№ 3491
гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100513409 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258-273 от ГПК.
С Решение № 20016460 от 24.02.2022 г., постановено по гр.д. № 5647/2020 г. на
СРС, 119 състав, са уважени предявените от Г. А. С. с ЕГН ********** срещу „МСИ
БЪЛГАРИЯ ПРОДЖЕКТ“ ООД ЕИК *********, обективно съединени искове по чл.
344, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ, като е признато уволнението на Г. А. С. с
ЕГН **********, за незаконно и е отменена Заповед, издадена на 30. 12. 2019 година
от Управителя на „МСИ БЪЛГАРИЯ ПРОДЖЕКТ“ ООД ЕИК *********, като
незаконосъобразна; Възстановен е Г. А. С. с ЕГН **********, на длъжността
“монтажник електрооборудване” в „МСИ БЪЛГАРИЯ ПРОДЖЕКТ“ ООД ЕИК
*********; Осъден е „МСИ БЪЛГАРИЯ ПРОДЖЕКТ“ ООД ЕИК ********* да заплати
на Г. А. С. с ЕГН **********, следните суми: 3480.00 лева, частично от сумата
10200.00 лева- обезщетение за оставане без работа поради уволнението, а именно от
07.01.2020 година до 07.07.2020 година и законната лихва върху главницата за времето
от предявяването на иска на 04. 02. 2020 година до окончателното изплащане.
Решението е обжалвано в срок от ответника „МСИ БЪЛГАРИЯ ПРОДЖЕКТ“
ООД, като неправилно. Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения, неправилно приложение на материалния закон, непълнота на мотивите,
необоснованост на изводите със събраните по делото доказателства. Не оспорва, че
трудовото правоотношение е било прекратено на 07.01.2020 г. със Заповед от
1
30.12.2019 г. Поддържа обаче, че преди подаване на исковата молба, с която е оспорена
законността на увелнението работодателят е издал заповед за отмяна на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца на 08.01.2020 г., която е била
връчена на работника на 11.01.2020 г. Със същата заповед работодателят постановил
възстановяване на работника на работа. Неправилно с постановеното решение съдът е
приел, че заповедта за отмяна на уволнението не е била връчена на ищеца преди
подаване на исковата молба, по която е било образувано производството. В подкрепа
на това сочи, че в НАП е била отразена информация, че трудовия договор е прекратен
на 03.01.2020 г., като на 21.01.2020 г. в системата на НАП е отразено заличаване на
прекратяването на трудовия договор. Информацията, която НАП предоставя и
документите, които НАП издава представляват официални документи по смисъла на
чл. 179 от ГПК, с което съдът при постановяване на решението си не се е съобразил.
След като С. бил възстановен на заеманата от него длъжност в системата на
НАП на дата 21.01.2020 г., то, според ответника, същият не може да бъде възстановен
повторно по силата на конститутивното действие на съдебното решение. Процесната
искова молба за признаване на уволнението на Г. А. С., извършено със Заповед от
30.12.2019 г. за незаконно е подадена на 04.02.2020 г., след като работодателят по своя
инициатива е отменил уволнението.
Поддържа, че преди издаване на заповедта за уволнение ищецът на 12.12.2019 г.
е уведомил работодателя, че желае сключеното помежду им трудово правоотношение
да бъде прекратено по взаимно съгласие, като преди прекратяването му желае да
използва полагащия му се платен годишен отпуск. На 27.12.2019 г., от електронен
адрес *********email.com. С. изпратил до електронния адрес на дружеството
*@***.** молба за ползване на 11 дни платен отпуск до дата 31.12.2019 г.
включително. Уговорката между страните била, след последния ден от ползвания
платен отпуск, трудовото правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие. В
разговор по телефона С. помолил всички документи, които са свързани с прекратяване
на трудовия му договор, да му бъдат изпратени по куриер, тъй като отсъства от София
и е възпрепятстван да се яви лично и да разпише документите. Страните се уговорили,
след като С. получи документите, да ги разпише и да ги изпрати обратно на
дружеството. Поради тази причина, на 30.12.2019 г., ответното дружество, в
качеството си на работодател, издал процесната заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение с Г. С. по взаимно съгласие. След като издал заповедта, дружеството
уведомило НАП, че труцовото правоотношение между страните е прекратено.
Дружеството изпълнило и поетия ангажимент да изпрати всички необходими
документи за прекратяване на трудовото правоотношение до С., както следва: молба за
прекратяване по взаимно съгласие; заповед за прекратяване по взаимно съгласие;
Уведомление от НАП по чл. 65, ал. 2 от КТ.
2
Неподозирайки за злонамерените намерения на С. и действайки добросъвестно,
ответното дружество изпратило всички документи разписани от управителя М.С.К.,
включително и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
На 07.01.2020 г. С. получил описаните документи, но веднага след това се
свързал с управителя на дружеството, като заявил, че желае да получава максимално
обезщетение като безработен и че за тази цел трябвало да бъде съкратен.
Работодателят му обяснил, че така направеното от негова страна искане, не може да
бъде изпълнено, тъй като от една страна противоречи на направената помежду им
уговорка и от друга страна не е в съответствие със закона. Работодателят обяснил, че
не желае да заобикаля или нарушава закона, тъй като обезщетението за безработица в
пълен размер се отпуска за лица, които реално са съкратени от работа и реално се
нуждаят от средства, за да покрият текущите си нужди. На С. било обяснено, че ако
желае, може да се върне и да продължи да изпълнява задълженията си. Също така му е
предоставена възможност да се върне в ответното дружество, докато постъпи на
работа в друго предприятие.
В обобщение, работодателят обяснил на С., че няма да извърши престъпление,
за да му предостави възможност неоснователно да получава обезщетение от
държавата, тъй като такова не му се следва.
Недоволен от отговора на работодателя си С. заявил, че няма да подпише
документите, които е получил.
След проведения разговор, работодателят осъзнал, че е въведен в заблуждение
от С., който е злоупотребил с доверието му. Действително с връчването на подписана
от работодателя заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, трудовият
договор бил прекратен. Поради тази причина, на 08.01.2020 г. работодателят издал
заповед, на основание чл. 344, ал. 2 от Кодекса на труда, съгласно която отменил
заповедта от 30.12.2019 г., с която било прекратено трудовото правоотношение с Г. С..
В цитираната заповед от 08.01.2020 г. било посочено, че същата следва да се връчи на
С., който е възстановен на работа, за да постъпи на работното си място. Заповедта за
отмяна на заповедта за прекратяване била издадена на 08.01.2020 г. С последната било
отменено уволнението и С. бил възстановен на предишната си работа.
Освен заповедта за отмяна на уволнението, работодателят изготвил искане до
С., с което го помолил да му предостави обяснение защо не се е явил на работа на
02.01.2020 г., 03.01.2010 г., 06.01.2020 г., 07.01.2020 г., 08.01.2020 г. Описаните
документи били изпратени до С. чрез лицензиран пощенски оператор „ЕКОНТ” с
товарителница 5300161212867/08.01.2020 г. На 11.01.2020 г. С. лично получил в офис
на „ЕКОНТ” Заповедта, с която е отменена заповедта за прекратяване на трудовото му
правоотношение и искането от работодателя да представи информация за причините,
които са довели до неявяването му на работа, след като вече е възстановен.
3
Според ответника, получаването на заповедта за отмяна на уволнението се
установява от писмо от „ЕКОНТ” до ответното дружество, с което е предоставена
информация за начина, датата и мястото на получаване на документите от С..
Неправилно с постановеното решение първоинстанционният съд приел, че
заповедта не е била връчена, тъй като в разписката било посочено само „искане на
писмени обяснения за дисциплинарно нарушение“. Основанието в обратната разписка
било написано така, тъй като мястото за посочването му е ограничено и не може да се
посочи пълния текст на съдържанието на книжата, които се изпращат. За
работодателят било ясно, че служителят следва да се яви на работа, издал е заповед за
възстановяването му, подал е уведомление и на дневен ред било да получи отговор
дали служителят ще продължи да се явява на работа.
Според ответника, неправилно е заключението на съда, че след като е изпратено
искане за даване на обяснение, защо служителят не се явява на работа, не е налице
възстановяване на С. на заеманата от него длъжност. Искането за даване на обяснения,
според въззивника е индиция (косвено доказателство) и потвърждава изложеното по-
горе, а именно че С. е бил възстановен на работа. Именно поради факта, че
работодателят е отменил заповедта за уволнение, е искал обяснения от служителя защо
не се явява на работа, след като вече е бил възстановен.
Поддържа доводи, че решението е неправилно и в частта относно
претендиралите акцесорни искове. С оглед акцесорния характер на исковете по чл. 344,
ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от КТ и иска за законна лихва, то същите следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни, с отхвърляне на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от
КТ.
Отправя искане за отмяна на решението на СРС и за отхвърляне на исковете
като неоснователни. Претендира разноски.
Въззиваемата страна-ищец Г. А. С. оспорва жалбата с писмен отговор и моли
решението да се потвръди като валидно, допустимо и правилно, постановено в
съответствие с процесуалните правила и материалния закон, както и поради
обоснованост, съобразена със събраните по делото доказателства. Поддържа, че не е
давал съгласие за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Поддържа,
че заповедта за уволнение не е била отменена преди подаване на исковата молба, по
която е образувано производството. Оспорва получаване на заповед за отмяна на
уволнението от работодателя – ответник преди подаване на исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Във връзка с чл. 269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за
нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част, като такива
4
в случая не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г
по тълк.дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав намира че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с доводите за неправилност по жалбата, съдът намира следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното
решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Във връзка с доводите по жалбата следва да се добави и следното:
Фактическите констатации на СРС са правилни, като съдът намира същите за
обосновани, чрез събраните пред първата инстанция доказателства. В този смисъл,
настоящата инстанция констатира следното:
Производството е образувано по подадена искова молба на 04.02.2020 г., с която
са предявени от Г. А. С. срещу „МСИ БЪЛГАРИЯ ПРОДЖЕКТ“ ООД обективно
съединени искове по чл.344, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ, с искане да бъде
признато за незаконно прекратяването на трудовото му правоотношение извършено
със заповед от 30.12.2019 г. на управителя на ответното дружество с посочено
основание чл.325, ал.1, т.1 КТ- по взаимно съгласие на страните изразено писмено и за
отмяната му; за възстановяването на ищеца на заеманата преди незаконното
уволнение длъжност “монтажник електрооборудване” и за заплащане на обезщетение
за оставане без работа поради незаконното уволнение в размер на 3480.00 лева,
частично от сумата 10200.00 лева, за периода от 07.01. 2020 година до 07. 07. 2020
година.
В подадената от ищеца искова молба се поддържат фактически и правни доводи,
че ищецът не е дал съгласие за прекратяване на трудовото му правоотношение по
взаимно съгласие, както и че е получил заповедта за уволнение по пощата, като не е
изразил съгласие с прекратяването. В допълнителни съображения е заявил, че не е
получил заповед за отмяна на уволнението преди подаване на исковата молба, както и
че не е узнал за издаването й преди това.
В срока за отговор ответникът оспорва исковете като неоснователни. Поддържа
фактически и правни доводи, че работникът ищец е дал съгласие за прекратяване на
трудовото му правоотношение по взаимно съгласие, катов последствие преди да
подпише документите е заявил, че желае прекратяване на трудовия договор на друго
основание, с което работодателят не се е съгласил. Поддържа, че преди подаване на
исковата молба, по която е било образувано настоящето производство е отменил
заповедта за уволнение.
5
Страните не спорят и чрез събраните пред първата инстанция доказателства се
установява, че на 06.07.2016 година в гр. София страните сключили трудов договор
№6, по силата на който ищецът бил назначен на длъжността “монтажник
електрооборудване” в ответното дружество.
Страните не спорят и се установява, че със заповед на управителя на ответното
дружество от 30.12.2019 година трудовото правоотношение на ищеца било прекратено
с посочено основание чл.325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда - по взаимно съгласие на
страните, изразено писмено. Върху заповедта не е положен подпис от ищеца, като към
не яса приложени Молба и Споразумение за прекратяване на трудовото
правоотношение съответно от 27. 12. 2019 година от 30. 12. 2019 година, които също
са без положен подпис от ищеца.
Пред първата инстанция е представена заповед на управителя на дружеството
работодател от 08.01.2020 година, с която на основание чл.344, ал. 2 от Кодекса на
труда, управителя на дружеството – ответник е отменил заповедта за уволнение на
ищеца от 30.12.2019 година.
Пред първата инстанция са представени писмо на „Еконт Експрес БЛ“ ООД до
ответното дружество от 24.01.2020 г. / изх.№ 984/. Според него пратка на ответника с
товарителница от 08.01.2020 година с описание: „документи, да се подпише и върне
единият екземпляр (искане на писмени обяснения за дисциплинарно нарушение)“ била
връчена на ищеца на 11.01.2020 година.
Чрез показанията на свидетеля З.В.И. дадени пред първата инстанция се
потвърждава изпращането чрез куриерска фирма Еконт на искане на работодателя –
ответник за даване на обяснения от ищеца за неявяване на работа. Свидетелят сочи, че
е изпратил на ищеца документите за даване на обяснения за неявяване на работа, но не
споменава да е изпращал и заповед за отмяна на уволнението на ищеца.
Чрез констатациите на приетата пред първата инстанция ССчЕ, която настоящия
състав изцяло кредитира по реда на чл.202 ГПК се установява, че брутното трудово
възнаграждение на ищеца възлиза на сумата 603.00 лева като последният пълен
отработен месец е ноември 2019 година.
За да уважи предявените искове СРС е приел, че трудовото правоотношение на
ищеца е прекратено незаконосъобразно, тъй като в производството не е установено, че
същият е дал съгласието си за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие
на посоченото в заповедта основание – по чл.325, ал.1, т.1 КТ. Същевременно, съдът е
приел, че работодателят – ответник не е установил да е отменил заповедта за
уволнение по реда на чл.344, ал.2 КТ доколкото до знанието на работника не е
стигнало конкретно, ясно и недвусмислено изявление на неговия работодател, че
отменя извършеното уволнение.
6
Решението е правилно.
Установените от първата инстанция факти и изложените правни изводи се
възприемат напълно от настоящия състав.
С разпоредбата на чл. 325, ал.1, т.1 КТ е предвидено, че трудовият договор се
прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на
страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е
длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от
получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието.
В случая, доколкото чрез събраните по делото доказателства не е установено
работникът ищец да е изразил съгласие в писмена форма за прекратяване на трудовото
му правоотношение с работодателя- ответник по взаимно съгласие, то, извършеното
прекратяване на трудовия договор на посоченото основание се явява
незаконосъобразно. Като е достигнал до този извод и е приел, че заповедта за
прекратяване на трудовия договор е незаконосъобразна и следва да бъде отменена,
съдът е постановил правилно решение съобразено с материалния закон, което е
обосновано с оглед събраните по делото доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 2 КТ, работодателят може и по свой почин
да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или
служителя пред съда. Видно от цитирания текст на закона, ако до датата на
предявяване на иска за установяване законосъобразността на уволнението,
работодателят сам отмени заповедта си, трудовото правоотношение не се прекратява с
тази заповед. Когато, обаче, работникът е предявил иск, заповедта не може да се
отмени едностранно от работодателя, защото спорът за нейната законосъобразност
вече е пренесен в съда. Следователно и по аргумент от чл. 344, ал. 2 КТ, издадената
заповед с посочена дата 08.01.2020 г., с която работодателят – ответник е отменил
заповедта за уволнение по чл.325, ал.1, т.1 КТ не е произвела действието, предвидено
в чл. 344, ал. 2 КТ, защото е достигнала до работника след като искът вече е бил
предявен на 04.02.2020 г. Следователно, трудовото правоотношение е било прекратено
с издадената заповед от 30.12.2019 г.
Доводите на въззивника- ответник, че с изпратеното писмо чрез куриерска
фирма Еконт, получено от ищеца на 11.01.2020 г. е била връчена заповедта от
08.01.2020 г. за отмяна на уволнението от 30.12.2019 г., съдът намира за недоказани и
неоснователни. Както правилно е посочил в решението си СРС и настоящия състав
възприема по идентичен начин, с писмото, което е изпратено и получено на
посочената дата, чрез куриер, се установява да е било връчено само искане на
работодателя за даване на обяснения от страна на работника – ищец за неявяването му
на работа на посочените дати, а не и уведомяване, че заповедта за прекратяване на
трудовия му договор е била отменена. В подкрепа на така установеното са и дадените
7
показания от свидетеля З.В.И., който физически и технически е извършил действията
по изпращане на писмото до ищеца.
С оглед това, настоящият състав намира че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва
да се уважи като основателен и доказан.
Относно искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Уважаването на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ обуславя
основателност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ при положение, че не е било спорно по
делото, че ТПО е било безсрочно. Решението е правилно и като такова ще следва да
бъде потвърдено. Доколкото съдът намира, че прекратяването на трудовия договор на
ищеца с ответника поради уволнение е незаконно, то, заповедта за уволнение подлежи
и на отмяна, като по тази причина основателен се явява и втория обективно съединен
иск за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, решението в частите, в които
исковете по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, са уважени, подлежи на
потвърждаване.
В частта на произнасяне по искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр. чл.225 от КТ, не
са изложени доводи срещу постановеното от СРС решение, като съдът намира същото
за правилно и законосъобразно.
За оставане без работа в периода 07.01.2020 година до 07. 07. 2020 година след
уволнението е дължимо обезщетение в размер на 6 413.88 лева. Ето защо предявеният
иск за присъждане на обезщетение за оставане без работа с правно основание чл. 225
от Кодекса на труда се явява основателен и правилно е бил уважен от СРС за сумата
от 3 480.00 лева, претендирана с исковата молба.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, постановеното от първата
инстанция решение като правилно следва да бъде потвърдено на основание чл.271,
ал.1, пр.1 ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. Чл.38, ал.2 от ЗА в
полза на процесуалния представител на ищеца Адвокатско дружество « М.» чрез адв.
Б. Л. следва да бъдат присъдени разноски за възнаграждение за оказаната безплатна
правна помощ пред въззивната инстанция в размер на 840.00 лв. с ДДС за настоящата
инстанция.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20016460 от 24.02.2022 г., постановено по гр.д. №
8
5647/2020 г. на СРС, 119 състав.
ОСЪЖДА „МСИ БЪЛГАРИЯ ПРОДЖЕКТ“ ООД ЕИК ********* да заплати на
Адвокатско дружество « М.» чрез адв. Б. Г. Л. сума в размер на 840.00 лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на Г. А. С. с ЕГН
**********, за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 от
ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9