Р Е Ш Е Н И Е № 315
гр.Кюстендил, 17.12.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в открито съдебно заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ
СТОИМЕНОВА
при секретаря Светла Кърлова и с
участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия
Стойчева КАНД №
337 по описа за 2021год., за да сe произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Областна дирекция на МВР-Кюстендил,
представлявана от ВПД директор ст. комисар П. С., е предявила
касационна жалба срещу решение № 70 от 13.10.2021г. на Районен съд – Кюстендил по АНД № 20211520200829
по описа
за 2021г., с което е отменен електронен фиш серия К, № 2201688. В
жалбата се съдържат оплаквания за пороци на решението, които следва да се
квалифицират като касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Нарушението
на закона поради неправилното му прилагане се обосновава с доводи за редовна
процедура по административно наказване и за доказаност на съставомерното
деяние. Развиват се подробни съображения, основаващи се на редакцията на чл. 189, ал. 4 и ал. 8 от ЗДвП съгл. изм.,
обн. в ДВ, бр. 19 от 2015г., в ДВ бр.101/2016г. и в ДВ бр.54 /2017г. и приетата Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи /АТТС/ за
контрол на правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г. Позовавайки се на цитираните законодателни
изменения, както и на приети със Закона за движението по пътищата легални дефиниции, касационният жалбоподател
развива становище за законосъобразност на приложения ред за установяване на
административното нарушение с техническо
средство. Оспорват се решаващите изводи на въззивния съд за допуснато
съществено процесуално нарушение поради невръчване на ЕФ на нарушителя с
твърдения, че същият е разполагал с възможност да упражни правото си по чл.189,
ал.5 от ЗДвП в срока, в който е
депозирал въззивната жалба. Иска се
отмяна на оспореното по касационен ред съдебно решение и потвърждаване на
електронния фиш.
Ответникът А.К.Г. ***, чрез
пълномощника си адв. Д.Т. от АК – Благоевград, е представил писмено становище
за оспорване на предявената касационна жалба. Счита въззивното решение за обосновано
и правилно, като поддържа тезата си за нарушено право на защита, изразяващо се
в невъзможност за подаване на декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП от нарушителя пред АНО, поради невръчване на издадения ЕФ.
Прави искане за отхвърляне на жалбата. Претендира деловодни разноски по
приложен списък.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Кюстендил дава заключение за
неоснователност на касационната жалба, като счита решението на
въззивната инстанция за правилно.
Административният съд,
извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218,
ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на
касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на
чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема
за основателна.
Предмет на оспорване пред районния съд
е Еелектронен фиш серия К, № 2201688, издаден
от ОД на МВР - Кюстендил, с
който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на А.К. Г. е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 400,00лв.
От
фактическата страна на спора съдът е приел за установено, че на 29.07.2018г. в
18,08 часа, с техническо средство за
измерване - стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения „Sitraffic Lynx ERS 400“, №
003059047ВАВ е заснето движение на лек
автомобил марка „Ауди А““ с рег. № СО 0546ВТ
в с. Багренци по ВП ІІ-62 , км
4+730 в посока гр. Дупница, със скорост
от 86
км/ч при ограничение на скоростта за
населено място от 50км/ч.
Горното
се установява от приложените от АНО писмени доказателства. Със същите се
доказва, че системата за видеоконтрол е вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване на скоростта, като към датата на
нарушението системата е била преминала последваща проверка със срок на
валидност / вж. Протокол № 224-ИСИ/12.10.2017г./. Като веществено доказателствено средство е
приет клип № 347900, в който се
съдържат данни за датата, мястото, регистрационния номер на МПС и стойностите
на разрешената, установената и наказуема скорост /при отчетен 3 км/ч толеранс/,
които са идентични с посочените в оспорения фиш. Собственикът на
автомобила е установен от данни в
приложена справка от Централна
база КАТ, а именно А.К. Г..
Във
връзка с реда за връчване на издадения ЕФ, АНО е представил извлечение от справка АИС-АНД, в
която е отразено, че ЕФ е връчен на нарушителя на 09.07.2021г. По делото е
приложено и писмо рег. № 113900-4283/16.09.2021г. на директора на ОДМВР –
Кюстендил, в което се сочи, че в Сектор
ПП не е получена разписка за връчване на ЕФ на А.К. Г. и се потвърждава информацията от справката
АИС-АНД.
При изложените доказателства, от правна страна съдът е формирал извод за незаконосъобразност на оспорения електронен фиш. Приема се, че е допуснато съществено процесуално нарушение на правилата на чл.189, ал.5 от ЗДвП поради невръчване на издадения ЕФ на нарушителя, в резултат на което същият е лишен от възможността да упражни правата си по чл.189, ал.5-6 от ЗДвП. Извън горното, съдът е констатирал, че оспорения фиш е издаден при спазване на правилата по чл.189, ал.4 от ЗДвП, а приложеният към него клип като веществено доказателствено средство по см. на чл.189, ал.15 от ЗДвП установява по безспорен начин извършването на релевираното нарушение. При така изложените доводи, съдът е отменил ЕФ и е осъдил АНО да заплати деловодни разноски на жалбоподателя Г. в размер на 600,00лв.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК съдът намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма по допустима въззивна жалба. Преценката за съответствието с
материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата
пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, обосновава
следните изводи:
Решението на
въззивния съд е
неправилно, поради което и на осн.чл.222, ал.1 от АПК вр. с
чл.63, ал.1 от ЗАНН следва да се отмени и да се постанови решение по съществото
на спора за потвърждаване на оспорения електронен фиш. Решаващите правни изводи за незаконосъобразност на същия поради
допуснато съществено процесуално
нарушение, са необосновани предвид събраните доказателства и неправилни с оглед приложимия закон. Налице
е касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Както се посочи, въззивният съд е отменил издадения ЕФ на процесуално основание. Прието е, че АНО не е връчил ЕФ на нарушителя, с което е допуснал съществено процесуално нарушение като го е лишил от възможността да упражни правата си по чл.189, ал.5-6 от ЗДвП. Настоящият състав на касационната инстанция счита за неправилни формираните в изложения смисъл, мотиви. Обратно на приетото в оспореното решение, ненадлежното връчване на ЕФ на нарушителя, в случая няма характера и последиците на съществено процесуално нарушение. Безспорно е, че невръчването на ЕФ като отрицателен факт, не подлежи на доказване от лицето, което го сочи, а доказателствената тежест е за АНО, който е следвало да установи с допустимите от закона доказателствени средства изпълнението на визираното задължение. Безспорно е, че доказателства за връчване на ЕФ на нарушителя по реда, установен в чл.189, ал.5, пр.1 от ЗДвП – с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, не са представени по делото. Налице е само извлечение от справка АИС-АНД, в която е отразено, че ЕФ е връчен на нарушителя на 09.07.2021г.
Противно на приетото от въззивния съд обаче, последиците за нарушителя от горното нарушение на АНО, не са от категорията на ограничаващите правото му на защита, с оглед на което същото не е съществено. На А.Г. е признато правото на въззивно оспорване на ЕФ, което е реализирано в производството пред Районен съд – Кюстендил и то в срока по чл.189, ал.8, пр.2 от ЗДвП, определен при съпоставката на датата на предявяване на жалбата на 15.07.2021г. и датата, за която в информационните масиви на АНО е отразено връчването на ЕФ – 09.07.2021г. Налице е индиция за това, че данните в АИС-АНД са верни.
Извън и независимо от горното, невръчването на ЕФ не е отнело възможността на нарушителя да прецени дали той е управлявал МПС в момента на заснемане на нарушението, съотв. да посочи водача чрез подаване на надлежна декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП пред АНО, каквото теза се поддържа от същия. От една страна, при липсата на доказателства за връчване на ЕФ, срокът за депозиране на декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП не е започнал да тече и нарушителят е имал възможността да упражни установеното от закона право вместо да оспорва ЕФ пред съда. От друга страна, в случая по делото, от доказателствата е видно, че най-късно към датата на подаване на жалбата пред районния съд, жалбоподателят е бил уведомен за съществуването на процесния електронен фиш и е разполагал с достатъчно данни за да извърши необходимата проверка за да реализира правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП, вкл. да установи лицето, което е управлявало МПС към датата на нарушението, ако има съмнения за това. По делото няма данни, а и в производството пред районния съд, както и пред настоящата инстанция, Г. не сочи, че друго лице е било водач на процесния автомобил и че друго лице следва да отговаря за извършеното нарушение, като за установяването на такова обстоятелство, нарушителят е можел да проведе надлежно доказване в процеса на обжалване на издадения ЕФ. Във връзка със субекта на процесното нарушение на ЗДвП, законодателят е създал оборимата презумпция по чл.188, ал.1 от ЗДвП, приложима и в специалната хипотеза на чл.189, ал.5 от ЗДвП. Именно в съответствие с горната, по казуса е ангажирана отговорността на собственика на МПС и негова е доказателствената тежест да установи факти, с които да обори законовата презумпция като представи декларация пред АНО или доказателства в съдебното производство. Въпреки, че е узнал за издадения ЕФ, жалбоподателя е бездействал по отношение на съществуващите процесуални възможности за защита, с оглед на което правилно АНО е приложил разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП и издаденият ЕФ, с който е ангажирана отговорността на собственика на МПС е законосъобразен. Изводите в оспореното решение в обратен смисъл за неправилни. От установената от районния съд фактическа обстановка по нарушението е видно, че същото е установено и заснето с АТСС и е доказано от веществените доказателствени средства по чл.189, ал.15 от ЗДвП. Приложеният по делото клип /снимка/ № 347900 от паметта на използваното техническо средство, съдържа предвидените в закона реквизити, които сочат на движение в населено място със скорост, чиято стойност надвишава разрешената такава по чл.21, ал.1 от ЗДвП, т.е установява се съставомерното деяние по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
Предвид горното, касационната инстанция дължи произнасяне при усл. на чл.222, ал.1 от АПК вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН с решение за отмяна на въззивния съдебен акт изцяло и за потвърждаване на издадения електронен фиш.
За
пълнота на изложението и във връзка с оплакванията във въззивната жалба, следва
да се посочи, че оспореният
електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП за нарушение, установено с
техническо средство - система от одобрен тип и технически годна за
експлоатация, видно от представения протокол от проверка №
224-ИСИ/12.10.2017г. ЕФ има нормативно предвиденото съдържание по чл.189, ал.4 от ЗДвП, като
възпроизвежда данните от клипа, създаден автоматично от използваното техническо
средство. С оглед реквизитите на електронния фиш, предвидени в
чл.189, ал.4 от ЗДвП, неоснователно нарушителят оспорва липсата на данни за издателя /като
длъжностно лице/ и за датата на
издаване на ЕФ – такива реквизити законът на изисква. Нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е специална спрямо разпоредбите на ЗАНН, вкл. в частта
относно реквизитите на електронния фиш. В случая същият има нормативно
предвиденото съдържание и отговаря на утвърдения, със заповед на министъра на
МВР, образец. Мястото на деянието
е посочено конкретно и точно, както и стойността на „наказуемата“ скорост
на движение на процесния автомобил, редуцирана с толеранс от 3 км/ч /а не 3% както неправилно се сочи в жалбата/,
което е в съответствие с допустимото отклонение в рамките на техническата
грешка на системата за контрол. От друга страна, сроковете по чл.34 от ЗАНН са
неприложими в конкретната хипотеза, а давностните срокове по НК се определят
съобразно датата на извършване на деянието и в случая не са изтекли. Извършеното
нарушение няма характеристиките на маловажен случай по см.
на чл.28 от ЗАНН.
С оглед резултата по делото, на нарушителя не се следват
деловодни разноски за въззивното и за касационното производство.
Водим от горното и на осн. чл.222, ал.1 от АПК вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 70
от 13.10.2021г. на Районен
съд – Кюстендил по АНД № 20211520200829
по описа за 2021г., и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К, № 2201688, издаден от ОДМВР-Кюстендил, с който
на А.К.Г., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 400лв. на осн. чл.182, ал.1, т.4 вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател: Членове:
1. 2.