Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 424 09.02.2020
година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Росица Марджиева
като разгледа докладваното от
съдията Живко Желев
гражданско дело номер 8013 по описа за 2019 година.
Предявен
е иск с правно основание чл. 124, ал.1
ГПК.
Ищцата М.Н.П. твърди, че като съсобственик на идеални
части от поземлен имот и сгради в него е потребител на водоснабдителни услуги
на адрес гр. П.**************. Поддържа, че от 2005г. имотът е необитаем, като
на 16.01.2019г. той бил посетен от инкасатор на дружеството ответник. По това
време в имота случайно се е намирал с. на ищцата. Бил извършен отчет на
водомера, след което били издадени фактури общо на стойност 145,22 лв., като
ответното дружество имало претенции тази сума да бъде заплатена. Твърди се, че
сумата не е дължима, тъй като имотът е необитаем от 2005г. и отчети в него не
са осъществявани, а цената е начислена в разрез с действащите общи условия и
определените за периода цени. Последното имало за резултат неправилно
изчисляване на стойността на фактурите. Поради това се иска да бъде установено,
че сумата не се дължи.
Ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД твърди,
че сумите по фактурите са начислени въз основа на направени отчети на водомера
в имота, които са били осъществени на 14.12.2017г. и 16.01.2019г., което е
удостоверено с подписи в съответния карнет. Твърди се, че ищцата не е изпълнила
задължението си по Общите условия да уведоми ответника за дата на която да се
извърши отчитане на водомера, въпреки че имотът не е бил обитаван в срок по-дълъг
от една година от последното отчитане. Предвид това счита, че вземането е
дължимо, а предявеният иск - неоснователен.
Съдът намери за установено следното:
По делото не е спорно, че ищцата М.П. е собственик на
идеални части от водоснабден имот, находящ се в гр. П.*******************. На
името на ищцата за имота има открита партида с № **********.
Установява се от събраните гласни доказателства, че в
продължителен период от време имотът, който представлявал къща, не бил обитаван.
Според свидетелят Н.П., с. на ищцата, никой не живеел в сградата от 2005г. През
месец януари на 2019г. при едно случайно посещение на свидетеля в имота, той се
срещнал с инкасатора на дружеството ищец – свидетелката М.Й.. Тъй като вече
било тъмно, се уговорил с нея, на следващия ден – 15 януари да ѝ осигури
достъп за да отчете водомера. Когато дошла на следващия ден, тя записала
данните от отчета в чисто нов карнет и свидетелят се подписал. Изложеното от Н.
се потвърждава от Й., според която обектът бил видимо трайно необитаван в
периода от 2018 – 2019г., когато тя го отчитала. Това, че в имота не се живее,
обаче не било съобщено на ответното дружество по предвидения в общите условия
ред. Според свидетелката Н. не присъствал инцидентно в имота, тъй като ѝ
направило впечатление, че отваря облечен с тениска, а на масата имало храна / лист 62/.
Видно е от представеното извлечение от карнет, че на
16.01.2019г. е удостоверено показание на водомера 443 куб.м., срещу което е
положен подпис, който при предявяване в съдебно заседание, се разпознава от
свидетеля Н. /лист 25/. Записана е разлика от 66 кум.м., която е формирана
въз основа на записване на стойност на предишен отчет 377, който обаче е
включен като пренос, над графата, където се нанасят обичайно данните.
Ответното дружество е издало два броя фактури: №
39840933/17.01.2019г. на стойност 138,68 лв. за период на отчет 01.01.2018г. -
01.01.2019г. и № 39840934/ 17.01.2019г. на стойност 6,64 лв. за период на отчет
01.01.2019г. - 16.01.2019г. /лист 8 и 9/. Срещу така издадените фактури ищцата подала
възражение от 31.01.2019г., което не било уважено от оператора / лист 10 и 11/.
Съгласно заключението на съдебно –счетоводната
експертиза сумите по отделните главници по всяка от фактурите са изчислени
съобразно отчетените в карнета количества и утвърдените от ДКЕВР цени на
водоснабдителните услуги /лист 60/.
При така установеното се налагат
следните правни изводи:
По делото не е спорно, че ищцата е
съсобственик на посочения недвижим имот, който е водоснабден от дружеството
ответник. От свидетелските показания се установи, че имотът в продължителен
период от време не е бил ползван по предназначение и е бил необитаем. Съобразно
общите условия на дружеството – чл.24 ал.3 при невъзможност за отчитане на
водомерите поради отсъствие на потребителя или неговия представител, същият е
длъжен да уточни с ВиК оператора удобно време за отчитане, в срок не по-дълъг
от една година от последното отчитане. При отказ на потребителя да осигури
достъп или при неосигуряване на достъп повече от една година, длъжностното
лице, следва да състави протокол, който се подписва от него и поне от едни
свидетел – чл.24, ал.4 от Общите условия.
В настоящия случай не са налице доказателства за съставяне на такъв
протокол.
От друга страна, съгласно чл.22 от Общите
условия и чл.32 от Наредба №4 изразходваните количества питейна вода се отчитат
по водомер монтиран на водопроводното отклонение. При това на отчета следва да
присъства потребителя или негов представител, който с подпис да удостовери
показанията – чл.23, ал.4 от общите условия.
За да може да бъде доказано потребеното
количество е необходимо, в карнетите водени за имота да са налице данни за
отчетеното предходно показание, които да са удостоверени по реда на чл.23, ал.4
от общите условия – с подпис на ползувателя, негов представител или със нарочно
съставен за това протокол подписан от свидетел. По настоящото дело не бяха
представени доказателства, за надлежно отчитане на количеството 377 куб. метра
на базата на която е формирана фактурираната разлика от 66 кум.м. Записването
на това показание в началото на карнетния лист, без то да е удостоверено по
съответния начин, не дава основание да се приеме, че е надлежно доказано
потребеното количество вода.
От горното следва, че независимо от
това, че ищцата не е уведомила ответника, че имотът продължително не се ползва
и не е уточнила с него удобна дата за отчет, операторът също не е изпълнил
своите задължения по общите условия – да състави надлежен протокол, с който да
констатира липсата на достъп. Освен това, той не е доказал базата на която е
формиран процесния отчет на имота.
Предвид изложеното следва да се
приеме, че е не е доказано безспорно, че в имота е потребено соченото от ответника
количество вода, поради което и ищцата не дължи заплащане на стойността ѝ.
Ето защо предявеният отрицателен
установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
Съобразно чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищцата следва да
се присъдят разноски за държавна такса в размер на 50 лева.
Тъй като адвокат М. е предоставила на ищцата безплатна
правна помощ, според на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ответникът
следва да бъде осъден да ѝ заплати сумата 300 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД със
седалище и адрес на управление в гр. П.ловдив, район Източен, бул. Шести
септември № 250 ЕИК *********, че М.Н.П. ЕГН ********** с адрес *** не дължи
сумата 145,22 лв. /сто четиридесет и пет лева и 22ст./ цена на потребена вода,
от които: 138,68 лв. за периода 01.01.2018г. - 01.01.2019г. по фактура №
39840933/17.01.2019г.; и 6,64 лв. за периода 01.01.2019г. - 16.01.2019г. по
фактура № 39840934/ 17.01.2019г., както и законната лихва върху главниците.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД да заплати на М.Н.П.,
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, сумата 50 лв. /петдесет лева/, представляваща
деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД да заплати на адв. З.Т.М.-П., на осн. чл.38, ал.2 от ЗАДв,
сумата 300 лв. /триста лева/, представляваща възнаграждение за предоставена на
ищцата безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД