Р Е Ш Е Н И Е
... /2.9.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІV – ти състав, в закрито съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15020 по
опис на ВРС за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 247 ГПК и чл. 248 ГПК за поправка
на очевидна фактическа грешка и за изменение в частта на разноските на
решение № 1506 от 19.3.2020 г. с което съдът „ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че „Ф.с.к.“ ООД, седалище ***86961 не дължи на „Енерго - Про Продажби” АД, със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ********* сума в размер на 437.58 /четиристотин
тридесет и седем лева и 58 ст./
лева, претендирана
от ответника по фактура от 10.09.2019 г.
за доставена и потребена ел.енергия за периода
24.06.2018 г. – 21.09.2018 г., по
партида с кл.№ ********** за обект на потребление в
гр.Провадия, обл.Варна, съгласно справка за корекция на сметка от
22.08.2019 г. за начисляване на ел.енергия по КП № 1575/13.08.2019 г. на БИМ,
по предявения отрицателен установителен иск, на осн.чл.124 ГПК.
ОСЪЖДА
„ЕНЕРГО–ПРО ПРОДАЖБИ” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***
да плати на „Ф.с.к.“ ООД, седалище ***86961 разноски за производството в размер
на 455.00 /четиристотин петдесет и пет/ лева, на осн.чл.78, ал.1 ГПК“.
Постъпила е молба от ответното
дружество „Е.Е.у.“ ЕАД, ЕИК ********* за изменение на
решението в частта за разноските с искане да се уважи възражението му по чл.78,
ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца и същото да се
намали до минималния размер от 300 лева. Същото е подало и молба за поправка на очевидна фактическа
грешка в решението като се впише ответник по иска „Е.Е.у.“
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, а не „Енерго-про
продажби“ АД.
Ищецът
е изразил становище за неоснователност на молбата по чл.248 ГПК.
Съдът след като се запозна с постъпилата
молба, депозирана в срока по чл.248 ГПК и постановеното решение намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Молителят е участвал в производството в качеството на ответник по предявен отрицателен установителен
иск и същият е уважен изцяло. Цената на иска е 437.58 лева.
Възражението по чл.78, ал.5 ГПК е направено от процесуалния представител на ответника в съдебно заседание в
хода по същество, поради което същото е допустимо. Съгласно чл.7, ал.2 на Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. и доп. ДВ. бр.68 от 31 юли 2020 г. за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнаграждението при интерес до 1000 лева
е 300 лева.
Ищецът в
съдебно заседание е представил списък на разноските по чл.80 ГПК
като е представил доказателство за заплатена държавна такса 55 лева и
възнаграждение на процесуалния му
представител в размер на 400 лева. Настоящият състав намира, че в разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК законодателят е дал правомощия на
преценка на съда при приложение на
същата норма. Същата предвижда възможност решаващият съд по искане на страна да присъди по-нисък
размер на адв.възнаграждение, но не по-малко от
минималния такъв, в случай, когато заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат се явява прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото. Разпоредбата не
задължава съда автоматично да присъжда по-нисък размер на адв.възнаграждение
и такова в минимален размер. Преценката
за прекомерност на възнаграждението се
съобразява не само с квалификацията и вида на предявеният иск, но и с
брой проведени съдебни заседания /открити и закрити/ по които проц.представител е извършил процесуални действия като е правил искания,
изразявал е становища по искания на насрещната страна, действия за проучване на
делото и запознаване с материалите,
издирване на съдебна практика, приложима към казуса, подготвяне на
защита и други. Съдът намира за необходимо да отбележи, че в процесуалния закон не се съдържа задължение
за съда винаги да намали възнаграждението на адвоката или юрисконсулта при
всички случаи до предвидения минимален
размер по Наредба №1/09.07.04г., дори и да е налице основание за това. Съдът се произнася след
като обективно съобрази положения от
адвоката необходим труд за защита на правата и законните интереси на страната
при отчитане както на фактическата и правна сложност на делото, така и на
извършените процесуални действия. В този
смисъл са мотивите на определение по ч.т.д.№
44/16 г. на ВОС и др.
В настоящият случай съдът като съобрази
обстоятелството, че делото не е с висока
фактическа и правна сложност и че
цената на иска е 437.58
лева, намира, че възнаграждението на
адвоката на ищеца следва да се намали до минималния размер по Наредба № 1, а именно на 300 лева. Молбата на ответника
е основателна и следва да се уважи.
Съдът
като съобрази, че ответник по делото е „Е.Е.у.“ АД,
ЕИК ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***
Тауърс-кула Г, а не посоченото в решението „Енерго-про продажби“
АД намира, че е допусната очевидна фактическа грешка в
решението, която следва да се отстрани от съда, постановил решението.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА на осн.чл.247 ГПК поправка на фактическа грешка в решение № 1506 от 19.3.2020 г. като
навсякъде в решението ответникът се чете „Е.Е.у.“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление ***.
ДОПУСКА на осн.чл.248 ГПК изменение на решение № 1506 от 19.3.2020 г. в
частта за разноските като диспозитива се чете:
ОСЪЖДА „Е.Е.у.“
АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** да плати на „Ф.с.к.“ ООД,
седалище ***86961 разноски за производството в размер на 355.00 /триста петдесет и
пет/ лева, от които заплатена
държавна такса от ищеца 55 лева и заплатено възнаграждение на един адвокат 300
лева, на
осн.чл.78, ал.1, вр.ал.5
ГПК.
Решението по чл.247 ГПК може да се обжалва с
въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.
Определението по чл.248 ГПК може да се обжалва с частна жалба пред ВОС в едноседмичен срок
от съобщението до страните.
Районен съдия: