№ 69
гр. София , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско
дело № 20201100509720 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН във връзка с чл. 258 и следващите
от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на молителя в първоинстанционното
производство Б. ЮР. П., въззивник в настоящето производство, срещу решението,
постановено по гражданско дело № 61213 по описа за 2019 г. на Софийски районен
съд, 92 състав, което обжалва изцяло с оплаквания за неправилност. Излага подробни
съображения, като моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и постанови
решение, като уважи молбата му за неговата защита по ЗЗДН, като определи
подходящи мерки за това по чл. 5 от ЗЗДН.
С постъпилия в срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН писмен отговор, подаден от СВ. В.
П., ответник в първоинстанционното и въззиваема страна в настоящето производство,
въззивната жалба се оспорва като неоснователна, като се изразява и подробно
аргументира становище обжалвания съдебен акт не страда от сочените в жалбата
пороци, а е правилен, обоснован и законосъобразен. Моли съда да остави въззивната
жалба без уважение и да потвърди изцяло обжалваното решение постановено от
Софийския районен съд. Претендира сторените в настоящето производство разноски.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН
от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването
1
и срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
При произнасянето по спора въззивния съд, съобрази следното :
Първоинстанционният Софийски районен съд бил сезиран с молба за защита от
домашно насилие, подадена от Б. ЮР. П. срещу неговата съпруга СВ. В. П. за
упражнен от последната акт на домашно насилие на 17.10.2019 г., изразил се в
подстрекаване на трето лице, нейн колега да го заколи. Твърдял, че на процесната дата,
около 23.00 часа, докато се намирал в гр. София, ул. „****** ******, пристигнала
съпругата му, придружена от непознат за него мъж, който видимо бил употребил
алкохол. Когато слязъл от колата и ответницата го видяла, тя казала на колегата си
„Заколи го“. Последният започнал да се намесва в разговора им, като заплашвал
молителя с нож. За да се защити молителят взел от колата си гаечен ключ, като обяснил
на непознатия, че няма агресивни намерения спрямо съпругата си и го помолил да
напусне, след което оставил гаечния ключ в колата си. Междувременно, ответницата се
оттеглила.
Ответницата оспорвала изложените от молителя фактически твърдения за
твърдяното домашно насилие, като на свой ред излагала собствените си твърдения за
случилото се между страните на процесната дата, като пледирала за отхвърляне на
молбата за защита от домашно насилие и претендирала разноски.
С обжалваното решение, № 133246/26.06.2020 г. постановено по гражданско
дело № 61213 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 92 състав, оставил
без уважение, като неоснователна, молбата на Б. ЮР. П., като отказал да издаде
заповед за съдебната му защита срещу неговата съпруга СВ. В. П. и осъдил молителя
да заплати на ответницата деловодни разноски в размер на 400 лева.
Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след
като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции
доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази
приложимия закон и по свое убеждение, прие за установено следното:
Въззивният съд изцяло споделя подробно установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на относимите
доказателства по делото, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря, а
препраща към нея на основание § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във връзка
с чл. 272 от ГПК, правейки я по този начин част от своя съдебен акт. Районният съд е
обсъдил и преценил всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, както и с оглед относимостта им към предмета на доказване по делото,
като е изложил мотивите си относно тяхната достоверност и е обосновал защо
2
кредитира едни от тях, а на други не дава вяра. Въззивният съд изцяло споделя
мотивите на първостепенния съд и препраща към тях.
Други относими доказателства за твърденията на страните не са ангажирани в
настоящата въззивна инстанция.
При тази фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните
изводи от правна страна :
Първоинстанционното решение е правилно, обосновано и законосъобразно.
Неоснователни са доводите в жалбата, че първоинстанционния съд не се е съобразил с
всички представени доказателства и е извършил неправилна преценка на същите.
Молителят не е доказал по безспорен начин твърденията си за извършен акт на
домашно насилие от страна на ответницата, като постановеното решение е съобразено
с всички ангажирани и относими по спора доказателства.
С оглед оплакванията в жалбата, следва да се отбележи следното:
Жалбата се основава на произволен анализ на доказателствената съвкупност,
както и на анализ на твърденията на самия въззивник и на показанията на свидетелите
Н.П.Б. и И.С.М.. Изложени са и оплаквания, че неправилно са кредитирани
показанията тези свидетели, а не са обсъдени писмените доказателства, подкрепящи
твърденията на въззивника за извършен спрямо него акт на домашно насилие от страна
на съпругата му, а именно – допълнително представената от него декларация по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН от 06.11.2019.
Тези оплаквания са неоснователни. По отношение на доказателствената
стойност на декларацията, въззивният съд няма основание да формира различно
убеждение, от вече изразеното от първоинстанционния съд в обжалвания съдебен акт.
В случая тази декларация, макар да е годно доказателствено средство, не се ползва
изключителна доказателствена сила по смисъла на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, доколкото за
твърденият акт на домашно насилие са събрани и други доказателства. Същата се
опровергава от кредитираните показания на свидетелите Б. и М., които макар и
отстоящи на различно разстояние, са възприели случилото се на процесната дата
между страните. Свидетелят Б. е възприел непосредствено случващото се между
страните, като показанията му са дадени под страх от наказателна отговорност, като
доводите в жалбата за евентуална заинтересованост на този свидетел не могат да бъдат
споделени. Следва да се отбележи, че свидетелят Б. е разполагал с правото по чл. 166,
ал. 2 от ГПК, като макар да не е имал правото да откаже да свидетелства, е можел да
откаже да отговори на конкретен въпрос, като посочи причината за това, ако със своите
отговори би причинил на себе си или на близките си непосредствена вреда,
3
опозоряване или наказателно преследване. Свидетелят не се е ползвал от това свое
право, като категорично е заявил, че „не е вадил нож на молителя“, като не е имало
никакво агресивно поведение от страна на ответницата спрямо молителя. Напротив
последният заплашвал ответницата, крещял й, а след като тя влязла в сградата, се
опитал да въздейства на самия свидетел, като докато го транспортирал до спирка на
метрото, му излагал своята версия за случилото се между него и съпругата му. Следва
също да се отбележи, че поканата на самия молител да транспортира свидетеля
донякъде, в случай, че последният е въоръжен и го е заплашвал доскоро с хладно
оръжие, противоречи на правната и житейската логика. Горното е обяснимо
единствено в случай, че свидетелят не е заплашвал молителя и не е бил въоръжен, а
само осигурявал безопасността на ответницата, по нейна молба. Аналогично е
положението по отношение показанията на свидетеля Б., в частите им, преценени като
възпроизвеждащи споделеното му от въззивника, а не на личните впечатления на
самия свидетел, респективно имащи вторичен характер, а поради това явяващи се
негодни доказателствени средства, които правилно не са взети предвид от
първоинстанционния съд. Аналогично е положението с показанията на свидетелката
М., чиито показания кореспондират с тези на свидетеля Б. и не се опровергават от
останалите събрани в производството писмени и гласни доказателства, а приятелската
й връзка ответницата не е основание показанията й да не бъдат ценени от съда. На
процесната дата, тази свидетелка се е намирала в дома си, находящ се на осмия етаж в
жилищната сграда на бл. 1 на посочения адрес и след като ответницата й се обадила по
телефона, излязла на терасата на жилището си, за да види какво става. От своето място
не виждала ясно случващото се, но, макар да ползвала слухов апарат, чувала
разменените между страните и свидетеля Б. реплики, чрез телефона си, тъй като нито
тя, нито ответницата прекъснали установената при обаждането й връзка. Свидетелката
не можела да възпроизведе разменените между страните реплики, но не възприела
заплахи, отправени от ответницата към молителя, а впечатленията й са заплашително
поведение на самия молител към въззиваемата. Тъй като ответницата не й отговаряла и
не реагирала на поканите да й се прибере, свидетелката, водейки кучето си, слязла по
стълбите до входната врата, където срещнала ответницата и двете се върнали в дома й.
Тази свидетелка видяла молителя да взима нещо от колата си, но не видяла свидетелят
Б. да го заплашва с нож, нито чула въззиваемата да го подстрекава към саморазправа
по какъвто и да е начин.
Наведените от въззивника твърдения досежно сочения акт на домашно насилие,
осъществен от въззиваемата, се опровергават от ангажираните от последната
доказателства, а именно – показанията на свидетелите Б. и М., които установяват
различна фактическа обстановка и не се опровергават от други, събрани в
производството доказателства. В случая, същата е провела успешно насрещно
доказване, като оборила доказателствената сила на представената от въззивника
4
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Същевременно, макар да носел доказателствената
тежест за установяване на твърденията си, въззивникът възприел поведение на
недостатъчна процесуална активност, като не ангажирал доказателства, от които да се
установява по несъмнен начин въззиваемата да извършила сочения акт на насилие
спрямо него. Недоказаните твърдения не са факти и не пораждат никакви правни
последици, като не следва да бъдат вземани предвид от съда при постановяване на
съдебния му акт по съществото на спора. Анализът на доказателствената съвкупност
по делото обуславя като единствено възможен извода, че въззиваемата не е извършила
твърдения акт на домашно насилие спрямо въззивника, при което
първоинстанционното решение се явява правилно, обосновано и законосъобразно и
като такова следва да се потвърди.
Ето защо, въззивният съд намира оплакванията във въззивната жалба за изцяло
неоснователни. Първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с
доказателствената съвкупност и правилната й преценка. Обжалваният съдебен акт
постановен при правилно приложение на закона към значимите по делото факти, като
същия е валиден и допустим, а съобразно изложеното по-горе и правилен.
По изложените правни аргументи и поради съвпадение на крайните изводи на
въззивната инстанция с тези на първата инстанция, въззивния съд счита, че
първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, не страда
от визираните пороци и следва да бъде оставено в сила.
По разноските :
Съдът е сезиран с претенция за присъждане на сторените в настоящето
производство разноски само от страна на въззиваемата. С оглед изхода на спора тази
претенция не е лишена от основание. Последната не е представила списък на
разноските по чл. 80 от ГПК, нито е ангажирала доказателства за сторени в
настоящето производство разноски. Процесуалното й представителство пред
въззивния съд се осъществява с оглед представени пълномощно и договор за правна
защита и съдействие (лист 37 от първоинстанционното дело), договорените по тях
разноски за адвокатско възнаграждение вече са й присъдени с обжалвания съдебен акт.
Предвид това, претенцията на въззиваемата се явява недоказана, а поради това и
неоснователна, поради което следва да се отхвърли.
При този изход на спора и при условията на чл. 11, ал. 3 и чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН
въззивникът дължи държавна такса по жалбата в размер на 12,50 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд, Гражданско отделение,
-ви
ІІбрачен въззивен състав, на основание чл. 17, ал. 5, предложение І от Закона за
5
защита от домашното насилие,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 133246/26.06.2020 г. постановено по
гражданско дело № 61213 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 92
състав.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на въззиваемата СВ. В. П. за присъждане на
сторените по водене на делото във въззивната инстанция разноски.
ОСЪЖДА въззивника Б. ЮР. П., с ЕГН **********, за заплати по сметка на
Софийски градски съд държавна такса по жалбата си в размер на 12,50 (дванадесет
лева и петдесет стотинки) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6