№ 201
гр. Севлиево, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20214230100193 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК. Съединени са и искове по чл. 59
СК и по чл. 143, ал. 2 СК.
Постъпила е искова молба от С. ИВ. К., с ЕГН **********, от гр.
********************** срещу Н. Ц., роден на 27.07.1996 г., гражданин на Peпублика
Сърбия, от Република Сърбия, общ. Прийеполе, с. Брвине.
Ищцата твърди, че страните сключили граждански брак на 27.02.2015 г. в Република
Сърбия. По време на брака ищцата родила две деца: А. Н. Ц., с ЕГН ********** и Д. Н. Ц.,
с ЕГН **********. Страните нямали семейно жилище. Бракът бил сключен прибързано след
напълно случайно кратко познанство и без двамата да са се опознали. Фактически, веднага
след сключването на брака ответникът заминал за ФРГ, а ищцата в гр. Севлиево и оттогава
нямали никакви контакти. Съпрузите живеели напълно разделени, не поддържали никакви
отношения помежду си. Ищцата живеела на съпружески начала с друг мъж и от това
съжителство били родени посочените по - горе деца, които ответникът не виждал и не
познавал. На ищцата не било известно нищо за ответника и това възпрепятствало досега
прекратяването брака. Едва наскоро ищцата успяла да открие неговото местонахождение.
Бракът между страните каето напълно формален, безполезен за тях и за обществото,
следвало да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен, поради което ищцата
иска прекратяване на брака, като упражняването на родителските права върху децата А. и Д.
да се предостави на майката, при която да бъде определено тяхното местоживеене, и да се
определи подходящ режим за лични контакти на децата с баща им и минимална издръжка.
Ответника в законния срок не е подал писмен отговор.
В съдебно заседание ищцата лично и чрез процесуалния си представител поддържа
1
исковата молба.
В съдебно заседание ответника не се явява и не се представлява.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от удостоверение от 29.01.2021 г., издадено въз основа на акт за
сключен гр. брак № ********** г. на гр. Севлиево, Община Севлиево, че страните са
сключили граждански брак на 27.02.2015 г., в Република Сърбия, като съпругата С. ИВ. К. е
приела да носи след брака фамилия К..
Видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №
0001/07.01.2016 г., на Община Севлиево, че страните са родители на малолетното дете А. Н.
Ц., с ЕГН **********, родено на 04.01.2016 г..
Видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №
0024/05.02.2018 г., на Община Севлиево, че страните са родители на малолетното дете Д. Н.
Ц., с ЕГН **********, родено на 31.01.2018 г..
От социален доклад от Д "СП" Севлиево е видно, че децата се отглеждат от майката в
къща на адрес гр. **************************, което е собственост на родителите на
съжителя М., при наличие на необходимите материални и жилищни условия за това,
майката е подпомагана от съжителя М. в отглеждането на децата; майката получава
трудово възнаграждение в месечен размер около 1000,00 лева; бащата не се намира на
територията, на която Д "СП" Севлиево осъществява правомощията си, поради което не е
проведен разговор със същият.
От показанията на свидетеля М. З.И., във фактическо съпружеско съжителство с
ищцата, преценени по реда на чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото,
предвид възможната заинтересованост на свидетеля, се установяват следните факти:
свидетеля заявява, че се запознал с ищцата 2015 г. през март месец и юни заживяли заедно
до момента на заседанието; разбрал малко след като заживяли заедно, че ищцата има
сключен брак; ищцата не била живяла с ответника; децата били при ищцата и свидетеля,
който заявява, че е техен биологичен баща; ответника не се интересувал от децата;
ответника бил в Германия, а после в Сърбия.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
За уважаване на предявения иск за развод по чл. 49, ал. 1 СК е необходимо
установяване, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно
ППВС № 10/1971 г., дълбоко е това разстройство, при което между съпрузите липсва
взаимност, уважение, доверие и другарски отношения. Непоправимо е разстройството, което
не може да се преодолее и да се възстановят нормалните отношения между съпрузите.
Съпружеските отношения между страните по делото са прекъснати окончателно и
2
безвъзвратно, като не може да се очаква същите да бъдат заздравени. Видно от установената
по делото фактическа обстановка между тях липсват отношения, основаващи се на взаимно
доверие, разбирателство, обща насоченост и грижа за семейството. От показанията на
разпитания по делото свидетел - М. Илиев, във фактическо съпружеско съжителство с
ищцата, преценени по реда на чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото,
предвид възможната заинтересованост на свидетеля е видно, че страните не живеят заедно,
като от години дори не са се виждали. С оглед изложеното съдът намира, че бракът между
страните е изцяло лишен от дължимото съдържание, съгласно разпоредбите на чл. 14 и сл.
СК и съществува само формално. В тази насока липсват противоречия между свидетелските
показания и доводите на страните. Относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, съдът не следва да се произнася, доколкото страните не са поискали
това. Предвид изложеното брака между страните следва да бъде прекратен с развод поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
Относно предоставянето на родителските права и определяне режима на лични
отношения с детето:
Предвид установените по делото факти настоящият съдебен състав намира, че в
интерес на децата А. Н. Ц. и Д. Н. Ц. е родителските права да бъдат предоставени за
упражняване на майката, на основание по чл. 59 СК. Не се установиха по делото факти,
които да сочат за наличие у майката на отрицателни морални качества или социално
обкръжение, които биха дали неблагоприятно отражение върху развитието на децата.
Установи се, че майката разполага с необходимия родителски капацитет за правилното
отглеждане и възпитание на децата. Сведения в тази насока се съдържат, както в
показанията на свидетеля, така и в социалния доклад. Предвид всички останали обсъдени
факти, както и с оглед възрастта на децата, след цялостна преценка на всички обстоятелства
по делото, съдът намира, че е изцяло в интерес на децата, родителските права да бъдат
предоставени за упражняване на майката, която пълноценно и адекватно е полагала грижи за
децата и до момента.
След преценка на обстоятелствата по делото съдът намира, че най -целесъобразно с
оглед интересите на децата е определяне на режим на лични отношения с бащата Н. Ц.,
роден на 27.07.1996 г., при който последният ще осъществява лични контакти с децата А. Н.
Ц., с ЕГН ********** и Д. Н. Ц., с ЕГН ********** и ще има право да ги вижда и да ги
взема със себе си, както следва: Бащата Н. Ц., роден на 27.07.1996 г. да осъществява лични
контакти с децата А. Н. Ц., с ЕГН ********** и Д. Н. Ц., с ЕГН **********, да ги вижда и
да ги взема със себе си: всяка първа и трета събота от месеца от 10,00 часа до 17,00 часа.
Този режим е съобразен с възрастта и пола на децата, ангажираността и установените
материални възможности на бащата и майката и би осигурил възможност за пълноценен
контакт на родителите с децата. Съдът при определяне на режима на лични контакти между
децата на страните и родителя, на който не се предоставят родителските права, отчита
данните от свидетелските показания и от социалният доклад.
3
Относно издръжката на децата:
Налице са предвидените в чл. 143, ал. 2 СК основания за присъждане на издръжка за
всяко от децата, в размер на 162,50 лева месечно, до настъпване на основание за изменение
или прекратяване на издръжката.
Задължението за издръжка към ненавършило пълнолетие дете се отличава със своя
абсолютен характер, като в разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК е определен минималният
размер на тази издръжка: ¼ от минималната работна заплата за страната или същата възлиза
на 162,50 лева.
