О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
260105 19.01.2021 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, II-ри състав
на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа
година,
в закрито съдебно заседание, в следния съдебен състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
при секретаря Катерина Маджова
като разгледа докладваното от съдията-докладчик Златев
частно гражданско дело № 1029 по описа за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е на осн. чл.273
във вр. с чл.274- 278 и във вр. с чл.410 от ГПК.
Делото е образувано по постъпила в
законния 1- седмичен срок частна жалба от “А.С.В.”- ЕАД, ***против Разпореждане № 262543/13.11.2020г. по
ч.гр.д.№ 2340/2020г.
по описа на РС- Ст.Загора, с което е отхвърлено заявлението на частния
жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Н.А.К.
***. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност и незаконосъобразност
на разпореждането и моли въззивния съд да отмени същото, като бъде издадена
заповед за изпълнение за претендираните суми. Претендира разноски в настоящото производство
в размер на 15 лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният съд, след като обсъди
оплакванията в частната жалба и данните от първоинстанционното дело, намери за
установено следното:
Първоинстанционното производство е
образувано по заявление от “А.С.В.”- ЕАД
със седалище и адрес на управление *** срещу Н.А.К. *** за издаване на заповед
за изпълнение за сумата от 291,00 лв. главница за периода от 19.03.2013 г. до
17.04.2013 г. ; 85,48 лв. договорна лихва за времето от 19.03.2013 г. до 17.04.2013 г.;
законна лихва от 09.07.2020 г. до окончателното изплащане
на задължението и 23,27 лв. обезщетение за забава за периода от 19.07.2019г. до
12.03.2020г. В заявлението е посочено,че вземането произтича от договор за
потребителски кредит №11614 от 19.03.2013 г. като са спазени разпоредбите на ЗПФУР. Посочено е, че
заемателката се е съгласила да върне кредита в срок до 17.04.2013г. посредством
заплащане на една месечна погасителна вноска в размер на 376,48 лв. Посочено е,
че длъжницата следва да върне общо 399,75 лв., която сума представлява сбор от
главницата и лихва, и че към настоящия момент сумата по кредита не е погасена. Заявителят
е направил искане за присъждане на разноски в размер на 25 лв. за държавна
такса и 75 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
С атакуваното Разпореждане № 6352/13.07.2020г.
РС е приел, че не са налице предпоставките за уважаване на искането, тъй като
по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, по реда на които са предоставени общите условия под
формата на електронен документ, не предвиждат друг ред за сключване и форма за
действителност на договора за потребителски кредит. Счита, че не е достатъчно
съставянето на електронен документ, за да се приеме съгласно чл.3, ал.2 от
ЗЕДЕУУ, че писмената форма на чл.10, ал.1 от ЗПК за действителност е спазена.
Приел е, че ЗЕДЕУУ не се прилага за сключването на такива сделки, за които
законът изисква квалифицирана писмена форма, че клаузата в общите условия, предвиждаща
възможност за сключване на такъв договор под формата на електронен документ
била нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Приел е и, че според
императивната норма на чл.10, ал.1 от ЗПК договорът се сключва в писмена форма
за действителност, а общите условия, които са неразделна част от него, трябва
да бъдат подписани на всяка страница. А представеният по делото договор за
потребителски кредит, както и общите му условия, не са подписани нито от
заявителката, нито от длъжника, поради което същият се считал за недействителен,
а искането противоречало на закона, според който кредиторът има право да иска
само връщане на чистата стойност на предоставения без основание кредит съгласно
чл.23 от ЗПК.
Налице е предходно произнасяне на ОС- Ст.Загора,
който е върнал делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
С обжалваното Разпореждане пред
настоящата инстанция, заповедният съд е отхвърлил отново заявлението, като е
приел, че искането за издаване на заповед изпълнение противоречи на закона и
добрите нрави по аргумента на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, тъй като заявителят не
е отстранил посочените нередовности , указани в предходно разпореждане. По това
е налице произнасяне от Старозагорския
окръжен съд, който е постановил връщане делото на районния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
При така установената фактическа
обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното :
Частната жалба
е подадена в законния 1- седмичен срок от легитимирано да обжалва лице/заявител/, поради което е процесуално допустима и по нея въззивният
съд следва да се произнесе по същество на направеното искане. Разгледана по
същество жалбата се явява частично основателна. :
Съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК, за
да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на
изискванията на чл.127 ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, както и да не
противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или
седалище на територията на Република България съгласно чл.411, ал.2 от ГПК. В
конкретния случай въззивният съд приема, че не са налице пречките по смисъла на
чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, тъй като между страните е сключен договор за паричен
заем от разстояние, по силата на който на длъжника е предоставена сумата от 291
лв., със срок на издължаване до 17.04.2013г. В заявлението се твърди, че тази
сума е преведена на длъжника чрез система на ePay.bg
(електронна система). Договорът между страните е сключен по реда на ЗПФУР, в
който нормативен акт е регламентирана възможността за предоставяне на парични
кредити от разстояние, като отношенията между страните в тази връзка се уреждат
по електронен път. Сключването на договора става не чрез саморъчното подписване
от кредитополучателя, а посредством избиране на един от двата посочени в общите
условия начини: чрез SMS
от идентификационния номер, когато се кандидатства за
кредит по телефона, или чрез кликване върху електронното съобщение линк, като
след това се въведе избраната парола за достъп, която представлява електронен
подпис на потребителя. Поради което с избора си да активира съответната
препратка линк, потребителят е приел условията на договора, той се счита за
сключен и страните се задължават по него, а наред с това се считат и обвързани
от общите условия,които са неразделна част от договора. Поради което сключването
на договора по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ изключва приложението на разпоредбите на общия
закон/ЗПК/, а ЗПФУР и ЗЕДЕУУ/специални/, тъй като установяват различие в
правния режим в сравнение с общите норми, в т.ч и относно реда и начина за
сключване на договори. Основателно в ч.жалба се твърди, че в производството по
чл.410 от ГПК не се изисква представянето на какъвто и да е документ, освен ако
договорът е сключен в писмена форма. А безспорното обстоятелство,че процесният договор
е представен на хартиен носител не променя характеристиката му. Съответно не
противоречи на закона искане за издаване на заповед за изпълнение за вземане по
недействителен договор, тъй като противоречие на закона е несъобразяване с
предписанията на императивни правни норми. В конкретния случай няма правна
норма, която да забранява сключването на договор за кредит от разстояние, а напротив-
тези правоотношение са уредени със закон.
С оглед на тези
съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде
отменено в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение за сумата
от 291, 00 лв. за главница; 85, 48 лв. за договорна лихва за времето от 19.03.2013г. до
17.04.2013г. и законна лихва за периода от 09.07.2020г. до окончателното
изплащане на задължението. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение за
сумата от 23, 27 лв. за обезщетение за забава правилно е било отхвърлено от
заповедния съд, но съображенията на въззивния съд са различни, тъй като според
разпоредбата на чл.9 от ЗЗД страните могат свободно на определят съдържанието
на договора. Автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка обаче е ограничена
от същата тази разпоредба в две посоки- съдържанието на договора не може да
противоречи на императивни норми на закона, а в равна степен и на добрите
нрави. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата произтичат от
нейните функции, както от принципа за справедливост в гражданските и
търговските правоотношения. Поради което неустойката следва да се приеме за
нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщата й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. В настоящия случай
уговорената неустойка не е неизпълнение на същинското задължение на длъжника по
договора за кредит, а на допълнително задължение за обезпечаване при
неизпълнение. Така уговорената неустойка противоречи на чл.33 от ЗПК, тъй като
по този начин на практика обезщетението, което кредиторът би получил при
неизпълнение би надхвърлило максимално допустимия размер на обезщетението за
забавата,а именно законната лихва, като изрично в посочения текст е предвидено,
че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
В настоящото производство не се присъждат
разноски на заявителя, т.к е без участието на длъжника, т.е производството е
едностранно.
Въззивното
Определение е окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горен съд.
Ето защо воден от
горното мотиви и на осн. чл.273- 278 във вр. с
чл.410 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане № 262543/13.11.2020. по ч.гр.д. № 2340/2020г. по описа на РС- Ст.Загора, в частта с която
заявлението на “А.С.В.”-
ЕАД, ***за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Н.А.К.- ЕГН ********** *** за сумата от 291, 00 лв. за главница;
85, 48
лв. за договорна лихва за времето от 19.03.2013г. до
17.04.2013г. и законна лихва върху главницата от 09.07.2020г. до изплащането й,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по
заявлението на “А.С.В.”- ЕАД,
***за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Н.А.К.- ********** ***
за сумата от 291,00 лв. за главница; 85,48 лв. договорна лихва за времето от 19.03.2013г. до
17.04.2013г. и законна лихва за периода от 09.07.2020г. до окончателното
погасяване.
ПОТВЪРЖДАВА
в останалата му част Разпореждане
№ 262543/13.11.2020г. по ч.гр.д.№ 2340/2020г. по описа на РС- Ст.Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :