РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Габрово , 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тридесети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радосвета Д. Станимирова
като разгледа докладваното от Радосвета Д. Станимирова Гражданско дело №
20214210100050 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Д.Д.Д., ЕГН**********,
постоянен адрес: гр. Габрово, ул. *********** №7; чрез адв. Г.И. Н.- АК Габрово, с адрес за
призоваване и съобщения гр. Трявна, обл. Габрово, ул. „********** № 72; ПРОТИВ „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД, ЕИК131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Витоша, кв. Малинова долина, ул. Рачо Петков- Казанджията № 4-6; представлявано от
Р.И.М.- Т., в качеството и на управител;
Правно основание чл. 124. ал.1 във вр. с чл. 439, ал.2 от ГПК.
Цена на иска: 18 274,17 лв.
ОТВЕТНАТА СТРАНА депозира писмен отговор в дадения й едномесечен срок.
В ИСКОВАТА МОЛБА СЕ ТВЪРДИ, че: На 21.10.2020г. работодателят на доверителят ми „ГЕША
ХОЛИДей ЕООД, ЕИК200698308 е получил запорно съобщение от частен съдебен изпълнител Весела Цонева, с
per. № 732 по ИД № 20197320400471 по описа на ЧСИ, с което е уведомен, че е наложен запор върху трудовото
възнаграждение па Д. Д. Д., за задължение към ответника „ЕОС МАтРИКС" ЕООД, ЕИК131001375, в размер на
18 274.17 лв. Като изпълнително основание е приложен ИЛ от 25.08.2010г. по ч.гр.д. 1716/2010 г. по описа на
Габровски районен съд. изд. въз основа на Заповед № 2187 от 25.08.2010 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.лед като извършва справка установява, че въпросният изпълнителен
лист е бил изпълнително основание за образуване на друго изпълнително дело но при ЧСИ Весела Цонева за
задължение към ТБ ЮРОбанк И ЕФ ДжИ БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК000694749, което с Постановление на ЧСИ е
било прекратено на осн. чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия и продължение на две години. След издаване на изпълнителния лист на 25.08.2010 г.
ответника е образувал горепосоченото ИД, като с образуването му с поискал да бъдат извършени действия по
принудително събиране на вземането му включително и с налагане на запори и възбрани на недвижимо и
1
движимо имущество. По делото са предприети и извършени няколко изпълнителни действия като връчването на
ПДИ на длъжника от 29.04.2011 г. е извършено чрез залепяне па уведомление на входната врата на
апартамент № 24 на непосочен адрес, вписване на възбрана по отношение на недвижим имот собственост на
длъжника от 22.03.2013г. и наложен запор на МПС отново негова собственост, като последното същинско
искане от страна на взискателя от 28.05.2014г., с което е направено лаконичното и неконкретизирано точно
искане, да бъдат описани и продадени движимите вещи в дома на Д.Д.. По направеното искане е направен от опит
от страна на ЧСИ да връчи надлежно Призовка за принудително изпълнение на Д., чрез залепяне на уведомление
на входната врата на жилищен блок на адрес гр. Габрово, ул. Н. Геров" № 58. От посочената дата 28.05.2014г. до
образуването на ИД № 20197320400471 по описа на ЧСИ Весела Цонева, взискателя ТБ „ЮРОБАНК И ЕФ ДГИ
БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК ********* не е извършвал изпълнителни действия с цел удовлетворяване на вземането си.
Cлед направена справка по ИД е видно, че първоначалния взискател с Договор за цесия от 18.01.2016г. е
прехвърлил вземането си по изпълнителното дело на ответника ЕОС МАТРИКс ЕООД, ЕИК *********. гр.
София, но същият не е изпълнил задължението си да уведоми на осн. чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, длъжника, поради което
и само на това основание считаме, че Д.Д. не дължи процесната сума на ответника „ЕОС МАТРИКС" ЕООД.
Очевидно от 28.05.2014г. до 26.09.2019г. е изтекъл период, по-дълъг от 5 години, какъвто е срокът на общата
погасителна давност. В тази връзка това дело не следвало да бъде образувано, нито по него да се начисляват
такси и разноски. Образуваното изпълнително производство през 2011г. било перемирано и образувано наново
през 2019 г. - 8 години след снабдяване на взискателя с изпълнителен лист. В тази връзка твърдим, че са налице
предпоставките на чл. 439. ал.2 вр. ал.1 от ГПК вр. чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, поради което молим съдът да
постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника - взискател но изпълнителното
производство, че доверителят ми не дължи сумите по изпълнително дело ИД 20197320400471 но описа на ЧСИ
Весела Цонева, в претеидирания размер от 18 274,17 лв., както и такси и разноски по ИД. Няма спор, че вземането
по издадения на 25.08.2010г. по ч.гр.д.№ 2187/2010 г. по описа на PC Габрово, произтича от договор за банков
кредит. По отношение на вземанията по договори за кредит е приложим общият петгодишен давностен срок по
чл. 110 ЗЗД. Съгласно Решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/201 I г„ III г. о., ГК. постановено по
реда на чл. 290 ГПК. При договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на
погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по
договора. Поради тази причина се сочи, че е приложим общият петгодишен давностен срок. По отношение на
претенцията за договорна лихва е приложим краткият Тригодишен давностен срок. Същевременно, с
разрешението по т.14 от ГР№ 2/2013 г. па ОСГТК на ВКС се прие, че подаването на молба за издаване на
изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 от ГПК (отм.): не представлява
предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116. б. в oт ЗЗД и не прекъсва
давността за вземането. Посочено е, че едва след като правото на принудително изпълнение бъде признато с
издаването па изпълнителен лист кредиторът може да започне принудителното изпълнение. Изпълнително дело
№ 20117320400019 по описа на ЧСИ Весела Цонева е образувано на 10.01.2011 г. и както бе посочено по- горе по
него дори не е изпратена надлежна ПДИ до длъжника, макар и да са наложени възбрана на недвижими имоти и
запор на МПС собственост на доверителят ми Д.Д. от гр. Габрово. В периода обаче от 05.08.2014г. до
образуването на новото изпълнително дело 26.09.2019 г. ответника не е предприел никакви действия по
движението на изпълнителния процес или по събиране па вземането. В тази връзка моля да се има в предвид, че
цедирането на вземането по ИД през посочения период от ЮРОБАНК, ЕИК000694749, към ответника ЕОС
МАТРИКС ЕООД, ЕИК *********. гр. София, не представлява действие по изпълнението, което да може да
прекъсне давността. Давността съгласно чл. 116 б. "в" от ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т. 10 от TP №
2/2013 г. на ОСГТК, се прекъсва от предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ. В цитираното TP примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните
действия, прекъсващи давпостта- налагане на запор или възбрана, присъединяване па кредитор, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане и т.н.: както и действия, с които давността не се прекъсва - образуване
на изпълнителното дело, изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на
удостоверение та данъчна оценка, проучваме ма имуществено състояние на длъжника и др. В случая последното
същинско изпълнително действие, което е можело да прекъсне давността за вземането по Изпълнителното дело е
с дата 28.05.2014г, от когато е започнал да тече нов 5-годишен данвностен срок, който е изтекъл на 28.05.2019г.,
като предприетите след тази дата действия на взискателя но погасено по право изпълнително производство също
нямат значение на прекъсващи давността. В тази връзка задължителни за съобразяване са мотивите по т. 10 от
2
ТР№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с които са дадени разяснения, че каквото и да е основанието за прекратяване на
изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с
изключение на изпълнителните действия, изграждащи изпълнителните способи, от извършването па кои го трет и
лица са придобили права и редовността па извършените от грети задължени лица плащания/. ОСОБЕНО
ИСКАНЕ: Моля настоящия спор да бъде разгледан от PC Габрово, на основание чл. 113 от ГПК. тъй каго
доверителят ми има качеството на потребител, по отношение па когото се прилага специалната разпоредба
закона. Искът по чл. 439 ГПК е с предмет оспорване на изпълнението, образувано въз основа на издадено
изпълнително основание за дължимост на парични вземания, въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение
по ЧГД №1716/2010г. на I PC спрямо кредитора - заявител ТБ ЮРОБАНК И ЕФ ДжИ БЪЛГАРИЯ" АД с ГИК
*********, респ. спрямо цесионсра „ЕОС МАТРИКС" ЕООД. ЕИК *********. гр. София. Изпълнително дело е
било образувано пред ЧСИ Весела Цонева през 2019i. по искане на частния правоприемник на заявителя "ЕОС
МАТРИКС" ЕООД, ЕИК *********. гр. София, като се позоваваме на настъпили в изпълнението нови факти,
изразяващи се в погасяване на вземането към датата на образуване на изп. дело. още към 28.05.20l4г. като към
тази дата правото на взискателя за принудително изпълнение па процесиите суми е било погасено. При тези
факти, доверителят ми упражнява последваща зашита на правото си. извън заповедното производство, но въз
основа на изпълнението, основано именно на задължение но договора ?а финансова услуга. Именно в това
правоотношение Д.Д., безспорно има качество потребител по см. на нар. 13 от ДР на 3311. Съгласно цит.
разпоредба, „потребител" е всяко физическо лице. което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице. което като cipana
по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Считаме, че
потребител по договор за финансова услуга, какъвто е очевидно доверителят ми - ищец. претендиращ зашита
срещу изпълнението основано на този договор, независимо от избрания способ /чрез отрицателен установителен
иск/, може да се ползва от особената местна подсъдност. Съгласно общите принципи на 3311 и общностни актове,
е предвидена засилена защита на правата на потребителите, вкл. по съдебен ред. Израз на тези принципи е и
нормата на нар. 1 от ДР на ЗЗП /при противоречиви разпоредби се прилагат тези. които осигуряват по- висока
степен па защита на потребителите/. Поради гова. с оглед качеството на доверителят ми - ищец н изложените в
молбата факти и обстоятелства, съставляващи основание на иска. сьшият води иска именно в качеството си па
потребител па финансова услуга каго страна по сключен с кредитна институция договор за кредит по смисъла на
нар. 13, т. 1 вр. с т. 12 от ДР на ЗЗП. Прехвърлянето на вземането по договора за кредит на трето лице - небанкова
институция не променя основанието, респ. качеството на длъжника по него. В този смисъл, релевантно за
определяне на мест ната подсъдност е качеството на ищеца на потребител на финансова услуга, ог което
произтича и правото на избор на местна подсъдност по чл.113 ГПК. упражнено с предявяване на иска пред
Варненски районен съд. в чийто район се намира постоянният адресна ищеца. Поради изложеното по- горе за
нас се поражда правния интерес от търсената съдебна зашита с която да се установи несъществуването на
твърдяното от ответника задължение, се обръщам към Вас:
ИСКА ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника че
ищеца НЕ ДЪЛЖИ сумата
18 274,17лв., по Изпълнителен лист от 25.08.2010г. изд. по ч.гр.д. 2187/2010
г. по описа на PC Габрово, въз основа па който е образувано ИД №
20197320400471 по описа на ЧСИ Весела Цонева с район на действие ОС
Габрово,
включително с такси и разноски по изпълнителното дело. Претендирам
също така и всички законни последици, следващи факта на установяването.
Моля, да ми бъдат присъдени и направените съдебни и деловодни разноски, както и
адвокатско възнаграждение по чл. 38. ал.1. т.2 от ЗАдв., съобразно НАРЕДБА № 1 от
Ч.07.2004 I. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОТВЕТНАТА СТРАНА взема следното становище в писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК: ПО
3
ДОПУСТИМОСТТА: Исковата претенция е недопустима, поради което моля производството но горното дело да
бъде прекратено като недопустимо. Съображенията ми за горното за в следната насока: Не е налице допустимост
с иска по чл. 439 ГПК да се иска от съда да признае за установено, в отношенията между ищеца и ответника, че
ищеца НЕ ДЪЛЖИ на ответника сумите, предмет на спора. Горното е така тъй като макар и в съдебната практика
да битуват съдебни решения с идентичен диспозитив, то това е правно неприемливо с оглед същностга на
института на погасителната давност. Като материално правен инструмент погасителната давност е период от
време, с изтичането на който отпала възможността на кредитора да тьрси по принудителен ред изпълнение на
субективното право на което е носител. Така субективното право на кредитора се превръща в естествено и
единствения начин по койго може да бъде изпълнено е доброволно по волята на длъжника. С изтичането на
погасителната давност обаче задължението на ищеца в случая не престава да съществува, напротив- то
съществува, просто за кредитора са отпаднали вече способите на принудителното удовлетворяване. В този
смисъл, исковата претенция досежно отправеното искане е недопустима, т. к. се иска постигане на резултат, който
не отговаря на правните норми. На следващо място, в исковата молба се твърди, че ищена не дължи на ответника
пропесното вземане, който като новия кредитор е придобил вземането но силата на договор за цесия и не е налице
надлежно изпълнение на процедурата на по чл. 99 и сл. ЗЗД да бъде длъжника уведомен за извършената цесия, за
да нороди тя правно действие спрямо него. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на
длъжника с цел да го предпази ог двойното плащане на едно и също задължение на две различни лица. То не е
елемент от фактическия състав на договора за цесия. Със или без уведомление за цесия в отношенията между
цедента и цеснонера от момента на постигане на съгласие, тя поражда правно действие. Длъжникът може да
възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил
на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, с оглед на което
фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение sa основателността на
иска, след като по делото безспорно се установи, че нретендираното с исковата молба задължение не е погасено.
тази насока са цитирани Определение №987/18.07.2011г. на ВКС по гр. дело 867/2011 г., IV г.о. и Решение №
173/15.04.2014г. па ВКС по гр. дело 788/2013г., ТК. В случая твърдение за извършено плащане от страна на
длъжника в полза на кредитора не е релевирано. Недопустимо е и искането на ищеца да се произнесе съда по
повод претенция на всички законни послсдици резултат от уважаване на установителния иск, т. к. не е
формулиран петиум, нито пък за съда съществува задължение да извежда волята на ишена досежно исканата
правна защита но тълкувателен път. Отделно, в случай, че ищеца преследва друга защита на твърдените от него
накърнени субективни права, то същия следва да я формулира ясно и точно и разполага с предвидените законови
способи н процесуални инструменти за това. С оглед горното, моля почитаемия съд да остави исковата молба без
движение и да нрекрат и производствот о но настоящото дело като недопустимо. Евентуално, в случай, че не
приемете горното, Ви моля приемете следното ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА на исковата претенция: Искът е
неоснователен и недоказан, поради което. Ви моля така предявената искова претенция да бъде отхвърлена изцяло
като неоснователна и недоказана. Съображенията ми за горното са следните: Безспорно с съществувансто на
сключен договор за потребителски кредит между ищеца и цедента. Безспорно е наличието на издаден
изпълнителен лист от 2010г., какго и че по отношение па това вземане са образувани два броя изпълнителни дела
- 19/2011г. и 471/2019г. и двете по описа на ЧСИ Весела Цонев против ищеца. Не се оспорва нито договора за
потребителски кредит, нито са оспорвани и се спорят заповедта за изпълнение и изпълнителния титул. Няма спор
относно приложимия давностен срок, както и че изп. дело 19/2011 г. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГIIK. Вярно е и че цедирането на вземането от стария към новия кредитор не е действие, което прекъсва
давността. Не е вярно обаче твърдението, че приложимия давностен срок е изтекъл, както и от кога тече
погасителната давност, как тече, прекъсва ли се, тече ли нова и т.н. Аргументите ми за това са в следната насока:
За да се достигне до обективен извод по настоящия спор следва да се отговори на въпроса дали образуването на
изп.д. № 19/2011г. е прекъснало давностния срок и дали по време на висящноспа на последното е текла
погасителна давност. При отговора на тези въпроси приложение следва да намери Постановление № 3 от
18.XI.1980 г. на Пленума па ВС. Съгласно последното по арг. от чл. 116. б. ,.б" ЗЗД подаването на молба за
образуване, съответно образуването на изпълнително производство представлява действие, което прекъсва
давността относно вземането, предмет на изпълнението, като погасителната давност не тече. докато грае
изпълнителният процес. Давността за процесиите вземания е била прекъсната с образуването на изпълнително
дело № 19/2011г. на 11.01.2011г. Това е така, т.к. новите разрешения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС макар и принципно правилни са
4
неприложими спрямо производството по изп. д. № 19/2011 г„ което е образувано преди приемането на TP.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че последното е образувано и е било висящо към 26.06.2015г„
когато е постановено цитираното в исковата молба тълкувателно решение, с което именно Постановление № 3 от
18.XI.1980 г. на Пленума на ВС е обявено за изгубило своето действие. До постановяването на TP № 2 по т. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС приложима задължителна съдебна практика, с която правните субекти е следвало да
се съобразяват, представлява Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. Именно такава е хипотезата на изп.д. №
19/2011г. Действително тълкувателните актове на върховната съдебна инстанция по новия ГПК принципно имат
обратно действие- от момента на приемане на тълкуваната разпоредба. Това разрешение обаче не е валидно, в
случаите, когато спрямо последната вече е било постановено задължително тълкуване, а същото впоследствие се
изменя/отменя с ново тълкувателно решение, както е в настоящия случай. Този извод следва именно от
задължителния характер на тълкувателната практика, който изисква от правните субекти да сс съобразяват с
действащото към момента на извършване на съответните правни действия тълкуване. В тази връзка именно
тълкуването, дадено с Постановление № 3 or 18.XI.1980 г., е относимо към изн. д. № 19/2011г., доколкото
посоченото постановление е било единствена задължителна практика в периода 2011г.- 26.06.2015г. В този
смисъл е и трайната практика на ВКС - напр. Решение № 252/17.02.2020 по дело №1609/2019 на ВКС. ГК. III г.о.;
Решение № 170/17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017 г. на 4-то г.о. на ВКС, която споделям изцяло напр. Решение №
50/27.02.2019 г. по гр.д. № 695/2018 г. и Решение № 194/03.06.2019 г. по в.гр.д. № 220/2019 г. по описа на
Пернишкия ОС, ГК. I-ви въззивен състав. За пълнота следва да се отбележи, че сходно разбиране, макар и по друг
правен въпрос, е застъпено и в практиката на Европейския съд ио правата на човека - решение от 10.01.2019 г. по
дело № 48149/09 - Valkova v. Bulgaria. С оглед гореизложеното, до 26.06.2015г. давност по изп. дело 19/2011 г. не
е текла. Доколкото изпълнително производство водено под № 471/2019г. е образувано след 26.06.2015 г.. то вече
спрямо него приложение намира т. 10 на TP № 2 по т. д. № 2/2013 г. на ОСТТК на ВКС. В този смисъл, по
отношение задълженията на ищцеца, за които е образувано и водено и.д. 19/2011г.. считано от датата на
образуване то му до приемане на TP 2/2015г. на 26.06.2015г. погасителната давнос т е била прекъсната и не е
текла. Така от 26.06.2015г. е започнала да тече иова давност. Междувременно, докато делото е висящо, през
2016г. ЕОС МАТРИКС ЕООД в качеството на нов кредитор е конституирано по делото. На 27.05.2016г.
взискателя е поискан извършването на изпълнителен способ, годен да прекъсне погасителната давност. В
последствие на 26.09.20.....г. ЧСИ Цонева е прекратила производството по делото с постановление на основание
чл. 433, an. 1. т. 8 ГПК. или изразено словом- поради перемпция. 2019г. новия кредитор- EOC МАТРИКС ЕООД с
образувало ново изпълнително дело № 471/2019г. по описа на ЧСИ Цонева. Към молбата за образуване са
приложени надлежно всички изискуеми документи, за да легитимират довереното ми дружество като цесионер.
но въпреки горното и в унисон с доказателствените искания на ищеца прилагам и моля да приемете уведомления
за цесия, както и договор за цесия и приложенията към него. В този смисъл, изразявам следното, а именно:
образуването на изпълнителното дело №471/2019г. по описа на ЧСИ Цонева е напълно валиден акт. извършен от
съдебния изпълнител на база редовна молба и приложен оригинал на изпълнителен лист, като е в материалната и
териториална компетентност па същия. Т.нар. „перемпция" по чл. 433, ал.1. 1.8 от ГПК води до прекратяване па
конкретното изпълнително производство. Безспорно, тя настъпва по силата на закона с настъпването на
съответния правнорелеванген факт, по не засяга сама по себе си издадения изпълнителен лист- не го прави
невалиден, не го обезсилва п др. под., още по-малко влияе върху материализираното в него вземане, подлежащо
на принудително изпълнение. С настъпването на перемпцията, в случая по предходното изп. дело на ЧСИ Цонева
се прекратява изп. производство по него и не слсдва по него дело да се предприемат изпълнителни действия,
които биха били незаконосъобразни. Тъй като обаче самия изп. лист и отразеното в него вземане не се засягат от
перемпцията, то няма никаква пречка въз основа на същия изпълнителен лист да се образува ново изпълнително
дело, по което да се предприемат законосъобразно изпълнителни действия, естествено ако не са налице
предпоставки, осуетяващи това /напр. по чл.433. ал.1. т.3.4.7 от ГПК/. Законодателят не е предвидил обаче
перемпцията като такава пречка за образуване и водене на ново изпълнително производство след прекратяване на
предходно такова на основание чл.433. ал.1, т.8 от ГПК. Поради това, действията на ЧСИ Цонева по образуване и
водене на изпълнителното дело са валидни и допустими, т. к. перемпцията на предходното изпълнително дело не
е пречка за образуване на ново, а приложимата пет годишната погасителна давност за вземанията,
материализирани в процесния изпълнителен лист до образуването на новото изпълнително дело не е изтекла.
Отделно, следва да се държи сметка, че в периода от образуването на ИД 19/2011 г. по описа на ЧСИ Цонева до
приемане на цитираното TP (26.06.2015г.) давността касателно вземането е била прекъсната и не е текла. Нова
5
давност е започнала да тече на 26.06.2015г.. която обаче вече в унисон с постановките на приложимия
тълкувателен акт е била прекъсната на 27.05.2016г.. когато с молба до съдебния изпълнител довереното ми
дружество е посочило изпълнителен способ, който отговаря на критериите на т. 10 от TP и прекъсва
погасителната давност. От тази дата е започната нова давност, която е прекъсната многократно до настоящия
момент. Предвид горното може да се направи единствения възможен и обоснован извод: Приложимата давност на
основание чл. 117, ад. 2 ЗЗД е 5 години, както за главницата, така и за лихвите. Периодът на висящност на изп.д.
№ 19/2011г. на ЧСИ Цонева, не следва да се взема предвид при изчисляването на давността, доколкото, както бе
посочено и по-горе, през този период от образуването на делото до 26.06.2015г. погасителна давност за
процесиите вземания въобще не е текла. Нова давност е започнала да тече от 26.06.2015г. и до датата па
образуване на изпълнително дело № 471/2019г. по описа на ЧСИ с Цонева не само, че не е изтекла, но и е
прекъсната многократно, дори още с молбата за образуване на изпълнителното дело, т.к. взискателя е поискал
извършването на изпълнителни действия и такива респ. са надлежно извършени.По течи съображения, крайният
извод който може да се направи е. че към датата на подаване на исковата молба, процсснпте вземания не са
погасени по давност, което превръща иска в неоснователен и моля да се отхвърли изцяло. По отношение
изявлението на ищеца за липса на валидно уведомление за цесия:За основателността на иска по чл. 439 ГПК
срещу конституирания в изпълнителното производство нов кредитор /цесионер/ е без значение установяването на
надлежното уведомяване на длъжникът по смисъла на чл. 99, ал.4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този факт не
рефлектира върху дължимостта на вземането- то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от
съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му. Съдебният изпълнител е
този, който провежда изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия, конто освен това подлежат
и на съдебен контрол, така че ако изпълни, чрез него в изпълнителното производство, длъжникът се освобождава
от дълга /Решение № 209/28.11.2018г, постановено по т.д. 2530/2017г. на ВКС. ТК. 1-во т.отд./ Отделно, приемете
следното: Както бе изложено по- горе. длъжника може да провежда успешно оспорване на липсата на
уведомление за цесия, в случай, че твърди плащане. Въпреки това. в случай, че не приемете за основателно
изложената теза. то моля да се има предвид следното:В редица решения на ВКС сред които решение №
3/16.04.2014г. постановено по т.д. 1711/2013г.. ВКС. ТК. 1во т.о., решение № 123 / 24.06.2009 год. по т.д.№
12/2009 год. на II т.о. с възприето следното: Уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно
чл. 99 ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.
99 ал.4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска . на основание чл. 235 ал.З ГПК.В този смисъл, прилагам и моля да приемете уведомление за
цесия, изходящо от пълномощник па цедента и приложено заедно с пълномощното към настоящия отговор на
исковата молба, което моля да бъде връчено на ищеца и да се съобрази като факт по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
ИСКА на първо място, да оставите исковата молба без уважение и да прекратите настоящото производство
поради недопустимост на исковата претенция. На второ място, в случай, че не приемете горното за основателно,
ви моля, исковата молба да бъде изцяло отхвърлена като недоказана и неоснователна. Касателно претенцията на
ищеца за РАЗНОСКИ моля приемете следното: Противопоставям се на искането на ищеца за присъждане на
разноски за адв. възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата и моля да не бъде
уважавано независимо от изхода на спора. Позовава се, че получава безплатна правна номощ, т.к. е материално
затруднено лице. Горното обстоятелство не е доказано, а и доколкото сгава ясно ищеца е заплатил дължимата
държавна такса, която не е в малки размери и не се е ползвал от законовите възможности предвидени в ГПК за
освобождаване от държавни такси. Горното навежда на извод, че лицето не попада в обхвата на нормата на чл. 38,
ал. 1, г. 2 от ЗАдв. В случай че съдът уважи предявения иск и предвид обстоятелството, че ищеца претендира да
му бъдат заплатени разноските за адвокатско възнаграждение, които са направени, правя възражение за
прекомерност на същото с оглед на правната и фактическа сложност на делото и моля на основание разпоредбата
на чл.78, ал.5 ГПК съдът да присъди минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски хонорар, при
условие, че ищците докажат заплащането им /в това отношение т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. на
ОСГТК на ВКС от 06.11.201 Зг. по тълкувателно дело № 6/2012 г. по описа на ОСТТК на ВКС, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. В това отношение, на основание чл. 236, ал. 1. т. 7
ГПК, която разпоредба има императивен характер в съдебното решение трябва да бъде посочена и банковата смет
ка, но която да се преведат присъдените в полза на ищеца разноски.
6
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ - Предвид изложеното предявения иск е по чл.
439 от ГПК за УСТАНОВЯВАНЕ НА НЕДЪЛЖИМОСТ на вземането, за което е
образувано изп. дело № 471/2019 на ЧСИ В. Цонева по изпълнителен лист от 25 август
2010 г., издаден въз основа на ЗНИ № 2187/25-8-2010 г. по ч. гр. д. 1716/2010 г. на
Габровски районен съд, в общ размер на 18 274.17 лв., защото: е погасено по давност;
цесията на ответинка не е съобщена на ищеца /длъжник/;
Обстоятелствата, имащи значение за делото са:
Настъпването на изискуемостта на вземането, за което е е образувано изп. дело изп.
дело № 471/2019 на ЧСИ В. Цонева по изпълнителен лист от 25 август 2010 г.;
Изтичане на давностен срок от 5 години без ответникът да е предприел действия за
събиране на вземането си.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, които не се нуждаят от доказване:
Безспорно с съществувансто на сключен договор за потребителски кредит между
ищеца и цедента.
Безспорно е наличието на издаден изпълнителен лист от 2010г., както и че по
отношение по това вземане са образувани два броя изпълнителни дела - 19/2011г. и
471/2019г. и двете по описа на ЧСИ Весела Цонева против ищеца.
Не се оспорва нито договора за потребителски кредит, нито са оспорвани и се спорят
заповедта за изпълнение и изпълнителния титул.
Няма спор относно приложимия давностен срок, както и че изп. дело 19/2011 г. е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Вярно е и че цедирането на вземането от стария към новия кредитор не е действие,
което прекъсва давността.
ОСПОРВАНИЯ И ВЪЗРАЖЕНИЯ:
Не е вярно обаче твърдението, че приложимия давностен срок е изтекъл, както и от кога тече
погасителната давност, как тече, прекъсва ли се, тече ли нова и т.н. Съгласно Постановление
№ 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС, по арг. от чл. 116. б. ,.б" ЗЗД подаването на молба за
образуване, съответно образуването на изпълнително производство представлява действие,
което прекъсва давността относно вземането, предмет на изпълнението, като погасителната
давност не тече, докато грае изпълнителният процес. Давността за процесиите вземания е
7
била прекъсната с образуването на изпълнително дело № 19/2011г. на 11.01.2011г. Това е
така, т.к. новите разрешения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.
по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС макар и принципно правилни, са
неприложими спрямо производството по изп. д. № 19/2011 г„ което е образувано преди
приемането на TP. Посоченият извод следва от обстоятелството, че последното е образувано
и е било висящо към 26.06.2015г., когато е постановено цитираното в исковата молба
тълкувателно решение, с което именно Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на
ВС е обявено за изгубило своето действие. До постановяването на TP № 2 по т. д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС приложима задължителна съдебна практика, с която правните субекти е
следвало да се съобразяват, представлява Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. Именно такава
е хипотезата на изп.д. № 19/2011г. Действително тълкувателните актове на върховната
съдебна инстанция по новия ГПК принципно имат обратно действие- от момента на
приемане на тълкуваната разпоредба. Това разрешение обаче не е валидно, в случаите,
когато спрямо последната вече е било постановено задължително тълкуване, а същото
впоследствие се изменя/отменя с ново тълкувателно решение, както е в настоящия случай.
Този извод следва именно от задължителния характер на тълкувателната практика, който
изисква от правните субекти да сс съобразяват с действащото към момента на извършване на
съответните правни действия тълкуване. В тази връзка именно тълкуването, дадено с
Постановление № 3 or 18.XI.1980 г., е относимо към изн. д. № 19/2011г., доколкото
посоченото постановление е било единствена задължителна практика в периода 2011г.-
26.06.2015г. В този смисъл е и трайната практика на ВКС - напр. Решение № 252/17.02.2020
по дело №1609/2019 на ВКС. ГК. III г.о.; Решение № 170/17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017
г. на 4-то г.о. на ВКС, която споделям изцяло напр. Решение № 50/27.02.2019 г. по гр.д. №
695/2018 г. и Решение № 194/03.06.2019 г. по в.гр.д. № 220/2019 г. по описа на Пернишкия
ОС, ГК. I-ви въззивен състав. За пълнота следва да се отбележи, че сходно разбиране, макар
и по друг правен въпрос, е застъпено и в практиката на Европейския съд ио правата на
човека - решение от 10.01.2019 г. по дело № 48149/09 - Valkova v. Bulgaria. С оглед
гореизложеното, до 26.06.2015г. давност по изп. дело 19/2011 г. не е текла. Доколкото
изпълнително производство водено под № 471/2019г. е образувано след 26.06.2015 г.. то
вече спрямо него приложение намира т. 10 на TP № 2 по т. д. № 2/2013 г. на ОСТТК на ВКС.
В този смисъл, по отношение задълженията на ищцеца, за които е образувано и водено и. д.
19/2011г., считано от датата на образуване то му до приемане на TP 2/2015г. на 26.06.2015г.
погасителната давност е била прекъсната и не е текла. Така от 26.06.2015г. е започнала да
тече нова давност. Междувременно, докато делото е висящо, през 2016 г. ЕОС МАТРИКС
ЕООД в качеството на нов кредитор е конституирано по делото. На 27.05.2016г. взискателя е
8
поискан извършването на изпълнителен способ, годен да прекъсне погасителната давност. В
последствие на 26.09.2019г. ЧСИ Цонева е прекратила производството по делото с
постановление на основание чл. 433, an. 1. т. 8 ГПК или изразено словом- поради
перемпция. 2019г. новия кредитор- EOC МАТРИКС ЕООД с образувало ново изпълнително
дело № 471/2019г. по описа на ЧСИ Цонева. Към молбата за образуване са приложени
надлежно всички изискуеми документи, за да легитимират довереното ми дружество като
цесионер. но въпреки горното и в унисон с доказателствените искания на ищеца прилагам и
моля да приемете уведомления за цесия, както и договор за цесия и приложенията към него.
В този смисъл, изразявам следното, а именно: образуването на изпълнителното дело
№471/2019г. по описа на ЧСИ Цонева е напълно валиден акт. извършен от съдебния
изпълнител на база редовна молба и приложен оригинал на изпълнителен лист, като е в
материалната и териториална компетентност па същия. Т.нар. „перемпция" по чл. 433, ал.1.
1.8 от ГПК води до прекратяване па конкретното изпълнително производство. Безспорно, тя
настъпва по силата на закона с настъпването на съответния правнорелеванген факт, но не
засяга сама по себе си издадения изпълнителен лист- не го прави невалиден, не го обезсилва
п др. под., още по-малко влияе върху материализираното в него вземане, подлежащо на
принудително изпълнение. С настъпването на перемпцията, в случая по предходното изп.
дело на ЧСИ Цонева се прекратява изп. производство по него и не слсдва по него дело да се
предприемат изпълнителни действия, които биха били незаконосъобразни. Тъй като обаче
самия изп. лист и отразеното в него вземане не се засягат от перемпцията, то няма никаква
пречка въз основа на същия изпълнителен лист да се образува ново изпълнително дело, по
което да се предприемат законосъобразно изпълнителни действия, естествено ако не са
налице предпоставки, осуетяващи това /напр. по чл.433. ал.1. т.3.4.7 от ГПК/. Законодателят
не е предвидил обаче перемпцията като такава пречка за образуване и водене на ново
изпълнително производство след прекратяване на предходно такова на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК. Поради това, действията на ЧСИ Цонева по образуване и водене на
изпълнителното дело са валидни и допустими, т. к. перемпцията на предходното
изпълнително дело не е пречка за образуване на ново, а приложимата пет годишната
погасителна давност за вземанията, материализирани в процесния изпълнителен лист до
образуването на новото изпълнително дело не е изтекла. Отделно, следва да се държи
сметка, че в периода от образуването на ИД 19/2011 г. по описа на ЧСИ Цонева до приемане
на цитираното TP (26.06.2015г.) давността касателно вземането е била прекъсната и не е
текла. Нова давност е започнала да тече на 26.06.2015г., която обаче вече в унисон с
постановките на приложимия тълкувателен акт е била прекъсната на 27.05.2016г., когато с
молба до съдебния изпълнител довереното ми дружество е посочило изпълнителен способ,
9
който отговаря на критериите на т. 10 от TP и прекъсва погасителната давност. От тази дата
е започната нова давност, която е прекъсната многократно до настоящия момент. Предвид
горното може да се направи единствения възможен и обоснован извод: Приложимата
давност на основание чл. 117, ад. 2 ЗЗД е 5 години, както за главницата, така и за лихвите.
Периодът на висящност на изп. д. № 19/2011г. на ЧСИ Цонева, не следва да се взема предвид
при изчисляването на давността, доколкото, както бе посочено и по-горе, през този период
от образуването на делото до 26.06.2015г. погасителна давност за процесиите вземания
въобще не е текла. Нова давност е започнала да тече от 26.06.2015г. и до датата па
образуване на изпълнително дело № 471/2019г. по описа на ЧСИ с Цонева не само, че не е
изтекла, но и е прекъсната многократно, дори още с молбата за образуване на
изпълнителното дело, т.к. взискателя е поискал извършването на изпълнителни действия и
такива респ. са надлежно извършени.По течи съображения, крайният извод който може да се
направи е. че към датата на подаване на исковата молба, процсснпте вземания не са погасени
по давност, което превръща иска в неоснователен и моля да се отхвърли изцяло.
По отношение изявлението на ищеца за липса на валидно уведомление за цесия: За
основателността на иска по чл. 439 ГПК срещу конституирания в изпълнителното
производство нов кредитор /цесионер/ е без значение установяването на надлежното
уведомяване на длъжникът по смисъла на чл. 99, ал.4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този
факт не рефлектира върху дължимостта на вземането- то съществува и следва да бъде
удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от
отговорност за погасяването му. Съдебният изпълнител е този, който провежда
изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия, конто освен това подлежат
и на съдебен контрол, така че ако изпълни, чрез него в изпълнителното производство,
длъжникът се освобождава от дълга /Решение № 209/28.11.2018г, постановено по т.д.
2530/2017г. на ВКС. ТК. 1-во т.отд./Отделно, приемете следното: Както бе изложено по-
горе. длъжника може да провежда успешно оспорване на липсата на уведомление за цесия, в
случай, че твърди плащане. Въпреки това, в случай, че не приемете за основателно
изложената теза. то моля да се има предвид следното: В редица решения на ВКС сред които
решение № 3/16.04.2014г. постановено по т.д. 1711/2013г.. ВКС. ТК. 1 во т.о., решение №
123 / 24.06.2009 год. по т.д.№ 12/2009 год. на II т.о. с възприето следното: Уведомление,
изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр.
първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл. 99 ал.4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска . на основание чл. 235 ал.З ГПК. В този
10
смисъл, прилагам и моля да приемете уведомление за цесия, изходящо от пълномощник па
цедента и приложено заедно с пълномощното към настоящия отговор на исковата молба,
което моля да бъде връчено на ищеца и да се съобрази като факт по реда на чл. 235, ал. 3 от
ГПК.
Съдът като взе предвид приложените писмени доказателства: в копие от ИД
№ 2017 320400 471 по описа па ЧСИ Весела Цонева с район на действие ОС Габрово, в
капие от ИД № 2011 73204000 19 по описа на ЧСИ Весела Цонева с район на действие ОС
Габрово, приложено ч.гр. д. 1716/2010г. по описа на PC Габрово, Изпълнителен лист от
25.08.2010г. изд. по ч.гр.д. 1716/2010 г. по описа на PC Габрово, 3аповед № 2187 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д. № 1 716/2010 г. по
описа на PC Габрово, Покапа за доброволно изпълнение по ИД № 20197320400471 по описа
на ЧСИ Весела Цонева с район на действие ОС Габрово, Покана за доброволно изпълнение
по ИД № 20117320400019 по описа на ЧСИ Весела Цонева с район на действие ОС Г аброво,
Молба от "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, за прекратяване на ИД № 20117320400019 по описа на
ЧСИ Весела Цонева с район на действие ОС Габрово, се намира следното:
Вземането е станало предсрочно изискуемо на 1-1-2010 г., видно от
завялението, по което е образувано ч.гр.д.1716/2010 г. на ГРС.
От този момент започва да тече общата пет годишна давност за погасяване на
задължението.
Първото изпълнителното производство №19/2011 г. на ЧСИ Цонева е било
образувано на 11-1-2011 г.
С молбата за образуване на изпълнителното дело са били посочени способите за
удовлетворяване на взискателя и е възложено на ЧСИ да проучи имущественото състояние
на длъжника, да прави справки, набави документи и др., както и да определи начина на
изпълнение, на основание чл. 18 ЗЧСИ.
Според мотивите към т. 10 от ТР № 2/2013 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането, независимо какъв способ е посочил
взискателя или е извършено действието от съдебния изпълнител по чл. 18 от ЗЧСИ -
насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана;
присъединяването на кредитор;
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач,
11
насрочването и извършването на продан и др.
до постъпването на парични суми от проданта или плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнителното дело,
изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имуществото на длъжника,
извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно- с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
С подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят е
овластил частния съдебен изпълнител с правата по чл. 18 ЗЧСИ и е посочил
изпълнителните способи, поради което с даденото по-горе тълкуване се изпълнява
изискването за прекъсване на давността с дата 11-1-2011 г.
Видно от представените по делото доказателства, вкл. и приложеното изп. дело,
съдебния изпълнител е изпратил запорни съобщения до търговските банки, до НАП, но по
нито едно от тези запорни не са постъпили суми, с които да се удовлетвори взискателя.
Съдът приема, че не са били извършени валидно процесуални действия от страна
на частния съдебен изпълнител, с които да се удовлетвори кредитора, поради което не може
да се приеме, че същите са били валидно изпълнени.
На 22-03-2013 г. е вписана възбрана върху имот на длъжника.
С Решение №252/17.02.2020 по дело №1609/2019 на ВКС, ГК, III г.о., по е
даден отговор на въпроса „Тече ли погасителна давност за вземане по изпълнително дело,
което е образувано преди приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК и дадените в т. 10 от същото разяснения намират ли
приложение по отношение последиците на давността по това принудително изпълнение и
настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК?“. Касационният контрол е допуснат на
12
основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради твърдяното противоречие на въззивното решение
в обжалваната му част с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 170/17.09.2018 г. по
гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, ІV г.о. и Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г.
на ВКС, ІV г.о.
ВКС разаснява следното: По поставения правен въпрос е налице установена
практика, изразена в цитираните две решения на ВКС, чието правно разрешение се споделя
и от настоящия състав. Там е застъпено принципното становище, че когато се касае до
първоначално приети тълкувателни решения и постановления те имат обратно действие и
даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, като се
счита, че тя още тогава е имала съдържанието, посочено в тълкувателните актове. Възможно
е след издаването на първоначалния тълкувателен акт да настъпи промяна в тълкуваната
норма или свързани с нея други правни норми, или в обществено-икономическите условия,
които да правят вече даденото тълкуване неприложимо или несъответно на действителния
смисъл на закона.
В тези случаи при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се изоставя
предходното тълкуване на същата правна норма и се възприема различно тълкуване,
последващото тълкувателно решение няма подобно на първоначалното обратно действие, а
се прилага от момента, в който е постановено и обявено по съответния ред. От този момент
престава да се прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила.
В тази хипотеза, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се
осъществили факти, които са от значение за спорното между страните правоотношение и са
породили правните си последици, то тези последици следва да бъдат преценявани с оглед
обвързващото им тълкуване, дадено и действащо към момента на настъпването им. В
противен случай би се придало същинско обратно действие на новия тълкувателен акт,
което е недопустимо, освен съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и въз основа на изрична
разпоредба за това.
За заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК
производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до
посочената дата следва да намери приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС
№ 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на изпълнителното производство –
от датата на образуването му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт
(придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при
висящност на изпълнителния процес), погасителната давност е спряла.
Както доктрината, така и съдебната практика несъмнено са приемали, вкл. и
преди ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради т. нар. „перемпция“
и то по силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в
13
този смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно действие.
Различието е относно датата, от която започва да тече новата погасителна
давност за вземането в тези случаи (според постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на
ВКС, ОСГТК това е датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие).
Ако е налице осъществен състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата,
предхождаща датата 26.06.2015 г., новата погасителна давност за вземането по чл. 117, ал.
1 ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на горния релевантен (двугодишен) срок, като
при съдебно установено вземане срокът й е всякога пет години (чл. 117, ал. 2 ГПК).
Следавателно в процесния случай течението на погасителната давност е било
спряно до постановяне на ТР 2/26-06-2015 г., тъй като перемпция не е настъпила до този
момент.
Взискателят е подавал регулярнно молби с искания за извършване на
изпълнителни действия след 22-3-2013г. /когато е вписана възбрана/- на 21-1-2014 г., 7-4-
2014г., 28-5-2014г., 5-8-2015 г., а цесионера е поискал изпълнителни действия на 11-3-2016 г.
Новата погасителна давност за вземането от 5 години започва да тече от 26-6-2015
г., когато е постановено новото тълкувание, че по време на изпълнителния процес давността
не е спряна.
На 16-9-2019 г, ЧСИ е прекратил изпълнителното производство по изп.д. №
19/2011 г., на основание чл. 433, ал.1, т. 2 ГПК и е върнал изпълнителния лист на цесионера
на вземането- настоящия ответник по делото.
На 26-09-2019 г. настоящия ответник е образувал ново изпълнително дело срещу
ищеца за процесното вземане- 471/2019 г., при ЧСИ В.Цонева, но в молбата за неговото
образуване няма овластяване на частния съдебен изпълнител с правата по чл. 18 ЗЧСИ,
поради което с даденото по-горе тълкуване не се изпълнява изискването за прекъсване на
давността от тази дата.
Насочване на изпълнението по делото чрез налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на ищеца, по изпълнително дело №471/2019 г. на ЧСИ
Цонева е станало на 13 октомври 2020 г.- връчване на запорно съобщение на
счетоводителя на РПК Райпо Ц.П.П., вж. лист 32 на гърба.
Такова е връчено и на работодателя му Геша Холидей на 21-10-2020 г., видно от
писмо на лист 35 от делото .
От 26 юни 2015 г. до следващото действие на принудително изпълнение-
налагането на запор при работодателя РПК Райпо на 13 октомври 2020 г. са изминали
14
повече от пет години- погасителната давност е изтекла на 26 юни 2020 г.
Вземанията, предмет на процесния изпълнителен лист са погасени по
давност на 26 юни 2020 г., поради което те са недължими.
Предявения иск с правно основание чл. 439 от ГПК следва да се уважи
изцяло.
Разноски
С оглед на гореизложеното, направеното искане от ищеца, представените
списъци на разноските в срока по чл. 80 от ГПК и приложените разходни документи, в
тежест на ответника следва да се присъдят разноски за ДТ 731 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Г. Н. възнаграждение по
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА - 1078,28 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Д.Д., ЕГН**********, постоянен адрес:
гр. Габрово, ул. ********** № 7; чрез адв. Г.И. Н.- АК Габрово, с адрес за призоваване и
съобщения гр. Трявна, обл. Габрово, ул. „********** № 72; НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД, ЕИК131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Витоша, кв. Малинова долина, ул. Рачо Петков- Казанджията № 4-6; представлявано от
Райна Иванова Миткова- Тодорова, в качеството и на управител ; ВЗЕМАНЕТО, за което
е образувано изп. дело № 471/2019 на ЧСИ В. Цонева по изпълнителен лист от 25
август 2010 г., издаден въз основа на ЗНИ № 2187/25-8-2010 г. по ч. гр. д. 1716/2010 г. на
Габровски районен съд, в общ размер на 18 274.17 лв., поради ПОГАСЯВАНЕ по
ДАВНОСТ, на основание чл. 439 от ГПК.
Препис от решението след влизане в сила да се изпрати по изп.д. изп. д. №
471/2019г. на ЧСИ В. Цонева, гр. Габрово.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК131001375, със седалище и адрес на
15
управление гр. София, р-н Витоша, кв. Малинова долина, ул. Рачо Петков- Казанджията №
4-6; представлявано от Райна Иванова Миткова- Тодорова, в качеството и на управител ;
да заплати на Д.Д.Д., ЕГН**********; 731 лв.- разноски по делото за ДТ, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК131001375, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Витоша, кв. Малинова долина, ул. Рачо Петков- Казанджията №
4-6; представлявано от Райна Иванова Миткова- Тодорова, в качеството и на управител ;
да заплати на адв. Г.И. Н.- АК Габрово, с адрес за призоваване и съобщения гр. Трявна, обл.
Габрово, ул. „П. Р. Славейков № 72; 1078,28 лв.- възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред ГОС.
СЪДИЯ :
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
16