Решение по дело №2321/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 декември 2019 г. (в сила от 6 януари 2020 г.)
Съдия: Красимир Маринов Димитров
Дело: 20194430202321
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е  

 

11.12.2019 г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд

на 9 декември

Тринадесети наказателен състав

година 2018

В публично заседание в следния състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

К.  ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 2321/2019 г. по описа на РС - Плевен

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на ***, с ЕГН: ********** *** против наказателно постановление № 19-0938-003290 от 10.09.2019 г. на ***, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложил на   административно наказание – глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца, за извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

За така установеното нарушение на жалбоподателят  е съставен акт, въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок.

В първото по делото съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Моли съда да отмени наказателното постановление, тъй като не е извършил вмененото му нарушение.

За ответната страна по жалбата О.н.М.- П. редовно и своевременно призована, представител не се явява.

Депозира се бланкетно становище, с което се моли да се остави жалбата без последствие и да бъде потвърдено наложеното наказание.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА !

Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение с № 3290 от 21.08.2019 г., съставен от ***на длъжност – ***.

 В АУАН-а ***е отразил следното:

На 13.06.2019 г. около 16:25 часа на ПП-I-3 на км 67+022 разклона за ***от гр. Плевен, с посока на движение ***, като водач на лек автомобил „***, с рег. № ***, ***на цвят, собственост на фирма *** ЕООД – гр. ***, Булстат ***, като не спира на подаден ясно видим сигнал със стоп палка по образец С8 „Стоп-палка“ от ***на национално ***управление, ***, облечен със светлоотразителна жилетка, с надпис „***“, застанал по посока на движението. Сигналът е подаден своевременно в светлата част на денонощието. Автомобилът е сам на пътното платно. Водачът възприема сигнала и помаха за поздрав на спиращия го служител на ***.

Нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

Актът за установяване на административното нарушение е съставен от ***на длъжност *** към ***Въз основа на посочената по–горе констатация на жалбоподателя  е издадено наказателно постановление, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, административно-наказващият орган е наложил на жалбоподателя, глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месеца.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

 

АУАН № 3290 от 21.08.2019 г.  въз основа на който е издадено обжалваното НП, е съставен на  21.08.2019 г. от ***въз основа на докладна от ***на ***, касаеща неспиране на подаден ясно видим сигнал.

 В *********е призовал единствено и само служителите ******– свидетелите ***и *** които са свидетели очевидци според него на случилото се, а имемнно за извършено нарушение от страна на жалбоподателя на дата 13.06.2019 г !!!

Съдът констатира, че по отношение на ***липсват данни по делото същият да е бил уведомяван , че ще се съставя акт на дата 21.08.2019 г. в ***или да е бил поканен за съставяне на АУАН  !!!

По делото още повече съдът не констатира никакви доказателства относно обстоятелствата които са определили точната дата 21.08.2019г. като такава на която да е съставен посочения по-горе АУАН !!!

По делото съдът не констатира и наличието на никакви доказателства ,че жалбоподателят е бил надлежно уведомен, че при неявяване  на посочената дата и час от негова страна , актът ще бъде съставен в негово отсъствие – така както се е случило на практика в последствие !!!

В съставения акт, липсва отбелязване че съставянето му става в отсъствие на нарушителя !!!

В АУАН не е вписано изрично поканата до жалбоподателя защото такава липсва ,  както и че самия акт е съставен при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН !!!

 

Разпоредбата на чл.40 от ЗАНН въвежда по задължителен начин изискването за съставяне на акта в присъствие на нарушителя и при условията на ал.2 - съставянето му в негово отсъствие /когато е известен, но не може да се намери или след покана на се яви за съставяне на акта/.

В случая, на актосъставителя впоследствие е било известно лицето - нарушител, предвид наличната документация по проверката.

При установяване точния смисъл и съдържанието на разпоредбите на чл. 40-44 от ЗАНН не е допустимо разширително тълкуване  !!!

В случая АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, без същия да е бил надлежно поканен !!!

Императивността на изискването за лично предявяване АУАН на нарушителя намира израз в разпоредбите на чл.43 от ЗАНН и спиране на производството ако нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен.

***, след като извърши констатация и събере данни, които навеждат на извод за извършено административно нарушение, е ДЛЪЖЕН ДА ПОКАНИ НАРУШИТЕЛЯ  за съставяне на акта !!!

 Едва при  наличието на надлежно връчена такава покана, ако нарушителят не се яви в определения ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Налице е специален процесуален ред, гарантиращ законосъобразно развитие на правоотношението между страните и нарушаване на който е самостоятелно основание за отмяна на крайния акт - при отчитане на конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Тези действия са пряко свързани с осъществяване правото на защита.

Защитата се осъществява в пълен обем в две фази - при осъществяване правото на подаване на писмено възражение в 3-дневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН и при реализация на правото на оспорване на НП.

Смисълът е АУАН да се съставя в присъствието на нарушителя, а в негово отсъствие само ако е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта.  

В тази връзка съдът констатира, че разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗАНН е приложена, без да са налице законовите предпоставки за това!

По делото липсват доказателства, установяващи, че нарушителят е поканен за съставяне на акта именно да се яви на 21.08.2019г. на която дата АУАН  № 3290  е съставен.

Целта на съставянето на акта в присъствие на нарушителя, актосъставителя и свидетели, тоест при  участието на посочените в чл.40, ал.1 от ЗАНН лица, първо при съставянето му, така и при подписването му,  гарантира правото на защита на нарушителя. Така нарушителят  непосредствено възприема действията на актосъставителя и посочените свидетели, включително дали същите действително са присъствали при съставянето му, от една страна, и верността на посочените в акта обстоятелства, от друга страна.

Съставянето на акта в отсъствие на нарушителя извън хипотезите на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН води до нарушаване правото на защита в пълен обем и води до единствената правна възможност да бъде отменено.

 Тези нарушения на процесуалните правила според съда не подлежат на саниране по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН.

Неслучайно законодателят е дал императивното изискване в ал.1 от чл.40, а в ал.2 на същия член е дал изключението, което също е строго определено.

Като поканата към нарушителя по чл.40, ал.2 от ЗАНН следва да е изрична и конкретна.

Липсата на подобна покана, води до незаконосъобразност, тъй като по този начин нарушителя не е уведомен за започнала административно-наказателна процедура спрямо него.

Така изготвеният АУАН е незаконосъобразен и опорочава процедурата по съставянето му.

Административно-наказващият орган пък от своя страна, не е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като е следвало преди да се произнесе по преписката, респ. преди да издаде НП-то, да провери АУАН-а, с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства.  

При така констатираното неспазване на чл.40 от ЗАНН се извежда извода за съществено нарушение на административно-наказателната процедура и то още при нейното начало, което само на това основание обосновава отмяна на НП, без да се разглежда същото по същество. 

Освен изложеното съдът констатира, че при съставянето на АУАН-а и НП-то е допуснато и друго нарушение на процесуалните правила, което по своята правна същност е значително и представлява също основание за отмяна на издаденото НП.

Разпоредбата  на чл. 103 от ЗДвП предвижда три хипотези на извършването на административното нарушение – „При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

В случая административно наказващият орган не е посочил точно кое деяние от посочените  жалбоподателят е извършил и за кое от тях му е наложил съответно наказание. Като не е посочил това административно наказващият орган е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 , 6 и т. 7 от ЗАНН, тъй като този орган не е описал точно  нарушението извършено от жалбоподателя  и обстоятелствата, при което то е било извършено.

 Съдът констатира, че в случая ***и административно-наказващият орган са допуснати вътрешно противоречие и неяснота при текстовото описание на нарушението в АУАН-а и в НП-то от една страна, а от друга страна  несъответствието между описанието на нарушението и възведената като нарушена правна норма, което съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените такива, които ограничават правото на защита на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност.

Следва да се има предвид, че в санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно, пълно и идентично, за да могат да породят правните си последици.

Наказателните постановления са актове на правораздаване, с които се налага административна санкция, докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно административно нарушение и е недопустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път и то едва в хода на съдебното следствие въз основа показания на свидетели /актосъставител и свидетели по констатиране на нарушението/ законово определените им реквизити, в частност да се уточнява какво е било констатираното от актосъставителя изпълнително деяние на нарушението, което съставлява съществен реквизит, както на АУАН по смисъла на чл.42 т.4 от ЗАНН, така и на НП съгласно чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН.

В конкретния случай объркващото и вътрешно противоречиво описание на нарушението с възведената му правна квалификация по чл.103 от ЗДвП в АУАН и в същото време несъответствието му с изложеното от АНО в издаденото НП текстово описание на нарушението, не позволява еднозначен извод относно точния вид на нарушението, за което ***е съставил процесния АУАН.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че допуснати нарушения от страна на административно-наказващият орган са съществени нарушения на процесуалните правила, които нарушават правото на защита на санкционираното лице, тъй като не е било в състояние да узнае за какво нарушение е наложено административното наказание и съответно да защити надлежно правата си. Поради това наказателното постановление следва да бъде отменено на формално основание, без съдът да обсъжда дали жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно нарушение.

Водим от горното, СЪДЪТ

 

 Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № № 19-0938-003290 от 10.09.2019 г. на ***, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложил на , с ЕГН: ********** *** административно наказание – глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца, за извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на съобщението от страните за постановяването му.

 

 

 

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: