Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 10.01.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна
Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10768 по описа на
ВРС за 2019-та
година, 9-ти с-в, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предмет на разглеждане са искове на „Б.”
ООД, ЕИК***, с правно основание чл.327 ТЗ и чл.86 ЗЗД, за
осъждането
на отв. „М. и.” ЕООД, ЕИК***, за
сумата 11245.80лв. – неплатена цена за доставени и продадени стоки (бетон тип *, бетон
тип *
и пясък) в рамките на трайните неформални
търговски отношения между страните, които доставки са извършени през
2018г. и за които е издадена фактура №3312 от дата 02.01.2019г., ведно със
законната лихва върху сумата от
предявяване на иска – 09.07.2019г. до
пълното й изплащане, както и за сумата
514.49лв. – мораторна
лихва за забава върху главницата,
за периода 03.01.2019г. –
18.06.2019г.
Ищецът твърди, че страните
по делото са в трайни неформални
търговски отношения по продажба на
стоки (строителни материали), в рамките на които се
договаряли устно конкретните доставки, които след доставяне
се фактурирали.
В
случая се твърди, че през
2018г. ищецът
доставил на ответника стоки (бетон тип *, бетон
тип *
и пясък). За количество и стойност
на продадените за този период
стоки била издадена обобщена фактура №3312 от дата 02.01.2019г. Тъй като по нея не
последвало никакво плащане, дори и на описаната в нея падежна дата,
ищецът претендира пълната цена по
фактурата и мораторна лихва
за забава върху общия дълг,
от следващия ден след издаването.
По същество моли за уважаване
на исковете и за разноски.
На ответника са връчени редовно съобщението по чл.131 –
133 ГПК с приложенията и указанията на съда и призовката за о.с.з. за
разглеждане на делото. Въпреки това той НЕ депозира писмен отговор в срока по
чл.131 ГПК, в о.с.з. не се явява, не се представлява, не изразява писмено
становище по делото.
По същество
съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Уважаването на
предявените искове предполага доказването от ищеца на следните обстоятелства:наличието
на сочената
облигационна връзка с ответника; предоставянето на описаните стоки
или услуги; размера на вземането
си за тях;
изпадането в забава на ответника; размера
на законната лихва за забава.
В настоящия случай
ответникът не е депозирал оговор на исковата молба в
законоустановения срок, не се е явил и не е изпратил представител в първото по
делото открито съдебно заседание, за което е редовно призован, не е отправил
искане за разглеждане на делото в неговото остсъствие,
не е взел отношение по исковия спор и по какъвто и да било друг начин. Освен
това с редовно връченото на ответника разпореждане по чл.131 ГПК, на последния
са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в о.с.з. Така на практика ответникът по никакъв начин не е
оспорил фактическите твърдения на ищеца, нито е релевирал взъражения
срещу правните му доводи, нито в срока по чл.131 ГПК, нито в о.с.з., което по
аргумент от чл.175 ГПК и чл.238 ГПК ясно презюмира извод за основателност на
исковете.
На собствено
основание горния извод се потвърждава и от материалите по делото (фактури и
двустранно подписани протоколи за доставките на стоки на обща стойност на
исковата сума) които неоспорени документи свидетелстват и доказват възникналото
между страните правоотношение, както и изправността на ищеца по това
правоотношение.
При това положение и при липсата на данни за
извършено от ответника плащане, предявеният иск следва да се уважи изцяло.
Предвид изхода по
спора и представените доказателства, в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски – 499.87лв. държавна такса и 800.00лв. адв. хонорар, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „М.
и.” ЕООД, ЕИК***, да заплати на „Б.” ООД, ЕИК***, сумата от 11245.80лв. – неплатена цена за доставени и продадени стоки (бетон тип *, бетон
тип *
и пясък) в рамките на трайните неформални
търговски отношения между страните, които доставки са извършени през
2018г. и за които е издадена фактура №3312 от дата 02.01.2019г., ведно със
законната лихва върху сумата от
предявяване на иска – 09.07.2019г. до
пълното й изплащане, както и за сумата от 514.49лв. – мораторна
лихва за забава върху главницата,
за периода 03.01.2019г. – 18.06.2019г, на осн. чл.327 ТЗ и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „М.
и.” ЕООД, ЕИК***, да заплати на „Б.” ООД, ЕИК***, сумата от 1299.83лв. – разноски
в исковото производство пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………