№ 23490
гр. София, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110126475 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД от ***.,ЕГН
**********,с адрес гр.*** против ***.,с адрес гр.***,с искане за осъждане на
ответницата да заплати сумата от 2000 лева обезщетение за неимуществени
вреди,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на
иска до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че ищцата М. е работила в търговски обект
– заведение за бързо хранене,в което работата била ръководена от ответницата.
Сочи се,че ответницата е проявявала грубо и тенденциозно отношение към
ищцата,а ищцата търпяла отправянето на обидни реплики,за да не загуби
работата си. Ищцата М. твърди,че в периода м.08.2021 г. до м.09.2021 г.
ответницата многократно е отправила към ищцата изразите „***“,“***“,“да си
затваря плювалника“. В исковата молба се поддържа,че ищцата се
почувствала ***поради което претендира сумата от 2000 лева обезщетение за
неимуществени вреди. Моли съда да уважи предявената искова претенция.
Ответницата ***. в подадения писмен отговор изразява становище,че
исковата претенция е допустима,но неоснователна. Ответницата не отрича,че
е била ръководител на ищцата в периода 2020 – 2023 г.,но оспорва твърденията
да е отправяла обидни думи или изрази към ищцата. Твърди се,че ищцата със
своето поведение е възпрепятствала наличието на колегиални отношения.
Моли съда да отхвърли исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Представено е предизвестие,отправено от „***“ЕООД към ***. за
прекратяване на трудов договор.
1
С решение от 22.04.2024 г.,постановено по гражд.дело № 52528/2023 г.
по описа на СРС,62 състав е признато за незаконно и отменено уволнението на
***.,възстановена е ***. на длъжността сандвич артист,както и е осъдено
„***“ЕООД да заплати обезщетение в размер от 4680 лева за оставане без
работа в периода 14.09.2023 г. до 14.03.2024 г.
По делото е представена жалба,подадена от ***,с която сезира Софийска
районна прокуратура за отправени спрямо нея заплахи от страна на ***..
В хода на производството са събрани гласни доказателства – от разпита
на свидетеля *** се установява,че е работил в Мол България като сандвич
артист в периода август – септември 2021 г. като А. била негова колежка,а К. –
началник. Според свидетеля *** К. често е отправяла упреци към А. за
начина,по който си изпълнява служебните задължения като свидетелят е чувал
да я нарича с цинизми като ***. На свидетеля *** е известно,че К. е глобявала
А. за несвършена работа. Според показанията на свидетеля *** К. отправяла
упреци към А.,че работи бавно и при скарвания между А. и К. свидетелят е
чувал думата ***. Според свидетеля *** предвид това,че К. обижда А.
останалите колеги също започвали да отправят обиди към нея. Свидетелят ***
е казал,че е работил в същото заведение за няколко месеца през 2021 г.,след
което напуснал като по това време е работил по 4-6 часа,докато А. работила
по 10-12 часа,свидетелят винаги е бил в една смяна с А. и К.. Свидетелят
***,разпитан в съдебно заседание,е казал,че А. работи в заведение от 2021
г.,на свидетеля е известно,че между А. и К. е имало моменти на
неразбирателство като понякога А. изпадала в състояние да хвърля предмети
или да изпада в истерия. Според свидетеля *** А. не е споделяла за наличието
на проблеми,но в съзнанието й се натрупва напрежение,което довело до
това,че А. многократно е сезирала различни институции спрямо пряката
ръководителка ***. Според свидетеля *** К. не е отправяла обидни изрази
към никого от служителите,а в дружеството има практика размерът на
бонусите да се определя според начина,по който всеки служител се справя с
работата си,а при работата на А. системно се наблюдавало,че работи по-бавно
от другите. Свидетелят *** е депозирал показания,че се е случвало при
възникване на проблем по повод на работата на *** да обсъжда не само
конкретния проблем,но и да изтъква въпроси,свързани с предишни проблеми.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е обусловено от
провеждането на доказване,че са настъпили вреди за страната ищец,вредите са
пряка и непосредствена последица от деяние на ответната страна,а между
деянието и вредите съществува причинна връзка. С този иск се цели
предоставяне защита на лица,които са претърпели вреди в хипотезата,когато
страната ответник е предприела поведение в нарушение на правилото „да не
се вреди на другиго“. Провеждането на доказване наличието на
материалноправни предпоставки за уважаване на иска е възложено на
страната ищец,която следва да докаже наличието на деяние,вреди и
причинно-следствена връзка между тях,а съгласно чл.45,ал.2 от ЗЗД е
установена оборима презумпция за вината. Когато докаателствената тежест за
установяване наличието на материалноправни предпоставки за уважаване на
иска е възложена на някоя от страните в производството,тази страна е длъжна
2
да проведе пълно доказване,т.е. от доказателствата по делото по несъмнен и
категоричен начин да се доказва реализирането на съответните юридически
факти. Когато страната не успее да проведе пълно доказване,то исковата
претенция подлежи на отхвърляне.
Софийският районен съд приема,че исковата претенция подлежи на
отхвърляне като недоказана – съдът счита,че не е установено в условията на
пълно доказване,че ответницата *** е отправяла обидни думи и изрази спрямо
ищцата,т.е. не е доказано реализиране на противоправно деяние като
основание за ангажиране деликтната отговорност на ответницата. В тази
насока съдът намира,че единственото доказателство в подкрепа на
твърденията на ищцата М. са свидетелските показания на свидетеля ***,който
към процесния период 2021 г. е бил непълнолетен,а и този свидетел е работил
краткотрайно в същото заведение,без да е напълно сигурен в кой времеви
период е работил там. Следва да бъде отбелязано,че от посочените в исковата
молба думи и изрази,за които ищцата М. твърди,че са отправяни към нея от
страна на ответницата,свидетелят *** посочва,че е чул само думата *** като
според съда свидетелските показания в тази част се явяват
нелогични,доколкото свидетелят сочи,че обидната дума *** е употребявана в
ситуации,при които ищцата М. е била упреквана за бавна и неконцентрирана
работа. Отделно от това,съдът намира,че следва да бъде отчетено,че макар по
твърдения на ищцата обидните думи и изрази да са използвани още през 2021
г.,ищцата М. не твърди да е търсила начин да се премести в друго заведание на
същия работодател или да потърси работа на друго място и при друг
работодател. Същевременно,за да счете,че исковата претенция,предявена от
ищцата М. е недоказана по основание,съдът взе предвид,че свидетелските
показания на свидетеля *** разкриват,че ищцата М. се намира в конфликтни
отношения не само с ответницата,но и с други свои колеги и тези конфликтни
отношения са наблюдавани през целия период,през който ищцата е работила в
същото заведение. Софийският районен съд приема,че при наличието на
обективни данни за съществуването на конфликтни отношения на ищцата с
част от колегите й,за което по делото са представени писмени доказателства и
от двете страни в производството,както и предвид това,че е спорно по какъв
начин и от кого са провокирани конфликтите,не може да бъде възприето,че са
налице предпоставки да бъде ангажирана деликтната отговорност на
ответницата,а предявеният иск подлежи на отхвърляне,защото не е доказан по
основание при условията на пълно доказване.
Самостоятелен аргумент за отхвърляне на исковата претенция е и
липсата на проведено доказване,че за ищцата М. са настъпили вреди – в хода
на производството не е проведено доказване ищцата М. да е търпяла вреди и
тези вреди да се дължат на действия на ответницата,изразяващи се в употреба
на обидни изрази,което също дава основание искът да бъде отхвърлен.
При този изход на делото и като съобрази,че ответницата претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски и на адвокатско възнаграждение
съдът намира,че в полза на ответницата следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер от 750 лева,като съдът счита,че е основателно
възражението на ищцата за прекомерност на уговореното и заплатено от
ответницата възнаграждение при съобразяване фактическата и правна
сложност на казуса,цената на иска и рзглеждането на делото в рамките на
3
едно съдебно заседание. В тази насока следва да бъде отчетено,че според
постановеното решение на СЕС по дело № С-438/2022 г. съдът не би могъл да
бъде обвързан от минимум на адвокатско възнаграждение,определен в
наредба,а размерът на адвокатското възнаграждение се определя при
съобразяване конкретиката на всеки казус.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.45 от ЗЗД,предявен от
***.,ЕГН **********,с адрес гр.*** против ***.,с адрес гр.*** за осъждане на
ответницата да заплати сумата от 2000 ( две хиляди ) лева обезщетение за
неимуществени вреди вследствие употребени обидни думи и изрази в периода
м.08.2021 г. до м.09.2021 г.
ОСЪЖДА ***.,ЕГН **********,с адрес гр.*** да заплати на основание
чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на ***.,с адрес гр.*** сумата от 750 (
седемстотин и петдесет ) лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4