Решение по дело №286/2020 на Районен съд - Балчик

Номер на акта: 260005
Дата: 28 януари 2021 г. (в сила от 23 февруари 2021 г.)
Съдия: Даниела Йорданова Игнатова
Дело: 20203210200286
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                  28.01.2021  г.                                  гр.Балчик,        

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД-БАЛЧИК,                              наказателен състав,

на четиринадесети януари,през две хиляди и двадесет и първа  година

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ  :ДАНИЕЛА ИГНАТОВА

                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :1.

                                                                                   2.

при секретаря: СНЕЖАНКА ДЖАМБАЗОВА

и в присъствието на прокурора: БЕЗ

като разгледа докладваното от Председателя  НАХД286 по описа за 2020 год.на БРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявена жалба от „Н.К.“ ЕООД,със седалище и адрес на управление гр.К.,представлявано от управителя Г.Г.М.,срещу Наказателно Постановление №540294-F567920/07.10.2020г.на Началник на отдел „Оперативни дейности”-Варна в Централно Управление на НАП,с което е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1500,00/хиляда и петстотин/лева,на осн.чл.185 ал.1 от ЗДДС ,за нарушение по чл.25,ал.1,т.1,във вр.с чл.3,ал.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ,във вр.с чл.118,ал.1 от ЗДДС    .

В жалбата си,дружеството-жалбоподателят моли да бъде отменено издаденото НП като незаконосъобразно.

В с.з. дружеството се представлява от процесуален представител адв.Г. *** .Адв.Г. ,в с.з.не оспорва фактическата обстановка и нарушението.Пледира за изменение на НП и определяне  на имуществената санкция към законовия минимум,като посочва,че размера е завишен,без да е  взето предвид от наказващият орган,че работник на дружеството е допуснал нарушението,макар и да е бил инструктиран,както и неправилно е била приложена разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.

         Въззиваемата страна,редовно призована  се представлява в  с.з от ю.к.Ж..

Процесуалният представител твърди,в с.з.,че наказателното постановление е законосъобразно.Моли съда да потвърди НП.По отношение на размера на санкцията ,предоставя на съда.Претендира разноски.

По делото,като свидетел е разпитан Й.Д.Т.  -актосъставител .

         Съдът след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие за установена следната фактическа обстановка :

Дружеството-жалбоподател стопанисва търговски обект по смисъла на &1,т.41 от ДР на ЗДДС-ресторант „С.”,находящ се в гр.Балчик ,ул.“П.“№18,стопанисван от „Н.К.”ЕООД с ЕИК....

         На 29.08.2020год.,в търговския обект е извършена проверка от контролните органи на данъчна администрация,като установеното е описано в Протокол за извършена проверка АА№0360362/29.08.2020год.,съставен на осн.чл.110,ал.4 ,във вр.с чл.50,ал.1 от ДОПК.

При проверката е установена следната фактическа обстановка:

В търговския обект е монтиран  ЕКАФП-модел ELTRADE A3 KL с ИН на ФУ№ ED276326 и ФП№44276326.

На 29.08.2020г.в 14,00ч.служители на НАП,посетили обекта.В 14,41ч. била извършена контролна покупка преди легитимация на стойност от 58,85 лева,заплатена в брой в 3бр. банкноти от 20,00лева,заплатени на сервитьора П.П..Ресто не било върнато и не бил издаден фискален касов бон ,нито бележка от кочан  с ръчни касови бележки.била издадена бележка от нефискален принтер марка “XPRINTER THERMAL RECEIPT PRINTER“произведен в Китай със системен номер №22255 с бон №26242 ,с начало 14,08ч. и край 14,41ч.

Последвала легитимация от страна на служителите на НАП бил изведен отчет и извършен опис на наличните парични  средства,при която се констатирало,че търговецът,в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/2006г. не е изпълнило задължението си да регистрира и отчита всяка продажба на стоки и услуги в търговския обект,чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация ФУ.

По време на проверката присъствал Г.М.-управител ,който лично извършил опис на паричните средства и П.П.-сервитьор.

В протокола от извършената проверка е посочено,че управителя  на дружеството или упълномощено от него длъжностно лице, следва да се яви в офиса на ТД на НАП-Варна на 26.08.2019г.за съставяне и връчване на АУАН.

 Въз основа на ПИП и констатациите от него,св.Т. е съставила АУАН сер.AN,№ F567920/02.09.2020г.в присъствието на управителя на дружеството и на един свидетел,като посочил ,че е налице административно нарушение на разпоредбите на чл.25 ал.1,т.1,във вр.с чл.3,ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006год.на МФ,във вр.с чл.118,ал.1 от ЗДДС.

АУАН е връчен надлежно на управителя на дружеството-жалбоподател-Г.М..

При връчването на АУАН,не са направени възражения.

В срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН не е депозирано писмено възражение по АУАН пред наказващият орган.

Св.Т.,актосъставител в с.з. поддържа констатациите по ПИП и АУАН .

Тези показания на актосъставителя съдът изцяло кредитира,т.к. същите почиват на непосредствените впечатления които свидетеля е имал от проверката,тези факти се съдържат и в изготвените и приложени по делото писмени доказателства-опис на паричните средства,справка за актуалното състояние на всички действащи трудови договори,месечен график на смените на персонала,декларация от лице ,работещо по трудово /гражданско правоотношение -7бр. отчети от ФП ,разпечатка от КЛЕН от дата 29.08.2020г.,фискални бон-копия,копие на нефискален бон за сумата от 58,85 лева,приобщени от съда по реда на чл.283 от НПК .

Въз основа на образуваната административна преписка,административно-наказващия орган издал атакуваното наказателно постановление,с което е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00/хиляда и петстотин лева/лева.

         Гореизложената фактическа обстановка се доказва от показанията на разпитаният свидетел,представените и приети писмени доказателства,приложени по административната преписка.

         При така установената фактическа обстановка,въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление,по отношение на законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните правни изводи:

         По допустимостта на жалбата :

Жалбата е депозирана в срок-Наказателното постановление е връчено на 31.10.2020год.лично на управителя на дружеството-Г.М..

Жалбата е подадена в ТД на НАП-Варна с вх.№40487/04.11.2020г.

Жалбата е процесуално допустима и е приета за разглеждане.

         Относно компетентността на административно-наказващия орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-Директор на ТД на НАП-Варна,упълномощен с това правомощие, съгласно заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г.Изпълнителния Директор на НАП и Заповед №ЗЦУ-928/05.07.2018г.на гл.секретар на НАП .

Относно процесуалната и материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление.

При съставяне на АУАН и издаване на НП,съдът не констатира нарушения на разпоредбите на ЗАНН ,които да са от категорията на съществените и да водят до отмяната му.

За изготвяне на АУАН,управителя на дружеството е бил своевременно уведомен още при извършване на проверката,със съставяне и връчване на ПИП.

ПИП не е обжалван .

АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и управителя на  дружеството.

АУАН е бил надлежно връчен,като последният не е направил възражения.

В последствие обаче не е упражнено правото по чл.44,ал.1 от ЗАНН.

Както в АУАН ,така и в НП ,са посочени правните разпоредби на нарушението, описана е фактическата обстановка при която е установено нарушението,изготвен е в присъствието на един свидетел,правното основание въз основа на което е определен вида и размера на наказанието,издателите на АУАН и НП,вкл. и въз основа на какъв акт е тяхната компетентност,посочен е срока на обжалване и пред кой съд.

По нарушението:

При така установената фактическа обстановка съдът намира,че дружеството жалбоподател, е осъществило състава на административно нарушение по чл.25,ал.1,т.1,във вр.с чл.3,ал.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ,т.к.не  е изпълнило задължението си да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги,като независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата,съгласно чл.25,ал.1,т.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ.

Съдът приема,че правилно данъчните органи законосъобразно са приключили проверката в търговският обект със съставяне на ПИП,при спазване изискванията на ДОПК,подписан от присъствалите на проверката и управителя на дружеството.

Въз основа на този ПИП е бил съставен и АУАН,както бе посочено по- горе при спазване изискванията на ЗАНН,довел след това до съставяне на обжалваното НП.

При издаването на НП наказващият орган е  обсъдил разпоредбата на  чл.28 от ЗАНН,като е приел,че не са налице предпоставки за неговото приложение.

Съдът споделя изводите на наказващият орган за това,че разпоредбата на чл.28,б.”а” от ЗАНН в настоящият случай не може да намери приложение като мотивите за това са,че нарушенията на разпоредбите на ЗДДС,не могат да се приемат като маловажни или явно незначителни,поради това,че засягат голям кръг от субекти,свързани са с правилното отчитане на продажбите,покупки, ,регистрация на субекти и др. и са свързани не на последно място с данъчната и финансовата политика на държавата,като в случая е без значение размера на заплатената за покупката сума и неиздадената за нея фискална касова бележка .

По отношение вида и размера на наказанието, съдът съобразява следното:

Правилно административно- наказващият орган е наложил административно наказание „Имуществена санкция”,т.к.съгл.чл.83 от ЗАНН такава санкция се налага на ЕТ и юридически лица,във вр.с осъществяване на дейността им,в съответствие с разпоредбата на чл.83 от ЗАНН.

В случая е санкционирано ЕООД във вр.с извършени от него продажби в обекта,за които дружеството не е направило необходимата организация за издаване на фискални касови бележки от ФУ ,след заплащане на сума по покупка в обекта,извършена от потребител,в случая служители на НАП,на които е било издаден нефискален  бон ,въз основа на който са заплатили дължимата се сума,за която не е бил издаден касов бон,макар в обекта да е имало въведено в експлоатация ФУ ,но не е направило дължимото да издава на такива ,за което правилно е санкционирано с „Имуществена санкция” като вид наказание,налагащо се единствено по отношение на ЕТ и ЮЛ и което е наказание,различно от тези предвидени в чл.13 от ЗАНН.

Именно поради това то е санкционирано, а не лицето-физическото лице-в случая това е бил сервитьор,която е обслужвала клиентите и е издал информационния бон и приел  плащането , но който не е издал ФКБ.

По отношение определяне на наказанието,съдът счита ,че Административно- Наказващият Орган не е  взел в пълна степен обстоятелствата които са от значение за определяне на размера му и неправилно е определил неговият размер ,налагайки наказание в размер от 1500,00/хиляда и петстотин/ лева- тежестта на нарушението,подбудите за неговото извършване,както и всички отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства,което наказание счита за явно несправедливо  ,съдът счита,че следва да измени размера на санкцията към законовия й минимум от 500,00/петстотин/лева,като счита,че така би постигнало визираните в ЗАНН  и ЗДДС цели .

Предвид изложеното съдът приема,че издаденото НП ще бъде изменено, но само досежно размера на санкцията.

От юр.к.Ж. се претендират разноски за юр.к. Възнаграждение по реда на чл.63,ал.5 от ЗАНН.

Искането е основателно с оглед изхода на делото,следва да се присъди юр.к.възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП,съгласно препращащата разпоредба  на чл.63,ал.5 от  ЗАНН.съгласно чл.37,ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в Наредба на МС по предложение на НБПП.

В случая,за защитата по дела по ЗАНН правно приложение намира разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ ,която предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.

Съдът счита,че следва да определи размер на възнаграждението от 80,00лева,т.к.делото не е с правна и фактическа сложност

         Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът

 

 

                                      Р     Е     Ш     И     :

 

 

ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление №540294-F567920/07.10.2020г.на Началник на отдел „Оперативни дейности”-Варна в Централно Управление на НАП,с което на „Н.К.“ ЕООД,със седалище и адрес на управление гр.К.,представлявано от управителя Г.Г.М. е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1500,00/хиляда и петстотин/лева,на осн.чл.185 ал.1 от ЗДДС ,за нарушение по чл.25,ал.1,т.1,във вр.с чл.3,ал.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ,във вр.с чл.118,ал.1 от ЗДДС        ,като ПОСТАНОВЯВА „Имуществена санкция” в размер на 500,00/петстотин/лева!

ОСЪЖДА „Н.К.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.К., представлявано от управителя Г.Г.М.,да заплати на ЦУ на НАП-София,сумата от 80,00/осемдесет/лева, представляваща юр.к.възнаграждение!

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.

 

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: