Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.09.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, II-„А” въззивен състав, в открито съдебно заседание на десети февруари през
двехиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева, въззивно гражданско
дело № 8457 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 -
чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И.В.С., действаща
като ЕТ „И.В.-П.94“, срещу решение от 11.04.2019г., постановено по гр. дело № 1085/2019г.
на СРС, 78 състав, с което е признато за установено на основание чл. 415, ал.1, ГПК, че ищцата дължи на ответника „Т.С.“ ЕАД, сумата 1625. 83 лв. – стойността на потребена топлинна енергия за периода октомври
2015г. – април 2016г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, сумата 397. 12 лв. – мораторна лихва за забава за периода 01.12.2015г. – 11.09.2018г.;
сумата 26. 84 лв. – главница за
услугата дялово разпределение за периода октомври 2015г. – април 2016г. и
сумата 7. 12 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за услугата за
дялово разпределение. С решението са
присъдени разноски съобразно изхода на спора.
Въззивницата –ответник обжалва решението изцяло, с
оплаквания за неправилност, поради нарушение на съществени процесуални правила
и неправилно приложение на материалния закон. Излага съображения, че по делото
не се твърди и доказва да е налице договорно отношение между страните по
доставяне на топлинна енергия за процесния търговски обект, както за правото й
на собственост или на вещно право на ползване върху имота. Отделно поддържа, че
не е налице законово основание за присъждане на суми за услугата дялово
разпределение. Моли съда да отмени първоинстанционното решение.
Въззиваемият – ищец оспорва бланкетно жалбата и моли
съда да потвърди обжалваното решение.
Третото лице – помагач на ищеца по делото „Т.с.” ЕООД
не заявява становище.
Софийски
градски съд, II-„А”
въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на
твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства,
намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1
от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно, но процесуално
недопустимо, по следните съображения:
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, като
в заявлението по чл. 410 ГПК, т. 12, претендираните от „Т.С.“ ЕАД парични
вземания са обосновани с твърдения, че представляват суми за дължима доставена,
но незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, жк „*********,
помещения/магазин до вх. А, аб. № 338702. Същевременно в заявлението се сочи, че
с процесните суми длъжникът се е обогатил без основание за сметка на
дружеството и дължи да върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването.
В обстоятелствената част на исковата
молба по чл. 422, ал. 1 ГПК фактическият състав на претендираните парични
вземания отново е обоснован с двете взаимно изключващи се основания – договорно
и извъндоговорно, като е заявено едновременно,
че между страните няма сключен договор за продажба на топлинна енергия, поради
което ответникът се е обогатил неоснователно с претендираните суми за сметка на
ищцовото дружество, а отделно че сумите представляват доставена и незаплатена
на договорно основание топлинна енергия. В исковата молба са били налице
нередовности и досежно индивидуализацията на ответниците и претендираните суми,
тъй като в титулната част на исковата молба, вероятно поради техническа грешка,
са посочени ответници и цена на вземания извън заявените в заповедното
производство.
По делото е депозиран
отговор по чл. 131 ГПК, който не е подписан от ответника, включително и след
дадена изрично възможност в хода на въззивното производство от настоящия
съдебен състав, поради което следва да се приеме, че липсва депозиран писмен
отговор в срока по чл. 131 ГПК.
В определението по чл. 146 ГПК СРС е докладвал исковете като заявени на договорно основание и доказателствената
тежест е разпределена в същия смисъл, а именно – ищецът следва да докаже
наличието на облигационна връзка между страните.
В хода на първоинстанционното
производство исковата молба не е оставена без движение, като с обжалваното
решение СРС се е произнесъл по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК по предявените
искове, както са докладвани – на договорно основание.
В хода на въззивното
производство, в изпълнение указания на съда, дадени по реда на чл. 129, ал. 4
вр. ал. 2 ГПК, са отстранени нередовностите на исковата молба относно
индивидуализацията на ответника и цената на предявените искове. По отношение
уточнение на основанието на исковете, ищецът изрично е заявил, че претендира
установяване дължимостта на процесните парични вземания на основание неоснователно
обогатяване на ответника за сметка на ищеца, поради липса на сключен договор за
продажба на топлинна енергия, въпреки отправена покана от страна на ищеца.
При така изложеното,
въззивният съд намира, че първоинстанционният съд се е произнесъл по изцяло
нередовна искова молба по чл. 422 ГПК. Нередовностите относно претендирания фактически състав са
били налице в заявлението по чл. 410 ГПК и в исковата молба, с оглед заявените
взаимно изключващи се фактически основания и не са отстранени до приключване на
устните състезания в първоинстанционното производство. Във въззивното
производство са отстранени останалите нередовности на исковата молба относно
инвидуализацията на ответника и на исковете. С оглед уточнението на
фактическите обстоятелства, въз основа на което се претендират сумите в
настоящото производство, а именно - на плоскостта на неоснователно обогатяване,
следва, че СРС се е произнесъл по непредявени искове. В обжалвания акт не са
разгледани фактическите обстоятелства за възникване на вземанията за главниците
на основание чл. 59 ЗЗД, а е прието наличието на облигационна връзка между
страните по силата на закона, респ. чл. 79, ал. ЗЗД. Ето защо не се касае за
различна правна квалификация на претендираните вземания, а за различен
правопораждащ вземанията фактически състав.
Предвид
изложеното, обжалваното решение следва да бъде обезсилено като процесуално
недопустимо и делото върнато на СРС за произнасяне по предявените искове на
заявеното извъндоговорно основание.
При този изход
на спора не следва да се присъждат разноски.
С оглед цената
на иска, решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран и на основание чл.
270, ал. 3, пр. 3 ГПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
решение от 11.04.2019г., постановено по гр. дело № 1085/2019г. на СРС, 78
състав, като процесуално недопустимо и
ВРЪЩА
делото на СРС за ново произнасяне, съгласно мотивите на настоящото решение.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.