О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
260340 15.03.2021 година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. СТАРА ЗАГОРА ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 15.03……………………………………………………………. 2021
година
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ УРУКОВ АТАНАС АТАНАСОВ
СЕКРЕТАР: ……………………………………………………………………..
Като разгледа докладваното от
съдията НИКОЛАЙ УРУКОВ…..…………..
ч.гр.д. № 1131 по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е
по реда на чл.274, ал.1 т.1 и сл. от Граждански процесуален кодекс/ ГПК/.
Производството
по делото е било образувано по частна жалба от ,,А.К.П.З.” ЕООД, гр.С. против Разпореждане № 260268 от 14.01.2021г.,
постановено по ч.гр.д.№ 89/2021г. по описа на РС- Казанлък, с което е било отчасти
отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение
и изпълнителен лист срещу И.П.К. ***, в
частта му за сумата от 298,40 лв.- за възнаграждение по гаранционна сделка
/поръчителство/, а също така и в частта която се претендират 36 лева такси и
разходи за извънсъдебно събиране на вземането, по неизплатения паричен заем по
договора за заем с № 3606601 от 16.08.2019 год., ведно с всички дължими лихви и
обезщетения, подробно описани в заявлението на заявителя ,,А.К.П.З.” ЕООД, гр.С..
Същият частен жалбоподател излага доводи за неправилност на разпореждането в
обжалваната част и моли въззивният съд да отмени същото в тази му част, като
бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист и за претендираните
суми.
Въззивният съд,
след като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, мотивите на
атакуваното първоинстанционно Разпореждане и данните по първоинстанционното
ч.гр.дело, намери за установено следното :
Първоинстанционното
производство е образувано по заявление по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК от ,,А.К.П.З.”
ЕООД, гр.С. срещу И.П.К.- ЕГН **********
***, за парично вземане по договор за паричен заем за сумата от 423,35 лв.- сума
за главница по неизплатения паричен заем по договора за заем с № 3606601 от
датата 16.08.2019 год., ведно с всички дължими лихви и обезщетения, подробно
описани в заявлението на заявителя ,,А.К.П.З.” ЕООД, гр.С.. Такъв договор за заем
е сключени между И.П.К. и “И.А.М.” ООД, като заем в размер на 500 лева. Към
момента на завеждане на искането /заявлението/ дължимите суми са както следва: 423.35
лева – главница, договорна лихва в размер на 43.25 лева, за периода от 18.09.2019
г. до 15.02.2020 г., сумата в размер на 298,40 лева възнаграждение по
гаранционната сделка /поръчителство/, 36,00лв. – разходи за извънсъдебно
събиране на задължението, 27,65лв. – мораторна лихва за периода от 16.02.2020г.
до 22.12.2020г.,и законна лихва от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението.
На 16 август 2019 г. между И.П.К.
/Потребител/ и „Ф.Б.” ЕООД /Поръчител/ е сключен Договор за предоставяне на
поръчителство с № 3606601, по силата на който потребителят възлага, а
поръчителят се задължава да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „И.А.М.”
АД, ЕИК ****, по силата на който да отговаря солидарно с Потребителя пред „И.А.М.“ АД, за изпълнението на всички задължения
на Потребителя, възникнали съгласно Договор за паричен заем № 3606601, както и
за всички последици от неизпълнението на задължението по Договора за паричен
заем, както следва: 1 задължение за връщане на заемната сума; 2,задължение за
плащане на възнаградителна лихва; 3. задължение за плащане на законна лихва за
забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането,
съдебни разноски, адвокатски хонорари.
Съгласно
специалната и императивната разпоредба на чл. 411 ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.
410 ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на
изискванията на чл.
127, ал. 1 и 3
и чл.
128, т. 1 и 2 ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице
обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или
седалище на територията на Р България и да е с обичайно местопребиваване или
седалище на територията Р България – чл.411, ал.2 ГПК.
В конкретния случай, в процесното правоотношение по
предоставянето на потребителския кредит са налице неравноправни клаузи. Макар
отношенията между кредитора и длъжника да са представени като регламентирани от
отделни договори-за потребителски кредит и за
поръчителство, при изложените от заявителя факти и основания става ясно,
че се касае за свързани и обусловени правоотношения, които не могат да
съществуват самостоятелно. Както е посочено в заявлението договорът за
потребителски кредит не може да бъде сключен, без да е обезпечен. От своя
страна е налице договорна обвързаност и между кредитора и поръчителя, с
изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по
поръчителството пред това по основното задължение по кредита. Налице е дълг по
кредитно правоотношение, с уговорени акцесорни плащания и те следва да се
разглеждат като едно цяло. Зад обособяването на отношенията по обезпечаване на
кредитното правоотношение в отделен договор, ясно прозира целта да се заобиколи
закона и забраната за уговаряне на допълнителни такси във връзка с усвояването
и управлението на договора- чл.
10а, ал. 2 от ЗПК. Видно е, че ангажиментът към поръчителя е неделим от
основния по кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия
размер на разходите по кредита. Тук таксата не е включена в предвидения по
договора ГПР, а ако бъде изчислена стойността й ще надвиши многократно
максимално допустимият размер, регламентиран в императивната норма на чл.
19, ал. 4 от ЗПК- петкратния размер на законната лихва по просрочени
задължения в левове и валута по постановление на Министерския съвет на
Република България. Нещо повече-плащането на тази такса е уговорено като
приоритетно, дори пред основното задължение по кредитното правоотношение, от
което ясно прозира целта му-да обезпечи гарантиран доход, без да има сигурност
в насрещната престация. Като последица води до неоснователно обогатяване за
кредитора-както за кредитодателя, така и за поръчителя.
Макар подобен начин за обезпечаване на вземането да е
нормален, разбираем и наложил се в практиката, ясно е, че с него се постига
гарантиране на сигурен доход без насреща да е престирана услуга-поръчителство.
Възнаграждението е уговорено като дължимо предварително, преди и без да се знае
дали изобщо длъжникът ще прибегне да тази възможност. На практика с него се
предвижда допълнителна такса за услуга, която не е ясно дали ще се предостави, което
отново насочва към противоречие с чл.
10а, ал. 4 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора. Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да
изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Разпоредбата на ал. 4 на чл.10а ЗПК
изисква видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно
и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая
административните разноски за извънсъдебно събиране на вземането не са
индивидуализирани, а са определени общо
и не е ясно за какво са и дали реално такива са правени. Предвид противоречието й с
императивни правни норми, клаузата в договора за административни разноски,
на основание чл.21, ал.1 от 3ПК е
нищожна.
Настоящият
съдебен състав изцяло споделя правните изводи на първоинстанционният съд в
обжалваното разпореждане.
Въззивният съд следва да допълни, че клаузата
относно таксата за разходи за извънсъдебно събиране на вземането също противоречи
на закона, т.к. тя противоречи на нормите на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗЗП,
предвиждащи, че при забава
на потребителя кредиторът има право само на лихвата върху неплатената в срок
сума за времето на забавата, а обезщетението за забава да не може да надвишава
законната лихва.
Налице е и противоречието с нормата на
чл.10а от ЗПК, т.к. възникването на това задължение на кредитополучателя стои
извън предоставянето от страна на кредитора на конкретни допълнителни услуги по
смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК, предвид че всички дейности, предвидени като
основание за начисляване на разходи и такси за извънсъдебно събиране не
представляват предоставена в полза на кредитополучателя услуга, а пряко ползват
самия кредитор.
Именно поради това тази клауза противоречи на
закона и се явява нищожна по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗЗП, т.к. в резултат от прилагането й в
случаите на забава на длъжника, кредиторът получава и други финансови облаги,
различни от лихвата върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
По изложените съображения въззивният съд
намира, че обжалваното разпореждане като краен резултат е правилно, поради
което следва да бъде потвърдено.
Ето защо в тази му част обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
В настоящото производство разноски на
заявителя не се присъждат, т.к. производството е едностранно и не са налице
предпоставките за възлагане на отговорността за тези разноски на длъжника в
заповедното производство.
По
изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК вр. чл.271, ал.1 пр.І-во
от ГПК Старозагорски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №
260268 от 14.01.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 89/2021г. по описа на РС-
Казанлък, като правилно и законосъобразно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :