Р
Е Ш Е
Н И Е
№51
гр.Русе,31.І.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд гражданска
колегия в открито заседание на14 януари през две хиляди и двадесета година,в
състав:
Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове:ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
При секретаря НЕДЯЛКА НЕДЕЛЧЕВА и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от
съдията А.Георгиева ВГД № 772 по описа
за 2019 год.,за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
„ЕОС МАТРИКС“ЕООД е обжалвало
решението на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№ 2081/2019 год.,с което
е установено,че С.С. не дължи сумите 1782,08 лева главница и 953,34
лева лихви по изп.дело № 236/2019 год.по описа на ЧСИ
рег.№ 832 на КЧСИ,образувано въз основа на изпълнителен лист ,издаден по
ч.гр.д.№ 602/2011 год.на РРС,поради погасяване на задължението по
давност.Развива оплаквания за неправилност на решението,иска отмяната му и
отхвърляне на иска по съображения,подробно изложени в жалбата.
Обжалвано е и определението на
районния съд от 18.ІХ.2019 год.за изменение на решението в частта за
разноските.Твърди се,че размерът на адвокатското възнаграждение е
прекомерен,несъответстващ на фактическата и правна сложност на делото и се иска
неговото изменение.
Ответникът С.С.С.
счита жалбата за неоснователна и иска потвърждаване на решението.Същото
становище поддържа и по отношение на определението,постановено по реда на
чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.
Окръжният съд,като взе предвид
оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства,намира за установено следното:
По делото не е спорно,че по ч.гр.д.№
602/2011 год.Русенският районен съд е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК в полза на ОББ-АД срещу С.С.С.
за сумите 2990,08 лева главница по договор за кредитна линия от 1.ІІ.2008 год.ведно
със законната лихва върху главницата от 24.І.2011 год.до окончателното й
изплащане,322,61 лева договорна лихва за периода 19.V.2010 г.-23.І.2011
год.,6,01 лв.наказателна лихва за същия период,както и 353,84 лв.разноски по
делото и адвокатско възнаграждение.Въз основа на издадения изпълнителен лист е
образувано изп.дело № 777/2011 год.по описа на ЧСИ
рег.№ 832 с район на действие РОС .В поканата за доброволно изпълнение,получена
от длъжника на 21.ІV.2011 год.,е насрочен опис на движими вещи на 16.V.,който
не е извършен.В периода 10.І.2013 год.до 29.ІХ.2014 год.по искане на взискателя изпълнителното производство е спряно.На
16.Х.2014 год.ЧСИ е изпратил запорно съобщение до „Мегапрофил ИГ“за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника.Установено е,че трудовото правоотношение с длъжника
е прекратено на 6.Х.2014 год.,поради което този способ за принудително
изпълнение не е приложен.Жалбоподателят „ЕОС Матрикс“ЕООД
се легитимира като взискател по силата на договор за прехвърляне на
вземания,сключен с ОББ-АД на 31.І.2018 год.С молба от 8.І.2019 год.дружеството
е поискало връщане на изпълнителния лист,послужил като основание за образуване
на изпълнителното производство.С постановление от 19.І.2019 год.ЧСИ е прекратил
делото на основание чл.433,от 1,.т.2 и т.8 ГПК.
По молба на жалбоподателя и въз
основа на изпълнителния лист по ч.гр.д.№ 602/2011 год.пред ЧСИ рег.№ 832 с
район на действие РОС е образувано ново изпълнително производство под №
236/2019 год.,по което ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника.
Чрез иска,предмет на
разглеждане в съдебното производство, длъжникът е оспорил вземането като се е позовал на изтекла погасителна
давност.С обжалваното решение районният съд е приел въз основа на установените
по делото обстоятелства,че вземането е погасено по давност ,тъй като последното
валидно изпълнително действие е извършеното от длъжника плащане на сумата от
150 лева на 28.ХІ.2011 год.Съдът е приел също,че насрочените действия по
принудително изпълнение върху движимите вещи на длъжника-насрочен опис на
11.ІІ.2013 год.,който не е извършен и запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника при вече прекратено трудово правоотношение,не са породили правен ефект
и не са прекъснали давността.
Решението на районния съд е валидно
и допустимо.По същество то се явява правилно и следва да бъде потвърдено.Съгласно
чл.116,б.“в ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение и от този момент започва да тече нова давност.Ясно е,че
насроченият,но неизвършен опис на движими вещи,или изпратено запорно съобщение до трето лице,което няма качество на
работодател на длъжника,не могат да се окачествят като „предприемане на
действия по принудително изпълнение“ по смисъла на законовата норма ,поради
което не са произвели ефект да прекъснат давността.Не може да бъде споделено и
разбирането,че по отношение на давността следва да намери приложение
тълкуването на закона,изразено в ППВС № 3/1980 год.Даденото в този тълкувателен
акт разрешение е обявено за загубило
сила с ТР № 2/2013 год.на ОСГТК.За разлика от исковия процес,в изпълнителния
процес давността не спира,защото кредиторът,чието вземане е съдебно
потвърдено,дали да иска нови изпълнителни способи ,ако не е удовлетворен,или да
бездейства,като законът придава правно значение на неговото поведение в
изпълнителния процес-при поискване и предприемане на действия по принудително
изпълнение давността се прекъсва,а при бездействие давността тече.В
разглеждания случай от последното предприето изпълнително действие-на
28.ХІ.2011 год.,кредиторът е бездействал и така вземането е погасено по давност
към 28.ХІ.2016 год.По изложените съображения и мотивите на първоинстанционното
решение,към които съдът препраща на основание чл.272 ГПК ,предявеният иск е
основателен.Решението ,с което е уважен следва да бъде потвърдено,а в тежест на
жалбоподателя съдът възлага разноските на ответника в настоящото производство за платено адвокатско възнаграждение.
По частната жалба срещу определението
по чл.248 ГПК.
В производството пред районния съд
жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение,платено от ищеца,което първоначално е уважено.С последващо определение от 18.ІХ.2019 год.,постановено по
реда на чл.248 ГПК по молба на ищеца съдът е изменил решението в тази част като
е присъдил адвокатското възнаграждение в пълен размер.
Определението е правилно.Предявени
са два обективно съединени иска за недължимост на
главница от 1782,08 лева и законна лихва от 953,34 лева,по всеки от които се
следва заплащане на адвокатско възнаграждение.Изплатеното в размер на 655 лева не
надхвърля минималния размер ,определен в Наредба № 1/2004 год. и поради това не
се явява несъответен и прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на
делото.
Така мотивиран и на основание
чл.271,ал.1 ГПК окръжният съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1243 от 9.VІІ.2019 година на Русенския районен съд,постановено по
гр.д.№ 2081/2019 год. по описа на РРС.
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 5363 от 18.ІХ.2019 година ,постановено по делото под горния номер
за изменение на решението в частта за разноските.
ОСЪЖДА
„ЕОС Матрикс“ЕООД със седалище София,ЕИК ********* да
заплати на С.С.С. *** сумата 855 лева разноски в производството пред
окръжния съд.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: