Р Е Ш Е Н И Е
№ 586/3.9.2019г. /03.09.2019г.
Гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,16-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори август две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при секретаря Н.Х., като разгледа докладваното от съдия Георгиев гражданско дело № 374 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от Б.Я.М. срещу Медицински център „Дианамед 2001“ гр.Ямбол за провъзгласяване за нищожна клаузата за изпитване в Трудов договор между страните от 18.10.2012 год.
Ищеца твърди,че с ответното дружество на 01.04.2011 год. сключили граждански договор № ***/01.03.2011 год. По своя характер гражданския договор представлявал прикрит трудов договор с оглед наличието на всички изискуеми елементи. Същия бил продължен и за 2012 год.,като за периода 01.04.2011 год. до 18.10.2012 год. ищеца заедно с друг персонал работил в неотложен кабинет при ответното дружество,като изпълнявал задълженията си, но управителя на ответното дружество не сключил с него трудов договор, като ищеца сигнализирал затова Инспекцията по труда и прокуратурата. На 18.10.2012 год. между ищеца и ответното дружество бил сключен трудов договор № *** на основание чл.114,вр.чл.70,ал.1 КТ,като клаузата за изпитване за срок от шест месеца била уговорена в полза на работодателя. Ищецът счита клаузата за изпитване за недействителна на основание чл.70,ал.5 КТ,като на 13.02.2013 год. правоотношението му било прекратено със заповед едностранно от работодателя,в срока за изпитване. Ищеца претендира за незаконосъобразност на клаузата за изпитване което се изразявало във факта,че бил в трудово правни отношения с ответника от 01.04.2011 год.,като клаузата за изпитване в трудовия договор от 18.12.2012 год. била недействителна, и след като трудовото правоотношение между него и ответното дружество е от 01.04.2011 год.,максималния срок за изпитване от шест месеца е изтекъл на 01.10.2011 год.,след което трудовото правоотношение е преминало в безсрочно такова и прекратяването му на 13.03.2013 год. на основание срок за изпитване било недействително.
В срока по чл.131 ГПК ответника не е депозирал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищеца редовно призован не се явява, като не се явява и пълномощника му адв.A.-САК. Явява се особения представител мл.адв. С.Д. –ЯАК.Иска се уважаване на иска и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Ответника Медицински център „Дианамед 2001“ ЕООД редовно призовани не изпращат законния представител,като същите се представляват от пълномощник адвокат.Считат,че иска е недопустим,като за ищеца липсвал правен интерес за обявяване недействителност за клауза в трудовия му договор с оглед на обстоятелството,че трудовия му правоотношение било вече прекратено. Иска се постановяване на съдебен акт с който да се приеме иска за недопустим,както и присъждане на съдебно деловодни разноски,за което представят списък по чл.80 ГПК.
Ямболски районен съд,като взе предвид
исковата молба,становището на ответника по нея,събраните по делото
доказателства и като съобрази закона,намира за установено от фактическа и
правна страна следното :
Спорния момент по делото дали сключения между ищеца и ответника граждански договор № ***/01.04.2011 год. представлява прикрит трудов договор.Следва да се има предвид,че характера на договора се определя не от неговото наименование,а от неговото съдържание от правата и задълженията,които се установяват с него.За да бъде един договор трудов е необходимо той да отговаря на следните изисквания: с него да е уговорено за каква работа /длъжност/ е сключен,да е уговорено мястото на работа и да е уговорено трудовото възнаграждение.Тези уговорки трябва да бъдат изразени в писмена форма. Писмената форма е установена в Кодекса на труда е изискване за действителността на договора. Ако не е ли налице писмен договор, той не се признава за трудов договор, което означава че работникът по никой въпрос не се ползва от закрилата, която Кодекса на труда установява за работниците или служителите.От казаното относно съдържанието на трудовия договор се вижда, че по трудовия договор работникът или служителят се задължава да предостави на работодателя своята работна сила за изпълнение на уговорената работа на уговореното място на работа срещу което има право на уговореното трудово възнаграждение.За разлика от трудовия договор, по гражданските договори няма задължение на лицето да предоставя работната си сила, а има задължение да се предостави определен резултат от труда, който задължително е пряко обвързан със заплащането. По трудовия договор работодателя дължи заплата на работника или служителя независимо от това дали използва изцяло работната му сила по време на работния ден.Изискването за предоставянето на работната сила на работодателя води до необходимостта работникът или служителят да работи, като спазва определена трудова дисциплина. Това означава, че работникът е подчинен на работодателя относно това кога, къде, какво и как да работи. Обратно при гражданските договори изпълнителят сам решава кога, къде, какво и как да работи като единствено от значение е да постигне определен резултат и да го предаде на другата страна по договора.В определени от Кодекса на труда случаи работникът или служителят отговаря пред работодателя по правилата на ограничената имуществена отговорност, в останалите случаи отговоря в пълен размер. За гражданските договори ограничената имуществена отговорност по Кодекса на труда е неприложима.В случай че с даден работник или служител е сключен договор, който е наименован като „граждански”, а съдържанието му отговаря на трудов договор, работникът има интерес да се изясни и при необходимост да се установи по административен път или със съдебно решение, че договорът е трудов, а не граждански. Само така работникът или служителят ще има закрилата, която трудовото законодателство е установило в посочените по-горе отношения.
Когато трудовото правоотношение между работника или служителя и работодателя все още не е прекратено, работникът или служителят може да сезира Инспекция по труда на основание чл. 405а от Кодекса на труда. В този случай следва да бъде извършена проверка и органите на Инспекция по труда могат да обявят съществуването на едно трудово правоотношение.
В случай че договорът, въз основа на който работникът или служителят претендира, че е налично действително трудово правоотношение вече е прекратен, то тогава може да се сезира съдът и иск за обявяване на един граждански договор за прикрит трудов.
В настоящия случай нито Инспекцията по труда ,нито с Решение на съда посочения от ищеца граждански договор е обявен за трудов,като същия не може да се позовава на това обстоятелство.
Трудовият договор със срок за изпитване е един от видовете трудови договори. Той е уреден в чл.70 от КТ. Според чл.70,ал.1 от КТ, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него.Важно е да се отбележи, че текстът „когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява” предполага конкретна индивидуална преценка на възможностите на работника или служителя в самия трудов процес, независимо от документите за налично образование и придобита специалност. А това означава, че трудов договор със срок за изпитване може да се сключва за всяка една работа, а не само за неквалифицирана работа.По същите съображения трудов договор със срок за изпитване е допустим за всяка една работа и когато срокът за изпитване се уговаря в полза на работника или служителя.Уговорката на срок за изпитване трябва да бъде изразена ясно и недвусмислено по начина, по който се уговаря сключването на трудовия договор, т.е. писмено.Трябва изрично да се посочи в чия полза е уговорката. Ако в договора е казано само, че се сключва с уговорка за изпитване, без да се казва в чия полза е уговорката, смята се, че тя е в полза на двете страни.В чл.70,ал.1 от КТ се определя максимална продължителност на срока за изпитване – 6 месеца. Тази правна норма е императивна. Поради това, ако е уговорен по-дълъг срок, уговорката е валидна само за 6 месеца.Според чл.70,ал.5 от КТ за една и съща работа с един и същи работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж. Поради това, ако е сключен трудов договор със срок за изпитване по-кратък от 6 месеца, не е допустимо след това с нов договор или с допълнително споразумение срокът да се увеличава.Трудов договор със срок за изпитване може да се сключи само при първоначално постъпване на работника или служителя на работа при определен работодател за определена работа. По трудов договор, сключен без срок за изпитване, по който работникът или служителят вече е работил известно време, не може допълнително да се уговаря срок за изпитване.Съгласно чл.70,ал.3 от КТ през времето на изпитването страните имат всички права и задължения както при окончателен трудов договор – относно работното време, заплащането на труда, спазването на трудовата дисциплина и пр.В чл.70,ал.4 от КТ се определя, че в срока за изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът.Трудовият договор със срок за изпитване е неокончателен договор. Съгласно чл.71,ал.1 от КТ до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. Всъщност въпросът не е само за предизвестието. По-важно и по-съществено в случая е това, че прекратяването на договора е възможно по свободна преценка на работодателя, без да е необходимо да е налице някакво основание за прекратяване на договора, каквото се изисква за прекратяване на окончателните трудови договори. Освен това, при прекратяване на договора по чл.71,ал.1 от КТ работникът или служителят не се ползва от специалната закрила при прекратяване на окончателните трудови договори по чл.333 от КТ.
В настоящия случай по делото е безспорно,че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника,по силата на което е заемал длъжността „***“ в кабинет за неотложна помощ. Страните не спорят,че съгласно трудов договор № *** от 18.12.2012 год.,сключен на основание чл.114 КТ и във връзка с чл.70,ал.1 КТ,в полза на работодателя,на ищеца било възложено от ответника и същия приел да изпълнява в медицински център „Дианамед-2001“ ЕООД,с място на работа висш медицински персонал,в кабинет за неотложна помощ,на длъжност ***,за неопределено време непълно работно време до 40 часа месечно,с основно месечно възнаграждение- за трудов стаж и професионален опит 0.00 %,при 0 дни основен платен годишен отпуск и 0 дни допълнителен платен годишен отпуск,като работника се задължавал да постъпи на работа на 06.04.2011 г. Срока на предизвестие при прекратяване на трудовия договор се определял на,същия не е посочен,други условия на трудовия договор са посочени за работа в кабинет за неотложна помощ,до седем часа на отработен ден. Безспорно е също,че правоотношението по този трудов договор е било прекратено със заповед № *** от 12.02.2013 год.,като същата е била връчена на ищеца на 13.02.2013 год. при отказ от негова страна,удостоверен с подписите на двама свидетели.Работодателя е използвал правомощията си по чл.71,ал.1 КТ,като до изтичане на срока за изпитване,която клауза е уговорена в негова полза е прекратил посочения трудов договор.
Спорния момент по делото дали преди сключването на този трудов договор № *** от 18.12.2012 год.,между страните е имало сключен трудов договор № ***/01.04.2011 г. В тази връзка е становище от Дирекция „Инспекция по труда“ С.,към ИА „Главна Инспекция по труда“-С. от което се установява,че след извършване на проверка и до нейното приключване постъпило искане от МЦ“Дианамед 2001“ ЕООД с което се установявало,че съгласно сключения между тях трудов договор № ***,ищеца бил в трудово правоотношение с ответното дружество от 01.04.2011 г.,като бил назначен на длъжност „***“,за неопределено време,като работодателя не изпълнил задължението си по чл.62,ал.3 КТ да го регистрира,като в тази насока са дадени предписания към ответното дружество. Също така видно от решение на основание чл.32,ал.3 ЗЗЛД от изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.С.,във връзка с подаден сигнал от ищеца за нарушение на трудовото законодателство,като същия бил разгледан от Дирекция „Инспекция по труда“-С.,като в хода на административното производство бил събран като доказателство трудов договор № ***/01.04.2011 г.,като на ищеца е представен препис от него със заличени данни на трети лица.
От представения и приет като доказателство трудов договор № ***/01.04.2011 г.,се установява,че същия е идентичен на този с № *** от 18.12.2012 год.,като в него се съдържат същите клаузи между страните сключен е на основание чл.114 КТ ,за неопределено време,на непълно работно време до 40 часа месечно,с основно месечно възнаграждение- за трудов стаж и професионален опит 0.00 %,при 0 дни основен платен годишен отпуск и 0 дни допълнителен платен годишен отпуск,като работника се задължавал да постъпи на работа на 06.04.2011 г. Срока на предизвестие при прекратяване на трудовия договор се определял на,същия не е посочен,други условия на трудовия договор са посочени за работа в кабинет за неотложна помощ,до седем часа на отработен ден,като съществената разлика между тях е ,че трудовия договор № *** от 18.12.2012 год. бил сключен във връзка с чл.70,ал.1 КТ,в полза на работодателя и работника следвало да постъпи на работа на 18.10.2012 г.,като в трудовия договор№ ***/01.04.2011 г. като работника се задължавал да постъпи на работа на 06.04.2011 г.
Съгласно нормата на чл.70,ал.5 КТ и установената съдебна практика няма възможност да се сключва втори и въобще последващ трудов договор със същия работник или служител за същата работа. В настоящия случай ограничението по чл.70,ал.5 КТ обхваща случай,когато срока за изпитване се уговаря повторно при съществуващо трудово правоотношение.Това ограничение произтича от смисъла на клаузата на изпитване-да се провери годността на работника или служителя да изпълнява точно определена трудова функция. След като се установи,че работодателя веднъж е сключил трудов договор с ищеца да изпълнява длъжността „***“ № ***/01.04.2011 г. и след като не го прекратил в срока в законоустановения срок той мълчаливо е заявил,че работника или служителя може да изпълнява работата. Втория договор № *** от 18.12.2012 год. не може да бъде със срок за изпитване,защото годността на изпълнението вече е проверена и подобен договор би бил изпразнен от съдържание. Законовата забрана за последващо изпитване води до недействителност на клаузата от трудовия договор№ *** от 18.10.2012 год. относно срока за изпитване.
С оглед на това исковата претенция на ищеца е основателна и като такава следва да се уважи.
С оглед изхода на делото и претенцията на ищеца за присъждане на разноски на основание чл.78,ал.1 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 215,00 лв. съдебно-деловодни разноски,представляващи адвокатски хонорар в размер на 200,00 лв. и 15,00 лв. държавна такса за въззивно обжалване.
На основание чл.78,ал.6 ГПК,ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на ЯРС,държавна такса по уважения иск в размер на 50,00 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА на основание чл.74,ал.4 КТ клаузата за изпитване в Трудов договор № *** от 18.10.2012 год. сключен между Б.Я.М., ЕГН ********** *** и Медицински център„Дианамед 2001” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол,ул.“Панайот Хитов“ № 30, представлявано от управителя Й. Х..
ОСЪЖДА Медицински център„Дианамед 2001” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол,ул.“Панайот Хитов“ № 30, представлявано от управителя Й. Х. да заплати на Б.Я.М., ЕГН ********** ***,сумата от 215,00 лв.съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Медицински център„Дианамед 2001” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол,ул.“Панайот Хитов“ № 30, представлявано от управителя Й. Х. да заплати по сметка на ЯРС сумата от 50,00 лв.-държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Ямболски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: