Решение по дело №3090/2020 на Административен съд - Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И Е № 306

гр. Пловдив, 12.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Административен съд – Пловдив, ХХ състав, в открито заседание на на дванадесети януари през две хиляди  двадесет и първа година, в състав:                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ 

ЧЛЕНОВЕ:           ЙОРДАН РУСЕВ

                                СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА

при секретаря Таня Костадинова и с участието на прокурора Данаила Станкова, като разгледа докладваното от съдия Дичев КАНД № 3090 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството е образувано по жалба на  Р.И.С. против Решение № 1863  от  23.10.2020 г. по АД № 66/ 2020 г. на Административен  съд – Пловдив. В жалбата се твърди, че са налице доказателства за нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и се моли съда отмени атакуваното решение и да уважи изцяло исковата молба. В СЗ се поддържа жалбата.

        Ответникът не се представлява, в писмено становище оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив е на становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.  

В същата се твърди, че жалбодателят бил лишен от свобода, но не бил лишен от комуникации с адвокати и близки  роднини; че били „представени“ свидетели, които били потърпевши, както жалбодателя; че е безпредметно да се излагат факти за условията, както и такива за корупцията и расова дискриминация в затвора. Посочва се, че нямало кой да потърси сметка от затворническата администрация за престъпленията срещу малцинствата в затвора. Най-накрая се иска съдът да обърне внимание, че на жалбодателя не била предоставена правна помощ.

Във връзка с изложеното съдът намира необходимо да отбележи, че в исковата молба е било направено оплакване единствено затова, че ищецът бил лишен от възможността да провежда телефонни разговори с близките си и със защитници, което е изтъкнато като нарушение по чл.3 от ЗИНЗС. В мотивите на първоинстанционното решение са обсъдени изключително подробно и задълбочено събраните по делото в тази връзка доказателства – писмени и гласни, като въз основа на анализа на същите съдът е направил извод за неоснователност на предявения иск  и е отхвърлил същия, а изложените мотиви се споделят напълно от настоящия съдебен състав, поради което повтарянето им е излишно. 

Що се отнася до останалите твърдения в касационната жалба същите не са или предмет на разглеждане в първоинстанционното производство, поради което обсъждането им е безпредметно.

По повод искането съдът да обърне внимание, че на ищецът не била предоставена правна помощ, съдът констатира, че с изрично определение  искането за предоставяне на правна помощ е било отхвърлено, като изрично е посочена и възможността за инстанционен контрол на това определение. Последното не е било обжалвано, поради което на този етап въпросът е бил окончателно разрешен, а след това ищецът не е правил друго искане за предоставяне на правна помощ, поради което и това оплакване е неоснователно.

При  извършената служебна проверка на решението  съдът не констатира пороци, които да доведат до касиране, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Пловдив,  ХХ състав

 

                               Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1863  от  23.10.2020 г. по АД № 66/ 2020 г. на Административен  съд – Пловдив.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

 

                    2.