20.06.2017 г. - 20.08.2019 г. и сумата 3548,94 лв. - законна
лихва за периода 20.07.2017 г. – 03.09.2019 г., за които суми в производството по частно
гр.д. № 54127/2019 г. на СРС, 151 състав е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за заем, като твърди, че ответникът не е възстановил процесната сума,
независимо от настъпилия падеж.
В срока по чл.131 ГПК от ответника ЕМ. Й. В., чрез назначения особен
представител, е депозиран отговор на исковата молба, в който не оспорва сключването на
договора за кредит. Оспорва настъпване на изискуемостта на вземането. Позовава се на
давност относно лихвите.
Съдът приема следното от фактическа и правна страна:
Установява се от Договор за потребителски паричен кредит №№ от 12.08.2016 г. и
Общите условия към Договора за кредит /приети писмено от ответника/, че между ответника
и "БНП П П Ф" ЕАД валидно е възникнало правоотношение по договор заем, по силата на
който на 12.08.2016 г. последният е предоставил на ответника паричен потребителски заем в
размер на сумата от 20000, 00 лв., а ответникът се е задължил да върне на ищеца сумата на
36 месечни вноски, всяка от които в размер на 757,58 лв. /включваща главница и
възнаградителна лихва/, дължими през периода 20.098.2016 г. – 20.08.2019 г. Договорът е в
изискуемата от закона писмена форма. Получаването на заетата сума е удостоверено с
изходящо от ответника изявление, обективирано в договора.
Ищецът твърди, че ответникът не е погасил дължимите вноски, считано от вноска с
№ с падеж 20.06.2017 г. По силата на чл. 5 от Общите условия към договора, страните са
постигнали съгласие, че при неплащане на 2 месечни вноски, и считано от падежа на
втората непогасена вноска, цялото вземане на кредитора става предсрочно изискуемо. Т. е.
по волята на страните при настъпване на определен факт /неплащане на 2 месечни вноски/,
вземането на кредитора от такова с периодично изпълнение /дължимо на части, всяко от
1
които е изискуема с настъпване на уговорения падеж/ се трансформира в изискуемо в целия
му уговорен размер с падеж – падежа на тридесет и петата неплатена вноска. Съгласно т. 18
ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става
изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем.
Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването й.
В конкретния случай ищецът, чиято е доказателствената тежест за това, не е
ангажирал доказателства за уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост, т. е. обявената от кредитодателя предсрочна изискуемост няма действие
спрямо длъжника и не следва да се взима предвид при постановяване на решението на съда,
тъй няма данни въззивника да е уведомен за нея преди 25.09.2019 г. – датата на подаване на
исковата молба.
В случая обаче решаващ за основателността на претенцията за главница и
възнаградителна лихва е фактът за настъпване на падежа на всички неплатени вноски още
към момента на подаване на исковата молба. Според погасителния план, неразделна част от
договора за кредит, последната погасителна вноска следва да бъде платена на 20.08.2019 г.,
т. е. настъпил е падежът на всички 36 месечни вноски. В този смисъл неоснователни са
възраженията на ответника, заявени в отговора.
Тъй като се твърди неизпълнение, в тежест на ответника е, ако твърди да е изпълнил
договорното си задължение, да представи доказателства за това. Такива не са ангажирани,
поради това съдът намира, че предявените искове за заплащане на сумата от 16419,74 лв. –
главница, сумата от 2289,88 лв. – договорна лихва за периода 20.08.2017 г. – 20.08.2019 г. и
сумата от 3548,94 лв. – мораторна лихва за периода 20.08.2017 г. – 24.09.2019 г., за доказани
по основание и размер. Така приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-счетоводната експертиза.
Възражението за погасяване на дълга за лихви за забава и договорна лихва е
неоснователно. Вземанията за обезщетение за забава и за договорна лихва се погасяват с
изтичане на тригодишна давност, съобразно разпоредбата на чл. 111 б. "в" ЗЗД. В случая за
всички задължения за договорна лихва към момента на предявяване на иска - 25.09.2019 г.
не е изтекъл тригодишния срок, поради което и предявените искове са основателни до
посочените размери.
Относно разноските: При този изход на спора, право на разноски възниква за
ищеца, който е направил своевременно искане за присъждането им и който е и представил
доказателства за извършени такива в размер на 2042,94 лева, от които има право на 2042,93
лева пропорционално на уважената част от исковете.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съгласно задължителните разяснения В ТР, съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. С оглед така посочените задължителни разяснения, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 495,17 лева – разноски в заповедното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 151 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че ЕМ. Й. В., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С, ул."К Л" №, дължи на "БНП П П Ф С. А.", клон Б, ЕИК .., със
2
седалище и адрес на управление гр. С, ж.к. "М 4" Б П, сгр.14, на основание чл. 79 ЗЗД,
сумата от 16419,74 лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за кредит №
..... от 12.08.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.09.2019 г. до
окончателното й изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 2289,88 лева,
представляваща договорна лихва върху главницата, дължима за периода 20.08.2017 г. –
20.08.2019 г., както и сумата 3548,94 лв. – мораторна лихва за периода 20.08.2017 г. –
24.09.2019 г., за които суми по ч.гр.д. № 54127/2019 г. по описа на СРС, 151 състав е
издадена заповед за изпълнение, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1
ЗЗД за разликата от 2289,88 лева до пълния предявен размер от 2289,98 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЕМ. Й. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ул."К Л" №, да заплати на
"БНП П П Ф С. А.", клон Б, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. С, ж.к. "М 4" Б
П, сгр.14, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 2042,93 лева – разноски в исковото
производство и сумата от 495,17 лева – разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3