О  П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 01.10.2019 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на първи октомври, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА  гр. дело № 488 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по частна жалба депозирана от адв. Д., пълномощник на Т.Й.Г., ЕГН ********** *** против определение от 01.07.2019 г. в частта, с която е било прекратено производството по предявения от жалбоподателя против „АГРОФИН“ ЕООД със седалище и адрес на управление ********иск за признаване за установено изгубила силата си обезпечителна заповед, издадена по ч.т.д. № 59/2015 г. на Хасковски ОС, считано от 04.07.2015 г. като недопустимо. Твърди се, че в тази част обжалваното определение е недопустимо. Страната никога не била предявявала такъв иск. В исковата си молба била посочила, че предявява иск за възстановяване на сума в размер на 4 000 лв., придобита от ответника в резултат на недобросъвестно негово поведение. Претенцията била за възстановяване на посочената сума, поради липса на основание и с оглед на неосъществено или  на отпаднало основание. Жалбоподателят посочва, че вероятно в хода на производството е допуснал обяснения, които са погрешно са навели съдебния състав до извода, че е предявил такъв установителен иск. Ако съдът приеме, че обжалваното определение е недопустимо, то същият да го отмени като неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Страната не конкретизира нито едно от своите твърдения. Моли се обжалваното определение да се обезсили, евентуално се иска същото да бъде отменено. Претендират се деловодни разноски.

         По делото не е депозиран отговор на частната жалба.

От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

Пред Сливенски РС на 30.04.2019 г. е била депозирана искова молба от жалбоподателя Г. против „АГРОФИН“ ЕООД. В уводната част на исковата молба било посочено, че предявеният иск е за неоснователно обогатяване за вземане в размер на 4 000 лв., представляващо неправилно възстановена в резултат на недобросъвестно поведение от страна на ответника гаранция, внесена по ч.т.д. № 59/15 г. на ОС Хасково. Обширно в исковата молба са били изложени фактите, от които ищецът черпи права и в петитума изрично били направени две искания до съда. На първо място е било поискано той, след като прецени събраните по делото доказателства, да постанови решение, с което да обяви като изгубила сила, считано от 04.07.2015 г. на обезпечителна заповед, издадена по ч.т.д. № 59/15 г. на Хасковски ОС. Втората претенция на ищеца е била ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4 000 лв., с която ответникът неоснователно се е бил обогатил за сметка на ищеца. По делото са представени писмени доказателства от ищеца и е депозиран отговор на исковата молба от ответника. С отговора исковата молба е оспорена като недопустима и е посочено, че с предявения иск се иска повторно произнасяне по отношение на парична сума относно която има влязло в сила определение на друг съд, а именно на ХОС. Освен това било посочено, че предявения иск по л. 55 ал.1 от ЗЗД е неоснователен.

В закрито заседание на 01.07.2019 г. докладчикът по делото извършил писмен проекто-доклад по чл. 140 ал.3 вр. чл. 146 от ГПК, обективиран в обжалваното определение. С акта си съдът приел, че предявеният иск за признаване за установено на изгубила силата си обезпечителна заповед, издадена по ч.т.д. № 59/15 г. на ХОС е недопустим и следва да бъде прекратен, тъй като самият ищец е твърдял, че не е могъл да реализира правата си по чл. 403 ал.2 от ГПК, тъй като връчената му заповед към момента на връчването й, вече е била погасена по право. Съдът посочил, че след като не е реализирал правата си и не е обжалвал определението ,ус което е допуснато обезпечение на бъдещ иск, ищецът е загубил право да направи това по-късно и то с отделен иск, както и да направи ново възражение в настоящото производство. В тази част производството по исковата претенция било прекратено.

Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя на 16.07.2019 г. Частната жалба е депозирана на 23.07.2019 г. /п.к./ в рамките на законоопределения едноседмичен срок.

Депозираната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалвания съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

На първо място следва да се посочи, че съдът е длъжен да се произнесе по исковите претенции на страните, така както те са ги заявили. Той не е обвързан с правната квалификация, която се дава на предявените искове от самите страни, а въз основа на изложените фактически твърдения и на направените искания, съдът определя квалификацията на предявените искове. В случая в първоначалната част на исковата молба, ищецът е посочил, че предявява иск с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД, но след изложението на фактическите си твърдения, в петитума на исковата молба е направил две искания. Едното от тях е съдът да се произнесе по иск с евентуална правна квалификация по чл. 55 от ЗЗД, а другият е бил съдът да признае за установено, че обезпечителна заповед издадена по ч.т.д. № 59/15 г. на ХОС е изгубила сила, считано от 04.07.2015 г. Докладчикът по делото е дължал произнасяне в своя доклад по отношение на въпроса кои искове приема за разглеждане и с каква правна квалификация. След като мотивирано съдът не е приел за разглеждане установителния иск, то правилно производството в тази част е следвало да бъде прекратено. Не отговаря на обективната действителност твърдението на жалбоподателя, че той не е сезирал съда с такъв иск. Предвид изложеното, съдът намира постановеното определение в обжалваната част за допустимо. По същество същото е и основателно. Жалбоподателят не е изложил никакви конкретни оплаквания относно незаконосъобразността на обжалваната част на определението. Във връзка с това съдът не може да формулира и своите правни доводи, с които да обори или да уважи възраженията на жалбоподателя, но изцяло споделя съображенията на първоинстанционния съд относно недопустимостта на исковата претенция, поради което намира, че в обжалваната част определението е и законосъобразно.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстнационния съд, депозираната жалба следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на делото претенциите за разноски на жалбоподателя се явяват неоснователни.

 

С оглед на изложеното, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

        

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Т.Й.Г., ЕГН ********** *** против определение от 01.07.2019 г. в частта, с която е било прекратено производството по предявения от жалбоподателя против „АГРОФИН“ ЕООД със седалище и адрес на управление ********иск за признаване за установено изгубила силата си обезпечителна заповед, издадена по ч.т.д. № 59/2015 г. на Хасковски ОС.

 

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: