Р
Е Ш Е Н И Е
№ 262050/24.06.2020 г.
гр. В.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в
открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети май две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 15028 по описа на
съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на М. С.Й.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу П. на Р. Б., с адрес: гр.С., бул. „В.“ № 2,
с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.2, ал.1, т.6 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
7500,00 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат от надлежано с 55 дни повече наказание лишаване от свобода наложено с
Определение по ч.н.д. № ** г. по описа на ВОС, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата, на която е следвало да бъде освободен - 01.03.2020 г. до
датата на освобождаването му 24.04.2020 г., сумата от 110,00 лв.,
представляващо обезщетение за претърпени имуществени вреди от това, че ищецът
не е успял да се качи на полет FB 973 по дестинация С. - В., с дата и час на
заминаване 06.09.2020 г. от 20:00 ч., вследствие на незаконосъобразното си
задържане в Република България на 06.09.2020 г., както и сумата от 500,00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от надлежано с 3 дни
повече наказание лишаване от свобода наложено с Определение по ч.н.д. № ** г.
по описа на ВОС в периода 06.09.2020 г. - 09.09.2020
г.
В исковата
молба ищецът, чрез адв. Кр. Т., поддържа, че с присъда по НОХД № * г. на PC - В.
му е наложено наказание „пробация“, което с влязло в законна сила на 22.07.2015
г. Определение по ЧНД № ** г. по описа на ВОС е заменено с „лишаване от
свобода" за срок от една година и двадесет и два дена, които следва да се
изтърпят при строг режим в затвор, считано от влизане в сила на определението.
Ищецът поддържа, че е обявен за общонационално издирване с прокурорско разпореждане
по по присъдна преписка № * г. на ВРП. Поддържа, че било разпоредено при
установяването му да бъда задържан и предаден за привеждането в Затвора - В. за
изтърпяване на определеното наказание по ЧНД № ** г. ВОС. Поддържа, че в
началото на 2019 г. е пребивавал в Република П., като на 03.02.2019 г. бил
задържан за изтърпяване на горното наказание. Сочи, че 07.02.2019 г. бил
регистриран в Центъра за лишаване от свобода Анкон II на дата 07.02.2019 г.,
като по-късно разбрал от адвокат, че трябва да излежи „лишаване от свобода“ от
1 г. и 22 дни, като по негови изчисления е следвало да го освободят на
01.03.2020 г. Поддържа, че излежал присъдата си, но не бил освободен веднага, а
55 дни по-късно на 24.04.2020 г., тъй като ответникът не изпълнил своевременно
своите оперативни задължения да изпрати уведомление до компетентните органи в
Република П. кога трябва да бъде освободен от затвора. Излага, че на 06.09.2020
г. кацнал в С., но тъй като Прокуратурата не отменила разпореждане от24.08.2015
г. за задържането му, бил задържан и
откаран в Софийския затвор, а впоследствие бил конвоиран до затвора във Враца,
където му обяснили, че трябва да излежи определеното наказание лишаване от
свобода. На 09.09.2020 му казали, че е свободен и го пуснали от затвора. Сочи,
че през надлежаните два месеца в П. си мислел, че никога няма да излезе на
свобода, тъй като в тази държава не се извършвала писмена кореспонденция със
затворниците и не им се връчвали книжа, а всички действия се извършвали устно
без да се спазва закона. Поддържа, че след като не бил освободен на 01.03.2020
г. започнал да мисли, че е забравен от българската държава, а без намеса от
нейна страна нямало как да бъде освободен. Излага, че за два месеца изживял
психологически срив, узнал за множество случаи, в които затворниците надлежали
определените им наказания. Никой не го уведомил колко време ще стои в затвора и
от кого зависи освобождаването му, а служител от затвора му казал, че докато не
получат писмо от България не могат да го освободят и можело да стои в затвора и
десет години. Сочи, че не знаел испански език и не можел да контактува с
останалите затворници и служителите на затвора, да подава молби или да поиска
помощ, включително медицинска. Поддържа, че заради социалното изключване станал
по - мълчалив. Получавал нередовно и оскъдна храна като отслабнал значително.
Излага, че в П. температурите падали под нула градуса нощем и непрекъснато му
било студено. Сочи, че трудно заспивал. Излага, че нямал връзка с близките си в
България и не знаел дали не се е случило нещо с тях. Сочи, че в резултат на
задържането си в С. изпуснал полет FB 973 на България еър от С. за В., на
06.09.2020 г. от 20:00 ч., за който бил закупил самолетен билет на стойност
110,00 лв. По изложените съображения моли за уважаване на исковете. Претендира
и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от П. на Р.
Б., чрез прокурор Задгорска от
ВРП, с който исковете се оспорват по основание и по размер. Счита претенциите
за недоказани. Наред с това сочи, че ищецът е знаел, че срещу него има
постановена осъдителна присъда и че тя следва да бъде изпълнена, както и срокът
ѝ и къде следва да се изтърпи. Сочи, че самолетният билет е можело да
бъде презаверен за друга дата и час още на летището. Възразява срещу претендирания
размер на адвокатското възнаграждение. Сочи, че размерът на обезщетението за
неимуществени вреди е завишен.
В проведеното по делото открито съдебно заседание страните поддържат
изразените позиции по спора – ищецът чрез адв. М. М., а ответника чрез прокурор Станислава Бакалова от ВРП.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Като доказателство по делото е прието ЧНД № ** г. по описа
на ВОС, образувано по
предложение от 04.06.2015 г. на Председателя на Пробационния съвет – В.
към Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – В. за замяна на наказание
„пробация“ по НОХД № * г. на ВРС с наказание „лишаване от свобода“ спрямо М.С.Й..
С протоколно определение от 14.07.2015 г. постановено по ЧНД № **
г. по описа на ВОС наложеното на ищеца наказание „пробация“ постановено по
НОХД № * г. на ВРС е заменено с „лишаване от
свобода“ за срок от една година и двадесет и два дена, които следва да изтърпи
при строг режим в затвор, считано от влизане в сила на определението. Съгласно
писмо от ВОС до Областна служба „Изпълнение на наказанията“ определението е
влязло в сила на 22.07.2015 г.
Като доказателство по делото е приложена присъдна преписка № * г. на
ВРП.
Видно от приложеното на л. 23 писмо от 05.08.2015 г. до Началника на
Областна дирекция „Охрана“, гр. В., с копие до Затвора – гр. В., на основание
влязлото в сила определение от * г. прокурор при ВОП е разпоредил в тридневен срок от получаване на
присъдата ищецът да бъде задържан и заедно с приложения препис от присъдата и
мотивите към нея, препис от писмото и справка за съдимост да се представи на
началника на Варненския затвор. Посочено е в писмото, че за изтърпяно наказание
следва да се зачете времето от задържането на осъдения от органите на МВР до
постъпването му в затвора за изпълнение на наказанието. Поискано е
прокуратурата да бъде незабавно уведомена за датата на задържането.
Съгласно разпореждане на прокурор при ВРП от 24.08.2015 г. (л. 26) ищецът е
обявен за общодържавно издирване, тъй като не е установен от органите на
Съдебната охрана на известните адреси за привеждане на присъдата по ЧНД № **
г. на ВОС в изпълнение.
С влязло в сила на 12.02.2016 г. протоколно определение по ЧНД * г. на ВРС са кумулирани наказанията наложени на ищеца с
влезли в сила съдебни актове по НОХД № * г. по описа на ВОС, по НОХД № * по описа на ВРС И НОХД № * г. на ВРС, последното заменен с определение по ЧНД № **
г. на ВОС като му е определено общо наказание в размер на седем години и два
месеца.
Издадена е и европейска заповед за арест на ищеца от 24.06.2016 г. във
връзка с присъдата по ЧНД № ** г. на ВОС. За срок на наложеното наказание е посочено „лишаване от свобода“ за една
година и двадесет и два дни при строг режим, а
за остатък от срока нза изтърпяване е посочен срок от шест месеца.
С писмо от 04.07.2016 г. Началник
сектор от дирекцията за Международно оперативно сътрудничество към МВР е
уведомил ВРП, че ищецът е обявен за международно издрирване в Шенгенската
информационна систеа, както и по канал на Интерпол.
С писмо от 17.11.2016 г. Началник отдел при ОД на МВР – В. е уведомил ВРП,
че от Интерпол Сан Хосе, Коста Рика е предоставена информация , че на
10.09.2015 г. са заържани трима български граждани, включително ищеца за
фалшификация и манипулация на кредитни/дебитни карти.
С писмо от 04.02.2019 г. ВРП е уведомена от ДМОС при МВР, че е получено
съобщение от Интерпол Коста Рика, че ищецът ще напусне страната с полет от Сан
Хосе към Лима - П., откъдето ще пътува за Холандия и от там до България.
С ново писмо от 06.02.2019 г. ДМОС е уведомил ВРП, че а 05.02.2019 г. поеруанските
власти са инфомирали, че са задържали ищеца на 04.02.2019 г. във връзка с
издирването му от българските власти, както и че към молбата за екстрадиция и
релевантните за нея документи, следва да се изпратят по дипломатически път
съобразно подпистаните двустранни договори.
С предложение от 15.02.2019 г. прокурор от ВРП е предложил на ВКП, Отдел
„Международен“ да се поиска екстрадиция на ищеца в България, с оглед привеждане
в изпълнение на наложено наказание с остатък за изтърпяване шест месеца.
С писмо от ДМОС от дата 13.02.2019 г. ВРП е уведомена за точния адрес на
компетентния им съдебен орган с оглед изпращане на екстрадиционните документи в
П..
С писмо от ДМОС от дата 14.02.2019 г. ВКП, Отдел „Международен“ е уведомен,
че съдебен състав от гр. Калао, П. е постановил предварително задържане на
ищеца с цел последаща екстрадиция за срок от 60 месеца, считано от 03.02.2019
г. – 02.04.2019 г.Посочено е, че П.анските власти молят в посочения по-горе
срок да им бъде изпратена официална молба за екстрадиция по дипломатически път
в съответствие с нормите на П.анския НПК, касаещи екстрадиционното производство
и трансфера на осъдени лица.
С писма от * г., 28.02.2019
г. ВКП, Отдел „Международен“ е изискала от ВРП заверени копия на съдебни актове.
На * г. ВРП е изискала от ВОП заверени
копия на съдебни актове.
С две писма от 07.03.2019 г. ВРП е изпратила на ВКП, Отдел „Международен“
изисканите преписи.
С писмо от * г. ДМОС ВКП и
ВРП са уведомени с решение № 03 от 27.03.2019 г. съдебен състав е допуснал
съкратено и доброволно екстрадиционна производство, тъй като ищецът се е
съгласил да бъде екстрадиран. Посочено е също, че съдът е приключил
производството по допускане на екстрадицията и делото е изпратено на
наказателно отделение на Ввърховния съд на П. за следване на законовата
процедура.
С писмо от * г. ВРП е
уведомила ВКП, Отдел „Международен“, че действията на ВРП по издиването и екстрадицията на ищеца
М.С.Й. се извършват поради наличието на търпим остатък от наказание „лишаване
от свобода“ за срок от шест месеца по ЧНД * г. на ВРС.
С писмо от ВКП, Отдел „Международен“ от 16.03.2020 г. ВРП е уведомена, че
във връзка с искането за екстрадиция на задържания в П. ищец е получено писмо
от ДМОС със срока на задържането. Поискано е незабавно да се зачете срока на
изтърпяното наказание и да се изпрати съответното постановление. В приложеното
писмо от ДМОС се сочи, че Интерпол П. е съобщило, че ищецът е задържан повече
от една година и тридесет дни във връзка с молбата за екстраиция и П.анските
власти очакват решение по случая да бъде взето от страна на българските.
С постановление от 17.03.2020 г. прокурор при ВРП е зачел времето, през
което ищецът е задържан в П. -
03.02.2019 г. – 17.03.2020 г. за изтърпяно наказание „Лишаване от свобода“
наложено му с Определение от 07.12.2015 г. по ЧНД № 4958/2015 г. по описа на
ВРС, като след приспадане на задържането наказанието се явява изтърпяно. В
мотивите на постановлението е посочено, че към момента на влизане в сила на определението
по ЧНД № * г. на ВРС ищецът е следвало да
изтърпи неизтърпяна част от наказанието в размер на шест месеца.
С писмо от 25.03.2020 г. от ДМОС, ВРП и ВКП, Отдел
„Международен“ са уведомени, че на основание постановлението от 17.03.2020 г.
на ВРП е прекратено международното издирване поради изтърпяване на наказанието.
Посочено е, че ДМОС информирало за тези обстоятелства Интерпил Лима, както и че
българските власти ще гу уведомят официално П.анските съдебни власти и по
дипломатически път.
С писмо от 15.04.2020 г. ДМОС, ВРП и ВКП са
уведомени, че съгласно телеграма от Интерпол Лима, с резолюция № * г. на П.анските съдебни власти е отказана екстрадиция на
ищеца поради изтърпяване на наказанието наложено от българските власти, като е
постановено и освобождаването му
С писмо от 09.09.2020 г. ВРП е уведомило Бюро съдимост при ВРС и ВОС по ЧНД
№ ** г., че на 07.04.2020 г. е изтърпяно наказанието по ЧНД № ** г. от година и
двадесет и два дена, със зачитане на времето от 03.02.2019 г. до 07.04.2020 г.
във връзка с провеждането на екстрадицията поискана от бългасрските власти във
връзка с изтърпяването му.
С разпореждане от 09.09.2020 г. адресирано до Началника на Трето РУ при ОД
на МВР – В. и до Регионална дирекция „Охрана“ – В. ищецът е снет от отчет за
общодържавно издирване, поради изтъпряване на наазанието по ЧНД № ** г. на ВОС
и отпаднала необходимост.
С разпореждане от 09.09.2020 г. адресирано до Началника на Скетор „Арести“ при
ОД „Изпълнение на наказанията“ – гр. Враца е разпоредено поради изътпряването
на наказанието по ЧНД № ** г. на ВОС ищецът незабавно да бъде освободен от Ареста при ОД „Изпълнение
на наказанията“ – гр. Враца, където е бил задържан на 06.09.2020 г. за етапно
конвоиране във връзка с изтърпяване на поосченото наказание.
За установяване на твърдените неимуществени вреди ищецът е ангажирал и
гласни доказателства по делото посредством разпита на свидетеля Милена Миткова
Кондова.
По присъдната преписка е приложено свидетелство за съдимост на ищеца в обем
от 17 страници съдържащо 24 осъждания считано от 1984 г., включително лишаване
от свобода за срок от петнадесет години.
Свидетелката Кондова, сочи, че ищецът е стар приятел със съпруга ѝ, а
тя го познава от около тридесет години. Излага, че семействата им били близки.
Поддържа, че ищецът е бил в затвор в П. през 2019-2020 г., както и че се е
свързал със съпруга ѝ по телефона, откъдето знаели и за ситуацията. Първоначално
се оказало, че в България го търсят за някаква книжка, но не знаел колко трябва
да лежи и поискал да му съдействат за изискат докуметни от тук за колко време
го задържат. Съпругът ѝ се свързал с адвокатите, чрез който получил
инфомрация, че около година и нещо трябва да лежи там и март 2020 г. да излезе.
Свидетелката сочи, че когато впоследствие се видели с ищеца, той и казал, че П.
е страна от третия свят, условията били ужасно - стая с голи стени без прозорци,
някакви гъби вместо дюшек. Поддържа, че ищецът нямал достъп до администрацията
на затвора, нямало и преводачи и българско посолство в П.. Успял да се свърже по
телефон с посолството в Бразилия, но те не могли да направят нищо, защото са
друга държава. Свидетелката сои, че след като се прибрал установила коренна
промяна в ищеца, не искал да контактува с никой, нито да излиза. Семейството на
свидетелката поканило ищеца за Великден, но той категорично отказал и казакл,
че не го интересуват празниците. Имало промяна и във физическото му състояние
тъй като бил 90 кг., а се върнал ужасно слаб. Свидетелката сочи, че със съпруга си
съдействали на ищеца да се придвижи до България и го очаквали на шести във В.,
но той не се появил. Оказало се, че в С. са го задържали, завели са го във
Враца и от там пак в С.. Ищецът много се бил уплашил, защото помислил, че пак
ще го задържат и ще го върнат обратно в П.. Поддържа, че през че 2015-2018 г. ищецът
е бил в чужбина, както и че той само се придвиждвал от П. и трябвало да хване
полет за Европа.
Предвид така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Доколкото с определението по чл. 140 от ГПК съдът е дал
указания по реда на чл. 129, ал.2 от ГПК на ищеца да уточни по размер
акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата от 7500,00 лв. за периода 01.03.2020 г. - 24.04.2020 г.,
както и да формулира конкретен петитум на този иск, които указания не са изпълнени в дадения едноседмичен срок от връчване на
определението, както и впоследствие в о.с.з., тази акцесрона претенция е останала нередовна и производството по делото
следва да се прекрати в тази част на основание чл. 129, ал.3 от ГПК.
Предявените искове са с правно основание чл.2, ал.1, т.6 от ЗОДОВ.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата по този текст от закона,
следва да се установи, че е налице изтърпяване на наложено наказания
"лишаване от свобода" над определения от съда размер.
Отговорността на държавата е обективна – преценява се фактът дали е налице
изпълнение на наказанието „лишаване от свобода” над определения срок, без да се
изследва субективното отношение, респ. вина на органите, в резултат на чиито
действия се е стигнало до това тъй като отговорността на прокуратурата произтича от законовото ѝ
правомощие за упражняване на надзор за спазване на законността при изпълнение
на наказанията съгласно чл.146 от ЗСВ и чл.5, ал.1 от ЗИНЗС.
В случая безспорно се установява от
събраната доказателствена съвкупност, че с влязло в сила определение по ЧНД № **
г. на ВОС на ищеца е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
една година и двадесет и два дни при строг режим, което наказание е кумулирано
с други по ЧНД * г. на ВРС и му е
определено общо наказание в размер на седем години и два месеца.
На следващо място от издадената ЕЗА от 24.06.2016 г. и прокурорските актове
на ВРП по присъдната преписка от 15.02.2019 г., 14.02.2020 г., 17.03.2020 г. се
установява, че към момента на влизане в сила на определението по ЧНД № * г. на ВРС - 12.02.2016 г., неизтърпяната част от общото
определеното наказание е възлизала на шест месеца.
Установява се също безспорно, че ищецът е обявен за общодържавно и
международно издирване като на 03.02.2019 г. е задържан в П., след което
българските власти са поискали екстрадицията му, а на 07.04.2020 г. той е бил освободен
от тамошния затвор.
Установява се безпротиворечиво също, че при пристигането си в гр. С. на
06.09.2020 г. ищецът е задържан за изпълнение на наказанието именно по по ЧНД №
* г. на ВРС, изпратен е в арест в гр.
Враца, като на 09.09.2020 г. е освободен с прокурорско постановление.
След приспадане на остатъчния срок в размер от шест месеца от наказанието
по ЧНД № * г. на ВРС, включващо и наказанието
по ЧНД
№ ** г. на ВОС , от времето прекарано от ищеца в затвора в П., което с
прокурорско постановление е зачетено за излежано в периода 03.02.2019 г. -
07.04.2020 г., както и задържането в България в периода 06.09.2020 г. –
09.09.2020 г., се формира период от осем месеца и осем дена, които ищецът е
излежал в повече от действителния срок на неизлежания остатък от наложеното
наказание, който е изтекъл още на 03.07.2019 г. по време на задържането в П.. Т.е.
установеният по настоящото дело срок, който ищецът е надлежал от наказанието,
което е следвало да търпи по ЧНД № ** г. на ВОС, считано от 03.07.02019 г. насам е с продължителност далеч над посочената
в исковата молба от общо 58 дена.
Доколкото обаче съдът е сезиран с искове за обезщетение на неимуществени
вреди търпени в конкретно посочени от ищеца срокове от петдесет и пет дена в
периода 01.03.2020 г. – 24.04.2020 г. и три дена в периода 06.09.2020
г. - 09.09.2020
г., отчитайки диспозитивното начало съдът следва да се
произнесе само в рамките на предмета на делото, с което е сезиран, а за остатъка
от надлежаното наказание в периода 03.07.2019 г. – 29.02.2020 г. решението на
съда няма да има силата на пресъдено нещо между страните.
В обобщение съобразявайки гореустановената фактическа обстановка сочеща, че
ищецът е изтърял процесното наказание още на 03.07.2019 г., но същевременно е
продължил да търпи същото до освобождаването си от затвора в П. на 07.04.2020
г., като последното е признато от ответника с изрично прокурорско
постановление, то следва, че първият иск за неимуществени вреди по чл. 2, ал.1,
т.6 от ЗОДОВ е основателен за периода 01.03.2020 г. – 07.04.2020 г. (т.е. за
период от 38 дни), а за времето от 08.04.2020 г. до 24.04.2020 г. (за период от
17 дни) искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли, доколкото след
07.04.2020 г. ищецът вече е бил свободен, съгласно официалните удостоверителни писмени
документи по присъдната преписка, чиято истинност не е оспорена по делото.
С оглед последващото ново задържане на ищеца в периода 06.09.2020 г. –
09.09.2020 г., но отново във връзка с изтърпяване на наказанието по ЧНД
№ ** г. на ВОС, вторият иск за неимуществени вреди по чл. 2, ал.1, т.6
от ЗОДОВ следва да се уважи за целия предявен период.
В тази връзка неоснователна е тезата на ответника релевирана в пледоарията
по същество, че тази претенция е неоснователна, защото конвоирането в страната
не се извършва от органите на прокуратурата, а от Главна Дирекция „Изпълнение
на наказанията“, подчинена на Министерство на правосъдието. Последното
обстоятелство се явява ирелевантно, защото единствената причина за новото
задържане на ищеца на 06.09.2020 г. в гр. С. е бездействието на прокуратурата
да изпълни своевременно функциите си чл. 146, ал.1 от ЗСВ като разпореди
снемане на ищеца от общодържавно издирване, видно от присъдната преписка,
въпреки че органите на Прокуратурата са били наясно, че ищецът вече е изтърпял
наказанието. До издаването обаче на нарочния прокурорски акт за снемане на
ищеца от ОДИ – т.е. до 09.09.2020 г., служителите на Главна Дирекция „Изпълнение
на наказанията“, подчинена на Министерство на правосъдието са действиали
правомерно в условията на обвързана компетентност като са задържали ищеца за
изпълнение на наказанието веднага щом са го установили на територията на
страната.
По размера на обезщетенията за неимуществени вреди:
Относно общественият критерий за справедливост по смисъла на
чл. 52 ЗЗД при определяне паричния еквивалент на неимущественото увреждане, в
Решение №214/18/08.01.2019 по дело №* на ВКС, ГК, IV г.о. е прието, че справедливият му размер се
извлича от обективно съществуващите и установени по делото обстоятелства. Тези
обстоятелства във всички хипотези на чл. 2 ЗОДОВ са вида на нематериалните
увреждания, тяхната продължителност и интензитет, личността на увредения, начина
му на живот и обичайната среда, интереси и ценностна система, трудовата
биография, отражението върху личния, обществения и професионалния живот;
стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането на здравето е
трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването. Паричният
еквивалент на неимущественото увреждане съдът определя към датата на деликта,
изхождайки от общественоикономическите условия в страната, а присъдената от
този момент лихва има компенсаторен характер, като размерът на присъденото
обезщетение също така, не може да служи като източник за неоснователно
обогатяване. Справедливостта още изисква сходно разрешаване на аналогични
случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране
за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да
се съобразява съдебната практика в сходни хипотези.
Във цитираното решение на ВКС се сочи, че в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОДОВ от значение са още условията в мястото, където е изпълнявано
наложеното наказание „лишаване от свобода“, режимът, отношението на
затворническата администрация, данни за психически или физически тормоз и
дискриминация, осъществявани от служители или от други затворници, предприемане
на адекватни мерки при данни за подобни деяния и пр.
В случая съдът намира, че по делото не се доказа ищецът да е търпял
по-големи болки и страдания от обичайните в хипотезата на надлежано наказание
„лишаване от свобода“, като този извод на съда не се променя от събраните
свидетелски показания. В тази връзка свидетелката Кондова действително сочи, че
условията в затворите в П. били ужасни, но в тази част показанията ѝ
възпроизвеждат единствено и само споделеното ѝ от самия ищеца, т.е.
негови твърдения, а не обективни факти възприети от свидетеля. Наред с това данните
изнесени от свидетеля, че ищецът е бил ужасно отслабнал при връщането си в
България, не могат собствено да обосноват несъмнен извод, че първопричината
за загубата на килограми се явява само и
единствено надлежаването на процесното наказание. Освен това от присъдната
преписка е видно, че след 2015 г. ищецът е пребивавал в чужбина и за периода от
тогава до 2020 г. свидетелката обективно не е имала възможността да добие лични
впечатления за настъпилите промени във физическо му състояние до момента на
задържането му в П. през февруари 2019 г. Наред с това е налице и вътрешно
противоречие в показанията на свидртелката, която от една страна сочи, че
ищецът не е имал достъп до администрацията в затвора, а от друга, че той се е
свързал със семейството ѝ и посолството на България в Бразилия, което
предполага, че именно затворническата администрация му е осигурила достъп до
телефон. В обобщение констатираната косвеност на показанията и вътрешното им
противоречие не позволяват на съда да гради върху тях мотивите си по делото.
Дори и твърденията на ищеца относно лошите условия в П.анските затвори да
бяха установени пълно и главно, то съдът намира, че неимуществените вреди, които
хипотетично ищецът е претърпял от понасянето им не биха могли да се вменят във
вина на ответника, защото същите стоят в пряка причинно-следствена връзка с
поведението на самия ищец. Това е така, защото видно от мотивите на
определението по ЧНД № ** г. на ВОС ищецът с пълно съзнание за наложената му присъда „пробация“
по НОХД № * г. на ВРС се е отклонил безпричинно
от нейното изпълнение, т.е. самоотстранил се е умишлено от указаното му от съда
задължително поведение. Поради това съдът намира за несъмнено установено по
логически път, че последвалата замяна на пробацията с ефективна присъда се
дължи единствено на свободния избор на поведение на самия ищец, който вместо да
се постави добронамерено на разположение за привеждане на наказанието в
действие, е напуснал пределите на Република България и дори е извършил нови
престъпления на територията на Коста Рика, видно от информация на Интерпол получена
по присъдната преписка. Респективно за съда не остава съмнение, че към момента
на пребиваването си в П. – февруари 2019 г., ищецът е бил длъжен да предположи,
че следва да търпи наказание „лишаване от свобода“ в България след като няколко
години по-рано се е отклонил от изпълнение на наказанието пробация. Поради това
след като е поел риска да пребивава на територията на чужда държава вместо да
изпълнява наложеното наказание пробация в България ищецът сам се е поставил и в
ситуацията да бъде задържан от правохранителните органи на избраната от самия
него чужда държава и да търпи условията в тамошните пенитенциерни институции.
В обобщение, при съобразяване периода, през който ищецът е търпял негативни психически и физически преживявания
вследствие надлежаното наказание „лишаване от свобода“ и
тяхното естество, многобройните му осъждания (24 на брой), по голямата част
от които същият е търпял наказание „лишване от свобода“, както и
общоизвестната икономическа конюнктура в страната за процесния период (в този смисъл Решение № 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г. на
ВКС), съгласно която според данни на Националния статистически институт
средната брутна месечна работна заплата в страната е варирала между 1321,00 лв.
и 1397,00 лв. в периода месец 03.2020 г. – месец 09.2020 г., съдът счита, че за репариране на претърпените
от ищеца неимуществени вреди вследствие на задържането от 38 дни в периода 01.03.2020 г. – 07.04.2020 г. и три дни в
периода 06.09.2020 г. – 09.09.2020 г.е необходима сумата от 2660,00 лв., съответно 210,00 лв., или по 70,00 лв. на ден. До тези размери
се явяват основателни исковете за обезщетение на неимуществени вреди, а за
разликите над тези суми същите следва да бъдат отхвърлени до пълните
претендирани размери от 7500,00 лв., съответно 510,00 лв.
Досежно искът за имуществени вреди изразяващи се в заплащане на сумата от
110,00 лв. за самолетен билет по дестинацията С. – В. за дата 06.09.2020 г.,
който полет ищецът е изпуснал поради неправомерното си задържане на дата
06.09.2020 г. за доизлежаване на наказанието по ЧНД № ** г. на ВОС, съдът намира същият за изцяло основателен, по изложените по-горе
съображения досежно незаконността на задържането на ищеца в периода 06.09.2020
г. – 09.09.2020 г. и наличието на пряка причинно-следствена връзка между
поведението на ответника и обедняването на ищеца. В тази връзка неоснователно е
възражението в отговора по чл. 131 от ГПК, че ищецът е можел да презавери
билета за друга дата, на първо място защото напълно неясно към 06.09.2020 г. е
било кога същият ще бъде освободен. Наред с това след като е бил задържан от
правоохранителните органи, то очевидно същият обективно не е можел да извърши фактически
действия по презаверяване на билета.
С оглед изхода на спора
право на разноски в производството имат и двете страни, като ответникът не е
релевирал искане по чл. 78, ал.3 от ГПК нито е доказал, че е сторил такива.
Ищецът е доказал разноски за държавна такса от 10,00 лв., а съобразно представения договор за правна защита и
съдействие (л. 34) и на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА съдът следва да
определи на процесуалния представител на ищеца адв. Красимир Тодоров адвокатско
възнаграждение, което съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК се претендира
в размер на 760,00 лв. Последният не се явява прекомерен предвид относимия
минимум от 685,50 лв. изчислен по реда на чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба №
1/09.07.2004 г., както и с оглед фактическата и правна сложност на делото,
включително обема на приложените писмени доказателства. Респективно съобразно постигнатия правен резултат на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК с решението по делото на ищеца
следва да се присъди сумата от 3,67 лв., а на адв. Тодоров 449,56 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството в частта по иска
за осъждане на ответника да заплати законната лихва върху главницата от 7500,00
лв. от датата, на която ищецът е следвало да бъде освободен - 01.03.2020 г. до
датата на освобождаването му 24.04.2020 г., на основание чл. 129, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА
П. на Р. Б., с адрес:
гр.С., бул. „В.“ № * ДА
ЗАПЛАТИ на М. С.Й., ЕГН **********, с
адрес: *** следните суми: сумата от 2660,00 лв.
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от
надлежано с 38 дни повече наказание лишаване от свобода наложено с Определение
по ч.н.д. № ** г. по описа на ВОС в периода 01.03.2020 г. - 07.04.2020
г.,
на основание чл.2, ал.1, т.6 от ЗОДОВ,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до
пълния претендиран размер от 7500,00 лв. и периода 08.04.2020
г. – 24.04.2020 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА
П. на Р. Б., с адрес:
гр.С., бул. „В.“ № * ДА
ЗАПЛАТИ на М. С.Й., ЕГН **********, с адрес:
***
следните суми: сумата от
110,00 лв.,
представляващо обезщетение за претърпени имуществени вреди от това, че ищецът
не е успял да се качи на полет * по дестинация С. - В., с дата и час на
заминаване 06.09.2020 г. от 20:00 ч., вследствие на незаконосъобразното си
задържане в Република България на 06.09.2020 г, на основание чл.2, ал.1, т.6 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА
П. на Р. Б., с адрес:
гр.С., бул. „В.“ № * ДА
ЗАПЛАТИ на М. С.Й., ЕГН **********, с
адрес: ***
следните суми: сумата от 210,00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от
надлежано с 3 дни повече наказание лишаване от свобода наложено с Определение
по ч.н.д. № ** г. по описа на ВОС в периода 06.09.2020 г. и 09.09.2020
г.,
на основание чл.2, ал.1, т.6 от ЗОДОВ,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до
пълния претендиран размер от 500,00 лв.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА П.
на Р. Б.,
с адрес: гр.С., бул. „В.“ № * ДА ЗАПЛАТИ на М. С.Й.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
3,67 лв,
представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА П.
на Р. Б.,
с адрес: гр.С., бул. „В.“ № * ДА ЗАПЛАТИ на адв. Кр. Д. Т., член на ВАК със служебен адрес: гр. В., ул. „Г.Ж.“ № * сумата 449,56 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: