О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1666
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на осемнадесети юни
през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова гражданско дело № 896 по описа
за 2020 година.
С Решение № 3745 от 23.12.2019г., постановено по гр. дело № 5812/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР да заплати на И.С.Д. сума в размер от 1 170, 52 лева, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 175, 32 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1, 143 на положения от него за периода от 22.07.2016г. до 22.07.2019г. 1 226 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от 153, 65 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 30.10.2016г. до 21.07.2019г.
Против
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Главна дирекция
„Национална полиция“ – МВР, представлявана от Директор – Христо Терзийски чрез
процесуалния представител юрисконсулт Адриана Каракашева, с адрес за
призоваване – гр. София, бул. „Александър Малинов“ № 1, с която се претендира
да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и вместо него да бъде
поставено ново решение по същество на спора, с което предявените искове да
бъдат отхвърлени. В жалбата се посочва, че постановеното решение е неправилно и
незаконосъобразно. В жалбата се посочва, че съдът неправилно е приел, че с
оглед на факта, че в Наредба № 8121з – 592/2015г. липсва изрична норма,
съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з – 404 за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 1, 143, следва субсидиарно да се
приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата.
Посочва се, че този решаващ извод на съда е неправилен, незаконосъобразен и
необоснован. Посочва се, че законовата уредба по отношение на държавните
служители в МВР се съдържа в ЗМВР, като приложението на КТ или Закона за
държавния служител и подзаконовите нормативни актове по тяхното приложение е
изключено с разпоредбата на чл.187, ал. 9 от ЗМВР съгласно която редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурството, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи, тоест – не
са налице предпоставките за субсидиарно приложение на Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата, на която се позовава съдът.
В
жалбата се посочва, че за нощния труд на държавните служители в МВР, предвиден
и уреден в чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР не би следвало да се прилага
субсидиарно посочената разпоредба на чл. 9 от НСОРЗ, тъй като за нейното
приложение е необходимо да бъдат изпълнени кумулативно четири предпоставки –
подневно отчитане на работното време, работа на смени, продължителност на нощно
работно време по-малка от продължителността на дневното и трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми, а от посочените предпоставки две
не са налице – продължителност на нощно работно време по-малка от
продължителността на дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови
норми, тъй като съгласно чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР дневното и нощното
работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа
по трудови норми за определяне на възнаграждение по КТ.
Не
се отправят искания за представяне на нови доказателства пред настоящата
инстанция.
Депозираната
въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване,
депозирана е от лице, което има правен интерес да го атакува и лицето,
депозирало жалбата разполага с валидна представителна власт за това. Жалбата е
постъпила в рамките преклузивния срок за атакуване на съдебното решение и
дължимата държавна такса е внесена.
Ответната
страна по въззивната жалба – И.С.Д. не депозира по делото писмен отговор и не
изразява конкретно становище по основателността на жалбата.
Не
се отправят искания за представяне на нови доказателства пред настоящата
инстанция.
Предявени са два обективно съединени иска от И.С.Д. против Главна дирекция „Национална полиция“ МВР, с които се претендира да бъде осъдена ответната страна да плати на ищеца сумата 738 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 123 часа за периода от 22.07.2016г. до 22.07.2019г., сумата 90 лева, представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя – ответник суми, явяващи се допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за горепосочения период, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1, 143 от момента, от който сумите са станали изискуеми, както и да бъде присъдена законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
В хода на производството ищецът е направил изменение на претенцията си, като я е увеличил от сума в размер 738 лева на сума в размер на 1 170, 52 лева, представляваща претендирано допълнително възнаграждение за положен извънреден труд и е увеличил и претендираното обезщетение за заплащане на обезщетение за забавено плащане от сума в размер на 90 лева на сума в размер от 153, 65 лева и на основание чл. 214 от ГПК, съдът е приел направеното изменение на претенцията.
Мотивиран
от горното, Окръжен съд – Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА на страните по въззивно гр. дело № 896/2020г. по описа на Окръжен съд – Бургас постъпилата въззивна жалба с вх. № 5392 от 13.03.2020г. по описа на Районен съд – Бургас против Решение № 3745 от 23.12.2019г., постановено по гр. дело № 5812/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.
Определението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.