Съобразявайки нуждите и потребностите на всяко от децата, с оглед възрастта им,
както и възможностите на всеки от родителите - за бащата не се установи какви доходи
реализира, но същият е трудоспособен и не би следвало да си осигурява доход в размер по –
нисък от минималната работна заплата 650,00 лева, а майката реализира месечен доход от
около 1000,00 лева, съдът намира, че двамата родители следва да осигуряват ежемесечно
общо 262,50 лева, за издръжката на всяко от децата, от която сума ответника ще следва да
заплаща по 162,50 лв., а майката по 100 лв.. Трябва да се отчетат и обстоятелствата, че
непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на децата ще се полагат от
майката. Предвид изложеното иска за издръжка е основателен, като следва да се осъди
бащата да заплаща ежемесечна издръжка, в размер на 162,50 лева за всяко от децата,
считано от предявяването на иска – 12.02.2021 г., до настъпване на законна причина за
изменение или прекратяване на издръжката.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение
на решението в частта, относно присъдената издръжка.
Съдът определя окончателна държавна такса за решаване на делото за развод в
размер на 50,00 лева, с оглед материалното състояние на страните. При образуване на
производството по настоящото дело, ищцата е заплатила държавна такса в размер на 25,00
лева. Ответника следва да бъде осъден да заплати остатъкът от държавната такса за
решаване на делото за развод – 25,00 лева по сметка на РС - Севлиево. Ответника следва да
заплати и държавна такса върху тригодишните платежи на определената за децата издръжка
в размер на сумата 468,00 лева по сметка на РС - Севлиево. Поради липсата на искане от
страните за произнасяне относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака
и липсата на претенция за присъждане на разноски, същите следва да останат в тежест на
страните, както са ги направили.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство,
на основание чл. 49, ал. 1 СК, брака сключен на 27.02.2015 г., в Република Сърбия, за който
е съставен акт за сключен граждански брак № ********** г. на гр. Севлиево, Община
4
Севлиево, между С. ИВ. К., с ЕГН **********, от гр. ********************** и Н. Ц.,
роден на 27.07.1996 г., гражданин на Peпублика Сърбия, от Република Сърбия, общ.
Прийеполе, с. Брвине.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права, по отношение на децата А. Н.
Ц., с ЕГН **********, родено на 04.01.2016 г. и Д. Н. Ц., с ЕГН **********, родено на
31.01.2018 г., на майката С. ИВ. К., с ЕГН **********, от гр. **********************, при
която да живеят децата, на основание чл. 59, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата – Н. Ц., роден на 27.07.1996 г.,
гражданин на Peпублика Сърбия, от Република Сърбия, общ. Прийеполе, с. Брвине, при
който последният ще осъществява лични контакти с децата А. Н. Ц., с ЕГН ********** и Д.
Н. Ц., с ЕГН ********** и ще има право да ги вижда и да ги взема със себе си, както следва:
Бащата Н. Ц., роден на 27.07.1996 г. да осъществява лични контакти с децата А. Н. Ц., с
ЕГН ********** и Д. Н. Ц., с ЕГН **********, да ги вижда и да ги взема със себе си: всяка
първа и трета събота от месеца от 10,00 часа до 17,00 часа.
ОСЪЖДА Н. Ц., роден на 27.07.1996 г., гражданин на Peпублика Сърбия, от
Република Сърбия, общ. Прийеполе, с. Брвине да заплаща ежемесечна издръжка в размер на
162,50 лева, считано от предявяването на иска – 12.02.2021 г., до настъпване на законна
причина за изменение или прекратяване на издръжката, на всяко от малолетните си деца А.
Н. Ц., с ЕГН **********, родено на 04.01.2016 г. и Д. Н. Ц., с ЕГН **********, родено на
31.01.2018 г., чрез неговата майка и законен представител С. ИВ. К., с ЕГН **********, от
гр. **********************.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, относно присъдената
издръжка.
ОСЪЖДА Н. Ц., роден на 27.07.1996 г., гражданин на Peпублика Сърбия, от
Република Сърбия, общ. Прийеполе, с. Брвине да заплати в полза на държавата по сметка на
РС – Севлиево държавна такса за решаване на делото за развод в размер на 25,00 лева,
държавна такса върху присъдената издръжка в размер на сумата 468,00 лева, както и 5,00
лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че присъдените суми не бъдат
внесени доброволно.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
5