№
30.09.2021 година, гр. Велинград
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на втори септември две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ПЕНЧЕВА
СЕКРЕТАР: Донка Табакова
като разгледа
докладваното от съдия Пенчева гр. д. № 141 по описа за 2021 г. на Районен съд
Велинград, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания на ищеца „Профи кредит
България“ ЕООД спрямо И.И.П. за сумите 2 992,36
лв.-главница, 859,25 лв.-договорно възнаграждение за периода 04.11.2019 г. до
04.11.2020 г., 571,49 лв.-лихва за забава за периода 04.06.2019 г. до
04.11.2020 г., законна лихва за периода 04.11.2020 г. до 23.11.2020 г., по
сключен между страните Договор за потребителски кредит № ********** от 22.12.2018
г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
951/2020 г. на РС Велинград и осъдителен иск с правна квалификация чл. 415,
ал.1, т. 3, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 1089,75 лв.-възнаграждение за
закупен пакет от допълни услуги по Договор за потребителски кредит № **********
от 22.12.2018 г.
Претендират се разноски
в заповедното и в исковото производство.
Ищецът твърди, че на 22.12.2018 г. сключил Договор за потребителски
кредит № ********** с И.И.П. и Д.Б.К., по силата на
който се задължил да предостави на ответника П. сумата от 4 000 лв., при
фиксиран годишен лихвен процент от 41,17% и годишен процент на разходите 49,
90%, а ответниците поели солидарно задължение да върнат заетата сума на
24-месечни вноски, всяка в размер на 247,29 лв.. Общото задължение по кредита
било за сумата от 5 934,96 лева.
Неразделна част от договора за потребителски кредит били
приложимите към него Общи условия, които при подписването му кредиторът
предоставил на солидарните длъжници и с които те
предварително се запознали, приели и се съгласили да ги спазват.
На длъжниците
бил предоставен също безвъзмездно, на хартиен носител в разбираема форма на
български език, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити.
Към договора за
потребителски кредит било сключено Споразумение за предоставяне на пакет за
допълнителни услуги, съгласно чл. 15 от Общите условия. Възнаграждението за
закупения допълнителен пакет възлизал на 1743,60 лева и следвало да бъде
заплатено на месечни вноски, всяка в размер на 72,65 лева.
Излага, че споразумението
не представлявало задължително условие за отпускането на кредита или за
отпускането му с предлаганите от кредитора параметри. Сключването на
Споразумение за предоставяне на допълнителни услуги зависило единствено от
волята на потребителите и от това дали желаят искането им за кредит да бъде
разгледано в най-кратки срокове, както и дали желаят да им се предостави
възможност да отлагат плащането на вноски, да намаляват размера на месечни
вноски, да променят датата на падеж и да получават бързо и лесно допълнителни
парични средства.
Посочва, че предметът на
Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към Договора за
потребителски кредит бил обвързан с това, че кредиторът се задължавал да
предостави на клиента по негово искане и при изпълнението на посочените в ОУ
изисквания, една или всички от посочените услуги, изразяващи се в приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура
за получаване на допълнителни парични средства.
Всяка една и всички тези услуги потребителят можел да използва, ако
пожелае да закупи и ако закупи такъв пакет. В процесния
случай ответникът П. пожелал да закупи пакет от допълнителни услуги, като
декларирал това в искането си за отпускане на кредит.Пакетът от допълнителни
услуги му предоставял право да получи услуги, които не били свързани с
дейността на кредитора по кредитиране, а с необходимостта на потребителя и
неговото конкретно житейско положение.Със закупуването на пакет от допълнителни
услуги, ответникът си гарантирал приоритетното разглеждане и отпускане на
поискания кредит. Гарантирал си е, че при настъпване на неблагоприятни за него
събития, нямало да изпадне в забава и кредитът му да бъде обявен за предсрочно
изискуем, а ще може да отложи плащането на определен брой вноски, така че да
може да се фокусира върху стабилизирането на своята платежоспособност, а не
върху утежняване на финансовото си състояние с невъзможността да плаща кредит и
лихвите за забава по него. Също така си е гарантирал, че ако доходът му намалеел,
ще може да си намали размера на определен брой вноски, т.е. длъжникът можел да
поиска от кредитора да му намали с до 75% размера на определен брой погасителни
вноски. Гарантирал си е, че ако се промени датата на заплащане на месечното му
възнаграждение, ще може да промени и падежната дата по кредита си, така че да е
удобна за него. Гарантирал си е, че ако има необходимост от допълнителни
парични средства, ще може да ги получи бързо и лесно, без да е необходимо да
попълва и представя купища документи. Всички тези възможности, които длъжникът
получавал, съответно всички тези услуги, които кредиторът се задължавал да му
предостави със закупуването на пакета от допълнителни услуги, не можели да се
определят като задължителни и като част от общите разходи по кредита.Предоставените
му допълнителни услуги гарантирали спокойствието и възможността да се справи с
всяка неблагоприятна ситуация.
Сочи, че възнаграждението
не било цената на услугите, а било дължимо за наличието им, за възможността
длъжникът да поиска промяна в договора му за кредит във всеки един момент от
съществуването на договора. Предлаганите допълнителни услуги не били пряко
свързани с договора за кредит, а били по повод на същия. Ето защо и се твърди,
че споразумението за предоставяне на допълнителни услуги, не било пряко
свързано с договора за кредит, тъй като такъв можел да съществува в правния мир
и без договорените допълнителни услуги и сключването му е в резултат на
свободната воля и индивидуално желание на длъжника. Освен това сключването на
споразумението не било задължително условие за отпускане на кредит, поради
които обстоятелства законодателят извадил разходите за такива допълнителни
услуги от общите разходи по кредита.
Твърди се още, че на
05.07.2019г. И.И.П. се възползвал от предоставените
по пакета допълнителни услуги възможности, като подал Заявление за промяна на
погасителен план към ДПК № ********** и пожелал да бъде отложена 1 погасителна
вноска. На 11.07.2019г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, И.И.П. и Добринка Борисова Купова
бил сключен Анекс № 1 към ДПК № **********, с който страните се договорили да
бъде отложена погасителна вноска № 6, която
трябвало да бъде заплатена в края на погасителния план. Към анекса бил изготвен нов, коригиран
погасителен план, неразделна част от него, като погасителните вноски се променили от 24 на 25 броя. Така общото
задължение по кредита, което солидарните длъжници
следвало да заплатят, включващо и задължението по Пакета от допълнителни услуги
възлизало на 7678,56 лева.
Твърди се, че длъжникът поел задължение по
Договор за потребителски кредит № ********** да върне получената сума, ведно с
договорна лихва в размер на 1934.96 лева и сумата по пакета допълнителни услуги
на 24 месечни вноски по изготвен погасителен план, в размер на 319.94 лв. и
падежна дата всяко 3-то число на месеца.
В т. V „Допълнителни
възможности за клиента“ ДПК № **********
и по молба от 21.12.2018г. на И.И.П., с част
от отпуснатия кредит били рефинансирани други негови задължение както следва:
Задължение към „Фератум България“ ЕООД в размер на
1120.00 лв.; Задължение към „Сити Кеш“
ЕООД в размер на 1100.00 лв.
Твърди се, че „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на
27.12.2018 г. превел остатъчната парична сума в размер на 1780.00 лв. по
посочена от длъжника И.И.П. банкова сметка.
***, като направил само осем пълни и една
непълна погасителни вноски и на 04.06.2019 г. изпаднал в забава. Размерът на
погасеното от И.И.П. задължение по ДПК № **********
възлизал на 2824.82 лв.. С плащанията си длъжникът погасил част от задълженията по договора, от
които номинал в размер на 2713.19 лв. Със сумата от 41.63 лв. били погасени на
лихвите за забава по кредита, дължими съгласно т.12.1 от Общите условия. Със
сумата от 70.00 лв. били погасени дължимите такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането, съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия към
ДПК.
Поради неизпълнение на
задължението, на 04.11.2020 г. кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. За
обявената предсрочната изискуемост длъжникът бил уведомен с изпратено от
кредитора уведомително писмо с обратна разписка, което било получено от майката
на ответника.
На 23.11.2020 г. „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. д. №
951/2020 г. по описа на РС Велинград. Съдът отхвърлил заявлението на
дружеството в частта, с която се претендирало възнаграждение по сключеното
между страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги в
размер на 1089.75 лв. В останалата част била издадена Заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК. След подадено от длъжника П. възражение ищецът предявил
настоящия установителен иск за вземания,
представляващи главница, договорно възнаграждение, лихва за забава и законна
лихва.
Въз основа на така очерталата се обстановка се
иска от съда да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено
нещо съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу И.И.П., представляващо 2 992, 36 лв.-главница, 859,25
лв.-договорно възнаграждение за периода 03.11.2019 г. до 04.11.2020 г., 571,49
лв., лихва за забава за периода 04.06.2019 г. до 04.11.2020 г., законна лихва в
размер на 26,11 лв. за периода от 04.11.2020 г., до 23.11.2020 г. по Договор за
потребителски кредит № ********** от 22.12.2018 г., за които е издадена за
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 951/2020г. на РС Велинград и да
осъди длъжникът И.И.П. по ДПК № ********** да заплати
на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги в размер на 1089.75 лв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът И.П., чрез адв.Д.Ф., депозира отговор на исковата молба, с който
излага становище за неоснователност на исковата претенция с доводи за нищожност
на договора за потребителски кредит, поради
изначалната недействителност на съществен елемент от неговото съдържание по чл.
11, ал. 1, т. 9 от ЗПК-договорната лихва, като противоречаща на добрите нрави.
Договорът се явявал нищожен и като сключен при неспазване на нормите на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, поради
което съгл. чл. 23 от ЗПК, потребителят дължал връщане само на чистата стойност
на паричния заем, но не лихви и други разходи по заема.
Излага, че възнаградителната лихва е нищожна, тъй като договорения лихвен процент от 41,17 % нарушавал
добрите нрави и принципите за прозрачност, обективност и балансираност на
интересите на търговците и потребителите.
Макар към датата на
сключване на договора за кредит да липсвали императивни разпоредби на закона по
отношение размера на възнаградителната лихва, тъй
като се касаело за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба
икономически, ответникът се ползвал със засилената защита на ЗЗП и ЗПК. Това
налагало извод, че максималният размер
на лихвата е ограничен. Цитира съдебната
практика, която приема, че при необезпечени заеми възнаградителната
лихва не следвало да надхвърля повече от три пъти законната лихва, формирана от
основния лихвен процент на БНБ плюс десет пункта. Сочи се, че в случая
договорената между страните лихва в размер на 41,17 % годишно, към която
следвало да се прибави скритата лихва под формата на заплащане на пакет от
допълнителни услуги надхвърляла 3 пъти законната /а с пакета -120 пъти
законната/, което представлявало нарушение на добрите нрави, като критерии за
норми на поведение, установени в обществото.
Сочи, че е налице и основанието за нищожност
на уговорената възнаградителна лихва по чл. 21 ЗПК,
тъй като посоченият в договора фиксиран лихвен процент в размер на 40,17 % не
отговарял на действително приложения в заемното правоотношение лихвен
процент. Уговореното възнаграждение за
пакет за допълнителни услуги представлявало добавък
към договорната лихва-скрита лихва, в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 във
връзка с чл.10, ал.1 от ЗПК, поради което кредиторът не оповестил на
потребителя действителната цена на кредитния ресурс. Вземането по раздел 6-ти от потребителския договор
нямало характера на престация за действително
предоставени услуги. Така наречените услуги били, свързани с действия по
усвояването и управлението на кредита, за които имало забрана кредиторът да
получава възнаграждение, тъй като били иманентни, характеризиращи самата услуга
по кредитиране, за която заемателят получавал цена
чрез договорната лихва, в която освен печалбата калкулирал и своите разходи-
чл. 10, ал. 2 от ЗПК. Освен това вземането се престирало
за услуги, които били хипотетични, тъй като можело никога да не бъдат оказани
от кредитора на потребителя, но въпреки това заемодателят събирал цена за тях.
Договарянето на престации, дължими към всяка месечна
погасителна вноска и за услуги, които не били извършени разкривало правната и
икономическа природа на вземането за пакет от допълнителни услуги, което
съставлявало печалба за кредитора срещу предоставения от него капитал.
Кредиторът именувал вземането по раздел 6-ти от договора „възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги“, за да преодолее ограничението по чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Цитира съдена практика, според която, когато търговецът създава
предпоставки да получи допълнителна парична облага от предоставения кредитен
ресурс, независимо, че променя наименованието на престацията,
вместо да разкрие действителната й икономическа и правна характеристика на
лихва, тази облага съставлявала печалба за него и като такава е следвало да
бъде обявена на потребителя като елемент на договорната лихва.
Счита, че възнаградителната лихва е уговорена неравноправно по
смисъла на чл. 143 ЗЗП. При сключване на процесния
договор потребителят не можел да прецени обхвата на поетото от него задължение,
тъй като същият бил заблуден от търговеца, че ще дължи цена на кредита в размер
на 40,17 %. В нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗЗП, на заемателя
не било оповестено от кредитора по
обективен и прозрачен начин, ясно и разбираемо, какви са икономическите
последици от поетото от него задължение и какъв е действителният размер на възнаградителната лихва, а
е бил заблуден, че ще заплаща цена за допълнителни услуги.
Поддържа, че доставчикът на кредитен ресурс е нарушил
изискванията на справедливостта и добросъвестността и неравноправно не разяснил
на потребителя какъв е размерът на дължимата от него действително приложена в
правоотношението възнаградителна лихва, на което
основание разписаната в договора лихва от 41,17 % не пораждала валидни правни
последици на основание чл. 146, ал. I ЗЗП. Цитира практика на СЕС.
Договорът за
потребителски кредит, който нормативно бил уреден като възмезден /арг. от чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК/, не пораждал последици без
клаузата за договорна лихва. Нищожността на клаузата за договорна лихва, която
се считала за съществен елемент на договорното съдържание, водело до изначална
недействителност на кредитната сделка.
Излага съображения, че поради по-високия
действителен лихвен процент нараствала и стойността на годишния процент на
разходите, но същият не бил обявен на потребителя и той не съответствал на
посочения в договора размер, с което се нарушавали изискванията на чл. 5 и на
чл. 11, т. 10 от ЗПК. Поради заобикаляне на изискванията на чл. 11, ал. 2, т.
10 във вр. с чл. 19. ал. 1 и ал. 2 ЗПК клаузата от процесния договор за ГПР, за който подвеждащо било
разписано, че е в размер на 49,90 %, вместо ясно и прозрачно, съгласно чл. 10,
ал. 1 ЗПК и чл. 147, ал. 1 ЗЗП да бъде посочена действителната му стойност,
имало за правна последица нищожност на процесната
клауза за ГПР. Нищожността на клаузата за ГПР, която била задължителен и
съществен елемент от договора за кредит водела, съгласно чл. 22 ЗПК, до изначална
недействителност на цялата кредитна сделка.
Счита че, независимо, че
кредиторът не е именувал престацията за овъзмездяване на допълнителния пакет от услуги изрично като „такса“, с оглед
обстоятелството, че съгласно условията на споразумението за допълнителния пакет
от услуги и на чл. 15 от ОУ дължимото възнаграждение се събирало за оказване на
услуги, то това вземане по своето икономическо съдържание и правно основание
съставлявало такса. На това основание то следвало да отговаря на законовите
условия за начисляването и за събирането на такси, регламентирани в чл. 10, ал.
2 и чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК. Същевременно, тази такса съставлявала скрита
лихва-допълнително оскъпяване на кредита, която недобросъвестно не била обявена
като възнаградителна лихва на потребителя по реда на
чл. 5 от ЗПК и не била включена по ясен и прозрачен начин в разписания в
договора лихвен процент от 41, 17%.
Чрез процесиите клаузи,
предвиждащи право на кредитора да получава възнаграждение за допълнителни услуги
се нарушавали добрите нрави и императивните изисквания на чл. 10, ал. 2 и чл.
10а, ал. 1 и ал. 4 ЗПК, внасяло се неравновесие в кредитното правоотношение, тъй
като се заплащало общо възнаграждение за услуги, без да е бил разписан размерът
на таксата, дължима за всяко от тези действия. С тях не се покривали
административни разходи на кредитора, като наред с това заплащането на това
възнаграждение от потребителя ставало предварително, т.е. то било дължимо само
за „възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги без да е
обвързано с използването им по време на действието на сключения между страните
договор. В случая злоупотребата от страна на кредитора с договорната свобода
била още по-драстична, тъй като потребителят заплащал висока стойност за престации, които можели изобщо да не бъдат извършени.
Уговорката да се заплаща възнаграждение за петте услуги, които били свързани с
предоставянето на заемния ресурс и управлението на кредита се намирало
противоречие с нормата на чл. 10
а, ал. 2 от ЗПК, която императивно забранявала кредитодателите
да събират такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Претендираното възнаграждение, в нарушение
на закона, не било включено в обявените в договора ГПР и в ГЛП.
От съдържанието на чл. 15 от ОУ следвало да се
приеме, че упражняването на правата за отлагане на вноски, за намаляване на
погасителни вноски, за промяна на падеж и за ползване на улеснената процедура
за получаване на допълнителни парични средства не ставало автоматично с
изпълнение на изискванията за това, а било предоставено на дискрецията
на заемодателя, като за целта страните следвало да подпишат допълнителни
споразумения. С оглед поставеното условие за ползване на всяка една от тези
услуги, то обективно не се касаело за услуга, предоставяна по силата на процесния договор за кредит, която да е възмездена, а за
нова услуга, чието предоставяне ще се реализира след евентуалното постигане на
ново съгласие между страните. Услугите за отлагане на погасителни вноски, за
намаляване на погасителни вноски и за смяна на падеж се предоставяли в случай
на забава на кредитополучателя, за която по правило потребителят дължал
единствено обезщетение в размер на лихвата за забава, съгласно чл. 33, ал.1 ЗПК. Възлагането в тежест на потребителя на допълнителна такса за управление на
кредита в случай на забава противоречало на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Единствената
реална услуга, която кредиторът предоставял била тази по приоритетното
разглеждане на искането за отпускане на процесния
кредит. Договорното условие да се заплаща за услуга, свързана с икономическата
дейност на кредитора, от осъществяването на която той реализира печалба
нарушавало изискванията на морала и разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Счита, че чрез нарушаване
на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното
обогатяване, се калкулирала допълнителна /лихва/ печалба към договорената възнаградителна лихва, която обаче била не обявена на
потребителя при условията на чл. 5 от ЗПК и не била формулирана по ясен и
прозрачен начин в параметрите на договора чрез включването й в записаните ГПР и
ГЛП. Предвид на изложеното, нищожни като противоречащи на добрите нрави и като
неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗПК били клаузите на раздел VI от
договора за заем, в които се сочело, че годишният процент на разходите е в
размер на 49.90 %, а в действителност размерът му бил различен от посочения, с
което потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите,
които ще прави по обслужването на заема. В подкрепа цитира практика на СЕС.
