Присъда по дело №75/2022 на Районен съд - Плевен
| Номер на акта: | 37 |
| Дата: | 30 март 2022 г. (в сила от 15 април 2022 г.) |
| Съдия: | Борислава Илиева Якимова |
| Дело: | 20224430200075 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 13 януари 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
С обвинителен акт Районна прокуратура ** е внесла за разглеждане в
РС - ** материалите по преписка № 3667/2021г. на РП-** и ДП - ЗМ №
412/2021г. по описа на 01 РУ-** като е предявила против подсъдимата ***
обвинение за това, че на 06.06.2021г. в гр.** нарушила мерки издадени
против разпространението на заразна болест по хората, съгласно чл.61 ал.2 и
ал.6 от 33 и Заповед №РД - 01-354 от 18.05.2021г. на Министъра на
здравеопазването на РБ, като лице поставено под карантина с Предписание
№210529/262425 на РЗИ-Видин не е изпълнила задължението да не напуска
адреса - гр.**, ***, на който адрес трябвало да пребивава за посочения в
предписанието десетдневен срок, считано от 29.05.2021г., като деянието е
извършено по време на извънредна епидемична обстановка, обявена и в
последствие удължена с Решение №395/28.04.2021г. на Министерски съвет,
относно епидемично разпространение на COVID-19 свързано със смъртни
случаи - престъпление по чл.355 ал.2 вр. с ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и
пледира подсъдимата да бъде призната за виновна, като предвиденото
наказание „лишаване от свобода“ по преценка на съда да бъде заменено с
наказание „пробация“.
Подсъдимата *** редовно призована не се явява.
При няколкото констатирани предпоставки по чл.269 ал.3 т.3 от НПК, съдът
разгледа делото в нейно отсъствие. Подсъдимата *** е уведомена за
съдебното заседание, връчени са й по надлежен ред преписи на обвинителен
акт и разпореждане за насрочване на делото. Обвинението, което й е
повдигнато не е тежко по смисъла на закона и съдът намери, че
обстоятелствата по делото могат да се изяснят и в нейно отсъствие. Същата
се представлява от служебния си защитник – адв.***Защитникът развива
защитната си позиция и пледира, че ако подзащитната му бъде призната за
виновна да й бъде наложено наказание към минимума, предвиден в закона .
От осъществената цялостна преценка на данните в събраните по делото
доказателства – писмени и гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност,
както и от съпоставката на същите, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимата **** е родена на 01.01.1984г. в гр.***, живее в гр.***,
българка, българска гражданка, без образование, неженена, не работи,
неосъждана, ЕГН:**********.
С Решение №325 от 14.05.2020г. на Министерски съвет на Република
България била обявена извънредна епидемична обстановка на територията на
страната с оглед разпространение на заразна болест СОУГО-19 свързана със
смъртни случаи. С Решение №395 от 28.04.2021г. епидемичната обстановка
била удължена. На това основание била издадена Заповед № РД-01-
354/18.05.2021г. на Министъра на здравеопазването, според която граждани,
пристигащи от определени в заповедта държави се поставят под карантина за
1
срок от 10 дни.
На 29.05.2021г. подсъдимата *** била поставена под карантина за срок
от десет дни считано от тази дата, тъй като пристигнала в страната от рискова
зона - ***, като адрес за поставяне под карантина бил определен гр.**, ***.
Било издадено предписание за поставяне под карантина
№210529/262425 на Директора на РЗИ-Видин.
Подсъдимата се установила на посочения в гр.** адрес за изпълнение на
срока на карантината. На 06.06.2021г. заедно с дъщеря си напуснала адреса,
като обяснила на свекърва си -свидетеля ***, че отива да пазарува. Вместо
това отишла на автогарата в гр.** и отпътувала като повече не се върнала на
горепосочения адрес. На 07.06.2021г. на адреса на *** служител на Първо РУ
- ** - свидетеля *** извършил проверка дали подсъдимата *** се намира на
адреса. Свидетелят *** заявила, че е напуснала домът и не се е връщала. От
изложеното е видно, че на 06.06.2021г. в гр.** подсъдимата *** нарушила
мерки издадени против разпространението на заразна болест по хората,
съгласно чл.61 ал.2 и ал.6 от 33 и Заповед №РД - 01-354 от 18.05.2021г. на
Министъра на здравеопазването на РБ, като лице поставено под карантина с
Предписание № 210529/262425 на РЗИ-Видин не е изпълнила задължението
да не напуска адреса - гр.**, ***, на който адрес трябвало да пребивава за
посочения в предписанието десетдневен срок, считано от 29.05.2021г., като
деянието е извършено по време на извънредна епидемична обстановка,
обявена и в последствие удължена с Решение № 395/28.04.2021г. на
Министерски съвет, относно епидемично разпространение на СОVID-19
свързано със смъртни случаи - престъпление по чл.355 ал.2 вр. с ал.1 от НК.
