Р Е
Ш Е Н
И Е № 145
гр.Кюстендил, 4.06.2019 година
Кюстендилският
окръжен съд,гражданска колегия в
открито съдебно заседание проведено на осми май две хиляди и деветнадесета година от първи
съдебен състав с
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА
и
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
при
участието на секретаря М.С. ,като разгледа докладваното от председателя ГАЛИНА МУХТИЙСКА гр.д. № 175 по описа на Кюстендилския окръжен съд за
Въззивното производство е по реда на чл.258 и сл. от ГПК,в сила от 01.03.20008 г.
То образувано пред
Окръжен съд до депозираните въззивни жалби
с вх.№ 16358/19.12.2018 г.от ищеца И.Х.П.,***, ЕГН **********,***,
пл."**" № *подадена чрез пълномощника му адвокат Бл.Б. и с вх.№ 15530/03.12.2018 година от ответната Прокуратура на Република
България, ЕИК *, адрес: гр. С., бул. „*" №** срещу РЕШЕНИЕ № 543 от 22.11.2018 г. по гр.д.№ 1803
по описа за 2018 година на Районен съд-Дупница. Ищецът с доводи за неправилността му с чл.52 ЗЗД го
обжалва в отхвърлителната му част на иска му с правно осн.чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОбВ за разликата над присъденото му обезщетение в размер на *лева до
претендирания от *лева и иска от въззивната
инстанция отменя в нея и
присъждане на обезщетение в заявения му размер ,ведно със сторените пред двете
инстанции разноски.
Ответната Прокуратура на
Република България обжалва първоинстанционното решение в
уважената част на предявения иск и иска от въззивната инстанция отмяната й и отхвърлянето на претенцията на П. и за
сумата *лева с доводи за нарушение от
първоинстанционния съд на материалноправната норма на чл.52 ЗЗД и
необоснованост с данните за осъжданията
му за престъпления по чл.195 НК с последвала реабилитация, с показанията на свидетелката, живееща с него
на семейни начала,че тя работи от 13 години в Г., а не за осигуряване сумата, определена за внасяне по мярката му за неотклонение
”парична гаранция”, и че наказателната репресия не му отнела възможността да
работи,тъй като той не е работил и преди да започне досъдебното
производство,както не работи и след излизането му от затвора , и към настоящия
момент , а разпитаните свидетели не установяват настъпването на твърдяните от
него негативни последици.
Окръжен съд-Кюстендил след извършената
на осн.чл.269 ГПК служебна проверка за валидността и допустимостта на първоинстанционно решение, а за правилността му , ограничавайки се от
посоченото във въззивните жалби,за да го потвърди на осн.чл.271, ал.1,пр.І-во ГПК във вр.с чл.272 ГПК,взе предвид следното:
Обжалваното решение
№ 543 от 22.11.2018 г. по гр.д.№ 1803 по описа за 2018 година на Районен
съд-Дупница е валидно и допустимо,тъй
като е постановено от негов законен
съдебен състав в правораздавателната му
компетентност по редовно предявения и допустим иск от И.Х.П.,***, ЕГН **********,***, пл."**" № *, срещу Прокуратурата на Република България, ЕИК * адрес: гр. С., бул. „* № * с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОбВ за осъждането
й да му заплати сумата *лева
, със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане за обезщетяване на причинените му неимуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на
здравето – главоболие, високо кръвно налягане, безсъние, стрес, поради
засягането на доброто му име в обществото, вследствие на незаконното обвинение
в извършване на престъпление, предвидено
и наказуемо по чл.195,ал.1,т.3,пр.І-во НК във вр. с чл.194,ал.1,във вр.с
чл.26,ал.1 от НК,за което с потвърдената Присъда № 45/09.05.2017 г. по НОХД №
1277/2015 г. по описа на Районен съд - Дупница с Решение № 161 от 29.12.2017 г. по ВНОХД №418/201г. от въззивния
Окръжен -Кюстендил , на осн.чл.304 НПК е бил признат за невиновен и оправдан.
Разгледани по същество,съобразно
доводите в тях за неправилност на
първоинстанционното решение с чл.52 ЗЗД жалбите на страните,са неоснователни.Въззивната инстанция споделя напълно фактическите и
правни съображения на районния съд за присъждане на ищеца на осн.чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОбВ във вр.с чл.5, ал.2 ЗОДОбВ от ответната Прокуратура на РБ на обезщетение в размер на *лева за претърпените
му неимуществени вреди от незаконното му обвинение в извършване на престъпление
,за което е бил оправдан.
Страните не спорят , а и от
приложеното ДП № 417/2014 г. на РУ-гр.Дупница
към НОХД № 1277/2015 г. по описа на Районен съд – Дупница е видно,че И.Х.П. с постановление
от 20.07.2015 г. по ДП е бил привлечен в качеството му на обвиняем за
престъпление по чл.195,ал.1,т.3 НК във вр.с чл.194 ,ал.1 НК и му е взета
мярка за неотклонение ”подписка”. По внесения обвинителен акт от РП-гр.Дупница срещу него на
09.11.2015 г.било образувано НОХД № 1277/2015 г. по описа на Районен съд –
Дупница. В първото съдебно заседание на
17.12.2015 г. мярката за неотклонение „подписка“ е изменена в „парична
гаранция“ в размер на *лева, тъй като П. не е намерен на адреса
по делото и не е неизпълнил задължението си по чл.59, ал.2 НПК да уведоми при промяна
на адреса си. Неявяването му в съдебно заседание на 21.04.2016 г. за
което е бил редовно
призован ,наложило съдът да измени мярката за неотклонение от „парична гаранция” в „домашен арест“. Поради неявяването на
обвиняемия на датата на следващото съдебно заседание, за която е бил редовно
уведомен - 26.04.2016 г., съдът е изменил мярката за неотклонение в „задържане
под стража“, впоследствие изменена от ОС – Кюстендил в „парична гаранция“.
Поради ново неявяване на обвиняемия на датата на съдебно заседание, за която е
бил редовно уведомен - 21.03.2017 г., съдът е изменил мярката за неотклонение
от „парична гаранция“ в „задържане под стража“. С присъда № 45/09.05.2017 г. по
НОХД №
1277/2015 г. по описа на Районен съд - Дупница бил признат за
невиновен и оправдан за престъплението,в
което бил обвинен.Тя е протестирана
от РП-гр.Дупница и потвърдена с Решение № 161 от 29.12.2017 г. по ВНОХД
№418/201г. от въззивния Окръжен
-Кюстендил .
При разглеждането на делото от районния съд били
проведени общо дванадесет съдебни заседания, от които в пет ход не е даден поради
неявяването на подсъдимия, в първото съдебно заседание на 17.12.2015 г. - поради ненамирането на подсъдимия на адреса
по делото, респ. – неизпълнението на задължението му да уведоми при промяна на
адреса си, а в останалите случаи: на 26.04.2016 г. и 21.03.2017 г. - въпреки
редовното му уведомяване за датата на съдебното заседание; на 18.05.2016 г. и
на 10.06.2016 г. – поради неиздирването му, след изменение на мярката за
неотклонение и обявяването му за издирване. В три от останалите заседания – на
02.02.2016 г., 15.03.2016 г. и 21.04.2016 г., подсъдимият се е явил, но не е
даден ход на съдебното следствие по негово искане, за да организира защитата
си, респ. – да му бъде предоставена правна помощ. В заседанието, в което е
приключило първоинстанционното производство – на 09.05.2017 г., участието на
подсъдимия е осигурено чрез взетата мярка за неотклонение „задържане под
стража“, респ. – чрез превеждането му от следствения арест.
С приетите по делото писмени доказателства, първоинстанционният
съд установил, че на 11.11.2016 г. на И.Х.П.
е било повдигнато и друго обвинение за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1
във вр. с чл.194, ал.1 от НК – по ДП № 43/2015 г. по описа на РУП – Дупница, и че е бил осъждан за престъпления по чл.195 НК, като впоследствие е реабилитиран по чл.88а НК. Обосновани от показанията на
посочените от ищеца свидетелки К. В. и С.
В. са изводите на районния съд,че ищецът е доказал само негативните си емоции от осъщественото спрямо него
наказателно преследване и от отрицателното въздействие на производството върху
психиката на двете му деца, но не е установил влошаване на
здравето си и невъзможността му да работи
и издържа семейството си. От показанията на съжителствуващата с него на семейни начала С. В.е установено, че тя от 13 години работи в Г. , а той преди
образуването на делото не е работил
постоянно ,като се е грижел за децата им.Предвид тези обстоятелства правилно с чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОбВ районният съд е ангажирал отговорността
на ответната прокуратура за обезщетяване на претърпените от ищеца
неимуществени вреди от незаконното му обвинение в престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 във вр. с
чл.194, ал.1 от НК.
Обосновано с доказателствата районният съд е приел
и въззивната инстанция споделя напълно правилността на съображенията му за основателност на възражението по чл.5,ал.2 ЗОДОбВ на
ответната Прокуратура на РБ за
намаляване със 70 % на обезщетението му,поради виновно съпричиняване от ищеца на претърпените му неимуществени
вреди . Именно виновните неизпълнения
на процесуалните му задължения по
чл.59,ал.2 НПК и чл.269,ал.1 НПК по НОХД №1277/2015 г. на Районен съд-Дупница са дали основание за последователно изменение от
съда на мярката му за неотклонение от
„подписка” в следващите по- тежки „парична гаранция” и „домашен арест” , а продължаващото неизпълнение на задължението му за явяване в съдебно заседание, за което е
редовно призован, наложило съдът да му определи мярка за неотклонение” задържане под стража”,за да
осигури задължителното му на осн.чл.269,ал.1 НПК присъствие при разглеждане на делото , тъй като обвинението е за
тежко престъпление.Присъденият размер от
*лева на дължимото му се от Прокуратурата на
РБ обезщетение за претърпените му
неимуществени вреди, кореспондира на
принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и на установеният му принос за тях от
70% ,поради което с оглед правилността на
първоинстанционното решение въззивната инстанция го потвърди.
Воден от горното, Окръжен съд-Кюстендил
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 543 от
22.11.2018 г. по гр.д.№ 1803 по описа за 2018 година на Районен съд-Дупница.
Решението може
да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в 1-месечен от
връчването на съобщението за изготвянето
му от страната ,придружено с препис от него на осн.чл.7,ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: