Присъда по дело №1050/2009 на Районен съд - Велико Търново

                          М О Т И В И  към НОХД 1050/2009 год. на ВТРС

 

      Обвинението e против подсъдимия Н.С.М., роден на *** *** Оряховица, живущ ***, български гражданин, българин, женен, средно образование, работи, ЕГН-**********, за това, че на 21.11.2008 г. в гр. В. Търново, на ул. „Хр. Ботев", пред входа на нощен клуб „Бали" причинил телесна повреда на повече от едно лице, а именно причинил комбинирана средна телесна повреда на Д.Л.Ф., ЕГН ********** ***. Търново, изразяваща се в оток с кръвонасядане в страничната повърхност в долната част на лявата предмишница, напречно разположено лентообразно кръвонасядане над дясното коляно, които са му причинили болки и страдания и дислоцирана фрактура на лакътна кост, което е довело до трайно затрудняване движението на левия му горен крайник за срок за около 4 месеца и причинил комбинирана лека телесна повреда на Й.Н.В., ЕГН ********** ***. Търново, изразяваща се в ивичесто кръвонасядане в лявата долна част на гръдния кош отзад и оток по цялото протежение на дясното ходило отгоре с кръвонасядания към пръстите му, което е довело до временно разстройство на здравето, придружено с болки и страдания със срок на оздравителния период за около 10-15 дни - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3, във вр. с чл.129, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 130, ал. 1 от НК.

          Предявани са граждански искове от пострадалите, както следва:

- Д.Л.Ф. срещу подсъдимия М. за сумата от 10хил.лв., представляваща обезщетение на неимуществени вреди в резултат на престъплението по обв.акт, ведно със законната лихва от датата на увреждането 21.11.2008 год. до окончателното плащане.

- Й.Н.В. срещу подсъдимия М. за сумата от 5хил.лв., представляваща обезщетение на неимуществени вреди в резултат на престъплението по обв.акт, ведно със законната лихва от датата на увреждането 21.11.2008 год. до окончателното плащане.

          Повереникът на гражд.ищци счита, предявените искове за основателни и доказани.

       В съдебно заседание, представителят на РП поддържа обвинението. Счита, че същото е доказано от събраните по делото доказателства. Твърди, че подсъдимият е нанесъл описаните в обв.акт телесни повреди на пострадалите. Позовава се на показанията на пострадалите Ф. и В., както и на други свидетели, които са от персонала в дискотека “Бали”. Обвинението косвено се доказвало и от показанията на полицаите, посетили произшествието. Деянието обвиняемият бил извършил чрез нанасяне на удари с дървен прът. Прокурорът отправя искане за налагане на наказание една година и шест месеца лишаване от свобода с приложение на чл.66ал.1 от НК с тригодишен изпитателен срок. 

            Подсъдимият не дава обяснения в хода на съдебното следствие. В последната си дума твърди, че не е бил на мястото, описано в обв.акт и няма отношение по случая.

           Защитникът на подсъдимия отправя искане за оправдателна присъда. Твърди, че показанията на пострадалите и управителя на дискотека “Бали” са недостоверни. При това на 20/21.11.2008 год., подсъдитият М. *** и гр.Благоевград.  Това обстоятелство се установявало от показанията на св.А.И., св.И.Т., св.Л.М. и св.С.М.. Смята, че този извод не се разколебава от предоставените в последно съдебно заседание от прокуратурата на справки от мобилен оператор за три номера. Първият се водел на лице от с.Дъскот, втория на търговец/фирмата на С.М./ и третия е прима. Вторият телефон бил служебен на С.М. и той бил водил телефонни разговори с другия си син Л.М., след което са тръгнали за В.Търново да търсят загубен златен ланец, като след пристигането им във В.Търново е възникнало сбиване на Л.М. с Ф. и  В. пред входа на дискотеката. При това не било имало инцидент, за което се съдело от липсата на докладни записки на другия ден от посетилите мястото полицаи. След около два месеца била заведена молба във ВТРП от Д.Ф., в която се твърдяло, че на него и В. им е нанесен побой от братята Л. и Н. Маркови. Една след това са написани докладни от полицаите, посетили мястото през м.11.2008 год.   В тези докладни записки не се споменавало за братята Маркови и за намерени дървени колове. Действително било имало побой, но никой не споменава в докладните имената на братята Маркови. Към ДП била приложена СМЕ на д-р Недев за освидетелстване на Л.М.. Същият констатира увреждания във връзка с инцидента, предмет на настоящото дело.  Не следвало да се дава вяра на показанията на св.П. – барман и св.Ц. - управител на “Бали”. Защитникът на подсъдимия М., счита, че показанията на пострадалите В. и Ф. са противоречиви. При това неясно било защо прокуратурата е повдигнала обвинение само на Н.М., след като пострадалите твърдят, че и Л.М. и С.Й. са им нанасяли удари.  Било установено по делото, че   извършител на деянието бил брата на подсъдимия св.Л.М.. При това гражданските искове се явявали неоснователни.

           Съдът с оглед събраните доказателства, счита за установена следната фактическа обстановка:

         От показанията на свидетелите Ф., В., П., В., С., Ц. ***008 г. свидетелите Д.Л.Ф. и Й.Н.В. работели като портиери/охранители/ в нощен клуб „Бали" в гр. В.Търново. На 20.11.2008 г. двамата свидетели застъпили на смяна около 23.00 часа, заедно със св.С.. Барман в заведението бил св.Р.П., дисководещ св.Л.В., като на работа бил и управителя св.И.Ц.. След полунощ на 21.11.2008 г.около три часа Ф. бил сигнализиран от дисководещия за възникнал проблем с клиент на заведението, заради неизпълнено желание за пускане на песен. Ф. установил, че този клиент бил познатия му св.Л.М.. Последният бил в заведението с компания от други мъже, вкл.св.Й.,  която празнувала рожден ден на св.Ц.. Св.Л.М./брат на подсъдимия/ бил употребил алкохол, което видимо си личало. Ф. направил устна забележка на Л.М.,  който бил в компанията с 5-10 човека. Възникнал конфликт между тази компания и двама клиенти на заведението. Отначало се отправяли словестни закани, като след това възникнало сбиване. Ф. и С., а впоследствие и В. извели Л.М. и С.Й. от заведението и другите двама клиенти от заведението и им забранили да се връщат там същата нощ. По време на описания по-горе инцидент св. Л.М. получил наранявания в областта на лицето и по тялото, като изгубил златния си ланец. След като напуснал заведението св. Л.М. заедно със св. С.Й. ***. След това двамата и подсъдимия Н.С.М.  пристигнали отново до нощен клуб „Бали" в гр. В.Търново, за да потърсят ланеца. Подсъдимият Н.М. с л.а. марка „Фолксваген голф" закарал брат си и св. Й. ***.Търново, като взели със себе си и 2 бр. дървени пръти с дължина 110 и 120 см. Когато пристигнали до нощния клуб тримата заварили пред входа на заведението пазачите св.Д.Ф. и св.Й.В. и поискали те да ги пуснат вътре. Пред дискотеката излязъл и св.Ц.. От багажника на автомобила Н. и Л. Маркови извадили по един дървен прът.  При това св.Ц. влязъл в дискотеката и натиснал паник бутона, а след това излезли заедно със св.С. пред входа, където станал побоя. През това време св.Л.М. замахнал с дървен прът, но св.Ф. се отдръпнал, след това подсъдимия Н.М. замахнал с държания от него дървен прът да удари Ф. странично отгоре – надолу, като Ф. се предпазил  и вдигнал лявата си ръка пред лицето. Тогава подсъдимия му нанесъл удар в лакътната кост над китката. Ф. паднал на земята и получил няколко удара с дървета и ритници. Ф. е категоричен, че удара по ръката му е нанесен от подсъдимия Н.М., като другите удари по тялото не е възприел от кого са му нанесени. В резултат на удара с дърво от подсъдимия Н.М. на Ф. му е причинено увреждане – средна телесна повреда, изразяваща се в оток с кръвонасядане в страничната повърхност в долната част на лявата предмишница с дислоцирана фрактура на лакътната кост на горния ляв крайник с оздравителен период за срок от четири месеца, което се доказва от Съдебно-медицинската експертиза. Недоказано е авторството от страна на Н.М. относно причиненото на Ф. напречно разположено лентообразно кръвонасядане над дясното коляно съгласно обв.акт. Липсват доказателства в тази част, а така също и обвинение деянието да е извършено в съучастие със св.Л.М.. Пред заведението бил и пострадалия В., който се опитал да помогне на колегата си Ф.. Възприел нанесения удар по ръката на Ф. с дърво от страна на Н.М., като се опитал да отстрани нападателя. При това подсъдимият го ударил с края на дървото в лицето с късо движение без замах. В. получил от подсъдимия и удар с дървото в областта на дясното ходило, а св.Л.М. го ударил с държания от него дървен прът в областта на ребрата. При това на входа на дискотеката се появили св.С., св.Ц. отново и св.П.. Подсъдимият Н.М., св.Л.М. и св.С.Й. напуснали мястото на произшествието с лекия автомобил, с който пристигнали преди това от Горна Оряховица.    В резултат на удара с дървен прът от подсъдимия Н.М. на В. му е причинено увреждане – лека телесна повреда, изразяваща се в оток по цялото протежение на дясното ходило отгоре с кръвонасядания към пръстите му, с което му е причинено временно разстройство на здравето, придружено с болки и страдания с оздравителен период 10-15 дни, което се доказва от Съдебно-медицинската експертиза. Недоказано е авторството от страна на Н.М. относно причинено на В. - ивечесто кръвонасяде в лявата долна част на гръдния кош отзад. Това увреждане е причинено от св.Л.М. като липсва обвинение в тази част. Не е предмет на обвинението причиненото от Н.М. увреждане оточност на горната устна с кръвонасядене отвътре. Св.Ц. откарал Ф. и В. в ЦСМП, като преди това прибрал два броя дървени пръти и след това същите са предадени по ДП. На сутринта на Ф. била направена снимка на лявата ръка и установено счупването. След това извършена оперативна интервенция в гр.Плевен с метална фиксация на крайника.

                  Горните фактически констатации, съдът извежда от показанията на разпитаните свидетели, събраните веществени доказателства – два броя дървени пръти и проведените разпознавания. От тях безспорно се установява, времето и мястото на събитията и участващите лица. Противоречиви са показанията единствено свързани с участието на подсъдимия М.. По отношение на тези обстоятелства се очертават две групи показания. На първо място показания в които свидетелите описват участието на М., свидетелите - Ф., В., П., В., С., Ц., на следващо място - показания според които подс.М. не бил на мястото и не е удрял пострадалите, свидетелите св.А.И., св.И.Т., св.Л.М. и св.С.М.. От посочените групи, съдът кредитира показанията на първата група. При събраните противоречиви гласни доказателствени средства, установяването на обективната истина, в следствие приетите доказателства, зависи от степента на достоверност на отделните показания. Степента на достовереност на приобщените по делото доказателствени средства, следва да се определи при съпоставката на съдържащата се в тях информация за безспорни, както преки, така и контролни и насочващи факти. Така например от събраните по делото веществени доказателства – дървени пръти и извършените медицински експертизи, се установи, че на пострадалите са им причинени съответно средна телесна повреда на Ф. и лека на В.. Тези факти са преки доказателства по делото, от които се установяват последиците от деянието и дават представа за интензитета и насочеността на нанасяните удари.  По делото са изискани данни, създадени в резултат на дейността на “Мобил тел” ЕАД гр.София, което дружество предоставя обществени далекосъбщителни услуги. Тези данни са изискани по реда на чл.15 от Закона за СРС вр.чл.251ал.4 от Закона за електронните съобщения. В настоящото производство следва да се преценявя тяхното съдържание. Видно от материалите по делото към датата 20 срещу 21.11.2008 год., подсъдимият М. е ползвал мобилен телефон с номер **********, св.А.Ж.И. с номер **********, а св.И.Н.Т. с номер **********.  Последният е м-тел прима и не е ползван към посочената дата. Телефонът , ползван от М. е регистриран на ЕТ Стефмарк – С.М., а този ползван от И. на името на лице с адрес ***. В случая без значение е обстоятелството на чие име се водят мобилните номера, а от кого са използвани сим картите към момента на деянието. Посочените телефони са дадени като лични такива за връзка от подсъдимия М. и св.И. в хода на досъдебното производство, а св.Т. посочва номера на Н.М. в разпита си пред съда. Видно от разпечатката на мобилния номер , ползван от Н.М., на 20 и 21.11.2008 год. са провеждани разговори/входящи и изходящи/ само от клетки с местонахождение в района на гр.Г.Оряховица и В.Търново, а от мобилния телефон , ползван от св.И. разговори на територията на В.Търново, Горна Оряховица и Павликени.  Предвид на това ползвателите на тези мобилни номера, респ. сим карти е нямало обективно как към момента на разговорите да са били на територията на гр.София и гр.Благоевград, а така също няма и данни да са провеждани разговори от други клетки при пътуването, извън цитираните по-горе. Това според съда е обективен признак за недостоверност на показанията на втората група свидетели, което даде основание на съда да не възприема съдържащата се в тях информация за наличието - съответно липсата на факти от значение за делото, във връзка с посочените спорни обстоятелства.

             Показанията на първата група свидетели са логични, последователни и непротиворечиви. Същите съдържат информация, която кореспондира с останалите доказателства по делото, и при анализирането им се дава цялостна и пълна картина на събитията. Разкрива се връзката между действията на подс.Н.М. и факта на причинените на пострадалите Ф. и В., травматични увреждания. Показанията на тези свидетели кореспондират и със заключението по извършените съдебно-медицински експертизи.

                Показанията на полицейските служители са косвени и производни. Това са разпитаните в хода на съд.следствие св.Б., св.И.П., св.Никол и св.К.. Същите са били изпратени от оперативния дежурен на РПУ В.Търново във връзка с подаден сигнал за възникнал побой пред входа на дискотека “Бали” на 21.11.2008 год. Посетили са мястото и е проведен разговор с едно от пострадалите лица и управителя на заведението. При това е съставен АУАН на св.Ц.  за неизпълнение на разпореждане на полицай. След това е докладвано на оперативния дежурен, който е преценил, че предвид информацията няма данни за престъпление от общ характер.  Настоящият състав счита, че е без значение кога са били изготвени докладните записки от полицейските служители за посетеното произшествие.

               С оглед на установеното се налагат следните правни изводи : С деянието си, предвид обвинението по обв.акт,  подс.Н.М.  е осъществил престъпния състав по по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3, във вр. с чл.129, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 130, ал. 1 от НК.

              От обективна страна, с деянието си - нанасяне на удари с дървен прът на пострадалите им е причинил , както следва на Ф. средна телесна повреда, изразяваща се в оток с кръвонасядане в страничната повърхност в долната част на лявата предмишница с дислоцирана фрактура на лакътната кост на горния ляв крайник с оздравителен преиод за срок от четири месеца, а на В. лека телесна повреда, изразяваща се в оток по цялото протежение на дясното ходило отгоре с кръвонасядания към пръстите му, с което му е причинено временно разстройство на здравето, придружено с болки и страдания и оздравителен период 10-15 дни.

             Съдът призна за невиновен подсъдимия Н.С.М., да е причинил комбинирана средна телесна повреда на Д.Л.Ф. в частта, изразяваща се в напречно разположено кръвонасядане над дясното коляно, а така също да е причинил комбинирана лека телесна повреда на Й.Н.В. в частта, изразяваща се в ивичесто кръвонасядане в лявата долна част на гръдния кош отзад, поради го оправда по обвинението в тази част.

                Телесните увреждания са причинени на длъжностни лица - портиери, при изпълнение на службата им. Липсва обвинение в тази част.

             От субективна страна поде.Н.М.  е действал при пряк умисъл, като деецът е съзнавал всички обективни признаци от състава, на престъплението, като пряко е целял, чрез действията си да нанесе телесни увреждания на пострадалите. Проява на това субективно отношение е характера и насочеността на ударите с дървен прът, с което са причинени уврежданията.

                   В   действията   си   подс.М.   е   съзнавал   и   квалифициращия признак на престъплението – телесни повреди на повече от едно лице.

             За извършеното престъпление, в особената част на НК, се предвижда наказание от една до пет години лишаване от свобода с оглед чл.2ал.2 от НК. При определяне на наказанието съдът не разкри наличието на утежняващи отговорността обстоятелства, стоящи извън състава на повдигнатото обвинение. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита, единствено, чистото му съдебно минало към момента на деянието. Ето защо, съдът спазвайки принципите за индивидуализация на наказанието заложени в чл.54 от НК, и с цел преди всичко да се поправи и превъзпита дееца, наложи наказание -ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА.

              Основаната цел на така наложеното наказание е оказване на превъзпитателно въздействие и поправяне на подсъдимия, поради което при наличието на предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението на наказанието за срок от три години. По този начин, според съда ще се изпълни и личната превантивна функция на наказанието, като се застави осъденият да съобразява своето поведение с приетите обществени норми, под угрозата от изтърпяване на отложеното наказание.

               По отношение на предявените граждански искове за неимуществе- ни вреди.

               При това решение по повдигнатото обвинение, основателен се явява и гражданския иск на Ф. за заплащане на сумата до 4000 лв. и гражданския иск на В. за заплащане на сумата до 1500 лв., като обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди - болки и страдания. По делото се установи фактическия състав пораждащ отговорността при непозволено увреждане, съдържащ - факта на извършеното престъпление от подсъдимия, причинната връзка между деянието и настъпилите неимуществени вреди - разстройство на здравето и свързаните с това физически болки и страдания, претърпени от пострадалите. При определяне конкретния размер на обезщетението, съдът взе предвид характера на телесните повреди и продължителността на причиненото разстройство на здравето. Засягането на такива важни органи/ръка и крак/, води неминуемо до страдание, което съставлява значителни неимуществени вреди, които трябва да се обезщетят. Закономерна последица са причинените душевни болки, които също съставляват неимуществени вреди и следва да бъдат обезщетени. Ето защо, съдът уважи частично предявените граждански искове, като осъди подс. Н.М. да заплати на пострадалия Ф. сумата от 4000 лв., обезщетение, като отхвърли иска за горницата до 10000 лева, като неоснователен и да заплати на пострадалия В. сумата от 1500 лева, обезщетение, като отхвърли иска за горницата до 5000 лева. Тези обезщетения, според съда, справедливо ще репарират причинените неимуществени вреди - съгл. чл.52 от ЗЗД. Същите са съобразени, както с размера на причинените неимуществени вреди. Както се посочи по горе касае се до неимуществени вреди свързани с разстройство на здравето, за период определен от експертизите. По делото не се претендира загуба или намаляване на трудоспособност или функция на орган, за период извън оздравителния.

             На основание чл.25 ал.1 вр. с чл.23 ал.1 от НК съдът ГРУПИРА наказанията по НОХД №404/2009 г. по описа на РС – гр. Горна Оряховица и настоящото НОХД №1050/2009 г. по описа на ВТРС като ОПРЕДЕЛЯ И НАЛАГА ЕДНО ОБЩО, най-тежко наказание, а именно ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на така наложеното наказание за СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ. На основание чл.25 ал.3 от НК ЗАЧИТА И ПРИСПАДА от общо определеното наказание Лишаване от свобода изтърпяното наказание Пробация по НОХД №404/2009 по описа на РС – гр. Горна Оряховица ако е имало такова, като два дни Пробация се зачитат за един ден Лишаване от свобода.
             На основание чл.53 ал.1 б.”А” от НК и чл.111 и следващи от НПК съдът отнема в полза на държавата веществени доказателства два броя пръти с дължина съответно 110 и 120 см, като постановява тяхното унищожаване като вещи без стойност след влизане в сила на присъдата.
             Веществените доказателствени средства с ниво на класификация „Поверително!” след влизане в сила на присъдата следва да бъдат унищожени по реда на Закона за защита на класифицираната информация и Правилника за неговото приложение.
            Присъдиха се направените по делото разноски.

            По тези съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: