№ 127
гр. Плевен, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично засеД.е на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-
ЙОТКОВА
МАРИАН В. ИВАНОВ
при участието на секретаря М. ИВ. И.
в присъствието на прокурора Р. Н. К.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20234400600257 по описа за 2023
година
докладвано от съдията Грънчаров, за да се произнесе съобрази:
С присъда № 24/16.ІI.2023 г. постановена по НОХД № 1407/2022 г.
Плевенски районен съд е признал подсъдимият Д. Й. Т. за виновен, в това че
на 11.VIII.2021 г. в гр. П., без надлежно разрешително държал високорисково
наркотично вещество – марихуана с наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 10,67%, с нетно тегло 0,677 гр. на стойност 4,06 лв.,
като на основание чл. 354а, ал. III, във връзка с чл. 55, ал. I, т. 1 от НК съдът
му наложил наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ месеца.
На основание чл. 55, ал. III от НК не е наложено на подсъдимия Т.
предвиденото в разпоредбата наказание „глоба“.
На основание чл. 68, ал. I от НК съдът е привел в изпълнение
наказанието лишаване от свобода за срок от 6 /шест/ месеца наложено на Т. с
присъда по НОХД № 737/2021 г.
Недоволен от така постановената присъдата е останал подсъдимия,
1
който я протестира пред настоящата инстанция. В депозираната жалба са
изложени доводи, че съдебният акт е неправилен и необоснован. Твърди се,
че са допуснати нарушения на процесуалния закон при събиране на
доказателствата по делото. Изложени са твърдения, че не са налице
доказателства, установяващи по категоричен начин, че Т. е извършител на
деянието, за което е предаден на съд. Изразено е несъгласие с правната
квалификация на деянието, като са посочени доводи, че е налице
разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК.
Предвид на това е отправено искане за отмяна на присъдата и
постановяване на друга такава, с която Т. да бъде признат за невинен по така
обвинението, за което е предаден на съд.
Направено е и алтернативно искане за преквалификация на деянието
в по-леко наказуемо престъпление, наказанието, за което е глоба. Същото
мотивира с доводи за ниска обществена опасност на деянието и дееца, в
частност с малкото количество и стойност на наркотичното вещество,
Представителят на прокуратурата в съдебно засеД.е е взел
становище като е изразил мнение, че присъдата е правилна, законосъобразна
и като такава следва да бъде оставена в сила.
Съдът като прецени представените по делото доказателства намира
за установено следното:
Въззивният жалба е допустима, но по своята същност е
неоснователна.
За да постанови обжалваната присъда съдът е приел за установена
фактическа обстановка, която напълно се споделя от страна на въззивния съд,
поради което намира, че не е необходимо същата да бъде пресъздавана
отново.
В рамките на установените факти законът е приложен правилно.
Необoснованост на обжалваната присъда е налице тогава, когато
фактическите изводи на районния съд, не намират опора в събрания
доказателствен материал, и то при положение, че доказателствата са събрани
в необходимата пълнота. Иначе казано следва да бъде налице грешка
направена от страна на районния съд при нализа на доказателствата. Такава
грешка не е налице. Не е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се
2
във формиране на фактически изводи върху ненадлежна доказателствена
основа. Изложените във въззивната жалба възражения във връзка с анализа и
интерпретацията на доказателствата и с кредитирането на доказателствените
източници не намират опора в материалите по делото. Въз основа на всички
събрани по делото доказателства, съдът е направил логични, взаимосвързани
и отговарящи на доказателствата фактически изводи, касаещи авторството на
деянието. Даден е точен и ясен отговор защо не се приема тезата изложена от
страна на защитата по време на съдебното следствие пред първата инстанция,
че деянието извършено от Т. не представлява „маловажен случай“ по смисъла
на чл. 93, т. 9 от НК. Направеното оплакване на подсъдимия е свързано с това
налице ли е маловажен случай на престъплението, което е предпоставка за
прилагане на привилегирования състав на разпоредбата на чл.354а, ал.
V от НК, наказуем само с наказание глоба.
Оплакването е неоснователно и следва да бъде отхвърлено, тъй като
поведението на подсъдимия по държането на инкриминираните наркотични
вещества не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните случаи на престъпления от този вид, респективно не може да бъде
приложен фактическия състав на разпоредбата на чл. чл.354а, ал. V от НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК, съдържаща легално
определение на понятието „маловажен случай“, тази квалификация се прилага
при престъпления, които с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или на други смекчаващи обстоятелства разкриват по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления
от същия вид. Изложените в заключителната реч на защитата пред въззивната
инстанция доводи в насока неправилна преценка от районния съд на
обществената опасност на деянието и личността на подсъдимия не са от
естество да обусловят различна правна оценка на престъпната му дейност.
Престъплението по чл.354а, ал. III, т.1 от НК се осъществява с установяването
от дееца на фактическа власт върху наркотичните вещества, упражнявана без
надлежно разрешително. Държането на наркотични вещества с определена
цел, за тяхното разпространение осъществява друг по-тежко наказуем състав
на престъплението по чл.354а от НК, поради което нейната липса е
ирелевантна спрямо обществената опасност на този вид престъпления, по ал.
III на чл.354а от НК и не следва да се преценява при отговора на въпроса
относно това налице ли е маловажен случай на деянието. Разпоредбата
3
на чл.354а, ал. V от НК препраща единствено към текста на чл. 354а, ал. III /
и IV / от НК и е неприложима за по-тежките престъпления по ал. I и ал. II на
чл.354а от НК, поради което отсъствието на специална цел при държането на
наркотичните вещества, в смисъла, в който е инкриминирана в първите две
алинеи е обстоятелство, което определя по-леката правна квалификация на
престъплението, респективно е неотносима към обществената му опасност.
Съображенията за ниска стойност на предмета на престъплението,
определяща случая като маловажен, също не могат да бъдат възприети за
основателни. Съгласно задължителната съдебна практика ППВС №6/1971 г.,
стойността на предмета на престъплението не може да послужи еднозначно за
определяне на маловажността на случая /при ниска стойност е възможно
деянието да е със завишена степен на обществена опасност с оглед
цялостната му характеристика/, като преценката за прилагането на тази
правна квалификация е комплексна и включва всички обстоятелства, които
характеризират дееца и деянието, разглеД. в тяхната взаимна връзка.
Личността на подсъдимия, от своя страна също се характеризира с
висока обществена опасност, Т. е осъждан за умишлени престъпления, като
настоящото деяние е извършено в рамките на определения по предходното
осъждане изпитателен срок, което обстоятелство в принципен план се явява
несъвместимо с тезата за маловажност на деянието. Обстоятелството, че
подсъдимия е трудово ангажиран не може да промени цялостната оценка на
инкриминираната престъпна дейност на въззивния жалбоподател, предвид
относително ниската му тежест в цялостния комплекс от фактори, които имат
значение за обществената й опасност и морална укоримост, включително не
могат да се противопоставят по тежест на предходната му съдимост, която го
характеризира негативно.
При извършване на анализ на доказателствата събрани по делото,
районният съд е отговорил изчерпателно, защо всички събрани доказателства,
му дават основание да приеме, че е налице авторство и съставомерност на
деянието извършено от страна на подсъдимия. Аргументирал се защо дава
вяра на показанията на свидетелите И. Ц. Д. и В. М. А., които са служители на
Първо РУ – Плевен. Изложени са подробни доводи, отговарящи на
направеното от страна на защитата на подсъдимия възражение, че вещото
лице, чието заключение е било изслушано в съдебно засеД.е е напълно
4
компетентно и притежава необходимите знания да извърши възложената й
експертиза. По отношение на фактологията по делото въз основа на
безпротиворечивите доказателства районния съд е извел правилни,
обосновани, законосъобразни еднозначни констатации, че се касае за
наличието на доказателства за извършване от обективна и субективна страна
на престъпление по чл. 354а, ал. ІІІ, от НК. Налице данни, установяващи по
категоричен и безспорен начин наличието на основните признаци на
деянието, за което подсъдимия е предаден на съд.
При извършване на служебната проверка от страна на настоящата
инстанция се установи, че в хода на съдебно производство няма допуснати
съществени процесуални нарушения представляващи основание за отмяна и
връщане на присъдата за ново разглеждане от друг състав на съда, поради
което същата следва да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 24/16.ІI.2023 г. постановена по НОХД №
1407/2022 г. на Плевенски районен съд като правилна и законосъобразна.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5