Разпореждане по дело №74/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 63/16.06.2010 г., постановено по НАХД № 482/2010 г., РС – К. е признал подсъдимата Е. Й. – Ч., родена на **.**.**** г. в Република П., живуща в Г. К., полски гражданин, със статут на постоянно пребиваващ в Република България чужденец, със средно образование, неосъждана, безработна, с ЕНЧ *, за виновна в това, че на 05.07.2009 г. в избирателна секция № 032 в Г. К., при провеждане на избори за народни представители, упражнила избирателно право без да има такова право – престъпление по чл. 168, ал. 1 от НК, поради което, на основание чл. 78а, ал. 1 и чл. 2, ал. 2 от НК я освободил от наказателна отговорност като й наложил наказание „Глоба” в размер на 500 лева.

В законоустановения срок срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от подс. Й. – Ч.. Твърди се нарушение на материалния закон при постановяване на атакуваното съдебно решение. Излага се становище в смисъл, че липсва субективната страна на престъплението, в което подсъдимата е обвинена. Иска се от въззивния съд да отмени първоинстанционното решение, като подсъдимата бъде призната за невинна.

В заседанието пред въззивната съдебна инстанция прокурорът от ОП – К. оспорва жалбата. Сочи, че в чл. 3, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители (ЗИНП) изрично е регламентирано това, че избирателят трябва да е български гражданин. Излага становище в смисъл, че непознаването на закона от страна на подсъдимата е ирелевантно за делото. Моли въззивният съд да потвърди обжалваната присъда.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят поддържа така подадената жалба. Твърди, че не е имало умисъл в извършеното нарушение, доколкото у нея се е било създало впечатление, че гражданите на Европейския съюз имат право да участват във вътрешните парламентарни избори. Счита, че не могло да се изисква от нея детайлно познаване на законите. Сочи това, че преди гласуването се е консултирала със секционната избирателна комисия, след което е била дописана в изборните книжа. Твърди, че във връзка с други подобни случаи в България са били постановявани оправдателни решения. Отново прави искане да бъде оправдана от въззивния съд.

Окръжният съд, след като провери изцяло - по реда на чл. 314 от НПК - обжалваното решение, независимо от основанията, посочени във въззивната жалба, намира следното:

Жалбата е неоснователна. Обжалваният съдебен акт се явява правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

На 05.07.2009 г. подс. Й. – Ч., посетила избирателна секция № 032 в Г. К., в сградата на ПГЕЕ „КА. П. В.” с цел да гласува за народни представители, въпреки че била гражданин на Полша и нямала българско гражданство. Когато отишла в посочената избирателна секция, подсъдимата представила картата си на постоянно пребиваващ в Република България чужденец. Същата настояла да гласува, заявила пред секционната избирателна комисия, че живее в България от доста години, че тук плаща данъците си и тук е семейството й. След консултация членовете на секционната избирателна комисия счели, че Й. - Ч. може да упражни право на глас на тези избори. Името на Е. Й. - Ч. било вписано в допълнителния избирателен списък на секция № 0** под № *. Тя упражнила избирателно право за избор на народни представители, като положила подпис в допълнителния избирателен списък срещу името си под № 6. След като гласувала за народни представители, подсъдимата напуснала сградата на ПГЕЕ „КА. П. В.”, Г. К..

Подсъдимата Е. Й. – Ч. е омъжена, неосъждана, със средно образование, безработна. Същата е с положителни характеристично данни по местоживеене.

Е. Й. – Ч. живее от дълго време в Република България, като при предходни избори нееднократно е била член на избирателна комисия. В проведените на 05.07.2009 г. избори за народни представители тя участвала в неустановено с точност по делото качество – като наблюдател или застъпник.

Горната фактическа обстановка се установява от следните доказателствени материали: протоколите за проведените в досъдебното производство разпити на свидетелите М., К., Г., Т. – Б., Б., П. – Х., А., както и за разпит на обв. Й. – Ч.; обясненията на подсъдимата, дадени в съдебно заседание пред първоинстанционния съд; заключението на съдебно-графическа експертиза; справка от Община К.; справка за съдимост; характеристична справка.

Показанията на изброените по-горе свидетели са логични, подкрепят се взаимно и от другите доказателствени материали по делото, като същите не съдържат и вътрешни противоречия. Обясненията на подсъдимата също са логични, без вътрешни противоречия и противоречия с останалите доказателствени материали по делото. Тук следва само да се посочи това, че съгласно показанията на свидетеля Т. – Б., както и съгласно обясненията на подсъдимата, дадени в качеството й на обвиняем в досъдебната фаза, Й. – Ч. е била наблюдател на изборите, а видно от текста на § 1, т. 5 от ДР на ЗИНП това са или представители на чуждестранни парламенти, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, на чужõестранни партии и движения, както и лица, посочени от партии и коалиции, участващи в изборите, и поканени чрез Министерството на външните работи, или упълномощени членове на български неправителствени организации; в конкретния случай подсъдимата е дала обяснения в смисъл, че е била „наблюдател от Синята коалиция”, което обвързване е характерно не за лице – „наблюдател” по смисъла на ЗИНП, а за „застъпник” по смисъла на същия закон (виж чл. 51, ал. 1 от ЗИНП). Настоящият съдебен състав счита, че изясняването на точния вид на участието на подсъдимата (като наблюдател или застъпник) в проведените на 05.07.2009 г. парламентарни избори е ирелевантен за делото.

Заключението на назначената съдебно-графическа експертиза е дадено от компетентно лице, обосновано и логично е и се подкрепя се от другите доказателствени материали по делото.

Изложеното в приложените по делото справка от Община К., справка за съдимост и характеристична справка също е без вътрешни противоречия, не противоречи и на останалите доказателствени материали, а в значителна част се и подкрепя от тях.

Предвид изложеното, изброените тук доказателствени материали следва да бъдат кредитирани. Впрочем, по делото липсва спор относно фактическата обстановка.

Така от правна страна се налага изводът, че подсъдимата е осъществила както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл. 168, ал. 1 от НК. Същата е упражнила избирателно право, въпреки че не е имала българско гражданство, поради което – съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители (видно от която разпоредба право на глас в такива избори имат само българските граждани) – не е имала и избирателно право касателно избора на народни представители. Подсъдимата е осъществила състава на посоченото престъпление и от субективна страна, а именно – при условията на пряк умисъл. Това е така, защото непознаването на закона не оправдава никого. Този извод, освен че е се основава на принципно за правото положение, се подкрепя и от текста на чл. 14, ал. 1 от НК, регламентиращ фактическата грешка. Фактическата грешка по чл. 14, ал. 1 от НК на практика представлява обратната страна на умисъла като форма на вина. При нея у извършителя отсъстват представи относно фактически обстоятелства от състава на даденото престъпление. По аргумент от противното, когато незнанието е не на фактически, а на юридически обстоятелства от състава на престъплението, то е налице не фактическа грешка, а умисъл. Налице е една установена презумпция, че правните субекти познават нормите, които следва да спазват. От това произтича изводът, че в процесния случай подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е настъпването на неговите обществноопасни последици и е искала настъпването на тези последици. Това е така, защото Й. – Ч. е съзнавала самите обективни свойства на деянието си, а именно – съзнавала е, че не е български гражданин и че гласува на избори за народни представители в българското народно събрание. Това е напълно достатъчно, за да е налице умисъл - и то пряк – по отношение на престъплението по чл. 168, ал. 1 от НК.

Все пак, в контекста на въпроса за съставомерността на извършеното от подсъдимата деяние, настоящата съдебна инстанция не може да не отчете обстоятелството, че Й. – Ч. не е познавала достатъчно съответния избирателен закон, че й е било казано от страна на представители на секционната избирателна комисия, че може да гласува на изборите за народни представители, че подсъдимата по никакъв начин не се е опитала да заблуди комисията, а напротив – показала е картата си на постоянно пребиваващ в Република България чужденец (от която е било видно, че не е български гражданин) и настояла, че може да гласува като полски гражданин, съответно – гражданин на Европейския съюз и въобще е предоставила цялата необходима информация на съответния компетентен орган (избирателната комисия), за да може този орган да прецени дали да я допусне до гласуване или не; не може да не бъде отчетено и това, че Й. – Ч. се е доверила на длъжностните лица, които именно е следвало да осигуряват спазване на закона при провеждане на изборите. Всичко това поставя въпроса дали в случая не е налице само формално осъществяване на съ±тава на престъплението по чл. 168, ал. 1 от НК, предвид ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца – в контекста на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК; настоящата инстанция застъпва утвърдилото се напоследък в практиката по-широко разбиране относно тълкуването на текста на чл. 9, ал. 2 от НК, като приема, че релевантаната обществена опасност следва да с преценява не само от гледна точка на обективните свойства на деянието, но и от гледна точка на субекта и субективната страна, предвид това, че последните също указват степента на обществена опасност, намерила проявление чрез дадена постъпка. В процесния случай действително е налице значително ниска опасност както на самото деяние, така и на дееца. Следва обаче да се има предвид установеното по делото, че подсъдимата е живяла от дълго време в България, че е участвала в изборния процес (като застъпник или наблюдател), както и – най-вече, че е била неколкократно член на избирателни комисии при предходни избори. Поради това от нея в много по-голяма степен следва да се познава избирателното законодателство, включително Законът за избиране на народни представители, като познава поне най-елементарните, принципни положения на избирателния закон, например кои лица имат право да гласуват. Посоченото тук представлява обстоятелство, завишаващо обществената опасност на подсъдимата, поради което тя не е явно незначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, в който случай не би имало престъпление въобще.

Първоинстанционният съд правилно е отчел като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимата, добрите й характеристични данни, както и влошено материално положение. Към тези обстоятелства настоящата съдебна инстанция прибавя непознаването на закона от страна на подсъдимата (значението на това обстоятелство като смекчаващо до голяма степен се омаловажава от посоченото по-горе, че Й. - Ч. е живяла дълго време в България, както и че е била член на избирателни комисии и участник в същия избирателен процес) и, че самото деяние, осъществено от нея, се отличава със значително ниска степен на обществена опасност предвид това, че Й. – Ч. е изложила пред компетентния държавен орган всички обстоятелства, които е следвало да бъдат напълно достатъчни на този орган да даде правилни указания на желаещото да гласува лице. Поради това не може да бъде споделено изложеното в мотивите към обжалваното решение в смисъл, че деянието се отличавало със завишена степен на обществена опасност. Действително, настоящата инстанция намира за отегчаващи обстоятелства това, че в случая става въпрос за избори за членове на върховния орган на държавна власт в Република България – Народното събрание, който орган в най-голяма степен изразява народната воля и в най-голяма степен се свързва с националния суверенитет, както и това, че подсъдимата не само е попитала комисията дали има право да гласува, но е и настоявала пред нея, че има такова право, т. е. – по този начин е оказала въздействие върху членовете на този орган. Наличието на само тези две отегчаващи обстоятелства обаче не е достатъчно, за да се приеме, че извършеното от подсъдимата се отличава със завишена обществена опасност. Предвид всичко изложено тук, районният съд, като е определил административното наказанието „глоба” в размер на предвидения минимум от 500 лева (съгласно действащата към момента на извършване на деянието редакция на чл. 78а от НК), е наложил едно справедливо наказание, съответно на престъплението и в съответствие с изискванията на чл. 35, ал. 3 и чл. 54 от НК, които разпоредби намират приложение и в случаите, когато наказателната отговорност се заменя с налагане на административно наказание съгласно чл. 78а от НК.

В контекста на разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 от НК, съгласно която когато за извършеното престъпление е предвидена само „глоба” или „глоба” и друго, по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази „глоба”, следва да се уточни, че за престъплението по чл. 168, ал. 1 от НК не е предвидено само наказание „Глоба” или друго, по-леко наказание, поради което визираното правило не намира приложение в конкретния случай.

Що се отнася до споменатите от подсъдимата Й. - Ч. в хода на съдебните прения пред въззивния съд оправдателни съдебни решения в сходни случаи (когато чужд гражданин, без да познава закона, е гласувал на бългÓрските парламентарни избори, осланяйки се на разрешението от съответната избирателна комисия), настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че такива решения действително съществуват, но изразените в мотивите към тези съдебни актове становища за несъставомерност по чл. 168, ал. 1 от НК на деянието поради липса на субективна страна – умисъл – не може да бъде споделено предвид изложените по-горе съображения относно фактическата грешка, относно това какво представлява тя като юридически факт и относно липсата й в конкретния случай (виж по-горе). Въпросът дали деяния от вида на обсъжданото тук са престъпления или не следва да се постави единствено в контекста на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК (виж обсъждането на този въпрос по-горе), а не на това дали е налице или липсва субективната страна на даденото умишлено престъпление.

Налага се да бъде уточнено, че изложените по-горе изводи относно фактите не влизат в противоречие с ограничителната разпоредба на чл. 378, ал. 3 от НПК, въпреки че не всичко, което е прието от съда като фактическа обстановка, е описано в постановлението на прокурора, въз основа на което подсъдимата е предадена на съд. Посочената разпоредба не следва да бъде тълкувана в смисъл, че съдът не може да приема за установен никакъв факт, който не е посочен в това постановление. Ограничението се отнася до нови факти, които или влизат в противоречие с изложеното в постановлението на прокурора, или пък са нови - неизвестни за делото и срещу тях подсъдимият не е могъл да се защитава. Казаното тук се отнася до фактите на настояване от страна на подсъдимата пред избирателната комисия да гласува, консултирането на членовете на комисията, както и това, че Й. - Ч. нееднократно е била участник в избирателни комисии при предходни избори и е участвала на парламентарните избори през 2009 г. в неустановено с точност по делото качество - като застъпник или наблюдател. В конкретния случай на подсъдимата Е. Й. – Ч., не само че са били известни тези факти, както и доказателствените средства по делото, които ги установяват, но и част от същите са били посочени от самата Й. – Ч.. Иначе казано, упражняването на правото на защита на подсъдимата не е било затруднено по никакъв начин.

Настоящият съдебен състав, предвид цялостния характер на въззивната проверка, счита, че следва да бъде обсъден и още един процесуален въпрос, а именно – налице ли е съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато от районния съд поради това, че същият съд не е допуснал до разпит в съдебно заседание – по искане на подсъдимата – членовете и председателя на секционната избирателна комисия, които вече са били разпитани в досъдебното производство. Този въпрос се поставя в контекста на правото по чл. 6, т. 3, б. „d” от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), а именно – възможността на обвиненото лице „да изисква разпит на свидетелите на обвинението и да изисква призоваването и разпитът на свидетелите на защитата да се извършват при същите условия, както на свидетелите на обвинението”, като в случая свидетели на обвинението по смисъла на същата конвенция се явяват и членовете на секционната избирателна комисия, които са били разпитани като свидетели в хода на досъдебното производство, провеждано под контролна на Прокуратурата; макар производството да е по реда на Глава 28 от НПК, подсъдимата също е „лице, обвинено в криминално престъпление” по смисъла на ЕКЗПЧОС. Въззивната инстанция счита, че в случая не е налице нарушение на посочената разпоредба. Това е така, защото правото по чл. 6, т. 3, б. „d” от ЕКЗПЧОС не е самоцелно, а има за предназначение осигуряване на възможност на обвиненото лице да се защити срещу обвинението. Видно от протокола от съдебно заседание пред първата инстанция (л. 11 – л. 12 от първоинстанционното дело), подсъдимата е поискала да бъде извършен повторен разпит в съдебно заседание на посочените по-горе свидетели, за да бъдат същите запитани защо са й разрешили да гласува, след като не е имала право, без подсъдимата да може да посочи други обстоятелства, относно които е считала, че е следвало да бъдат разпитани тези лица. Съвсем очевидно е, че обстоятелствата, посочени от подсъдимата, с оглед на които тя е поискала повторен разпит на свидетелите на обвинението (по смисъла на ЕКЗПЧОС), са напълно ирелевантни за делото. Какво е причинило едно такова поведение в разрез със закона на съответните длъжностни лица няма никакво значение за това дали подсъдимата е осъществила състава на престъплението по чл. 168, ал. 1 от НК. Този въпрос би имал значение за делото единствено, ако обвинението включваше и твърдения за някакво неправомерно въздействие (например – въвеждане в заблуждение) от страна на Й. – Ч. върху съответните длъжностни лица. Тъкмо напротив – в постановлението на прокурора, с което подсъдимата е предадена на съд, съвсем ясно е записано, че същата е представила на комисията картата си на постоянно пребиваващ в Република България чужденец. В този смисъл са и мотивите на първоинстанционния съд. Предвид горното, обсъжданото тук недопускане до разпит въобще не представлява нарушение на ЕКЗПЧОС и в този смисъл – на процесуалните правила, а още по-малко такова нарушение на процесуалните правила, което да съществено - да е довело до каквото и да е затруднение пред упражняването на правото на защита от страна на подсъдимата. В тази връзка, още веднъж следва да бъде припомнено, че по делото липсва спор относно фактите.

Горните съждения водят до извода, че не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 338 от НПК въззивният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 63/16.06.2010 г., постановено по НАХД № 482/2010 г. по описа на РС – К..

Настоящото решение не подлежи на обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1: 2: