РЕШЕНИЕ
№ 2096
гр. Пловдив, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20225330101528 по описа за 2022 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание
чл.26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.146, ал.1 и чл.143 ЗЗП, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11
от ЗПК за прогласяване за нищожни, като противоречащи на закона и добрите нрави на
Договор за потребителски кредит № 2432167/18.08.2021г., сключен между М. Е. Ю.,
наследодател на ищците и ответника „Кредисимо” ЕАД, както и на Договор за
предоставяне на поръчителство, сключен между М.Е. Ю. и ответника „Ай тръст“
ЕООД.
Ищците твърдят, че са наследници на починалия на 16.12.2021г.
кредитополучател М.Е.Ю., който на 18.08.2021г. е сключил с „Кредисимо“ ЕАД
Договор за потребителски кредит № *******за сумата от 1700 лева, която
кредитополучателят се задължава да изплати за срок от 12 месеца, при годишен лихвен
процент от 18,31 % и годишен процент на разходите 19,93 %. Твърдят, че на същата
дата, за да обезпечи задължението си според чл. 4, ал. 1 от Договора, наследодателят
им е сключил Договор за предоставяне на поръчителство с ответника „Ай Тръст“
ЕООД. Според Договора за предоставяне на поръчителство "Ай тръст" ЕООД се
задължава да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на
който да отговаря пред последния солидарно с ищеца за изпълнението на всички
негови задължения, както и за всички последици от неизпълнението им, възникнали
съгласно Договора за потребителски кредит. За поемането на тези задължения е
1
уговорено да се заплати възнаграждение в месечен размер на 156,11 лева. Счита, че
действително приложеният в кредитното правоотношение ГПР е различен от
посочения в договора такъв от 19,93 %, с което ищцата като потребител е била
въведена в заблуждение, довело до неравноправност на уговорката за ГПР,
следователно до нищожност на последната, което влече нищожност на цялата кредитна
сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за
потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Сочи, че уговореното
възнаграждение за дружеството поръчител е разход по кредита, който следвало да бъде
включен при изчисляването на годишния процент на разходите по арг. от §, т. 1 ДР
ЗПК и съставлявало нарушение на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Поддържа, че прилагането на
различен размер на ГПР от посочения в кредитния договор представлява
„заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона
за защита на потребителите, тъй като не й било разяснено по ясен и разбираем начин
какъв е размерът на всички разходи, тази информация не произтичала по прозрачен за
ищцата начин на условията на договора, съответно потребителката била лишена от
възможността разбере икономическите последици от сделката и да вземе информирано
решение дали да сключи договора, с което правата й на потребител били нарушени.
Сочи, че в договора липсвала ясно разписана методика за формиране на ГПР по
компоненти. Позовава се на недействителност на кредитния договор поради липсата на
условия за прилагане на годишния лихвен процент. Поради нищожността на
кредитната сделка нищожна се явявала и уговорката за заплащане на възнаграждение
на втория ответник за учредяване от негова страна на лично обезпечение, както и
сключения в изпълнението й Договор за предоставяне на поръчителство между
наследодателя на ищците и „Ай Тръст“ ЕООД. Договорът за предоставяне на
поръчителство бил нищожен и на самостоятелни основания. Твърди, че поръчителят
бил определен от кредитодателя, като по силата на подписания договор за
поръчителство се задължила да заплати на дружеството поръчител месечно
възнаграждение в размер от 156,11 лв. за срока на Договора за потребителски кредит,
платимо на падежа на задължението по потребителския договор. Договарянето, че
кредитополучателят ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора
противоречало на добрите нрави и внасяло неравноправие в кредитното
правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК, тъй като длъжникът по този договор
не получавал насрещна престация. Налице била и явна нееквивалентност между
предоставената услуга и уговорената цена, като се нарушавал принципа на
добосъвестност. Със сключване на договора за поръчителство се целяло допълнително
оскъпяване на договора за кредит, както и допълнително възнаграждение за
кредитодателя, единствено с цел да се избегнат ограниченията на член 19, ал. 4 от
ЗПК, което води до недействителност на договора за кредит и на договора за
предоставяне на поръчителство.
2
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД оспорва предявените
искове. Не оспорва, че между него и Ю. е сключен процесния договор за кредит при
твърдените условия. Оспорва наведените от ищците доводи за нищожност на Договор
за потребителски кредит № *******г. Не споделя изложените в тази връзка доводи на
ищците, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство е било
изискване за сключване договора за кредит и че в тази връзка клаузите му трябва да
бъдат включени в ГПР. Поддържа, че наследодателят на ищците е имал възможност да
избере сключването на договора при други условиянеобезпечен кредит или да
предостави банкова гаранция, като разликата била единствено в срока за разглеждане
на документите, но не и в условията, при които заемът се предоставя. Излага, че
изборът на Ю. да сключи договор за кредит, обезпечен с поръчителство бил изричен,
самостоятелен и доброволен, след като й била предоставен ясна, разбираема и
фактически точна информация, с цел вземане на самостоятелно и информирано
решение. Оспорва възнаграждението да съставлява разход, пряко или косвено свързан
със сключването на договора за кредит, като подчертава, че титулярите на вземанията
били различни, а кредитодателят не би могъл да знае за уговорките, постигнати между
ищцата и другия ответник, тъй като Договорът за кредит бил сключен преди
длъжникът да е сключил договор за поръчителство с различно от кредитора лице, а
ищцата имала право на отказ от същия, което не упражнила. Ето защо за надлежното
спазване на изискванията на чл. 19 ЗПК включването в ГПР на разходите по договора
за предоставяне на поръчителство не само не е било необходимо, но е било и
обективно невъзможно към момента на сключване на договора за кредит. Клаузата за
сключване на договора за предоставяне на поръчителство следвало да бъде
квалифицирана като индивидуално уговорена, както и че в тежест на ищцата било да
вземе отговорно решение за сключване на договор за кредит, съответно с оглед
възможностите да се издължи или не по същия.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД оспорва
основателността на предявените искове. Заявява, че действително между
наследодателят на ищците и ответникът е сключен Договор за предоставяне на
поръчителство от 18.08.2021 г., по силата на който на последния се предоставени
определени услуги /обезпечаване на задълженията му по договора за кредит, сключен с
другия ответник/ срещу месечно възнаграждение, дължимо от негова страна. Заявява,
че кредитополучателят е имал възможност да се запознае предварително с договора и
въпреки предоставената й възможност да избере необезпечен кредит или да предостави
банкова гаранция, е избрала сключването на договор с дружество – гарант. Счита за
неоснователно релевираното в исковата молба твърдение, че възнаграждението,
дължимо на дружеството, следвало да се включва като компонента и да участва при
определяне размера на ГПР по договора за кредит при изложените в отговора подробни
съображения. Предоставянето на обезпечение не било задължително условие за
3
сключване на договор за кредит и за кредитополучателя не се предвиждало неустойка
или по-голям приложим размер на лихва, ако избере необезпечен кредит. Клаузата за
сключване на договор за предоставяне на поръчителство била индивидуално
уговорена, не била пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията му за
погасяване. По тези съображения заявява, че отпускането на договор за кредит не бил
обвързано със задължително сключване на договор за поръчителство. Сключването на
последния било възможност, а не задължително условие. Ето защо, предоставяната
услуга на Ай Тръст не представлявало разход, пряко свързан със сключването му по
смисъла на § 1. от Допълнителни разпоредби на ЗПК. Допълнителен аргумент в тази
насока било обстоятелството, че договорът за кредит бил сключен преди длъжникът да
е сключил договор за поръчителство с различно от кредитора лице. Поради това
спазване на изискванията на чл. 19 ЗПК за включването в ГПР на разходите по
договора за предоставяне на поръчителство не само не е било необходимо, но е било и
обективно невъзможно към момента на сключване на договора за кредит. Намира за
неоснователно и твърдението на ищцата, че невключването на възнаграждението по
Договора за предоставяне на поръчителство било заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Кредитополучателят по никакъв начин не
бил въведен в заблуждение относно параметрите на сключения от него договор с
„Кредисимо" ЕАД. Била му предоставена предварително възможност да се запознае с
Договора за потребителски кредит и приложението към него, в които били посочени
дължимите от кредитополучателя на „Кредисимо" ЕАД суми - заявеният размер на
главницата, размерът на възнаградителната лихва при заявения период на погасяване и
общ размер на всички плащания. Поради изложеното, не следвало да бъдат споделени
твърденията на ищцовата страна за нищожност на договора за поръчителство.
Наведените доводи за липса на насрещна престация по сключения договор между
ищцата и „Ай тръст" ЕООД били несъстоятелни, предвид наличието на задължаване от
страна на „Ай тръст" ЕООД в качеството си на поръчител спрямо „Кредисимо" ЕАД
като кредитор на ищцата за изпълнение на нейното задължение по процесния договор
за кредит. С това, „Ай тръст" ЕООД е изпълнило своето договорно задължение.
Съдът, като съобрази изложените твърдения и възражения и след преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се
установява, че на 18.08.2021г. между „Кредисимо“ АД и М. Е. Ю., е сключен договор
за потребителски кредит № *******, по силата на който „Кредисимо“ АД се задължава
да предостави на Ю. потребителски кредит, в размер на 1700 лв. и при условия
посочени в договора, след одобряване на подаденото от кредитополучателя заявление.
В чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит е предвидено приоритетно
разглеждане на заявлението и одобряване на кредита, в случай че кредитополучателят е
4
посочил в заявлението, че ще представи обезпечение на кредита. Посочено е това да
стане в срок от 24,00 часа след предоставяне на обезпечението. В чл. 4, ал. 1 са
определени и вида на обезпеченията, които кредитоискателят следва да представи, а в
ал. 2 на чл. 4 е предвидена санкция за потребителя ако не представи обезпечение,
изразяваща се в неодобряване на заявлението от „Кредисимо“ АД и непораждане на
действие на договора между „Кредисимо“ и кредитополучателя. В ал.3 на чл.4 е
предвидено още, че когато кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение,
срокът за одобряване е 14 дни от подаване на заявлението, а ако заявлението не бъде
одобрено до посочения срок, договорът не поражда действие. В чл. 6 е посочено начин
на погасяване на задължението съгласно Приложение № 1- Условия на кредита,
представляващо неразделна част от договора. В условията на кредита по Приложение
№1 е посочено, че се отпуска потребителски кредит в размер на 1700 лева за срок от 12
месеца, лихвен процент по кредита от 18,31 %; годишен процент на разходите/ГПР/ от
19,93 % и общ размер на плащанията от 1873,32 лв.
На същата дата е сключен и договор за предоставяне на поръчителство между „Ай
Тръст“ ЕООД и М. Е. Ю., в който е посочено, че „Кредисимо“ АД се задължава да
предостави сумата по договор за потребителски кредит, след предоставяне на
обезпечение на задълженията на потребителя под формата на поръчителство Съгласно
договора, поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с
„Кредисимо“ АД, за да отговаря пред дружеството солидарно с потребителя за
изпълнение на всички негови задължения /чл.1 ал.1/ по ДПК, както и за всички
последици от неизпълнението му а именно -връщане на предоставената сума по
кредита, възнаградителна лихва, всички дължими разноски по сключването и
изпълнението на договора, задължение за плащане на забава при просрочие на
плащанията по договора. Предвидено е, че за поемане на тези задължения
потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер и при условия, съгласно
Приложение 1, а именно на 156,11 лв. до падежа на главното задължение-8.10.2022г.
Съгласно чл.8, ал. 5 от раздел IV “Възнаграждение“ е предвидено „Кредисимо“АД да
приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на Потребителя за плащане на
възнаграждението по този договор и всички вземания на поръчителя по този договор,
както и че в случай, че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на
изискуемите задължения на потребителя към „Кредисимо“АД и на задължението на
потребителя към поръчителя по този договор, с внесената сума се погасяват с
приоритет задълженията към поръчителя, тоест най-обременителното и най-тежко
задължение на потребителя, явяващо се това по ДПК се определя като вторично и
погасявано последно по време за сметка на възнаграждението на поръчителя като
всички плащания се извършват в полза кредитодателя „Кредисимо“ АД.
Съдържанието на договорните клаузи безусловно налага извод, че се касае за
сключен договор за потребителски кредит. Кредитополучателят има качество на
5
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК, а именно- физическо лице, което при
сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята
професионална или търговска дейност. По отношение на действителността на
договорите за потребителски кредити, приложими са специалните и разпоредби на чл.
22 ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя. При тълкуване обхвата на закрилата,
предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК
следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон
въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна
на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се
даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за
фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и
стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен
договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. Според
съображение 31 от Директивата, за да се даде възможност на потребителя да познава
своите права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа
цялата необходима информация по ясен и кратък начин. С оглед горецитираните цели
на Директивата следва да се приеме, че нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо
до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само, когато в
договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване,
но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не
позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови
величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в
договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните.
И кредиторът и поъчителят са посочили в отговорите си, че възнаграждението не е
включено при изчисляване на ГПР. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В този
смисъл е и съображение 20 от Директива 2008/48/ЕО, съгласно което общите разходи
по кредита за потребителя следва да включват всички разходи, включително лихва,
комисионни, такси, заплащане за кредитни посредници и всякакви други видове
разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит, с
изключение на нотариални разходи. В чл. 19, ал.3 ЗПК е посочено, че при изчисляване
на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които
6
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които
потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо
дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; 3. за поддържане на сметка във
връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен
инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или
погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на
плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със
сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен
с потребителя. Съгласно чл.4, ал.1 от договора за потребителски кредит, в случай че
кредитополучателят е посочил в заявлението за отпускане на кредита, че ще
предостави обезпечение посредством сключване на договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице в срок до 48 часа от
подаване на заявлението, срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредита е
24 часа от предоставянето на обезпечението. Съгласно чл.4, ал.2, ако в уговорения срок
не се предостави обезпечението, ще се счита, че заявлението не е одобрено от
кредитора и договорът за кредит не поражда действие между страните. В случай, че
кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни от
подаване на заявлението, като в случай, че заявлението не бъде одобрено до изтичане
на срока, договорът не поражда действие между страните. От така постигнатите
уговорки между страните следва, че предоставянето на обезпечение на кредита от
длъжника му дава „привилегия“ досежно срочността на одобрение на заявлението за
отпускане на кредит, а неизпълнение в срок на поетото задължение за сключване на
договора за предоставяне на поръчителство с одобреното от кредитора ЮЛ влече след
себе си отказ за предоставяне на заемната сума. От друга страна, ако длъжникът избере
да не обезпечи вземането на кредитора по един от посочените в договора начини, то
той бива поставен в ситуация да чака разглеждане на заявлението му за отпускане на
„бърз кредит“ в рамките на 14 дни, като при липса на воля от кредитора в този срок, то
ще се счита, че заемът не е отпуснат. Така уговорените клаузи създават абсолютна
неяснота и несигурност за кредитополучателя, който е предпочел да не предостави
обезпечение. По отношение на ищеца, който е сключил договор за предоставяне на
поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, възниква допълнително парично задължение –
заплащане на възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал.1 и ал.4 от договора предоставяне на
поръчителство потребителят заплаща възнаграждение по един от следните начини:
1)по банкова сметка на поръчителя (която не е посочена) и 2) по банкова сметка на
„Кредисимо“ ЕАД (описана в договора) или по начините, установени в договора за
потребителски кредит, за плащане на задълженията на потребителя по договора за
потребителски кредит. Съгласно чл.8, ал.5 от договора за предоставяне на
поръчителство „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя
7
изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по този
договор. Видно от приложението към този договор, възнаграждението се заплаща на
месечни вноски, всяка в размер на 156,11 лв. за периода на действие на договора, на
датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.
Всички тези уговорки водят до извода, че възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство всъщност представлява скрито възнаграждение по
договора за потребителски кредит, което следва да се включи в размера на ГПР. В
посочения в договора ГПР не е включен размерът на плащането по договора за
предоставяне на поръчителство, така че в процесния случай е налице разминаване
между посочения в Договора ГПР и действителния размер на ГПР, което представлява
нарушение по чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, водеща до недействителност
на договора.
Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен на основание
противоречие с добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите. Накърняване
на добрите нрави е налице, когато договорната свобода се използва от едната страна, за
да възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от по-
неблагоприятното положение на другата страна. Това е така, тъй като срещу
задължението за заплащане на възнаграждение кредитополучателят не получава нищо
в замяна. Обезпечение на своето вземане получава кредиторът по договора за заем,
който е поставил изискване за сключване на подобен договор като условие за
отпускането на паричния заем. Кредитополучателят е поставен в положение, при което
е принуден от икономически по-силната страна да сключи договор с „Ай Тръст“
ЕООД, което лице е посочено и одобрено от кредитора по договора за заем. „Ай Тръст“
ЕООД се е възползвало от по-неблагоприятното положение на другата страна, като е
било наясно за условията на договора за кредит, видно от текста на сключения с
ищцата договор за предоставяне на поръчителство. Основен принцип в гражданския
оборот е забраната за неоснователно обогатяване, каквато се констатира да е налице в
случая с оглед на което договорът за предоставяне на поръчителство противоречи на
добрите нрави и е нищожен.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че предявените искове са
основателни, поради което следва да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че договор за потребителски кредит № 2181256/ 05.02.2020 г. е
недействителен на основание чл.22 ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради това,
че посоченият в Договора ГПР не съответства на действителния ГПР, а договор за
предоставяне на поръчителство от 05.02.2020 г. е нищожен поради противоречието му
с добрите нрави.
При този изход на спора право на разноски имат ищците, които са в размер на
132,24 лева държавна такса. На адв. М.М. ще се присъди на осн. член 38, ал. 1, т. 3, пр.
8
2 от ЗА адв. възнаграждение в размер на общо 900 лева /по 300 лева за всеки един от
тримата ищци/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК:
**** със седалище и адрес на управление: гр. ***************, по предявените от П.
Я.. Ю., ЕГН **********, И. М. Ю., ЕГН ********** и Я. М. Ю., ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.22 ЗПК, че договор за
потребителски кредит № ******* г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и М. Е. Ю. е
нищожен, на основание чл. 22 ЗПК вр. с член 11, ал.1, т.10 ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление: гр. ********** Бизнес сграда
„България“, по предявените от П. Я. Ю., ЕГН **********, И. М. Ю., ЕГН **********
и Я. М. Ю., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл.26, ал.1
ЗЗД, че договор за предоставяне на поръчителство от 18.08.2021 г., сключен между „Ай
Тръст“ ЕООД и М. Е. Ю., е нищожен, поради противоречието му с добрите нрави.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: ***** и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: ******
на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплатят на П. Я.. Ю., ЕГН **********, ИВ. М. Ю.,
ЕГН ********** и Я. М. Ю, ЕГН ********** сумата от 132,24 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски в производството.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: ****** и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: *******
да заплатят на Адвокат М.В. М. от АК Пловдив, на основание чл. 38, ал.1, т. 3 пр. 2 от
ЗА сумата от 900 лева, представляваща адвокатски хонорар за процесуално
представителство в производството по делото.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9