Р Е Ш Е Н И Е
№ 93
гр.Котел, 19.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - КОТЕЛ в открито
съдебно заседание на 04.12.2019 г., в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЧЕНКОВ
секретар: Савка Панова, прокурор
…………………, като разгледа докладваното от Председателя гражданско дело № 92 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ищецът е „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез пълномощника си юрк. М.
С.., който е предявил на основание чл. 422, вр.
чл.415, ал. 1, т. 2 ГПК иск с цена в размер на 895.83 лева срещу ответника Р.Ж.Ц.,
ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че
в негова полза, по ч. гр. д. № 500/2018 г. на РС Котел по реда на чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за
изпълнение № 307/15.10.2018 г. срещу ответницата за сумите 895.83 лева, от
които: главница - 424.03 лева, договорна лихва – 46.37 лева, ведно със
законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението, до окончателното изплащане на
задължението, неустойка за неизпълнение
- 340.68 лева; обезщетение за забава
- 48.75 лева и такса разходи – 36.00 лева, дължима по договор за заем № 2764367/08.03.2017
г., сключен между заемодателят „Изи Асет Мениджмънт” ЕАД и заемополучателя
ответницата Ц..
Заповедта
е била връчена на длъжницата и настояща ответница на основание чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, съдът е указал на
заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок от уведомяването им. В изпълнение указанията на съда, ищцовото дружество е предявило
иск, с който иска да се приеме за установено по отношение на ответницата, че
същата дължи на ищеца сумата. Излагат се обстоятелства според които кредиторът по заема
„Изи Асет мениджмът“ АД, с договор за прехвърляне на вземането в
собственост на настоящия ищец АСВ ЕАД, като по отношение на длъжницата се
твърди, че била спазена процедурата по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Претендират се разноските и в двете идентични
производства.
В законоустановения срок отговор на исковата молба е постъпил
от назначения на ответницата процесуален представител адвокат И.Т. ***, която намира
иска за процесуално допустим, но неоснователни, поради липса на уведомяване за
предсрочната изискуемост.
В съдебно
заседание ищецът, редовно призован, не е изпратил представител, депозирал е
становище, с което се поддържат исковете.
Представляващия
ответницата процесуален представител в с. з. поддържа отговора си моли съда да
отхвърли исковете. Позовава се на нищожност на споразумението от договора досежно обезпечението на кредита.
Тъй като предмета
на делото изисква специални знания, съдът допусна назначаване на съдебносчетоводна експертиза,с която се доказа размера
на претендираните суми от ищцовото
дружество по процесния договор, присъдени в
издадената Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 500/2018 г.,по описа на PC - Котел.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът намира иска за доказан както по
основание, така и по размер. Това се установява и подкрепя и от заключението на
вещото лице по ССЕ, което в констативно-обстоятелствената част на експертизата
обосновано е конкретизирало размера на всяка сума, идентична с претендираните от ищеца.
На първо място, от представените
писмени доказателства, приложени и приобщени към настоящото гражданско дело,
безспорно се установи наличието на валидно облигационно правоотношение по Договор за паричен заем № 2764367 от 08.03.2017 г., по силата на
който ответникът се е задължил да върне заемната сума в размер на 500.00 лева
съгласно сроковете и условията, уредени в Договора. Процесният договор съдържа всички задължителни реквизити
относно цялата необходима информация, касаеща
условията за издължаване на кредита и не противоречи на императивните правила
на Закона за потребителския кредит.
Видно
от Приложение № 1 към исковата молба от 01.01.2018 г.
към Рамков договор продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., сключен
между „Изи Асет
Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД (понастоящем
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД), приложени и приобщени към
настоящото дело, ищцовото дружество доказа факта по прехвърляне на процесното
задължение от цедента на цесионера
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД. Твърденията на особения
представител на ответната страна относно нищожност на цесията не се подкрепиха
с издържани доказателства. „Изи Асет Мениджмънт" АД е упълномощило „Агенция за
събиране на вземания" АД (понастоящем „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД) в качеството си
на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от
16.11.2010 г. от името на цедента и за своя сметка да
уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на 05.09.2017 г. до ответника е изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-ИАМ/2764397/03.01.2018 г. за станалата
продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора
за кредит постоянен адрес. Същото се e
върнало
в цялост с отбелязване върху обратната разписка, че получателят отсъства. На
05.02.2019 г. до длъжника е изпратено повторно уведомително писмо с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/2764367/05.02.2019 г. за извършената
цесия чрез куриер на същия адрес на длъжника. Писмото отново се върнало в
цялост.
Неполучаването на уведомителните писма от ответника
на предоставения от същия постоянен адрес не може да бъде вменено във вина на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, както и последното да търпи
неблагоприятни последици. Към исковата молба е приложено
Уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-ИАМ/2764367/05.02.2019 г., като е направено искане за връчвате на
уведомителното писмо с исковата молба. В Решение № 198 от 18.01.2019г. На ВКС. ТК, I ГО, постановено по т.д. №
193/2018г. по реда на чл. 290 от ГПК, ВКС е разгледал института на особения
представител и е заключил, че той е процесуален представител на ответника и
редовно може да получи копие от исковата молба и да направи всички възражения
срещу нея, в това число и да получи всякакви уведомления. На осн. чл.
47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47 ГПК, ал.1-5 с
оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен
представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако
е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчване правни последици. Следва да се има предвид, че последователно
в практиката на ВКС: Решение № 148/02.12.2016г. по т.д. № 2072/2015г. на ВКС, I
т.о., Решение № 25/03.05.2017г. по гр.д. № 60208/2016г. на ВКС, II г.о. и др.
В този смисъл са и Решение № 29/06.12.2018г. На ОС
Разград по в.т.д.№ 101/2018г.; Решение № 322/13.07.2011г. На ОС Пазарджик;
Решение № 56/23.02.2018г. На ОС Перник по гр.д. № 670/2017г.; Решение от
29.07.2015г. На ОС Стара Загора по в.т.д. № 1092/2015г.; Решение №
236/17.11.2017г. На Апелативен съд Варна по в.т.д. № 400/2017г.; Решение от
11.08.2016г. На ОС Варна, ТО по в.т.д.№ 738/2016г. и др.
При
тези обстоятелства съдът следва да уважи предявените от „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД срещу ответника Р.Ж.Ц. обективно кумулативно
съединени установителни искове като признае за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество
всички присъдени суми съгласно Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч. гр. д 500/2018 г. по описа на Районен съд - Котел.
При
този изход на делото съдът следва да
присъди в полза на ищеца направените по делото разноски, а така също и по
идентичното частното гр. дело, за които надлежно е представен списък.
Въз основа на
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение Р.Ж.Ц., ЕГН **********,***, че същата дължи на „Агенция
за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез
пълномощника си юрк. С. Д. сумите както следва:
- 424,03 лв. (четиристотин
двадесет и четири лева и 03 ст.) - представляващи главница по договор за паричен
заем;
- 46,37 лв.(четиридесет и
шест лева и 37 ст.) представляващи
договорна лихва за периода от 07.05.2017 г. до 03.11.2017 г. (падеж на
последна погасителна вноска);
- 36,00 лв. (тридесет и шест лв.) представляващи такса разходи за събиране на просрочени вземания;
- 340,68 (триста и
четиридесет лева и 68 ст.)/
лв. за периода от 06.06.2017 г. до 03.11.2017 г. (падеж на последна вноска) представляващи неустойка по договора за кредит;
-
48,75 лв. (четиридесет и осем лева и
75 ст.), представляващи
обезщетение за забава за периода от
08.05.2017 г. до датата на подаване
на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА Р.Ж.Ц., ЕГН **********,***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сторените разноски в общ размер 1011 (хиляда и единадесет) лева от които:
25.00 (двадесет и пет)лева - държавна такса, платена в заповедното
производство;
100.00 (сто)лева - юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство;
36.00 (тридесет и шест)лева - държавна такса, платена в исковото производство;
300.00 (триста)лева - възнаграждение за особен представител на
ответната страна;
200.00 (двеста) лева - депозит за вещо лице по назначена
съдебно-счетоводна експертиза;
350.00 (триста и петдесет)лева - юрисконсултско
възнаграждение за настоящето производство Решението е
окончателно, като ответникът може да търси защита по реда на чл.240 ГПК пред ОС
Сливен в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: