№ 95
гр. Варна, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20253001000013 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба на Е. Й. Д. от *****, представлявана от адв. Н. Д. и адв. Г.Р., срещу
решение № 227/29.10.2024г., постановено по гр. д. № 358/2023г. по описа на
Шуменския окръжен съд, с което е отхвърлен осъдителен иск, предявен от
въззивницата срещу ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД- гр. София,
с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за присъждане на сумата 200 000 лв.,
претендирана като обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени вследствие смъртта на
заварената й дъщеря А.Р. Д., настъпила на *****г. в резултат на ПТП от
15.05.2023 г., причинено от водача Р.М.С., допуснал нарушение на правилата
на движение по пътищата при управление на л.а. „Опел Мерива“ с рег. №
*****, за който е сключена задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” по застр. полица № BG/03/***** със срок на валидност от
25.01.2023г. до 24.01.2024г., ведно със законната лихва върху претендираното
обезщетение, считано от датата на уведомяване на застрахователя с
извънсъдебната претенция- 05.07.2023г., до окончателното му изплащане, на
осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
1
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на
решението поР. нарушение на закона- чл. 52 ЗЗД, необоснованост на извода на
съда за липсата на дълбока емоционална привързаност и сърдечна близост
между ищцата и пострадалата. Твърдят се допуснати от първоинстанционния
съд съществени процесуални нарушения по повод допускането и събирането
на доказателства и неправилно кредитиране на показанията на биологичната
майка на починалата А. Д.. Излагат се съображения, че първоинстанционният
съд е следвало служебно да разпореди извършване на очна ставка между
свидетелите по реда на чл. 174 ГПК, всички с вероятна заинтересованост по
чл. 172 ГПК и с твърдения относно релевантните факти, които си
противоречат. Петитумът на жалбата е за отмяна на обжалваното решение и
уважаване на исковете.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, чрез органния представител на дружеството- въззивник, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалването, и е процесуално допустима. Същата е редовна и надлежно
администрирана от първоинстанционния съд.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен
отговор от насрещната стрaна ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД-
гр. София, чрез ю. к. А. П., в който е изразено становище за неоснователност
на жалбата с подробно изложени съображения и доводи. Позовавайки се на
тълкувателната практика на Пленума на ВС и ВКС счита, че от съвкупната
преценка на доказателствения материал не се обосновава основателността на
заявените искове, респ. не са доказани особените предпоставки за присъждане
на обезщетение съгласно задължителната практика на ВКС относно
критериите, които трябва да бъдат налице, за да се приеме, че са налице
предпоставки за присъждане на обезщетение на лица от разширения кръг
(решение № 92/17.11.2020г. на ВКС, ТК, II т. о. по т. д. № 1275/2019г.;
решение № 60131/13.12.2021 по т. д. № 1700/2020г. на ВКС, ТК, II т. о.;
решение № 60133/11.10.2021 по т. д. № 1902/2020 на ВКС, ТК; решение №
60138/01.12.2021 по т. д. № 2125/2020 на ВКС ТК, I т. о.; решение №
60143/01.12.2021 на ВКС, ТК, II т. о. по т. д. № 1796/2020г., решение №
50155/04.11.2022 по т. д. № 1712/2021г. на ВКС, II т. о). Оспорва
основателността на твърденията в жалбата за допуснато от съда неправилно
2
приложение нормата на чл. 52 ЗЗД, предвид съществуващата правна
привръзка между разпоредбите на чл. 45 и на чл. 52 ЗЗД, предвид която, първо
се извършва преценка за наличие на основание за присъждане на обезщетение
и след това се определя неговия размер по справедливост. В условията на
евентуалност, ако въззивната инстанция приеме иска за основателен, се
поддържа възражение за значителен принос на вредоносния резултат от страна
на пострадалата, която при ПТП е била без предпазен колан.
В проведеното в тази инстанция открито съдебно заседание страните не
се представляват.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Шуменският окръжен съд е бил валидно сезиран с искова молба на Е.
Й. Д. от *****, с която е предявен осъдителен искове с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ срещу ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД- гр. София,
за присъждане на сумата 200 000лв., претендирана като обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди вследствие смъртта на А.Р. Д.-
дъщеря на съпруга й, настъпила на *****г. в резултат на ПТП от 15.05.2023г.
Предявена е и акцесорна претенция за присъждане на законна лихва върху
главницата, считано от 05.07.2023г.- датата на уведомяване на застрахователя
с извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, до
окончателното погасяване на задължението. Твърди се, че пътно-
транспортното произшествие, в резултат на което е загинала заварената
дъщеря на ищцата, е виновно причинено от Р.М.С. като водач на л. а. „Опел
Мерива“ с рег. № *****, застрахован при ответното дружество по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
обективирана по застрахователна полица № BG/03/***** със срок на
валидност от 25.01.2023г. до 24.01.2024г., както и че застрахователят е отказал
изплащане на застрахователно обезщетение.
При обосноваване на материалноправната легитимация на ищцата,
процесуалният представител се позовава в исковата молба на приети от
Пленума на ВС Постановления № 4/1961 г., № 5/1969г. и № 2/1984г., и твърди,
че починалата в резултат на ПТП А.Р. Д. е заварена, неосиновена дъщеря на Е.
Й. Д.- т. е. има формално препращане към въведеното с ППВС № 5/1969 г.
понятие “отглеждано, но неосиновено дете”, но не се твърди, че ищцата е
имала намерение на осинови пострадалото лице. Излага се, че биологичната
3
майка на А. е изоставила нея и баща й Р.М.Д., когато детето е било само на 10
години, а от сключването на граждански брак между ищцата и Р.М.Д. през
1980г. до смъртта на А., Е. Д. е полагала грижи за отглеждането и
възпитанието й като родна дъщеря. Твърди се също, че ищцата преживяла
много тежко загубата на заварената си дъщеря, към която била силно
привързана, като връзката между тях била изключително силна, тя загубила
скъп за нея човек, на когото имала пълно доверие и от когото очаквала
подкрепа във всяка една житейска ситуация.
Ответното дружество оспорва материалноправната легитимация на
ищцата, като твърди, че с оглед задължителна съдебна практика, формирана с
Постановления № 4/1961 г., № 5/1969г. на Пленума на Върховния съд, (поР.
загубата на значение на Постановление № 2/1984г.), следва да се приеме, че на
обезщетяване подлежат единствено вредите, породени от отношения с взети
за осиновяване, но все още неосиновени деца, а ищцата в нито един етап не е
правила постъпки за осиновяване на пострадала, не е имала възможност да
полага грижи за отглеждането и възпитанието й като майка и да оказва
особено влияние върху живота и развитието й, с оглед периода до ранното
създаване на собствено семейство и домакинство от А. Д..
Първоинстанционното решение № 227/29.10.2024г., с което
осъдителният иск е отхвърлен изцяло, ведно с акцесорната претенция за
законна лихва, е валидно по критериите, възприети в мотивите към ТР №
1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като
постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл.
236 ГПК. Същото е допустимо. Налице са всички предвидени от закона
предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно
упражняване на правото на иск, включително и специалните такива съобразно
приложимия за процесните отношения действащ Кодекс за застраховането. Не
се спори, че по извънсъдебната претенция, подадена от името на ищцата чрез
пълномощник, ответникът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД е
отказал изплащане на застрахователно обезщетение с писмо изх. №
1267/04.07.2023г.
Правопораждащият фактически състав за основателността на пряк иск
на увредено лице срещу застраховател, както по чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. чл.
4
45 ЗЗД, за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от
смърт на родственик или друг близък човек, предвижда наличие на: валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите ”,
сключено с дружеството, привлечено като ответник, за увреждащото МПС;
настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора,
виновно причинено от водача на застрахованото МПС; материално– правна
легитимация на ищеца, който следва да е от кръга на лицата, имащи право на
деликтно обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД при смърт, съгласно
приетите от Пленума на ВС Постановления № 4/1961 г., № 5/1969г. и №
2/1984г., или, при доказани изключителни случаи, от разширения кръг
съгласно ТР № 1/2016г./21.06.2018г. на ОСГТК на ВКС; претърпени
неимуществени вреди от лицето, претендиращо обезщетение.
В конкретния казус, въпросите относно извършване на деянието,
неговата противоправност и виновността на водача на застрахования
увреждащ автомобил, за причиняване на смърт, по непредпазливост, са
разрешени със задължителна за гражданския съд сила, съгласно чл. 300 ГПК
във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК- с влязла в сила на 09.02.2024 г. Присъда № 3
от 24.01.2024г. на Шуменския окръжен съд, постановена по НОХД №
610/2023г. по описа на съда, лицето, посочено в исковата молба като
деликвент- Р.М.С., е бил признат за виновен в това, че на 15.05.2023 г. в
Община Шумен, на път SHU 1192 км. 0+320, в посока от с. Илия Блъсково
към с. Васил Друмево, при управление на МПС – л. а. „Опел Мерива“ с рег. №
*****, нарушил правилата за движение по пътищата– чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и
по непредпазливост причинила смъртта на А.Р. Д., ЕГН **********, починала
на ***** г.
Не е спорно между страните и се установява от събраните писмени
доказателства, че ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД е
застраховател по задължителна застраховка “ГО на автомобилистите” за
увреждащия л. а. „Опел Мерива“ с рег. № *****, действаща към датата на
застрахователното събитие.
Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269,
ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и
допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати
5
нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция,
въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбите.
Основният спорен въпрос, поставен пред въззивната инстанция, е
материално– правно легитимирана ли е ищцата да получи обезщетение за
неимуществени вреди вследствие смъртта на А.Р. Д.- дъщеря на съпруга й
Р.М.Д., настъпила на *****г. в резултат на ПТП от 15.05.2023г.
Преди да се обсъдят в съвкупност събраните във връзка с този спорен
въпрос доказателства следва да се извърши преценка дали ищцата е извън
кръга на лицата, имащи право на деликтно обезщетение по правилата на чл. 45
ЗЗД при смърт, съгласно приетите от Пленума на Върховния съд
Постановления № 4/1961 г., № 5/1969г. и № 2/1984г., или е материалноправно
легитимирана по силата на въведеното с ППВС № 5/1969 г. понятие
“отглеждано, но неосиновено дете” и признатата по повод на отношенията
между това дете и отглеждащия родител материалноправна легитимация за
обезщетяване на неимуществени вреди, причинени от деликт.
Към доказателствения материал по делото са приобщени представени
от страните писмени доказателства, съставляващи официални документи за
гражданско състояние: Удостоверение за наследници изх. № 02-015/
04.07.2023 г.; Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на лицето Р.М.Д.,
изх. № 94-00-2757-001/ 22.06.2023 г., Удостоверение за раждане на А.Р. Д. №
0002/26.02.1970г.; Удостоверение за наследници изх. № 02-014/08.06.2023г.;
Удостоверение за наследници изх. № 02-015/04.07.2023г.; Удостоверение за
граждански брак № 7-235/25.03.2002г. дубликат, удостоверение за родените от
майка деца изх. № 26-00-1466 от 03.06.2024 г. и др.
От документите се установява, че ищцата Е. Й. Д., род. на *****г., е
майка на А.М.М., ЕГН ********** и Е.М.С., ЕГН **********, чиито баща не
е Р.М.Д., както и че същата е сключила на 29.05.1989г. в с. Хотница, Община
Велико Търново, граждански брак бащата на починалата А. Д., род. *****г.
Наследници по закон на А.Р. Д. са синовете й А.К.А., р. на *****г., Р.К.А., р. на
*****г. и Е.К.А., р. на *****г.
С оглед данните от официалните документи се опровергава
истинността на твърденията в исковата молба, че бащата на А. Д. е сключил
граждански брак с ищцата през 1989г. Тъй като при сключване на граждански
брак между Е. Й. Д. и Р.М.Д. пред 1989г., най-голямата дъщеря на съпруга- А.,
6
е била пълнолетна, като възрастовата разлика между Е. Д. и А. Д. е 10 г., а
минималната разлика между осиновен и осиновяван е 15 години, за
материалноправната легитимация на ищцата е неприложимо ППВС № 5/1969
г., с което е признатата, по повод на отношенията между “отглеждано, но
неосиновено дете” и отглеждащия родител, материалноправна легитимация за
обезщетяване на неимуществени вреди, причинени от деликт.
Следователно, релевантни за разрешаването на спорния правен въпрос
относно материалноправната легитимация на ищцата, която е извън кръга на
лицата, имащи право на деликтно обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД при
смърт, съгласно приетите от Пленума на ВС Постановления № 4/1961 г., №
5/1969г. и № 2/1984г., са онези конкретни житейски обстоятелства, на които
претендиращата обезщетение следва да основе правото си да получи
обезщетение, респ. такива, посочени в исковата молба като предопределящи
създаване на връзка между нея и пострадалото лице, която освен дълбока и
трайна, е и изключителна, изключваща отношения с други, по-близки
роднини, респ. отличаваща се съществено от отношенията с други роднини,
по – близки или със същата родствена връзка. По отношение на втората
предпоставка, чието кумулативно наличие следва да бъде установено при
искове за обезщетяване на неимуществени вреди от смърт на родственик,
предявени от лице от така нар. „широк семеен кръг“, за претърпени болки и
страдания над обичайните за съответната родствена връзка, и за трайни
последици върху психиката и здравето, в причинна връзка с процесното
стресогенно събитие, то те отново следва да бъдат изрично посочени в
исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска, ответникът да
има възможност да отговори, а съдът, при равнопоставеност на страните да
събере доказателства.
В исковата молба са изложени житейски обстоятелства, които, след
доказването им, биха могат да се окачествят като извънредни и нетипично
сложили се в житейски план, но те се опровергават дори и само въз основа на
данните от официалните документи. Същевременно, в предмета на делото не
са въведени твърдения за факти, отнасящи се до съществени последици върху
психиката и здравето на ищцата, в причинна връзка с процесното
застрахователно събитие.
За отношенията между ищцата и пострадалото лице са разпитани в
7
производството пред първоинстанционния съд свидетелите Л.Б.А. – снаха на
съпруга на ищцата, и Г.А.А., посочени от пълномощника на ищцата, и Б.М.К.-
биологична майка на починалата А.Р. Д., призована по искане на
застрахователя.
Показанията на свидетелите, посочени от ищцата, са вътрешно
противоречи и противоречат в съществената си част на данните от писмените
доказателства относно имена, дати и периоди от време, но същевременно
повтарят неистинните факти и обстоятелства от исковата молба. Свидетелката
Л.А.Б. не е живяла в населеното място, където е било местоживеенето на
ищцата и бащата на пострадалата. Първоначално тя заявява, че познава А. от
съвсем малко дете, от 1979г., когато е била на две години, а след зададени още
два въпроса, твърди, че когато ищцата Е. и бащата на А. са се оженили през
1980г. детето е било на девет- десет години. Свидетелката Г.А. заявява, че не
знае колко деца е имал Р., според нея са три, а Е. е имала едно дете. Всъщност,
според останалите събрани доказателства, в едно домакинство би следвало да
са живели поне девет души- ищцата, Р. Д. и шест ненавършили пълнолетие
деца, както и майката на Р.. Формално може да се направи извод, че за някои
факти, които не са в пряко противоречие с останалите събрани доказателства,
показанията на тези свидетелки се базират на преки и непосредствени
впечатления, но той се разколебава предвид това, че при много от отправените
въпроси към тях от представителя на застрахователя, за обстоятелства, които
не са част от обстоятелствената част на исковата молба, във връзка с живота и
отношенията в семейството на Е. и Р. Д.и, те се колебаят и дават грешна
информация (например колко деца има Е., как се нарича биологичната майна
на А., колко още ненавършили пълнолетие деца са отглеждани в семейството и
т.н.), както и че А. е живяла с майка си, когато се разделила със съпруга си
(всъщност става ясно, че пострадалата се е преместила да живее за постоянно
в Норвегия след като се е разделила с бащата на децата си, като пътно-
транспортното произшествие е настъпило при посещение на родното й място
за кратък период). В тази връзка, очевидната неистинност на сочените в
исковата молба факти и обстоятелства ясно се илюстрира от цитат на редове
16- 18 част от стр. 5 на исковата молба „През 1980г. бащата на починалата
сключва брак с ищцата Е. Й. Д., като от тогава до смъртта на А.,
доверителката ни е полагала грижи за отглеждането и възпитанието й, като
родна дъщеря.“.
8
По отношение на свидетелката Б.К., биологична майка на починалата
А.Р. Д., няма основание да се приеме, че същата е заинтересована от изхода на
спора, респ. с необходимост от преценка на показанията по правилата на чл.
172 ГПК, само поР. обстоятелството, че ищцата е втора съпруга на бившия
съпруг на свидетелката. Дори и при изискване за приложение на чл. 172 ГПК,
съдът не намира основание да откаже кредитиране на показанията или на част
от тях, тъй като са изложени по начин, по който за съда не възниква съмнение
относно тяхната истинност, отговорите са ясни и категорични, не се
констатират никакви несъответствия между обстоятелствата, за които се
свидетелства, и събраните писмени доказателства- удостоверения за
гражданско състояние, вкл. на официалните документи за постоянен и
настоящ адрес на ищцата и пострадалото лице. От показанията се установява,
че докато се е омъжила на около 15 годишна възраст и отишла да живее при
мъжа си, дъщеря на свидетелката е живяла с нея. След като А. заживяла при
мъжа си, тя не преустановила връзката с майка си- виждали са се и са се
чували на 15-20 дена. Ищцата не е полагала грижи за А., нито пък дъщеря й е
приЕ.ла Е. за своя майка. Бащата на А., който имал още три общи деца със
свидетелката, заживял първо тайно, а впоследствие явно на съпружески
начала с жената на брата на свидетелката. Т. е. преди да се омъжи за бащата на
А., ищцата е била вуйна на Е., а родените от последната две деца са
братовчедки на А.- деца на нейния вуйчо.
Като краен резултат от обсъждането на показанията, предвид
обстоятелството, че според всички свидетели пострадалата е заживяла на
съпружески начала от 14- 15 годишна възраст, с мъж, от когото е родила две
деца, може да се приеме, че Е. Й. Д. и Р.М.Д. за заживели на съпружески
начала още преди 1989г., но това е станало към момент, в която пострадалата
вече е напуснала бащиния си дом и е заживяла при „свекър и свекърва“. Дори
и изцяло да се кредитират показанията на свидетелите на ищцата, за което
няма основание, те биха установили период на съвместно съжителство между
ищцата и пострадалата от порядъка на една- две години, към 13- 14 годишната
й възраст, като се съобрази годината на раждане на по- малкото дете на Е. Й.
Д.- братовчедка на А. Д., родена през 1980г., с баща, който е брат на
биологичната майка на А. Д.).
При така установените факти въззивният съд намира за неоснователни
9
оплакванията срещу правилността на обжалвания съдебен акт. Анализът на
ангажираните от ищцата доказателства не дава основание да се направи извод
за доказване на сочените в исковата молба конкретни житейски обстоятелства
(някои от тях изначално неистинни по твърдения), като предпоставка за
създаване в детството на пострадалата и съхранена през годините силна
връзка между нея и жената, която впоследствие е сключила граждански брак с
баща й, която да изпълва като съдържание и интензитет връзката между
биологична майка и дъщеря. През детските години на А. ищцата е била нейна
вуйна, която не е полагала грижи за отглеждането и възпитанието й. След
сключването на граждански брак между бащата на пострадалата и ищцата,
когато А. е била на 19 години, между тях са съществували и са продължили да
съществуват топли и сърдечни отношения, тР.ционни, без признаци на
изключителност, предвид едновременно наличните в случая две фактически
основания за връзка по сватовство между две лица.
Същевременно, не са заявени фактически твърдения, които, след
доказването им, да могат да се квалифицират като продължителни болки,
страдания и други проявления на изключителен характер на понесените
негативни последици от разрушаването на емоционална връзка между
пострадалото лице и съпругата на баща й, а релевираните и надлежно
доказани обстоятелства за изпадане на ищцата в състояние на траурна тъга, са
типични проявления за подобно трагично събитие- внезапна смърт на едно от
порасналите четири деца на съпруг, с когото ищцата е в граждански брак от 34
г. (към датата на деликта).
При тези изводи въззивният съд не намира основание да приеме за
доказано правото на ищцата да ангажират отговорност на застрахователя, по
следните правни съображения:
На първо място, нормативната уредба, уреждаща отговорност на
застрахователя за покритие на риска „Гражданска отговорност” следва да се
прилага в съответствие с общо европейски стандарт. Според §7 КЗ с този
закон се прилага Директива 2009/103/ЕО относно застраховката "Гражданска
отговорност" и по-специално: изискванията за гарантиране на правата на
пострадалите в равна степен в различните държави членки чрез уредба на
минимални суми на застрахователно покритие за пострадал или претенция,
така че да бъдат покривани напълно и справедливо всички пострадали,
10
получили много сериозни телесни увреждания, като същевременно се вземе
предвид ниският брой произшествия с няколко пострадали и малкото
произшествия с няколко пострадали, получили много сериозни увреждания в
рамките на едно и също произшествие (§ 12 от преамбюл); относителна
самостоятелност на уредбата на отговорността на застрахователите, която
следва да се хармонизира на Европейско ниво от принципната уредба на
гражданската отговорност, установена независимо във всяка от държавите
членки на национално ниво (§ 22 от преамбюла). Тези най-общи достижения
на гаранциите на правата на лицата, ползващи от задължителна застраховка на
територията на ЕС са допълнително пояснени с тълкуване на Директивите в
тази област, дадено с решението по Дело C‑277/12 на СЕС. Съдът е подчертал
категорично, че държавите членки по принцип остават свободни да определят
в рамките на режима на гражданска отговорност подлежащите на поправяне
вреди, причинени от моторни превозни средства, обхвата на обезщетението за
тези вреди и лицата, които имат право на такова обезщетение, но са длъжни да
гарантират, че обезщетението, което съгласно тяхната национална правна
уредба на гражданската отговорност се дължи за неимуществените вреди,
претърпени от близките членове на семейството на жертвите на
пътнотранспортни произшествия, се покрива от задължителната застраховка
до въведените лимитни суми, посочени в чл.1, § 2 от Втора директива 84/5
(респ. чл.492 КЗ). Затова и обвързващото националните юрисдикции
тълкуване на общоевропейския стандарт изключва прилагане на национална
уредба, която гарантира фиксирани обезщетения за презумптивни вреди на
пострадали роднини при смърт на близки членове на семейството. Въззивният
съд възприЕ. това тълкуване и прилага като норми, определящи
застрахователното правоотношение по задължителната застраховка
националните правила по чл. 493а ал. 3 и 4 КЗ, вр. чл. 51 ал.1 и чл. 52 ЗЗД,
очертаващи граници на поетия за сметка на делинквент риск за пораждане на
отговорност за непозволени увреждания до доказан във всеки отделен случай
справедлив еквивалент на пряко и непосредствено засягане на неимуществена
сфера на родственици, понесли предвидими и непредвидими страдания поР.
внезапно загубена емоционална връзка с близък човек. Точното съдържание
на националната ни уредба е интерпретирано в задължително тълкуване с
ТРОСНГТК№ 1/2016 г., което е основано на европейските стандарти.
Обезщетяването на неимуществените вреди понесени от роднини поР. загуба
11
на член от по-широк семеен кръг е обусловено от наличие на изключителен
случай на заместване на липсваща по-близка връзка с починалия. Само в този
случай може да се обоснове справедливо увеличаване на предвидимия от
застрахователя обем на отговорност, поет при отчитане на обичайния
непосредствен тесен семеен кръг на низходящи и възходящи. Макар и да е
алеаторно, задължението на застрахователя следва да бъде поне до известна
степен предвидимо, поне що се отнася до задължително покритие, поето
срещу унифицирано в значителна степен плащане от всички лица, служещи си
с общоопасните пътни превозни средства. Затова няма да е съответно на
принципа на справедливостта и добросъвестността на насрещните страни по
задължително застрахователно правоотношение, към които се причисляват и
ползващите се от застраховката увредени лица, ако се изисква от
застрахователите да покрият без ограничение всички негативни последици от
вредоносно поведение на участници в ПТП. За да е обществено оправдано
задължителното застраховане, е необходимо отговорността, покрита от
застрахователя да бъде съобразена не с всички, а само с обществено
значимите социални последици от засягането на една семейна общност при
отчитане на конкретни национални особености и тР.ции на държавите членки.
Затова и не е адекватно поставянето както на фиксирани нормативно
критерии за очертаването на кръга от пострадалите, така и на обЕ. на
компенсацията за неимуществените им вреди, но справедливостта налага
доказване на изключителния случай на увреждането (Решение № 92 от
17.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1275/2019 г., II т. о., Решение № 60070 от
29.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 904/2020 г., I т. о., ТК). Такива са
неимуществените вреди от причинена смърт на близки, извън предвидимия
семеен кръг на родствениците ( ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС №
5/24.11.1969 г.) ако се установят допълнителните предпоставки: създадена
особено близка „заместваща“ връзка между починалия и претендиращия
обезщетението, както и интензитет и времетраене на страданието,
надхвърлящи нормално присъщи за съответната загуба ( решение № 60131 от
13.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1700/2020 г., II т. о., ТК, решение № 310 от
6.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 2429/2017 г., II т. о., ТК, решение №
17/16.03.2021 г. по т. д. № 291/2020 г. на ІІ т. о. на ВКС). В случая и двете
допълнителни предпоставки не са категорично доказани и затова не е
възникнала и отговорност на застрахователя да покрие и вредите, които
12
несъмнено съпругата на бащата на починалото лице е претърпяла.
Така мотивиран, въззивният съд прави крайния правен извод, че не е
доказано основание за ангажиране отговорността на застрахователя за
заплащане на обезщетение на ищцата за неимуществени вреди по процесния
застрахователен договор, следователно предявения иск с правно основание чл.
432 КЗ е неоснователен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва.
ПоР. съвпадение на правни изводи на двете съдебни инстанции по
съществото на спора, решението на ОС- Шумен следва да се потвърди изцяло.
На основание чл. 78, ал. 8 във вр. ал. 3 ГПК ищцата дължи и следва да
бъде осъдена да заплати на ответното дружеството сумата 280лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 25
от Наредба за заплащане на правната помощ във вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, ІІІ- ти състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 227/29.10.2024г., постановено по гр. д.
№ 358/2023г. по описа на Шуменския окръжен съд.
ОСЪЖДА Е. Й. Д., ЕГН **********, да заплати на ЗЕАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1000, район Триадица, пл. „Позитано“, № 5,
сумата 280 лв. (двеста и осемдесет лева), представляваща възнаграждение за
осъществена от юрисконсулт защита на насрещната страна за въззивно
производство, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13
14