№ 202
гр. София, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20211000500906 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение № 260640/29.01.2021 г., постановено по гр. дело № 6673/2019 г. по
описа на СГС, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на
основание чл. 2, ал. 1,т. 3 ЗОДОВ на Д.Л. сумата от 9 500 лв., обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигане и поддържане на обвинение
за престъпление, за чието извършване ищецът е оправдан с влязла в сила присъда от
08.11.2018 г., по НОХД № 1750/2018 г. на СРС, потвърдено с решение №
273/21.03.2019г. на СГС. Присъдена е и законната лихва от 21.03.2019г. до
окончателното изплащане на задължението. Искът до пълния предявен размер от
50 000лв. е отхвърлен като неоснователен.
Недоволни от постановеното решение са останали и двете страни в
производството.
Ищецът Д.Л. обжалва решението в частта, в която съдът е отхвърлил
предявения иск за разликата от 9 500 лв. до 50 000лв.В жалбата се застъпва становище,
че присъденият размер от 9 500лв. е занижен и не съответства на действително
претърпените от ищеца неимуществени вреди. Л. счита, че с уважаване на иска в
пълния предявен размер от 50 000 лв. ще бъдат възмездени в пълен обем вредите му.
Моли обжалваното решение в отхвърлената част да бъде отменено, а искът да бъде
уважен в пълния предявен размер. Претендира присъждане на разноски.
Отговор на жалбата не е депозиран.
Ответникът Прокуратура на Република България , обжалва решението в
уважената част, с доводи за неправилност, необоснованост противоречие с
материалния закон и съдопроизводствените правила. В жалбата се твърди, че по делото
не е доказано ищецът да е търпял вреди над обичайните. Не ставало ясно как и въз
основа на какви доказателства съдът е определил сумата от 9 500 лв., като справедливо
1
обезщетение. Моли САС да постанови ново решение, с което размерът на присъденото
обезщетение да се намали.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустими жалби,
насочени срещу валидно и допустимо решение. Пред въззивния съд не са събирани
нови доказателства. Поради това се дължи проверка за правилността на решението с
оглед доводите за неправилност, наведени във въззивните жалби.
Въз основа доводите на страните и в рамките на очертания предмет на
проверка съобразно доказателствата, приобщени в първоинстанционното
производстов, САС прави следните изводи:
Повдигнатото и поддържано срещу ищеца като обвиняем и подсъдим обвинение
е за престъпление по чл. 209, ал.1, пр.2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Постановлението за привличане на обвиняем от 16.04.2016 г., пр. пр. 9205/2016г.
по описа на СРП.
Със заповед за задържане на лице от 15.04.2016 г. по същото досъдебно
производство, ищецът е задържан за срок от 24 ч.
По делото е представен протокол за претърсване и изземване в неотложни
случаи от 15.04.2016 г., извършен от разследващ полицай, в присъствието на поемни
лица.
На 29.01.2018 г., СРП внася обвинителен акт срещу Д. Н. Л., като е образувано
НОХД № 1750/2018 г. по описа на СРС, НО, разпределено на 96-ти състав.
С присъда от 08.11.2018 г. по НОХД № 1750/2018 г. на СРС Д. Н. Л. е признат за
невиновен за повдигнатото му обвинение.
След протест, е образувано ВНОХД № 397/2019 г. по описа на СГС, НО, II-
ри въззивен състав.
С окончателно решение № 273 от 21.03.2019 г. на СГС е потвърдена изцяло
присъда от 08.11.2018 г. по НОХД № 1750/2018 г. на СРС, НО, 96 състав.
Пред първоинстанционният съд като свидетел е разпитан В. Л. - брат на ищеца.
Той твърди, че Д. е бил дългогдишен служител в МВР. Определя го като честен и
съвестен човек. Задържането му през 2016 г. променило много Д.. Той се затворил се е
в себе си. Съседите започнали да му се подиграват и да отбягват контакт с него и
семейството му. В квартала също коментирали обвинението. Ищецът се чувствал зле и
не искал да контактува с хора.
САС приема, че са налице предпоставките за основателност на исковете по чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по
справедливост, както предписва чл. 52 от ЗЗД. В настоящия случай, преценявайки
всички обстоятелства от значение за определяне на размера на обезщетението за
неимуществените вреди, а именно: вид и тежест на повдигнатото обвинение
предвиденото за него наказание, вида и характера на взетата мярка за неотклонение,
продължителността на наказателното производство от около 3 години, негативната
промяна, която наказателното преследване е оказало върху социалния живот,
психиката и общото самочувствие, отрицателните емоции и страх от възможността да
бъде несправедливо осъден, възрастта на ищеца, както и икономическата обстановка в
страната, настоящият състав намира, че сумата от 9 500 лв. се явява онзи размер, който
справедливо и адекватно ще обезщети ищеца в най-пълна степен за претърпените от
него вреди. Въпросите, свързани с определяне обезщетението за неимуществени вреди,
са доразвити в съдебната практика с решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д. №
85/2012 г. на ВКС, IV ГО, в което се приема, че е нормално е да се приеме, че по време
на цялото наказателно производство лицето, обвинено в престъпление, което не е
2
извършило, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и
несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и
социалното му общуване.
Тъй като изводите на двете съдебни инстанции съвпадат, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
Поради неоснователност на всяка от жалбите разноските за въззивния процес
следва да се понесат от страните по начина, по който са направени.
Воден от горните мотиви Софийски апелативен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260640/29.01.2021 г., постановено по гр.
дело№ 6673/2019г. по описа на СГС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3