При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намери,
че подсъдимата *** действително е осъществила състава на престъплението
по предявеното обвинение, доколкото този извод кореспондира с данните в
писмените и гласни доказателствени материали, събрани при воденото
разследване по досъдебното производство. Действията във връзка с
напускането на конкретния адрес в град **, на който тя е посочила, че ще
пребивава през съответния период, вписан в издаденото предписание за
поставяне под карантина №210529/262425 на Директора на РЗИ-
Видин, не са предмет на спор, и са категорично установени от приложените
доказателства. С оглед на това следва да се приеме, че посредством тях тя е
осъществила и състава на престъпление по чл. 355, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК
от обективна страна, тъй като те са довели до нарушаване на забрана, изрично
предвидена като мярка против разпространението на посочената по-
горе заразна болест по хората чрез издадената Заповед № РД-01-
354/18.05.2021г. на Министъра на здравеопазването. Предписанието на РЗИ
Видин е връчено на подсъдимата, която е била запозната не само с
обстоятелството, че е била поставена под карантина, но и че носи наказателна
отговорност при нарушаване на задълженията, свързани с нея. Поради
изложеното тя явно е действала с пряк умисъл, тъй като е
осъзнавала последиците от своите действия и чрез последните е
целяла тяхното настъпване.
2
При описаната фактическа обстановка и изложените по-горе
съображения съдът прие за безспорно от правна страна, че на 06.06.2021г. в
гр.** нарушила мерки издадени против разпространението на заразна болест
по хората, съгласно чл.61 ал.2 и ал.6 от 33 и Заповед №РД - 01-354 от
18.05.2021г. на Министъра на здравеопазването на РБ, като лице поставено
под карантина с Предписание №210529/262425 на РЗИ-Видин не е изпълнила
задължението да не напуска адреса - гр.**, ***, на който адрес трябвало да
пребивава за посочения в предписанието десетдневен срок, считано от
29.05.2021г., като деянието е извършено по време на извънредна епидемична
обстановка, обявена и в последствие удължена с Решение №395/28.04.2021г.
на Министерски съвет, относно епидемично разпространение на COVID-19
свързано със смъртни случаи и подсъдимата при форма на вина пряк умисъл,
както от обективна, така и от субективна страна е осъществила състава на
престъпление по смисъла на чл. 355, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, в
извършването на което я призна за виновна.
Причините за извършване на престъплението са липса на чувство за
отговорност от страна на подсъдимата *** по отношение на собствените й
действия и постъпки и незачитане на установения в страната правов ред и
конкретно нормите охраняващи общественото здраве.
При определяне размера на наказанието, което следва да се наложи за
извършеното престъпление, като смекчаващи вината обстоятелства съда
отчита чистото съдебно минало на подсъдимата ***, което определя същата
като лице с невисока степен на обществена опасност; обстоятелството, че
същата се явява родител на шест деца. Отегчаващи вината обстоятелства
съдът не констатира.
Преценявайки изложените по-горе данни по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намери, че не са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, при чието наличие и най-лекото, предвидено от закона
наказание, би се явило несъразмерно тежко, дори и ако бъде определено в
неговия най-нисък размер за съответния вид.
Разпоредбата на чл. 355, ал. 2 от НК съдържа и друго (по-леко по
вид) наказание – “Глоба”, което е предвидено за налагане заедно с
наказанието “Лишаване от свобода”. По делото не са налице данни за
направени разноски, поради което съдът не се е произнасял по присъждането
на такива.
В този смисъл е и постановеният съдебен акт.
Престъплението по чл.355 ал.2 от НК е наказуемо с наказание лишаване
от свобода за срок до пет години и глоба от десет до петдесет хиляди лева. С
оглед на изложените индивидуализиращи отговорността обстоятелства, съдът
определи двете кумулативни наказания в минималния размер, а именно
лишаване от свобода за срок от три месеца и глоба в размер на 10 000 лева.
По отношение на така определеното наказание лишаване от свобода съдът
намери, че са налице основания за отлагане на изпълнението му. Наложеното
3
наказание не надвишава срок от три години, подсъдимата не е осъждана на
лишаване от свобода, а липсата на данни за други противообществени прояви
формират у съда убеждение, че целите на превенцията ще се изпълнят и без
ефективното изтърпяване на наказанието. Ето защо и на основание чл. 66 ал.1
от НК съдът отложи изпълнението на наказанието срок от три години.
Съдът намира, че именно така определеното наказание като вид и
размер ще допринесе в най-висока степен за постигане на целите на
наказанието чл. 36 от НК и в частност за целите не индивидуалната
превенция.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
4