Уговорките, че
кредитополучателят ще заплаща допълнително възнаграждение на кредитодателя за оказване на действия, които обслужват
единствено интересът на страните по договора за кредит и касаещи условията и
изпълнението му, били свързани с усвояването и управлението на кредита. Същите
били част от основната престация по договора, поради
което с тях потребителят не получавал някакво различно и допълнително благо.
Тези услуги имали задължителен характер по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй
като кредитополучателят заплащал на кредитора възнаграждение независимо дали ще
ползва тези услуги; възнаграждението за услугите ставало изискуемо веднага и се
разсрочвало като се кумулирало към падежните вноски
по погасителния план; при отпуснат
кредит от 4 000 лева таксата за пакета от допълнителни услуги възлизал на 1743,
60 лева; предимствата на тези допълнителни услуги били незначителни; възможностите
за ползването им зависело от волята на кредитора и въпросните услуги били
свързани изцяло с начина на погасяване на кредита, а не с получаване на някакви
други блага от страна на потребителя, различни от вече предоставената му
парична сума.
Излага, че кредиторът
заблудил потребителя какъв е действителният размер на приложимия в
правоотношението ГПР, тъй като не включил в неговия обхват вземанията си по
пакета допълнителни услуги, на което основание клаузата за ГПР била
неравноправна. Клаузата за ГПР била нищожна и на още едно основание - по силата
на чл. 21 ЗПК, тъй като с нея се заобикаляли изискванията на чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 във вр.
с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, съгласно които кредиторът бил длъжен да обяви в
договора за потребителски кредит ясно и разбираемо ГПР, изчислен съобразно алгоритъмът на унифицирана математическа формула. Неяснотите,
вътрешното противоречие и подвеждащото оповестяване на изискуемо с императивна
норма съдържание, законодателят уреждал като порок от толкова висока степен, че
изключва валидността на договарянето.
Недължимо било и
вземането по чл. 17.4 от ОУ за такса за извънсъдебно събиране на вземанията по
договора под формата на мораторна лихва.
На основание чл. 23 от ЗПК при недействителност на
договора за потребителски кредит не се дължали никакви лихви, като законът не
правел разграничение между възнаградителната и мораторната лихва. На това основание не се дължала мораторна лихва върху дължимата от ответника остатъчна главница
и потребителят-ищец следвало да върне само чистата стойност на кредита.
Главницата по договорът била в размер на
4000лв.Ищецът признавал неизгодният за него факт, че в изпълнение на договора
ответникът е престирал 2824, 82 лв. Изплатените от
ответника суми в общ размер на 2824,82 лв. следвало да се отнесат, на основание
на чл. 23 ЗПК, за погасяване на единственото действително вземане на кредитора
за главничният дълг.
Съдът
като прецени доводите е и възраженията на страните и като взе
предвид представените доказателства счита следното от фактическа и
правна страна:
От приложеното ч. гр. д. № 951/2020
г. на Районен съд Велинград се установява издаването на заповед за изпълнение
на парично задължение, с която е разпоредено И.И.П. и Д.Б.К. да заплатят солидарно на „Профи
Кредит България“ ЕООД сумата от 2 992,36 лв. главница, дължима по договора за
потребителски кредит № ********** от 22.12.2018 г., ведно със законна лихва
върху нея, считано от 23.11.2020 г. до заплащане на вземането, сумата от 859,25
лв. непогасено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 03.11.2019г. до 04.11.2020г.,
571, 49 лв.-лихва за забава за периода от 04.11.2020 г. до 23.11.2020 г., както
и 26,11 лв. лихва за забава за периода 04.11.2020 г. до 23.11.2020 г.
Срещу
заповедта за изпълнение длъжникът ответник е подал възражение и на кредитора са
дадени указания за предявяване на установителен иск. Искът е предявен в
месечния срок, като паричното вземане, предмет на иска е идентично на паричното
вземане по заповедта за изпълнение, поради което установителния иск е допустим.
Заявлението е отхвърлено в частта, с която
се претендира издаване на заповед за изпълнение за вземането в размер на 1089,75
лв., представляващо възнаграждение за закупен пакет от допълни услуги по
Договор за потребителски кредит № ********** от 22.12.2018 г., поради което за
ищецът е предявил настоящия осъдителен иск, на осн. чл. 415, ал. 3, във вр. чл.
415, ал.1, т. 3 ГПК.
По
повод подадено искане за отпускане на потребителски кредит от И.И.П., посочен като клиент и Д.Б.К., посочена като
„солидарен длъжник 1“, на 22.12.2018 г. между ищеца и ответниците е сключен
Договор за потребителски кредит стандарт № **********. На същата дата е подписано
и Споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги.
По силата сключения потребителски договор
„Профи кредит България“ ЕООД се е
задължило да предостави сумата от 4 000 лв. за срок от 24 месеца, при годишен
фиксиран лихвен процент от 41,17%, на ден 0,11% и годишен процент на разходите
от 49,90 %. Предвидено е с част от сумата в размер на 1 120 лв. да се рефинансира задължението
на ответника П. към Фератум България ЕООД, а с друга
част в размер на 1 100 лв. задължението му към Сити кеш ООД. Месечният
размер на вноската по кредита е 247,29 лв.,
а общата дължима сума 5 934, 96 лв..
Към тази сума и във връзка с избрания пакет от допълнителни услуги, е прибавена
цената на допълнителната услуга в размер на 1 743, 60 лв., дължима на 24
месечни вноски в размер на 72,65 лв. месечно. По този начин общият размер на
дължимата сума, която следвало да бъде платена възлиза на 7 678,56 лв.,
платима на 24 месечни вноски в размер на 319,94 лв. всяка, до 3-то число на
месеца. Съгласно чл. 12.1 от Общите условия, в случай че клиентът/съдлъжникът
просрочи плащане на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в
размер на основния лихвен процент +10% годишно, изчислена за всеки ден забава
върху размера на просроченото плащане.
Към договора е приложен погасителен план, в
който всяка месечна погасителна вноска е определена по размер, формиран, като
сбор от главница, лихва и вноска по закупения пакет. Договорът за кредит е
двустранно подписан ищеца и ответниците, които са декларирали, че са запознати
преди сключването му с приложимите към него общи условия, приемат ги и се
задължават да ги спазват, че са съгласни съществените условия по договора за
потребителски кредит да се уговарят с общите условия, че промени в тях могат да
се извършват при условията и предпоставките на общите условия и имат действие
по отношение на клиента и съдлъжника след изменението им от кредитора и при
липсата на изрично несъгласие на който и да е от тях, след като предварително и
по подходящ начин бъдат запознати от кредитора с новите общи условия, както и
че новите общи условия влизат в сила и клиентът и съдлъжникът се считат
уведомени за тях с обявяването им на интернет страницата или на
общодостъпно място в офисите на кредитора. Декларирали са, че са им предоставени
безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма на български език-информация
във формата на Стандартен европейски формуляр; разяснения, които са им дали
възможност да преценят доколко предлагания договор за потребителски кредит съответства
на техните възможности финансово състояние; разяснение на преддоговорната
информация, основните характеристики на предлаганите продукти, въздействието,
което могат да окажат върху тях, в това число и последиците в случай на
просрочени плащания; разяснения на пакета от допълнителни услуги, които
кредиторът може да предостави на клиента и съдлъжника по искане на клиента,
въздействието, което могат да окажат върху клиента и съдлъжника, както и
правата и задълженията на клиента, съдлъжника и кредитора върху тях.
Приложеното към
договора за потребителски кредит споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги има за предмет задължение на кредитора да предостави
на клиента и съдлъжника по искане на клиента и при изпълнение на посочените в
ОУ изисквания, една или всички от посочените услуги, изразяващи се в: 1./ приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит без посочени допълнителни
подробности, конкретизации, основания, времеви отрязък и условия; 2./ възможност
за отлагане плащането на определен брой погасителни вноски-също без посочени
изисквания за реализиране на тази възможност, условия, параметри и
конкретизация, дали се касае за еднократност от
упражняването й или повече и други; 3./ възможност за намаляване на определен
брой погасителни вноски също без посочена всякаква конкретика, условия и
изисквания на които да отговаря потребителя; 4./ възможност за смяна на дата на
падеж без конкретика-колко пъти може да се възползва потребителя от нея и за
какъв период от време или се касае за еднократност,
най-ранен и най-късен момент за възползване от услугата; 5./ улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Договорът за
потребителски кредит е сключен в предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма
и има минималното предвидено в чл. 11, ал. 1 ЗПК съдържание- посочен е общия
размер на кредита и условията за усвояването му; лихвения процент по кредита и
условията за прилагането му; годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит; условията за издължаване на кредита от
потребителя; приложен е погасителен план,съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването; информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи
при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания; погасителният план съдържа сроковете и условията за
извършването на тези плащания и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи. Посочено е право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и
другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението
на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата. На страните са
предоставени общите условия.
В приложените към договора Общи условия,
неразделна част от него, като титуляр на вземането е посочен клиентът. На него е
следвало да бъде предоставена заемната сума и него чл. 6.1 сочи като
задължен да я върне. За него възниква задължението за заплащане на договорна
лихва, той е този който избира начина на погасяване на задължението и датата на
погасителните вноски. За него възниква правото да се откаже от договора в
четиринадесет дневен срок от сключването му.
Задължението на П. е обезпечено със солидарната
отговорност на съдлъжника Добринка Кюпова, която съгласно чл. 10.1 отговаря за задълженията на
клиента за погасяване на кредита, за евентуално наложените договорни санкции и
следващите задължения, произтичащи от договора и общите условия, както и за
задължението на клиента за погасяване на възнаграждението за избран
и закупен пакет допълнителни услуги.
Не е спорно между страните, а и от
представените по делото преводни нареждания /л. 19-20/, се установява, че „Профи кредит България“ ЕООД е изпълнил задължението си да
предостави на ответника И.П. договорената сума от 4 000 лв. като е превел по
сметка на Сити кеш ООД и Фератум България ООД
съответно сумите от 1 100 лв. и 1 120 лв., съобразно изричните
уговорки между страните, а остатъкът от 1 780 лв. е постъпила по
посочената от ответника П. банкова сметка ***.12.2018 г.. Общата сума, заедно с
договорна лихва в размер на 1 934, 96 лв. при годишен лихвен процент от
41,17 % ответникът първоначално е следвало да издължи на 24 месечни вноски в
размер на 247,49 лв. всяка, т.е. до 03.01.2019 г.. Задължението е разсрочено с една
месечна вноски за месец юни 2019 година, поради което е изготвен нов
погасителен план. Съгласно него кредитът е следвало да бъде погасен
на 03.02.2021 г..
Към сбора на дължимата главница и лихви по
кредита в погасителния план са прибавени и вноски в размер на 72,65 лв.,
представляващи съответната част от стойността на закупения Пакет от
допълнителни услуги в размер на 1743,60 лв.. С нея общата месечната вноска по
кредита възлиза на 319, 94 лв. До приключване на съдебното дирене
заплатената от ответницата сума по договора е 2 824,82 лв.
От заключението на вещото лице по приетата
по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно
изготвена, се установява, че с извършените плащания са погасени следните
задължения по погасителния план-главница в размер на 1007,64 лв., договорна възнаградителна лихва в размер на 1 051,70 лв., вноска
по пакета допълнителни услуги в размер на 653,85 лв., наказателни лихви в
размер на 41,63 лв. и 70,00 лв. такси по чл. 17,4 от Общите условия по
договора.
До 04.11.2020 г. размерът на дължимата
главница е 3 399,69 лв., от които непогасената част е 2 392,05 лв..
Оставащият непогасения размер на главницата след тази дата до 03.02.2021 г.-датата
на последната погасителна вноски по кредита е 600,31 лв.
До 04.11.2020 г. размерът на дължимата
договорна лихва е 1 793,40 лв., от които непогасената част е 714,
70 лв.. Оставащият непогасения размер на договорната лихва след тази дата до 03.02.2021
г.-датата на последната погасителна вноски по кредита е 141,70 лв.
Размерът на лихвите за забава върху
неизплатената част от главницата за периода от 04.11.2020 г. до датата на
подаване на заявлението в съда-23.11.2020 г. е 20,34 лв.
Оставащият размер на непогасената цена на
закупения пакет допълнителни услуги е 1 089, 75 лв.
От значение за основателността на исковата
претенция за установяване съществуване на вземанията са
обстоятелствата основат ли се същите на неравноправни клаузи в потребителския
договор и настъпила ли е твърдяната от кредитора предсрочна изискуемост на 04.11.2020
г..
Предвид че се касае за вземания,
произтичащи от договор, сключен с потребител, съдът е длъжен служебно да следи
за наличието на неравноправни клаузи, при преценка на основателността на
исковата претенция.
Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗПК неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако не са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случай на договор при общи условия. Ако
общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия, доставчикът
следва да докаже твърдения факт, че някоя клауза е договорена индивидуално.
В случая, предвид предоставените от закона
правомощия и с оглед релевираните от ответника
възражения за нищожност, съдът счита за нищожни клаузите в договора, с които е
уговорен размерът на договорното възнаграждение, както и тези по споразумението
за допълнителни услуги.
Макар страните да не са ограничени да
уговарят възнаградителна лихва или неустойка за
забавено плащане на парични задължения над размера на законната лихва от
разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД, в случая съдът намира, че процесните
договорни клаузи не са уговорени индивидуално. Съгласно представените
доказателства, договорът е сключен по предложение, направено от заемателя,
което е приложено по делото, а в самия договор заемателят е декларирал, че е
запознат предварително с всички условия по него, от което не може да се направи
извод, че му е дадена възможност да влияе върху съдържанието им. Съдът счита, че клаузата за възнаградителна лихва не е индивидуално уговорена -
изготвена е предварително, представянето им на заемателя от страна на
заемодателя е формално, който като потребител не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им. Освен това съдът намира, че въпросната клауза е сключена
в условията на неравнопоставеност, водеща до нищожност, поради противоречие с
добрите нрави. Добрите нрави са критерии за норми на поведение, които се
установяват в обществото, поради това, че мнозинството от хората според
вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Добрите нрави са
морални норми, на които законът придава правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона /чл. 26, ал.1 ЗЗД/. Една сделка противоречи на добрите
нрави, ако с нея: се договарят необосновано високи цени; неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота; използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг; се цели
недобросъвестна конкуренция; използва се монополно положение, за да се наложи
на другата страна неизгодно условие. Съгласно трайно установената практика на
ВКС ( решение № 906/ 30.12.2004 г., по гр. д. № 1106/2003 г., на ІІ-ро гр. отд. на ВКС; решение № 378/ 18.05.2006 г., по гр.
д. № 315/2005 г., на ІІ-ро гр. отд. на ВКС;
определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на ІV-то гр. отд. на
ВКС) за противоречаща на добрите нрави, нарушаваща принципа за справедливост,
понеже се създава възможност за неоснователно обогатяване, се счита клауза за
лихва, многократно превишаваща размера на законната лихва за просрочени
задължения, която се определя от Държавата, като се застъпва виждането, че
уговорка за лихва надвишаваща трикратния размер на законната лихва при липса на
обезпечение, какъвто е настоящия случай е противна на добрите нрави. В
процесния договор уговореният размер на фиксиран годишен лихвен процент по
заема надвишава трикратния размер на законната лихва, поради което настоящ
състав го намира за нищожен на основание противоречие с добрите нрави /26,
ал.1, пр. 3 ЗЗД/.
По отношение на клаузата за заплащане на
уговореното възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и съобразно
изложените по-горе мотиви по приложението на чл. 143 ЗЗП съдът счита, че същото
не отговарят на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на заемателя и заемодателя. Видно от него срещу
заплащане на възнаграждението кредитополучателят може да се ползва от различни
привилегии – бързо разглеждане на искането, възможност за отлагане на плащане
на вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,
възможност за смяна дата на падеж, улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Неравноправният характер на посочената клауза
произтича от липсата на еквивалентност между поетото задължение за заплащане на
допълнително възнаграждение и поетите ангажименти от страна на кредитора, тъй
като предоставянето на изброените по – горе привилегии не е обусловено от
настъпване на предвидени в договора условия, а зависи единствено от волята на
кредитора. Клауза, която поставя изпълнението на задълженията на търговеца или
доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от
неговата воля, е неравноправна и следователно нищожна – чл. 143, т. 3 и чл.
146, ал. 1 от ЗЗП. Отделно от това, сумата, уговорена като цена на
пакета допълнителни услуги съставлява почти половината от сумата по кредита.
Впечатление прави и клаузата, според която дори длъжникът да поиска да изплати
предсрочно кредита, дължи останалата неизплатена част от разходите по
закупения пакет.
Цитираната клауза не е индивидуално
уговорена, тъй като сключването на споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни слуги е включено в типовото искане за отпускане на
потребителски кредит. Изготвено е предварително и ответникът не е имал
възможност да влияе върху съдържанието му, доколкото само кредиторът може
да променя в една или в друга насока общите условия /т.16.1 от ОУ/,
а потребителят има право ако не е съгласен единствено да се откаже от договора.
Възможността за преговори с кредитора и евентуално изменение на клаузи от ОУ по
взаимно съгласие на страните е изключено и предпоставя
вземане на еднолични решения и независимост на
кредитора сам да промени ОУ така, както сметне за добре в хипотеза,
когато това се отнася за основните и съществените елементи от конкретния ДПК и
от СППДУ, сключвани с потребител.Това го поставя в доминиращо положение спрямо
потребителя. Едновременно с това споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги към договор за потребителски кредит е нищожно и поради
противоречие с добрите нрави, доколкото за противоречащи на добрите нрави се
считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг.
Освен това Разпоредбите на чл.10а, ал.1 и
ал.2 от ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Анализът на съдържанието на
описаните в споразумението и т.15 от общите условия „услуги“ налага
категоричния извод, че те касаят именно усвояването /по отношение на
приоритетното разглеждане и изплащане на сумата по кредита и улеснената
процедура за получаване на допълнителни парични средства/ и управлението /по
отношение на възможността за отлагане или намаляване на определен брой
погасителни вноски и смяната на падежната дата/ на кредита. Извеждането на тези
„услуги“ в самостоятелно споразумение, обективирано в отделен от договора за
потребителски кредит писмен акт, не променя тяхното естество и не поражда право
за кредитора да претендира отделно възнаграждение за тях, а съставлява
единствено заобикаляне на закона – чл.10а, ал. 2 от ЗПК, което води до
нищожност на споразумението – чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.
В допълнение уговореното възнаграждение от
1 743,60 лв. за пакета от допълнителни услуги, съставлявайки разход по
кредита, следва да бъде включено в годишния процент на разходите, съгласно
чл.19, ал. 1 от ЗПК, за който ал. 4 предвижда да е в максимално допустим размер
– пет пъти размера на законната лихва. Видно от дадената в чл. 19, ал. 1 ЗПК
дефиниция за годишен процент на разходите по кредита и при съобразяване с § 1
на ДР на ЗПК, с пакета от допълнителни услуги се въвеждат именно допълнителни
разходи, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и
съответно годишния процент на разходите реално надхвърля 49,90 % и възлиза на 102,17
%, според заключението на вещото лице. Така размерът на ГПР се явява по-голям
от законово допустимия петкратен размер на законната лихва - 50 %, определен в
чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По този начин с уговореното възнаграждение за пакета от
допълнителни услуги се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, като в
годишния процент на разходите не се включва неговия размер. Тъй като
възнаграждението е прикрит разход по кредита, с който се надхвърля
допустимия размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, включената в договора
клауза за заплащането му отделно има за цел заобикаляне на изискванията на
закона за максималния размер на годишния процент на разходите по кредита, поради
което е нищожна.
Ето претендираните по нищожни клаузи
за договорна лихва и пакет допълнителни услуги от Договора за потребителски
кредит суми не се дължат, а заплатените от ответника в общ размер от 1 705,55
лв. / 1051,70 лв. договорна лихва и 653, 85 лв. възнаграждение за пакет допълнителни
услуги/ са недължимо платени. По тези съображения, искът в частта за
установяване на вземане в размер на 859,25 лв., представляващо договорно
възнаграждение за периода от 03.11.2019 г. до 04.11.2020 г. по издадената
заповед за изпълнение и следва да се отхвърли като неоснователен. Със същите
аргументи следва да се отхвърли и осъдителната претенция за възнаграждението за
закупен пакет допълнителни услуги по сключения между страните договор в размер
на 1089, 75 лв.. Извършените плащания за
погасяване на тези вземания следва да се отнесат към погасяване на главницата
по договора, т.е. следва да се приеме, че с платената от ответника сума от
2 824,82 лв. е погасена единствено част от главницата, като съобразно
стойността на заема, оставащата непогасена част до края на срока на договора е
в размер на 1 175,18 лв. до който исковата претенция в тази част
следва да се уважи, а за разликата над него до претендирания размер от
2 992,36 лв. следва да се отхвърли.
Изискуемостта всички вноски за главница по
договора е настъпила, с обявяването му за предсрочно изискуем на 09.11.2020 г.,
когато волеизявлението на кредитора е достигнало по длъжника, видно от
приложеното по делото известие за доставяне и предвид че към този момент са се
осъществили посочените в чл. 12.3.1 от Общите условия предпоставки. Към
04.11.2020 г. ответникът е просрочил две погасителни вноски в пълен размер и
кредиторът е обявил предсрочната изискуемост на длъжника, известявайки го по посочения
в чл. 13.2 от Общите условия начин. В допълнение, към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение-23.11.2020 г. е настъпила
изискуемостта на вземането за всички погасителни вноски по договора за кредит,
който факт съдът следва да съобрази дори да установи, че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съгласно указанията на т.
1 от Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по тълк.
дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
По отношение на претенцията за лихва за
забава за периода от 04.06.2019 г. до 04.11.2020 г. съдът намира, че същата е
дължима на основание чл. 33, ал. 1 ЗПК. Уговорката в тази час е съобразена с
императивните изисквания на чл. 33, ал. 2 ЗПК, предвид че годишният размер на
законната лихва за просрочени задължения в левове е равен на основния лихвен
процент, обявен от БНБ, плюс 10 процента. Съобразно формираните от съда изводи,
че вземането за договорна лихва и пакет допълнителни услуги се основават на
нищожни клаузи и плащане по тях не се дължи, размерът на лихвата за забава
следва да се начисли единствено върху неизплатената част от главницата. Ето
защо претенцията е основателна до размера на законната лихва, изчислена върху
всяка просрочена вноска от вземането за главница. Тъй като след 04.06.2019 г.
ответникът е изпаднал в забава при плащането на главницата по договора, а
съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа
експертиза размерът на лихвите за забава върху всяка вноска по вземането за
главница за периода от 04.06.2019 г. до 04.11.2019 г. е 117,36 лв., искът
в тази час е основателен и следва да се уважи до този размер, а за
разликата над него до претендирания от 571, 49 лв.
следва да се отхвърли.
По отношение на претенцията за законна
лихва за периода от 04.11.2020 г. до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда на 23.11.2020 г., предвид че същата се
дължи единствено върху незаплатената към този момент главница, поради недължимостта на вземането за договорна лихва и пакет
допълнителни услуги и че съгласно заключението на вещото лице същата е в размер
на 20,34 лв., искът в тази част следва да се уважи за тази сума,
като се отхвърли за разликата над нея, до претендирания размер от 26,11 лв.
Предвид частичната основателност на иска
за главница, върху признато за установено вземане в размер на 1 175,18 лв.
се дължи заплащане на законна лихва за периода от датата на подаване
на заявлението в съда-23.11.2020 г., до изплащане на вземането.
По тези съображения, следва да се признае
за установено в отношенията между страните, че ответникът И.И.П.
дължи на ищеца „Профи кредит България“ ЕООД следните
вземания по Договор за потребителски кредит № **********/22.12.2018 г., за
които е издадена Заповед за изпълнение № 260162/25.11.2020 г. по ч.гр.д.
951/2020 г. на РС Велинград- 1 175,18 лв. главница, ведно
със законна лихва върху тази сума, считано от 23.11.2020 г., до плащане на
вземането, 117,36 лв.-лихва
за забава върху всяка вноска по вземането за главница за периода от 04.06.2019
г. до 04.11.2019 г., 20,34 лв. законна лихва за периода от 04.11.2020 г.
до 23.11.2020 г.. Над тези размери претенцията
на ищеца следва да се отхвърли, като
неоснователна.
Установителната претенция следва да се отхвърли в частта, с
която се претендира договорна лихва в размер на 859,25 лв..
Следва да се отхвърли също и осъдителната претенцията за заплащане на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
Съобразно изхода на спора разноски се
дължат и на двете страни разноски съобразно уважената и отхвърлената част от
иска. В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК,
съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски
в заповедното и исковото производство.
Искането на страните за заплащане на
разноските е заявено своевременно. Тъй като ищецът е представляван от
юрисконсулт в заповедното и в исковото производство, а процесуалното представителство
на ответника е осъществявано по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, представяне на доказателства за заплащане на възнаграждение на процесуалния
представител не е предпоставка за основателността на претенцията в тази част.
От ищеца са направени разноски за държавна
такса в настоящото производство в размер на 208,91 лв., от които съразмерно
уважената част на иска ответникът И.П.
следва да бъде осъден да заплати 49,51 лв.
Ищецът е направил разноски за депозит за
вещо лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза в размер на 300,00 лв.,
от които ответникът следва да бъде осъдена заплати 71,11 лв.
На ищеца, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, се дължат и разноски за процесуално представителство от
юрисконсулт в минимален размер от 100,00 лв., съгласно чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, които да се възложат в тежест на ответника И.И.П..
На ищеца се дължат разноски за държавна такса
в заповедното производство съразмерно уважената част от иска в размер съответно
от 29,81 лв..
Съдът счита за основателно релевираното от ответника възражение за прекомерност на определеното
в заповедното производство възнаграждение за представителство от юрисконсулт в
размер на 150,00 лв., съобразявайки защитавания материален интерес и че производството
не се отличава с фактическа и правна сложност, тъй като по дела с предмет
потребителски спорове има многобройна съдебна практика, която е константна. Ето защо намира, че на ищеца,
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство в минимален размер от 50,00 лв., съгласно чл. 26 от
Наредба за заплащането на правната помощ /ред. ДВ. бр. 59 от 28 Юли
2009г./, а за разликата над него до претендираните 150,00 лв. искането да се
отхвърли.
На ответника се дължат разноски за
процесуално представителство съразмерно отхвърлената част от иска в размер на 525,83
лв., определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, както и в заповедното производство в размер на
262,91 лв., съгласно чл.
7, ал. 7 от същата наредба. Предвид че в заповедното и в исковото производство
е осъществявано процесуално представителство на осн.
чл. 38, ал. 2 ЗА, разноските следва да се заплатят по сметка на адв. Д.Ф. САК.
Поради гореизложеното, настоящият
състав на Районен съд Велинград:
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И.И.П.,
ЕГН: **********, с адрес: *** дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В сумата от 1 175,18 /хиляда сто седемдесет и пет лева и 18 ст./-главница по
Договор за потребителски кредит **********, ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението, до датата на изплащане на вземането,
117,36 лв. /сто и седемнадесет лева и 36 ст./-лихва за
забава за периода от 04.06.2019 г. до 04.11.2020 г., 20,34
лв., /двадесет лева и 34 ст./ лихва за забавя периода от 04.11.2020 г. до
23.11.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над
1 175, 18 лв. до пълния претендиран размер от 2 992, 36 лв. главница, за сумата
над 117,36 лв. до пълния претендиран
размер от 571, 49 лв. лихва за забава за периода от
04.06.2019 г. до 04.11.2020 г., за сумата над 20,34 лв. до пълния претендиран
размер от 26,11 лв. лихва за забава за периода от 04.11.2020
г. до 23.11.2020 г., както и за сумата 859,25 лв. /осемстотин петдесет и
девет лева и 25 ст./ - договорна лихва за периода от 03.11.2019 г. до 04.11.2020 г.,
ОТХВЪРЛЯ иска на ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49,
бл. 53 Е, вх. В да бъде осъден И.И.П.,
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати
сумата от 1089,75 лв. възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги по
Договор за потребителски кредит **********.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК И.И.П., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, разноски по ч. гр.
д. 951/2020г. на РС Велинград в размер на общо 79,81 /седемдесет и
девет лева и 81 ст./, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК И.И.П., ЕГН: **********, с адрес: *** да
заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, разноски по гр. д. 141/2021 г. на РС
Велинград в размер на общо 220,62 лв. /двеста и двадесет лава и 62 ст. /,
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В да заплати
на адв. Д.Ф. САК разноски за процесуално представителство по ч.
гр. д. 951/2020 г. по описа на РС Велинград в размер на 262,91 лв. /двеста
шестдесет и два лева и 91 ст./, съразмерно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В да заплати
на адв. Д.Ф. САК разноски за процесуално представителство по
гр. д. 141/2021 г. по описа на РС Велинград в размер на 525,83 лв. /петстотин
двадесет и пет лева и 83 ст./,съразмерно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд, в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева